№ 185
гр. Варна, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Даниела Михайлова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20243100601236 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с
частна въззивна жалба от Р. Я. Ч. чрез служебния му защитник – адв. З. З., подадена
срещу Определение № 3901/22.08.2024 г. на Районен съд-Варна, 36-ти състав, с което
първоинстанционният съд на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК вр. чл.306 ал.1 т.1 от
НПК е отнел в полза на Държавата моторно превозно средство, послужило за
извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК - товарен автомобил марка
„Форд“ модел „Фиеста“ с рег. № ****** и рама № ********, както и ключове за МПС,
собственост на Р. Ч..
В жалбата сe изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за
това, че автомобилът е „ средство за извършване на престъплението“ по смисъла на
чл.343 „б“ ал.5 от НК, тъй като деянието по чл.343 „б“ ал.3 от НК се осъществява чрез
действие- управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Поради това и доколкото престъплението е формално, то не следва да се
приема, че превозното средство е средство за неговото извършване, за да се
постановяване отнемането му. Твърди се още, че в определението не е посочено и коя
хипотеза на чл.53 ал.1 от НК е взета предвид . На следващо място са изложени
съображения и за това, че е нарушен принципа на пропорционалност , доколкото
ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел
, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане, както е в случая. Поради
тези и други съображения се иска отмяна на атакуваното определение.
1
В съдебно заседание, защитникът на подс. Ч. - адв. З. поддържа жалбата като
отново сочи, че разпоредбата на чл.343 „б“ ал.5 от НК противоречи на Конституцията
на Р. България и на редица разпоредби на правото на ЕС, както и на постановени
решения на СЕС. Адв. З. изразява пълно съгласие с мотивите на Българската съдийска
асоциация, изразени по образуваното и все още висящо дело пред Конституционния
съд. В заключение отново се иска отмяна на определението на ВРС.
По съществото на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като нормата на
чл.343 „б“ ал.5 от НК има императивен характер и следва да се приложи директно.
Смята също, че в конкретния казус не е налице нарушение на принципа на
пропорционалност. Поради това и пледира определението да бъде потвърдено .
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция
намери за установено следното:
С Определение № 624 /22.08.2024г. е било одобрено споразумение, с което
подс. Р. Я. Ч. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 „б“
ал.3 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66
ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в
сила на 22.08.2024г.
С Определение № 3901/22.08.2024 г . след одобряване на споразумението по
делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.1 от ПК по
отношение на веществените доказателства. Постановил е на основание чл.343 „б“ ал.5
от НК моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по
чл.343 „б“ ал.3 от НК - товарен автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ с рег. №
****** и рама № ********, както и ключовете за него, собственост на подс. Р. Ч., да
бъдат отнети в полза на Държавата.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло становището на
първоинстанционния съд относно приложението на чл.343 „б“ ал.5 от НК. Тази
разпоредба сочи, че съдът отнема в полза на Държавата моторно превозно средство,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът
не е собственик- присъжда равностойността му. В случая от служебно събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че подс. Ч. е собственик на описаното
в определението превозно средство. Безспорно е също така, че той е извършил
престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК, за което му е било наложено и съответното
наказание. В този смисъл за първоинстанционния съд са били налице всички
предпоставки, визирани в нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК , поради което и той
правилно я е приложил.
Не могат да бъдат сподели възраженията в жалбата на адв. З. относно
приложението на тази разпоредба, както и на чл.53 ал.1 от НК, както и тези, свързани с
предмета на престъплението.
2
С ТР № 84/01.12.1960г. Върховният съд е дал дефиниция за това що е вещ,
послужила за извършване на престъплението. В решението е посочено, че вещите по
своята същност имат определено предназначение- да служат на човека и неговата
дейност, като например велосипедът, мотоциклетът, леката кола, камионът служат за
превозване на хода и стоки. Когато обаче с тази вещ , която има своето обикновено
предназначение, деецът извърши престъпление, тогава тази вещ става оръдие или
средство за извършване на това обществено опасно деяние. Поради това и е било
прието, че следва да се отнемат вещи, които са били предназначени или са послужили
за извършване на престъплението само когато то е извършено умишлено, защото само
тогава деецът може, ако даде друго предназначение на вещта от онова, което тя
обикновено има в живота на човека, да я предназначи или да си послужи с нея, като я
направи оръдие / средство за извършване на престъплението. В този смисъл е прието,
че са послужили за извършване на престъплението вещите, които реално са били
използвани като средства за неговото извършване.
Продължение на тази тълкувателна дейност се съдържа в ТР № 18/
14.11.1977г. по н.д. № 13/76 на ОСНК. В него е посочено, че разграничението между
предмета на престъплението и средството за извършването му се съдържа в
разпоредбата на чл.53 от НК. Предмет на престъплението най-често са материалните
предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението и са
елемент на засегнатите обществени отношения. Средствата / оръдията/ за извършване
на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда
и не са елементи на последното. Когато средствата за извършване на престъплението
са собственост на виновния, те се отнемат в полза на държавата по силата на чл.53
б.“а“ от НК в съответната редакция , а предметът на престъплението - по чл.53 б.“б“
от НК , отново в актуалната към него момент редакция, само в предвидените в
особената част на НК случаи.
Съобразявайки тези задължителни за приложение тълкувателни решения,
които не са загубили актуалност, следва да се приеме, че моторното превозно средство
при престъпленията по транспорта е предмет, а не средство на престъплението, тъй
като то е елемент на засегнатите обществени отношения по такъв начин, че при
неговата липса това престъпление не би могло да бъде осъществено. Използваната в
нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК правна формулировка на подлежащото на отнемане
МПС действително би могла да бъде съотнесена към словните характеристики на „
средство“ за извършване на престъплението , но по своята правна същност при този
вид транспортни престъпления моторното превозно средство е винаги техен предмет.
Поради това, вземайки предвид принципното положение относно правната природа на
превозното средство при престъплението по чл.343 „б“ ал.3 от НК, то отнемането му
следва да се преценява съгласно чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, а не по чл.53 ал.1 б. „а“ от НК,
3
доколкото и отнемането му е изрично предвидено в особената част на НК. В този
смисъл е Решение № 184/25.02.2025г. на СГС. С оглед на това, съобразявайки
недостатъчната лексикална прецизност на правната норма на чл.343 „б“ ал.5 от НК ,
която е действаща и към момента, въззивният съд приема, че след като превозното
средство е било собственост на подс. Ч. и той е извършил умишлено престъпление по
чл.343 „б“ ал.3 от НК , за което му е било наложено наказание, то правилно
първоинстанционния съд го е отнел. Доколкото това отнемане е изрично предвидено в
особена разпоредба на НК, то липсата на посочване на чл.53 ал.1 от НК не е
съществено нарушение на процесуалните правила и не води до непълнота или
неяснота на атакувания съдебен акт.
Неоснователни са възраженията на адв. З. за нарушение на принципа за
пропорционалност. Той е разгледан в Решение № 8/15.11.2019г. на КС, като в мотивите
на акта е посочено, че за намирането на баланс между основни права следва да се
направи преценка за съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно
основно право, в случая- това на собственост. Съгласно чл. 52 от ХОПЕС всяко
ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от хартата, трябва
да бъде предвидено в закон и да защитава основното съдържание на същите права и
свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат
налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза
цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на
други хора.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая този принцип за
пропорционалност е спазен. Нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК е приета за регулиране
на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като критериите,
при които се прилага са обективни, ясни и недискриминиращи. Не е налице
несъответствие с чл.49 от ХОПЕС, доколкото тази разпоредба сочи, че тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. Императивно
предвиденото отнемане на МПС обаче не е наказание, а мярка, която е
общественополезна и е приета от законодателя по установения ред, в кръга на
компетенциите му. Поради това и правилно е била приложена от първоинстанционния
съд. Действително и към момента е налице висящ спор пред Конституционния съд по
отношение на този въпрос, но съгласно чл.151 ал.2 от КРБ в случая, че нормата бъде
обявена противоконституционна, тя се прилага от деня на влизане на решението, с
което е сторено това, в сила, като силата на присъдено нещо на съдебните актове,
влезли в сила, не се разколебава.
С оглед на изложеното до тук , настоящия въззивен състав намира, че съдебният
акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден,
поради което
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3901/22.08.2024 г. на Районен съд-Варна, 36-ти
състав, постановено по НОХД № 3127/2024г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5