Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
28.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1397 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Л.Д.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Е.А.Р., срещу Решение №334/12.11.2019 г., постановено по АНД №1111 по описа на Хасковския районен съд за 2019 г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
На първо място се навеждат съображения, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд допуснал сериозни грешки при формиране на фактическите си и правни изводи, като не били обсъдени изложените в жалбата срещу процесното НП доводи. Първоинстанционният съд неправилно приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение. Цитира се приетото от административнонаказващия орган в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, като се сочи, че установеното натоварване надвишавало посоченото максимално допустимо натоварване в чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), но установеното натоварване сочело и на изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба. Поради тази причина се твърди, че движението на ППС в конкретния случай не можело да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ (от ЗП), защото тази норма въвеждала забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС „без разрешение“. След като нормативно било предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри на натоварване на ос без издадено разрешение, при заплащане на определена такса, и доколкото в процесния случай управляваното от Л.Б. ППС отговаряло на условията на чл.14, ал.3 от Наредбата, касаторът считал, че административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, била тази на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Във връзка с гореизложеното се твърди, че когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършвало без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата, било налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и административнонаказателната разпоредба била тази на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато обаче движението на ППС се извършвало без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществявал съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Касаело се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издавало от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплащала такса и не се издавал индивидуален административен акт.
На следващо място в касационната жалба се коментират показанията на разпитаните по делото свидетели Х.Г.и Г. Г., като се сочи, че от Протокол за измерване на превозно средство №0000087/2019 ставало ясно, че измерването било извършено на 29.08.2019 г. 15:53 ч., от което следвало, че Акт №0007136 за установяване на административно нарушение бил съставен след 15:53 ч. От представените по делото Квитанции за платени пътни такси в Република България с №125012530012854 от 29.08.2019 г. и №125012530012855 от 29.08.2019 г. било видно, че същите били заплатени в 16:47:27 ч. и 17:17:49 ч., като тук следвало да се има предвид, че проверката била извършена извън гр.Хасково, съответно придвижването до Областно пътно управление – Хасково за заплащане на пътните такси отнемало допълнително време. Навеждат се доводи, че гореизложеното доказвало по категоричен начин, че не отговаряло на действителната фактическа обстановка посоченото в процесното наказателно постановление относно продължаването на движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ на ЗП, което се отчитало като утежняващо вината обстоятелство.
Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Направено е алтернативно искане размерът на глобата по Наказателното постановление да бъде намален до минимално предвидения от 1000 лв., тъй като с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства, налагане на наказание над предвидения от закона минимум се явявало необосновано и несправедливо.
Ответникът, Агенция „Пътна инфраструктура“ София, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, моли да бъде оставено в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Хасковският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №6431 от 20.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Л.Д.Б., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закон за пътищата (ЗП), във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и на основание чл.53, ал.1 от ЗП, е наложена глоба в размер на 2500 лв., като съдът е намалил наложената глоба от 2500 лв. на 1500 лв.
За да постанови решението си, районният съд приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение. По отношение размера на наложеното наказание е приел, че същото следва да се определи малко над минималния размер, т.е. на 1500 лв., като е мотивирал съображенията си в тази насока.
Решението е постановено при неправилно приложение на закона.
Наложената от наказващия орган санкция на Л.Д.Б. се основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение. Принципно субект на административнонаказателна отговорност по тази разпоредба може да бъде и касаторът, като водач на ППС, включително по аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При ангажиране административнонаказателната отговорността на водача Л.Д.Б. обаче в случая са допуснати съществени процесуални нарушения.
Срещу Б. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №0007136 от 29.08.2019 г., за това, че на конкретна дата, на път АМ Марица км.47+500 в посоча гр.Свиленград – гр.Хасково, управлява съчленено ППС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси (1-ва; 2-ра) марка Рено и полуремарке с три оси (3-та, 4-та, 5-та), като водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата, а необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване нормите на Наредбата, както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредбата;
2. При измерено разстояние между осите 1.37 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та, 5-та на ППС) е 26.200 т., при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредбата.
В АУАН е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).
Според чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м.
Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай при измерено натоварване на задвижваща единична ос на ППС-то, управлявано от Б. – 12.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредбата, и измерена сума от натоварванията на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та, 5-та на ППС) – 26.200 т., при разстояние между осите над 1,3 м. и максимално допустимо натоварване съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредбата – 24 т., безспорно управляваното ППС се явява тежко съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото обаче попада и в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измереното натоварване на ос не превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос, съответно (12.850 т. – 11.5 т. = 1.35 т.) < (30% х 11.5 т. = 3.45 т.) и (26.200 т. – 24 т. = 2.200 т.) < (30% х 24 т. = 7.2 т.).
Несъмнено движението на това тежко ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо издаването на писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал.1 от Наредбата, при условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от същата – от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и след заплатени пътни такси.
В издаденото въз основа на АУАН №0007136 от 29.08.2019 г. Наказателно постановление, фактическата страна на нарушението е описана по начин, различаващ се от установеното в АУАН. В НП е посочено, че измерените параметри на ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, а при така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно, респективно тежко ППС.
Разминаването между описанието на нарушението в АУАН и в НП от фактическа страна в случая се явява съществено нарушение, тъй като препятства възможността на лицето да разбере какво конкретно административно нарушение му е вменено да е извършил – дали е осъществявал движение с ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), както е посочено в АУАН, или без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), както е посочено в НП.
От друга страна изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над допустимите норми сочат, че за управляваното от Б. ППС разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), не е било изискуемо. При това положение движението на това ППС не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП.
Тази норма въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове. Т.е. въпреки разликата в използваната терминология, изискуемите по чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП разрешения са само формалните писмени разрешителни, на каквито не могат да бъдат приравнени квитанциите за заплащане на дължимата такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г.
Налице е и несъответствие между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна квалификация, което не е констатирано от въззивния съд.
В актуалната съдебна практика (напр. Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС – Стара Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас, Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково и др.) се застъпва становището, че в случаите, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища), а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт.
След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение (при заплащане на определена такса), и доколкото в случая управляваното от Л.Д.Б. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Като е достигнал до правни изводи за законосъобразност на Наказателно постановление №6431/20.09.2019 г. и го е изменил, намалявайки размера на наложената глоба, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяната на решението му. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което Наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №334/12.11.2019 г., постановено по АНД №1111 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година, вместо което:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №6431 от 20.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.