Решение по дело №1162/2004 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 април 2009 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20041200101162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2004 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 42

Номер

42

Година

23.3.2016 г.

Град

Златоград

Районен Съд - Златоград

На

02.23

Година

2016

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ирина Кюртева

Административно наказателно дело

номер

20155420200171

по описа за

2015

година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалва се НП № */17.09.2012 г., издадено от кмета на О. Г. Н..

Жалбоподателят твърди, че не е доволен от издаденото наказателно постановление (НП), с което му е наложена „Глоба” в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 2, ал.2 и ал.3 от Наредба за обществения ред на територията, приета с Решение № 82/23.05.2012 г. на Общинския съвет на О. Н., изменена и допълнена с Решение № 211/19.12.2012 г. на ОбС Н..при издаването на обжалваното наказателно постановление, са допуснати груби нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Сочи, че в административно-наказателното производство в първата му фаза по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателното постановление, са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57. ал. 1, т. 5 и т. б ЗАНН. В описанието на нарушението в АУАН и в описанието на нарушението в НП има съществени разлики, като непълнотите в акта за установяване на административно нарушение са запълнени в наказателното постановление. В него за виновно нарушени разпоредби са посочени чл. 2 ал. 2 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на О. Н. докато в самото НП вече са посочени, че са нарушени разпоредби чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на О. Н.. Недопустимо е да се посочва нарушената законова разпоредба за пръв път в наказателното постановление. Административно наказващият орган не разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в издаваното наказателно постановление, непосочени в акта, тъй като това води до нарушаване правото на защита на нарушителя, който не е могъл да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е общо, че на процесната дата 24.10.2015 г., място и час е извършвал действия, нарушаващи общественото спокойствие на обществени места, изразяващи се в скарване, произнасяне на цинични изрази и други скандални действия спрямо лицето Р. К. В случая е посочено единствено част от състава на нарушението по чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредба за обществения ред на територията на О. Н.. От самия АУАН изобщо не става ясно, какви конкретно са изречените цинични думи и какви други скандални действия са извършени спрямо лицето Р. К.. Описанието на нарушението и обстоятелствата, П. които е извършено, следва да се съдържат и в НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочен е част от състава на нарушението по Наредба за опазване на обществения ред на територията на О. Н., който съдържа общите признаци от обективна страна на нарушението. Освен това липсата на конкретно описание го поставя в невъзможност да разбере точно, какво нарушение му се вменява, че е извършил, а това от своя страна съществено нарушава правото му на защита.

Поради изложеното, счита, че обжалваното НП е съставено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и следва неговата отмяна.

Възиваемият, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Р. П. З., редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Жалбоподателят живее в гр. Н., ул. „С.р. № 2*.

От разпитаните по делото свидетели – актосъставител св. П. и Р. К.-потърпевш, се установява, че св. К. на 24.10.2015 г., в качеството си на председател на предизборен щаб и съгласно Изборния кодекс, тръгнал да раздава удостоверения на застъпниците и наблюдателите на секциите по населени места, и да ги инструктира. Пътувайки към населените места, на едно място забелязал, че жалбоподателя го снима. Казал му, че няма такова право и го попитал защо го прави. Нарушителят се обърнал с него с груби думи, на които св. К. не обърнал внимание. Продължил и спрял на другото населено място – на кръстопътя в с. Б., където жалбоподателят пристъпил към него и го притиснал за главата, хващайки го за шията. Св. К. се обадил в Полицейския У. в Н., където обяснил за случилото се. Поясни, че други хора, освен тях двамата, нямало. Свидетелят П. потвърди, че не е очевидец и че съставил акт на жалбоподателя изцяло въз основа на показанията и жалбата на св. К.. Обясни, че не е снемал обяснения от други лица и че актът е съставен изцяло по данни на Р. К.. В акта посочил, че е нарушен обществения ред. Съставил акта същия ден, като жалбоподателят отрекъл изцяло случилото се.

В съставения от св. П. АУАН с дата 24.10.2015 г. (без номер) е посочено, че на 24.10.2015 г. около 14,30 ч. в с. Б. на главния път, отправя ругатни и обиди спрямо Р. К., като думите „Защо ходиш да набираш в с. Б.” и в последствие го хванал за шията, с което нарушава българския бит и добрите нрави. Актът е връчен на жалбоподателя на 24.10.2015 г., като същият е посочил, че не е ходил в с. Б. на 24.10.2015 г. като свидетел очевидец е посочен пострадалия св.Р. К., който е подписал в това си качество АУАН.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № */11.12.2015 г., в който е посочено, че на 24.10.2015 г., около 14,30 ч. в с. Б., общ. Н., на главния път, извършва действия, нарушаващи общественото спокойствие на обществени места, чрез скарване, произнасяне на цинични изрази и други скандални действия спрямо лицето Р. К. от с. И., общ. Н., противоречащи на българския бит и добрите нрави. С посоченото НП на жалбоподателя за нарушение на чл.2, ал.2 и 3 от Наредбата за обществения ред на територията на О. Н., приета с Решение № 82/23.05.2012 г. на ОбС Н., изменена и допълнена с Решение № 211/19.12.2012 г. на ОбС Н., като на осн. чл. 53, вр. с чл. 27 ЗАНН и чл. 50, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на О. Н., на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 20,00 (двадесет) лева.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни лица, в изискуемата форма.

Съдът намира, че в административно наказателното производство са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

За да съставлява едно деяние административно нарушение, то следва да осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретно предвидения в съответния нормативен акт състав на това нарушение.

Административно наказващият орган в НП е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.2, ал.2 и 3 от Наредбата за обществения ред на територията на О. гр.Н., а АУАН е съставен за нарушение на чл.2, ал.2 от цитираната наредба.

Съгл. чл. 2, „с цел опазване здравето и осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява: ал.2 - Нарушаването на общественото спокойствие на обществени места в предприятия, учреждения, заведения, улици и жилищни домове, чрез скарване, сбиване и други скандални действия и ал. 3 - Високото пеене, викане, говорене, произнасяне на цинични думи, псувни и други прояви на улиците, обществените места и жилищните сгради, противоречащи на българския бит и добрите нрави“. Посочени са множество изпълнителни деяния, всяко от които се осъществява с конкретни действия и изрази, които следва да бъдат обективирани в АУАН и НП.

Между акта и наказателното постановление съществуват значителни несъответствия в описанието на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице едно бланкетно описание, без да са конкретизирани „циничните“ изрази и „скандални“ действия, за да може съдът да прецени дали могат да бъдат квалифицирани като такива. В АУАН се сочи за отправени ругатни и обиди спрямо Р. К., хващане за шията, а в НП – скарване, цинични изрази и други скандални действия.

Правната норма поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и издадения АУАН, но без да е налице такава в НП и да се предполага какво е имал предвид П. издаването му административно-наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.

По изложените съображения, решаващият съдебен състав приема, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, от тук и липсата на реквизити, съотв. по чл. 42, т.4 и по чл. 57, т.5 ЗАНН, следователно и несъответствието, както на АУАН, така и НП, по това изискване за форма. Спазването на това законодателно изискване се преценява, именно с оглед това, доколко изложени са твърдения за обективните елементи от състава на административна норма, която според наказващия орган е осъществил нарушителят. Предвид императивният характер на цитираните правни норми, установяващи процесуални правила в административната фаза на производството, тяхното неизпълнение във всички случаи, съставлява особено съществено процесуално нарушение, рефлектиращо пряко върху правото на защита на жалбоподателя-нарушител, доколкото при това неясно и неконкретизирано обвинение, той трудно би разбрал в извършването на какво нарушение се обвинява и съответно би бил затруднен да организира адекватно същата.

Същевременно, те са довели до необоснованост и незаконосъобразност на НП. Обсъдените недостатъци на последното, а така и за АУАН, субсумиращи порок в тяхната форма, са непреодолими и не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производство, в контекста на предходните правни аргументи, като от др. страна, те и обективно препятстват съда да извърши дължимата проверка и преценка дали нарушението е квалифицирано правилно и правилно ли е приложена санкционната норма.

Недопустимо е посочването на различна квалификация в АУАН и НП. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.2, ал.2, а в НП – чл.2, ал.2 и ал. 3 от Наредбата. Жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинен, както и да направи възражение по второто нарушение – ал.3 на чл.2, което за първи път се посочва в НП, а също и да организира правилно своята защита.

Безспорно актосъставителят няма преки възприятия от случилото се, като е съставил АУАН единствено въз основа на показанията на св. Р. К., за който се установи че е потърпевш от случилото се, поради което се явява заинтересована страна. Административно наказващият орган пък от своя страна, не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а П. необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства и събере допълнително доказателства, още по-вече, че в акта е направено възражение.

От друга страна, следва да се отбележи, че нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП в случая, той не е сторил това.

Административно-наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо, особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.

В съответствие с до тук приведените доводи, съдът счита, че е опорочено цялото производство по ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушаването на посочените процесуални правила представлява съществено нарушение, което няма как да бъде отстранено в съдебната фаза, с оглед на което наказателното постановление е незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено.

По изложените съображения, Районен съд З.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № */11.12.2015 г. на КМЕТА НА О. гр. Н., издадено срещу М. С.В., ЕГН * от гр. Н., ул. „Д. П. № *, с което за допуснато нарушение на чл. 2, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на О. Н., приета с Решение № 82/23.05.2012 г. на Общински съвет гр. Н., изменена и допълнена с Решение № 211/19.12.2012 г. на ОбС Н., на основание чл. 53, вр. с чл. 27, ал. 2 ЗАНН и чл. 50, ал. 1 от цитираната наредба, му е наложена „глоба” в размер на 20,00 (двадесет) лева, като неправилно и незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. в 14 дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:И.К.

Решение

2

ub0_Description WebBody

F4C29ABF6E7C5722C2257F80004EE491