Р Е Ш Е Н И
Е
№………./24.10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
Невин Шакирова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1404 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 48364/02.07.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ****, бул. ***, чрез пълномощника
адв. Никола Б., срещу решение № 2627 от 13.06.2019г., постановено по гр.дело №
1401/2019г. на Варненския районен съд, ХLІХ-ти състав, с което е прието за
установено, че Т.С.С., ЕГН:********** от ***** не дължи на
въззивното дружество сумата в размер на 2825,46
лв., начислена с фактура №********** от дата 05.12.2018г., за периода
17.11.2016г. до 16.11.2017г., издадена на основание становище за начисление на
електрическа енергия на партида с клиентски № **********, абонатен №
**********, за обект с адрес на потребление в ***, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Т.С.С. срещу „Енерго –Про Продажби ” АД за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 2825.46лева, начислена с фактура
№**********/05.12.2018г., за периода от 17.11.2016г. до 16.11.2017г., издадена
на основание становище за начисление на електрическа енергия на партида с
клиентски № **********, абонатен № ********** за адрес на потребление, находящ
се в гр. ****
Ищецът
твърди да е клиент на ответното дружество и да заплаща редовно консумираната
ел.енергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********. Твърди,
че при заплащане на ежемесечните си задължения към ответното дружество ищецът
установил, че има начислена сума в размер 2825.46лв. Впоследствие получил писма
от ответното дружество, с които бил уведомен, че на дата 16.11.2017г.
представители на дружеството собственик на електроразпределителната мрежа са
извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на процесния обект, като за извършената проверка е съставен
констативен протокол с №1104093 и въз основа на контатираното в протокола е извършена
корекция на сметка за стар период. Ищецът оспорва правото на ответника да
извършва служебна корекция на количеството потребена ел.енергия. Оспорва и
начина и методиката за начисляване на процесната сума по партидата му. Излага,
че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не
дължи процесната сума, с която е извършена корекцията.
Ответникът е
депозирал писмен отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост
и неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 16.11.2017г., в
изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ, е извършена проверка на СТИ на потребителя.
Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена
съобразно правилата на ПИКЕЕ.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема
за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен
протокол №1104093/16.11.2017г. се установява, че на същата дата служители на
„Енерго- про Мрежи” АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се на
адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово“ ул."Орел" №15, с клиентски
№********** и абонатен №**********, при която са отчетени показанията на СТИ на
регистри, както следва: 1.8.1. са отчетени 002857 кВТч, в регистър 1.8.2. -
012352 кВТч, а в скрит регистър 1.8.3. - 017302 кВТч. Протоколът е подписан от
служителите на оператора, извършили проверката, а също и от титуляра на
партидата.
От представения по детото констативен
протокол №2323/03.12.2018-АУ-Е-000029-68820/17.11.2017г. на БИМ-Варна е видно,
че при проведеното изследване и проверка на СТИ - тип „CARAT" - М 02, с
ток 5/60 А - произведен 2015 г., монофазен, статичен, с фабр. №1115031500753094
е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера
и наличие на преминала електрическа енергия по трета тарифа -1.8.3 в размер на
017302.1 кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от
проверката е изготвено становище от 05.12.2018год. за начисляване на
допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски №********** и абонатен
№********** в размер на 17302 кВТтч, за периода 17.11.2016г. до 16.11.2017г.,
въз основа на осъществен прочит на регистър 1.8.3, при който е установено
неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
фактура №********** от дата 05.12.2018г. с издател „Енерго- про Продажби” АД и
получател Т.С.С. с ЕГН:**********, на стойност 2825.46лева с ДДС,
представляващи стойността на служебно начислено количесто електроенергия -
17302 кВТтч., за периода 17.11.2016г. до 16.11.2017г., за обект находящ се в
гр. *****, с клиентски
№********** и абонатен №**********.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че е начислено количество ел. енергия,
след прочит на т. нар. „скрит“ регистър, в който се съхранява информация за
количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри на електромера;
начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното
изчисление е математически точно. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
в случая регистър 1.8.3 не е активен и по него не следва да се отчита
ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали
установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ
ел.енергия или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е
такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна манипулация върху
него. Не може да бъде отречена възможността установеното количество ел.енергия
в тарифа 1.8.3 да не е реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен
път да е била въведена тя. В същото време не може да бъде категорично
установено кога и по какъв начин е извършена тази манипулация, както и от кого.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър
1.8.3., доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на
сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на
проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
двете визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл.
1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
Следователно, посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 16.11.2017г.
Същевременно, в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това
обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 2825,46
лева, претендирана
като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за
периода от
17.11.2016. до 16.11.2017г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 430 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
2627 от 13.06.2019г., постановено по гр.дело № 1401/2019г. на Варненския
районен съд, ХLІХ-ти състав, с което е прието за установено, че Т.С.С., ЕГН:**********
от гр. ***** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** сумата в
размер на 2825,46 лв., начислена
с фактура №********** от дата 05.12.2018г., за периода 17.11.2016г. до
16.11.2017г., издадена на основание становище за начисление на електрическа
енергия на партида с клиентски № **********, абонатен № **********, за обект с
адрес на потребление в ***, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на Т.С.С., ЕГН:**********
от гр. ******** сумата от 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: