№ 4657
гр. Варна, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25882/04.11.2022 год., подадена от И. Н Б., чрез адв.
М. Й., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1356/03.11.2022 год. по
настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителя, съобразно правилата на
чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Община Варна не е изразила
становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с жалба
вх. № 30745/15.09.2022 год. по рег. на ЧСИ Христо Георгиев с рег. №892 с район на
действие на Окръжен съд - Варна, подадена от И. Н. Б. от гр. Варна – длъжник по
изпълнението срещу постановление за разноските от 05.09.2022 год. по изп. дело №
20218920401754 на ЧСИ Х. Георгиев с рег. № 892, с което в тежест на длъжника са
определени разноски в общ размер на 531, 56 лева, включващи дължими такси и разноски
по ТТРЗЧСИ.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1356/03.11.2022 г., като е отменил
постановление за разноски от 05.09.2022 год. по изп. дело № 20218920401754 на ЧСИ Х.
Георгиев с рег. № 892, в следните части:
1. по т. 5 от ТТРЗЧСИ - за разликата над 96 лева до 168 лева;
2. по т. 11 от ТТРЗЧСИ – за сумата от 60 лева;
1
3. по т. 12 от ТТРЗЧСИ – за сумата от 36 лева;
4. по т. 31 от ТТРЗЧСИ –за сумата от 31 лева.
В останалата част жалбата е оставена без уважение.
В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е приел, че в производството
относно дължимостта и размера на разноските страните не си дължат разноски и
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение.
Съдебната практика приема, че настоящето производство е аналогично на
производството по чл. 248 ГПК и по аргумент, че в него разноски не се присъждат, тъй като
това производство няма самостоятелен характер, не следва да се присъждат и тук.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не са налице
основания за изменяне на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25882/04.11.2022 год., подадена от И. Н Б.,
чрез адв. М. Й., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1356/03.11.2022
год., постановено по в. гр. дело № 2132/2022 год. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2