№ 516
гр. Враца , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Ц. Иванов
Секретар:М.Т.Б.
като разгледа докладваното от Иван Ц. Иванов Гражданско дело №
20201420102274 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. М. М. с ЕГН **********, в качеството на законен
представител на малолетния К.К.Г. с ЕГН ****, и двамата с адрес ***, срещу К. П. Г. с ЕГН
********** и с адрес ***, с която е предявен иск по чл. 150 от СК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплаща на детето К., чрез неговата майка и законен представител
Ц.М., месечна издръжка в размер на 200,00 лева, вместо издръжката в размер на 120,00 лева
месечно, присъдена с решение № 770 от 27.12.2016 г. гр. дело № 4458/2016 г. на Врачански
районен съд, считано от 11.09.2020 г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че детето К.К.Г. е родено от брака между страните,
прекратен с развод. С решение № 770 от 27.12.2016 г. гр. дело № 4458/2016 г. на Врачански
районен съд ответникът бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на
120,00 лева. Поддържа се, че нуждите на детето са нараснали, поради по-голямата му
възраст, повишените му потребности и изменението на социално-икономическите условия в
страната, както и че претендираният увеличен размер на издръжката е адекватен и може да
се изплаща без затруднение от ответника.
В срока по чл. 131 от страна на ответника К. П. Г. е постъпил писмен отговор, с който
не се оспорва иска по основание, а само по размер. Навеждат се твърдения, че ответникът
получава минималната работна заплата за страната, няма други доходи и обслужва договор
1
за кредит под формата на кредитна карта, поради което същият не е в състояние да изплаща
издръжка, по-висока от минималната такава по закон, а именно 152,50 лева месечно.
Искането към съда е да уважи иска само до размера на минималната издръжка, а за
разликата до пълния предявен размер да отхвърли същия като недоказан.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на
чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0375 от
09.07.2007 г. на Община Враца, детето К.К.Г. е родено на 07.07.2007 г. от майка Ц. М. М.
(към онзи момент – с фамилия Г.) и баща К. П. Г..
Установява се от приложеното на л. 4 от делото удостоверение, че за учебната
2020/2021 г. детето К. е записано в редовна форма на обучение в седми клас в Средно
училище „Васил Кънчов“ гр. Враца.
В съдебното заседание на 03.12.2020 г. ищцата Ц.М. представи трудов договор № 190
от 09.09.2020 г., видно от който от същата дата ищцата е постъпила на работа при
работодател „Артбул“ ООД гр. София по срочно трудово правоотношение с уговорено
трудово възнаграждение в минималния за страната размер – 610,00 лева.
Видно от удостоверение с изх. № 7/21.09.2020 г. на работодател „Пам-Ери“ ООД гр.
Враца, ответникът К. Г. през периода от месец септември 2019 г. до месец август 2020 г. е
получавал минималната работна заплата за страната (до 01.01.2020 г. – 560,00 лева, а след
тази дата – 610,00 лева).
От представеното приложение към договор за потребителски кредит от 05.04.2018 г. се
установява, че ответникът има задължения по същия договор за кредит с главница в размер
на 2 500,00 лева, сключен с кредитор „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.М. – без
дела и родство със страните, която дава показания, че има впечатления от ежедневието на
ответника К. Г., като същият живее с минимални доходи заради икономическата криза,
породена от извънредната епидемична обстановка, предимно си стои вкъщи и бездейства.
Ответникът живее в жилището на родителите си. Доколкото е известно на свидетелката,
ответникът не получава други доходи освен от заплата и има задължения по кредитни карти
и по договор за лизинг на телефон. За месец ноември 2020 г. свидетелката помогнала
финансово на ответника, като платила вместо него месечната издръжка на детето К.в размер
на 120,00 лева, а преди това свидетелката помогнала на ответника със сумата 100,00 лева,
която, прибавена към изтеглените от ответника от едната му кредитна карта пари, позволила
на последния да купи на сина си К. като подарък телефон Айфон 6. Детето К. посещава
баща си винаги, когато поиска и остава при него с преспиване. Ищцата и ответникът имат
по-голяма дъщеря Р., която е пълнолетна и живее с майка си, а ищцата има още едно
2
непълнолетно дете, за което се грижи. Според свидетелката ответникът не е в състояние да
заплаща на сина си К. издръжка в претендирания размер от 200,00 лева.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетелката М.М. като добросъвестно дадени
и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
По делото не се твърди и не се сочат доказателства ответникът К. Г. да има други
непълнолетни деца освен К..
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в
обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна
във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете
алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди наличие на
първата алтернатива.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и
имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия
минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Към момента на приключване на устните състезания
минималната работна заплата за страната е в размер на 610,00 лева, т.е. нормативно
установеният минимум на издръжката възлиза на 152,50 лева.
Нуждите на ненавършилото пълнолетие дете се преценяват, като се вземе предвид
възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.
Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването
на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите
текущи нужди.
От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето К.К.Г. в
размер на 120,00 лева месечно по гр. дело № 4458/2016 г. на Врачански окръжен съд до
датата на предявяване на исковата молба е изминал период от време от около три години.
През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради
протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че детето
К.К.Г. вече е на почти 14 години, в края на основното си образование, поради което съдът
счита, че същото има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, спортни и
културни потребности. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на
неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното
3
присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат
имущество. Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в
рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими
за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за
развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство. Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето -
чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, и като
съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от
неговата майка Ц.М., съдът приема, че за задоволяване потребностите на детето е
необходима обща месечна сума от 350,00 лева, от които бащата К. Г. би следвало да заплаща
сумата от 250,00 лева, като разликата до определения общ размер се поеме от майката.
По делото обаче се установи, че ответникът К. Г. получава доходи единствено от
трудово правоотношение в размер, равен на минималната работна заплата и по делото
липсват данни да реализира доходи от други източници. Същевременно доказано е и
твърдението на ответника, че има задължения към небанкови финансови институции, които
изплаща.
Съобразявайки доходите на ответника и поетите от него задължения към небанкови
финансови институции, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до законоустановения
минимум, като се съобрази обстоятелството, че за периода от 11.09.2020 г. до 31.12.2020 г.
същият възлиза на сумата 152,50 лева, а след тази дата – на сумата 162,50 лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до пълния предявен размер от
200,00 лева искът подлежи на отхвърляне поради липсата на една от кумулативните
предпоставки за основателност и доказаност на иска, а именно наличието на възможност на
лицето, което дължи издръжка да изплаща същата в такъв размер. Уважаването на иска така,
както е предявен би поставило ответника в невъзможност да задоволява собствените си
основни жизнени потребности и би създало прекалено големи затруднения за него да
изплаща определения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Ответникът К. Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
4
власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 61,20 лева-държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като ищцата
не е заявила претенция за разноски и не е представила доказателства за направени такива,
поради което съдът не й присъжда разноски.
На пълномощника на ответника адв. А.К., с оглед изхода на делото и на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се дължи съответна на отхвърлената част от иска част от
сумата 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, а именно сумата 56,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената с влязлото в сила
съдебно решение № 770 от 27.12.2016 г. по гр. дело № 4458/2016 г. на Врачански районен
съд месечна издръжка, която К. П. Г. с ЕГН ********** и с адрес *** е осъден да заплаща на
детето К. К.ов Г. с ЕГН ****, чрез неговата майка и законен представител Ц. М. М. с ЕГН
**********, и двамата с адрес ***, като я увеличава от 120,00 лева, както следва: за
периода от 11.09.2020 г. до 31.12.2020 г. – на 152,50 лева (сто петдесет и два лева и 50
стотинки) месечно, а за периода след 31.12.2020 г. – на 162,50 лева (сто шестдесет и два
лева и 50 стотинки) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2020
г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка като
неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от 200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата Ц. М. М. с ЕГН ********** от *** да заплати на адв. А.С.К. от АК-Враца, с
адрес на упражняване на дейността гр. Враца, бул. „Хрито Ботев“ № 43 сумата 56,25
лева-адвокатски хонорар по гр. дело № 2274/2020 г., съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК К. П. Г. с ЕГН ********** и с адрес ***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд
държавна такса върху тригодишните платежи на увеличената издръжка в размер на 61,20
лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъдената издръжка.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта му, в която е постановено предварително
изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Врачански окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6