Р Е Ш Е Н И Е №
440
гр. Монтана, 5 юли 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 22.06.2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при
секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм. дело № 344 по описа
за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 121, ал.1,
т. 3, във вр.с чл. 104, ал. 1
от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба от В.Й.В.,*** против Агенция по заетостта – гр. София, седалище гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, с която претендира заплащане на
обезщетение в размер на 7878 лева, която сума представлява основното му трудово възнаграждение за срок
от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение - 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 175 от
8.04.2019 г. по адм. дело № 59/2019 г. Административен съд – Монтана е уважил
подадената от него жалба и е отменил като незаконосъобразна Заповед
РД-11-00- 21/21.01.2019 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с
която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „Началник сектор“, „Ръководно ниво 7А“
„сектор „Верификация“, ДРСЗ – Монтана, отдел „Наблюдение,
координация и изпълнение“, Главна дирекция „Европейски фондове и международни
проекти“, считано от 22.01.2019 г. Решението е влязло в сила на 15.05.2020 г. с
потвърждаването му от ВАС с Решение № 5649/15.05.2020 г. по адм. дело №
6022/2019 г. За период повече от 6 месеца ищецът твърди, че е бил безработен.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенцията по заетостта –
гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, да му заплати сумата 7878 лева –
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а също и законната лихва върху тази
сума, считано от 15.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира съдебни
разноски.
В
с.з., редовно призован, ищецът се
представлява от надлежно упълномощен адв. Б. –
МАК, който поддържа исковата молба.
Представа Заповед
№ РД 11-00-765 от 30.05.2017 г. за установяване на факта, че и преди
прекратяване на трудовото правоотношението на В.Й. В*** , размерът на
основната му
месечна заплата е бил същият, като този който е определен при възстановяването
му. Моли съда да уважи претенцията
на
доверителя му
изцяло и да присъди деловодните разноски за това производство. Излага
съображения, че събраните по делото доказателства установяват безспорно, както
твърдяният от ищеца
размер на основаната месечна заплата, по която се определя обезщетението, така
и периода на безработицата, за което са събрани и други писмени доказателства. Счита, че
претенцията трябва да се уважи, както и да
се уважи претенцията за лихви. Претендира
присъждане на разноски за адвокатското
възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 от 2004 г.
Ответната страна Агенция
по заетостта – гр. София, представлявана от П*** М*** – Изп. директор, редовно
призована, в с.з. се представлява от Д*** Б*** – гл. юрисконсулт в ДРСЗ
Монтана, с пълномощно по делото, която оспорва иска. Уточнява, че не оспорва размера на
трудовото възнаграждение, а размера на законната
лихва и началният момент, от който
същата се претендира. Прави
възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай че същият е завишен. Представя
писмено становище, в което излага съображения по отношение на претендираната лихва и началният момент, от който да бъде изчислена, като излага становище, че
лихвата следва да бъде определена от датата на предявяване на иска и да се приложи
чл. 86 от ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За
действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя
от Министерския съвет. Нормата на чл. 104, ал. 1, изречение последно от ЗДСл
определя, че основната заплата за определяне на обезщетението представлява
определената основна заплата към момента на признаване на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата. Счита, че с тази разпоредба
се определя моментът, в който вземането на държавния служител е ликвидно и
изискуемо, като в конкретния случай това е станало на датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно - 15.05.2020 г.
Сочи, че присъждането на лихва върху обезщетението обаче не е предмет на
регламентация в ЗДСл, поради което твърди, че следва да бъда приложена общата
разпоредба на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Лихвата е
предмет на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане.
Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор.
Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е възнаграждение, а
обезщетение за мораторни вреди, като се презумира, че вредата е равна на
размера на лихвения процент по време на забавата. Следователно, претендираната
законна лихва в случая, се дължи от датата на предявяване на иска за
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което е станало към датата на подаването
на исковата молба в Административен съд – Монтана, а именно от 12.05.2023 г. В съответствие с изложеното твърди, че следва
да бъде присъдена законната лихва от този момент до окончателното плащане на
паричното задължение. Моли, настоящата съдебна инстанция да съобрази
обстоятелството, че мораторната лихва е тази, която се претендира от забавата
до подаването на исковата молба, а законната лихва е тази, която се претендира
от подаването на исковата молба до пълното изплащане на дължимата сума, в
процесния случай претендираната лихва е законната такава. Алтернативно в
случай, че съда уважи исковата претенция, като основателна, моли съда да издаде
съдебен акт, с който да приложи чл. 86 от ЗЗД и приеме, че законната лихва е
лихва за забава и следва да се дължи от датата на предявяване на иска за
обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, което е станало към датата на подаването
на исковата молба в Административен съд – Монтана. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Доказателствата
по делото са писмени.
Административен
съд – Монтана след като обсъди сочените в исковата молба твърдения във връзка
със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
Заповед РД-11-00-21/21.01.2019 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта - София, на основание чл. 107, ал. 2, от ЗДСл, е прекратено, считано
от 22.01.2019 г., служебното правоотношение на В.Й.В. на длъжност „Началник
сектор“, „Ръководно ниво 7А“, сектор „Верификация“ ДРСЗ Монтана, отдел
„Наблюдение, координация и изпълнение“, Главна дирекция „Европейски фондове и
международни проекти“, считано от 22.01.2019 г. Заповедта се обжалвана от
лицето пред Административен съд – Монтана, като е образувано адм. дело №
59/2019 г. по описа на съда, приложено към настоящото производство с
Определение от 29.05.2023 г. С решение № 175/08.04.2019 г. по адм. дело №
59/2019 г. по описа на АдмС – Монтана е отменена Заповед РД-11-00-21/21.01.2019
г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта – София, като
незаконосъобразна. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд,
който с решение № 5659/15.05.2020 г. по адм. дело № 6022/2019 г. по описа на
ВАС, оставя в сила решение № 175/08.04.2019 г. по адм. дело № 59/2019 г. по
описа на АдмС – Монтана. Решението е окончателно.
По
делото е приложена Заповед № 142/27.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АЗ
– София, с която на осн. чл. 122, ал. 1 от ЗДСл В.Й.В. е възстановен на
длъжност „Началник на сектор“, длъжностно ниво 7, „Ръководно
ниво 7А“, с ранг III
младши, сектор „Верификация“ ДРСЗ Монтана, отдел „Наблюдение, координация и
изпълнение“, Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти“ в АЗ,
считано от 27.05.2020 г., с определена основна месечна заплата 1313 лв.
Приложено
е заверено копие на служебна книжка на В.Й.В. № 2630/23.04.2008 г., издадена от
АЗ.
От
ответната страна е приложена Служебна бележка изх. № 60-05-10-11446/21.06.2023
г. от АЗ/ДБТ Монтана, удостоверяваща периода на регистрация на В.Й.В. като
безработно лице, който е от 22.01.2019 г. – 26.05.2020 г. – датата на
прекратяване на служебното му правоотношение и датата на възстановяване на
длъжността.
При така изложената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска.
Исковата
молба е подадена от адресата на отменения с влязло в сила съдебно решение акт, на дата
12.05.2023 г. преди изтичане на общия пет годишен давностен
срок,
считано от влизане в сила на постановеното съдебно Решение на ВАС – 15 05 2020
г., поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на иска.
Безспорно
по делото е, че ищецът е работил по служебно правоотношение в АЗ – София, с
основно месечно възнаграждение, което преди прекратяването му със Заповед № РД-11-00-21/21.01.2019
г., считано от 22 01 2019 г., е било в размер на 1313 лв., видно от направеното
вписване в служебната книжка /л.19/ и Заповед № РД-11-00-765/30.05.2017 г. /л.30/.
Няма спор и по отношение на самия размер на трудовото възнаграждение.
Безспорно
е, че след влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 59/2019 г. на
АдмС – Монтана, с която заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
с АЗ – София е отменена като незаконосъобразна, със Заповед № 142/27.05.2020 г.
на Изпълнителния директор на АЗ, ищецът е възстановен на заеманата преди това
длъжност, с определен месечен размер на основна заплата 1313 лв.
Няма
спор между страните, че В.Й.В. е регистриран като безработно лице в Дирекция
„Бюро по труда“ – Монтана за времето от прекратяване на служебното
правоотношение до момента на възстановяването му на длъжността, а именно в
периода 22.01.2019 г. – 26.05.2020 г., което е повече от шест месеца.
Спорът
между страните е по дължимостта на претендираното обезщетение, както и по
отношение началният момент на дължимата законна лихва върху неизплатеното към
момента на подаване на исковата молба обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Ищецът претендира изчисляване на основание чл. 86 от ЗЗД на лихвата, считано от
15.05.2020 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което
уволнението е признато за незаконно до окончателното изплащане на
обезщетението. Ответната страна оспорва това искане, с аргумент, че вземането
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди,
като се презумира, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време
на забавата. Следователно, претендираната законна лихва в случая, се дължи от
датата на предявяване на иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което е
станало към датата на подаването на исковата молба в Административен съд –
Монтана, а именно от 12.05.2023 г., до окончателното плащане на паричното
задължение.
Към 15.05.2020 г. – датата на влизане в
сила на съдебното решение, чл. 104, ал. 1
от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
При
тази правна уредба и при безспорно установените обстоятелства по оставане без
работа на ищеца, считано от датата на прекратяване на служебното му
правоотношение до неговото възстановяване на заеманата длъжност преди
прекратяването, този състав приема, че на него му се дължи обезщетение за
безработица за максимално предвидения в закона период, а именно от шест месеца.
Въз основа на цитираната законова разпоредба, дължимото обезщетение на ищеца за
исковия период следва да се изчисли въз основа на месечната му основана заплата
към момента на признаването на уволнението за незаконно, което за шест месеца
възлиза на 7878 лева /6 х 1313 лв. = 7878 лв./
По
отношение на другия спорен момент – началният момент, от който се дължи лихва
върху полагащото се обезщетение, този състав счита, че от значение е т. 4 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д.
№ 3/2004 г., където е предвидено, че законната лихва върху главницата се дължи
от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен административният
акт. В случая, няма спор, че Решението, с което е отменена Заповедта, от която
се черпят съответните права, е влязло в законна сила на 15.05.2020 г., поради
което и от тази дата се дължи законната лихва. Последната е дължима до
окончателното изплащане на главницата, предвид нейният акцесорен характер. В
същия смисъл е и приетото с Решение № 6328 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
10712/2022 г.
При
този изход на делото, основателно е искането на процесуалния представител адв. Б.
за присъждане на разноските по водене на делото, а именно 1088 лева адвокатско възнаграждение
и 11 лева – държавна такса за разглеждане на делото.
Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е: при интерес от 10000 до 25 000 лв. – 1300
лв. плюс 9 % за горницата над 10000 лв. В настоящия случай минималното
адвокатско възнаграждение, предвидено от законодателя възлиза над искания
размер от 1088 лева, поради което съдът не констатира прекомерност, в който
смисъл са възраженията на процесуалния представител на ответната страна. В тази
връзка съдът има предвид, както размерът на дължимото обезщетение, което е в
размер на 7878 лв., така и законната лихва върху тази сума, считано от 15 05
2020 г. до датата на завеждане на исковата молба, който размер е 2432.86 лева,
изчислен с калкулатор за лихви - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта – гр. София, седалище гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.В.,***, с която претендира
заплащане на обезщетение в размер на 7878 лева, представляваща
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,
за период от шест месеца поради безработица, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта – гр. София, седалище гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 ДА да заплати на В.Й.В.,*** сумата от 1099 лв.,
представляваща разноски по делото, в това число: 1088 лева адвокатско
възнаграждение, 11 лева – държавна такса за разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: