Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260128/22.10.2020г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети октомври 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2903/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от И.С.М., ЕГН : ********** и С.Л.А., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, с адрес – ***и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 124 от ГПК. 

Ищците сочат, че били собственици на следния недвижим имот :

Дворно място, съставляващо ***, с площ от 1,357 дка, при граници по плана : улица; УПИ VIII; УПИ X; УХИ IV, в едно с построените в него къща, с площ от 68 кв.м., лятна кухня към нея, с площ от 21 кв.м. и стопанска постройка, с площ от 16 кв.м.. Придобили имота по давност, с непрекъснато владение в периода 27.04.2001г. – 27.04.2011г.. Той, бил част от земеделска земя – нива с идентификатор № ***, по КККР на с. Добри Войниково, ***, с площ от 8899 кв.м.. С договор от 19.09.2014г. първият ответник, продал на втория, посочената нива, считайки я частна общинска собственост. Твърдейки, че никой от ответниците, не е собственик на реалната част, съставляваща Дворно място – ***, с площ от 1,357 дка, с построените в него сгради, от нива с идентификатор № ***, по КККР на с. Добри Войниково, ***, с площ от 8899 кв.м., искат това да се признае за установено.

В срока за отговор на исковата молба, от ответниците, подава отговор само първият – ***. Считат иска допустим и неоснователен. Твърди, че имота бил общинска собственост и земеделска земя, от 1962г.,  когато бил изключен от строителните граници на село Д. Войниково и поради законова забрана, не било възможно да е придобит по давност, нито в сочения от ищците период, нито преди това. Евентуално твърди придобиване с изтичане на такава, с начало 26.01.2009г.. При условие, че се приеме за основателен предявения иск, счита, че това е възможно за площ от 1250 кв.м. – посочена като такава в представените документи от ищците. Желае отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

Ответниците установили владение върху процесната реална част от нива с идентификатор № ***, по КККР на с. Добри Войниково, ***, с площ от 8899 кв.м., през 2001г./27.04./, когато намирайки се в законен брак помежду си, сключили предварителен договор за покупко-продажба с лицето Х. Д. Ч.. Тя, по силата на също такъв договор от 21.09.1995г., го получила от Ж. И. А.. Той, го бил закупил от Н. М. Н./НА № 55 по НД № 1476/1965г. на Коларовградски народен съд/, на когото, в същия ден на покупко-продажбата, бил съставен НА № 73, по НД № 1456/1965г., за придобиване на процесния недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка. Във всички споменати документи/л. 22-27/площта на имота е посочена като 1250 кв.м.. Според представените протокол, скица и позволителен билет от 1959г., в имота имало изградена полумасивна жилищна сграда, която и по настояще се намира в него, а съгласно заключението на вещото лице, съответства на дадената строителна линия и е построена законно, докато имота е бил урегулиран. Разпитаните свидетели установяват, че от 2001г., ищците живеят в имота, извършвали са множество подобрения, като други лица, включително и общината нямали претенции към имота, а и те и заплащали изискуемите данъци и такси. Последното се подкрепя и от представените писмени доказателства, в тази насока. Освен жилищната сграда имало и няколко стопански постройки, а имота винаги бил ограден, макар и с плет, в някои части. Близо до него нямало други къщи.

С акт № 2877/31.03.1961г., процесния имот, описан като празно място, парцел от 1325 кв.м., бил одържавен, поради неспазване изискванията по указ № 547 и 141 от 1951/1954г., като се ползвал от Н.М., който следвало да плаща наем. Основавайки заключението си върху представената л. 60 от делото скица № 136/05.06.1962г., издадена във връзка с Постановление № 216/08.11.1961г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, процесната реална част, представлявала тогава УПИ IX от кв. 33 по плана на с. Д. Войниково се намира извън регулационните границите на населеното място, но липсва административен акт, с който това би трябвало да е станало. Със Заповед № РД № 27-01/26.01.2009г. на Директор ОД“Земеделие“ – Шумен, било одобрено протоколно решение № 4/23.01.2009г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в землищата на населени места от ***, вкл. и на с. Д. Войниково. Според него спорната реалната част е такава от имот № 066002, с площ № 8.899дка. На 10.06.2011г., за имота бил съставен акт за общинска собственост, а с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.09.2014г., първият ответник го прехвърлил на втория.

Споменатото заключение на СТЕ твърди, че спорната реална част отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, за минимални площ и лице, намира се според действащата КК на с. Д. Войниково, изцяло в имот с идентификатор №  ***, а според КВС на селото, в нива № 066002. 

С Решение от 24.09.1996г. по ГД № 296/1996г., по описа на ШОС било потвърдено определение на ШРС, с което е прекратено производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, водено от сочения за праводател на ищците Ж. И. А., поради липса на правен интерес, заради това, че имотът му не представлява земеделска земя и има документ за собственост – споменатия НА № 55, по НД № 1476/1965г..

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

За осъществяване на фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два елемента – владение и срок. В случая те са налице. Анализа на доказателствата сочи, че намерението за своене на имота е възникнало у ищците още при настаняването им в него. Извършването на множество подобрения, преимущественото живеене в него, обработката му и заплащането на данъци и такси са достатъчно явна демонстрация на намерение за своене, както към собственика, така и към всички трети лица, включително и първия ответник, в чийто бюджет са постъпвали средствата. Отделно, ако негови представители въобще бяха проявила интерес към имота си и дори само да го бяха посетили, за този не кратък период от време, по-дълъг от посочения в закона, биха констатирали и разбрали намеренията на ищците, съотвено би следвало да реализират правата си по ЗОС.

Наличните по делото доказателства не сочат, че както ищците, така и праводателите им са държали имота за другиго и не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, нито има такива за спиране и прекъсване на давността. Предвид изложеното, възражението  на ответния представител е неоснователно, и исковете следва да се уважат, като се признае, че са придобили имота по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.

Всъщност основния спорен въпрос между страните се свежда до това процесния имот частна или държавна/общинска собственост е бил във времето, съответно прилага ли се разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС /ДВ, бр. 46/2006г. и множеството последващи удължавания/, по отношение владението на ищците, съответно чл. 86 от ЗС, по отношение владението на праводателите им. Както се посочи отговорите са отрицателни по следните съображения : Няма причина за незачитане придобиването на собствеността върху имота от Н. М. Н. с НА № 73, по НД № 1456/1965г., чрез обстоятелствена проверка, не само заради това, че този титул следва акта за държавна собственост № 2877/31.03.1961г., а и поради разрешенията дадени в ТР № 51/67г., по ГД № 17/1967г. ОСГК, касателно собствеността на имоти засегнати от посочените в акта Укази № 547 и 141 от 1951/54г. и действието на нормите от Закон за опрощаване на задълженията към държавата – ДВ, бр. 73 от 15.09.1964г.. Така следва да се приеме, че имота е бил частна собственост и като такъв е придобит от правоприемника Ж. И. А. по договор за покупко-продажба, което е правно основание годно да го направи собственик и владението му е било добросъвестно. Даже и да не е било такова, то на лицата владяли имота преди ищците, след посочения, то налице е позоваване на чл. 82 от ЗС. Отделно, само въз основа на коментираната скица, не може да се приеме, че имотът се намира извън границите на урбанизираната територия на населеното място. Към датата на скицата е бил законно застроен и при съставяне на нотариалните актове, три години след скицата, в тях е посочено, че образува парцел по плана на селото. Затова и по отношение на него, непредставлявайки земеделска земя, не е следвало да се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ, съответно Общината със споменатите административни актове, не е станала собственик, по чл. 19 , ал. 1 от ЗСПЗЗ. Така по отношение на ищците, не е спирал срока по  §1, ал. 1 от ЗДЗС, тъй като имота, въобще не е бил частна общинска собственост, съответно пък Общината, не е могла да прехвърли права, които не е придобивала на втория ответник.   

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплати на ищците, всеки от тях, сумата от 560 лева, равна част от направени разноски в производството, от 1120 лева.

На основание чл. 77 от ГПК, ищците и ответника следва да заплатят по сметка на ШРС сумата от по 7,50 лева разноски за СТЕ, за които са останали задължени.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ***, ЕИК : ***, с адрес – ***и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, че И.С.М., ЕГН : ********** и С.Л.А., ЕГН : **********, и двамата с адрес за призоваване – ***, са собственици на реална част от 1250 кв.м. от земеделска земя – нива с идентификатор № ***, по КККР на с. Добри Войниково, ***, с площ от 8899 кв.м., съответна на Дворно място, съставляващо ***, при граници по плана : улица; УПИ VIII; УПИ X; УХИ IV, в едно с построените в него къща, с площ от 68 кв.м., лятна кухня към нея, с площ от 21 кв.м. и стопанска постройка, с площ от 16 кв.м., очертана със сини линии на комбинирана скица на л. 179 от делото – приложение към приета СТЕ, с координати на гранични точки № 1 : Х-4812216.341, У-610603.209; № 2 : Х-4812219, У-610653.097; № 3 : Х-4812194.748, У-610654.773 и №4 : Х-4812191.397, У-610604.885, посочени в т. 3 от заключението на л. 177 от делото, неразделна част от настоящото решение.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, да заплати на Е. К. М., ЕГН : ********** и Б. Х. М., ЕГН : **********, и двамата с адрес – ***, солидарно, сумата от 560 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Е. К. М., ЕГН : ********** и Б. Х. М., ЕГН : **********, и двамата с адрес – ***, солидарно, сумата от 560 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, с адрес – ***и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплатят, всеки от тях, по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 7,50 лева разноски, за които са останали задължени.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: