№ 1377
гр. Плевен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430102329 по описа за 2025 година
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК и иск с правно основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
съединени кумулативно с иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД с цена на иска 280,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.
В. Й., ЕГН**********, гр.**** бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6 против С.К. ООД,
***********, със седалище и адрес на управление: гр***** № 115 Е, ет.5, в
която се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за
паричен заем кредирект № 494965 от 10.02.2021 година. Твърди, че съгласно
чл. 3 от договора параметрите на заема са следните: главница - 800 лева;
размер на погасителната вноска - 1 х 824,92; Фиксиран годишен лихвен
процент - 40.05 %; Годишен процент на разходите на заема - 49.16 %; Дата на
падеж - 10.03.2021г.; обща сума за плащане - 824,92 лв; Такса за експресно
разглеждане - 255,08 лв; Вноска с такса за експресно разглеждане - 1080 лв.
Доверителката ми е погасила заема изцяло, като е заплатила сумата от 1080
лева на 12.03.2021 година.
Счита Договор за паричен заем кредирект № 494965 от 10.02.2021
година за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
1
ЗПК, по следните съображения: Ответникът "С.К.” ООД е финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на
ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като
финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства,
които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от
Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ.
Твърди, че в случая сключеният Договор за паричен заем кредирект № 494965
от 10.02.2021 година по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК,
както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Сочи, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че
конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с невключването на таксата за експресно разглеждане при
изчисляването на ГПР на процесния договор. Развива съображения, че
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
2
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Счита, че предвид изложеното, то е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. Твърди, че в конкретния случай са
посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на
същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че в процесния договор е посочен
размер на ГПР от 49,16 %, като този допълнителен разход за такса за
експресно разглеждане не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР.
Твърди, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се
прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за такса за експресно
разглеждане, то общият размер на ГПР на договора значително ще надхвърли
максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на
законната лихва. Счита, че това е недобросъвестна търговска практика, която
накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че
договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и
потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието
им. Твърди, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за
кредит възлиза на 800 лева, а сумата, която е следвало да върне
кредитополучателя за краткия срок на кредита е драстично по-голяма - 1080
лева.
Счита, че така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да
договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно
действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от
3
ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също
така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на еднократна такса за бързо
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на
заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата
договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума,
още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват
действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Счита, че клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези
допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената
за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се
включват във всяка от тези услуги. Услугата е пряко свързана с договора за
паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с
нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя. Известна е на
кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се
съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорена в договора за паричен
заем. Поради това, счита че дължимото за нея възнаграждение представлява
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Твърди,
че така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена
в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит
посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Твърди, че в случая посоченият в договора размер на
4
ГПР от 49,16 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Същевременно заплащането
на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично
увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Твърди, че така се
стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който
забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Позовава се на практика на СЕС. Твърди, че в конкретния случай е посочено,
че ГПР е 49,16 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Твърди, че таксата за "експресно разглеждане" следва да бъде включена
при формирането на ГПР, но това не е спазено. Твърди, че при изчисляване на
ГПР с включена такса за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/, се получава ГПР от 3752,37 %, което многократно
надвишава законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че в
този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на
действителния такъв. Счита, че с оглед всичко изложено сключеният между
страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че предвид недействителността на
договора, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само
главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по
договора за кредит, се явяват платени без основание. Счита, че при това
положение общо заплатената сума от ищцата по Договор за паричен заем
кредирект № 494965 от 10.02.2021 година е 1080 лв, при главница 800 лв.
Счита, че заплатената сумата от 280 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително
правоотношение.
Моли да бъде прогласен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК
за недействителен сключения между Г. В. Й.. с ЕГН ********** и „С.К.““
ООП. с ЕИК *******. Договор за паричен заем кредирект № 494965 от
10.02.2021 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на
разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и
не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора. Моли при условие на
евентуалност на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да бъде прогласена за
нищожна клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем Кредирект №
5
494965 от 10.02.2021 година, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане. Моли на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „С.К.“ ООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* № 115 Е, ет. 5,
представлявано от управителя Н.П.П. да бъде осъден да заплати на Г. В. Й., с
ЕГН **********, сумата 280 лева / сто двеста и осемдесет лева /,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем
кредирект № 494965 от 10.02.2021 година, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
сумата. Претендира направените по делото разноски, като и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва предявената искова молба неоснователна. Развива множество
правни съображения и се позовава на съдебна практика. Твърди, че ищецът
злоупотребява с право, тъй като и в други производства оспорва същата
клауза, която се съдържа и други договори. Моли делата да бъдат съединени
на основание чл.213 ГПК. Признава плащането на сумата по предявения иск с
правно основание чл.55 ЗЗД. Прави възражение за присъждане на разноски в
полза на ищеца и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
От Договор и СЕФ /л.4—6 от делото/ се установява, че между страните
е сключен договор за паричен заем Кредирект № 494965/10.02.2021г., съгласно
който „С.К.“ ООД има качеството на заемодател, а ищцата на заемател. Според
договора за заем, размерът на отпуснатия заем възлиза на 800лв., с една
вноска с падеж 10.03.2021г., обща сума за плащане 824,92лв., при ГЛП от
40,05% и ГПР от 49,16%. В т. 3.10 е предвидена такса за експресно
разглеждане от 255,08 лв., като вноската с тази такса става 1080 лв. В чл. 4 е
посочено, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят
може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения, както и таксите съгласно тарифата за таксите на заемодателя.
Не е спорно между страните, признава се от ищцата и се установява от
Разписка от 10.02.2021г. /л.7 от делото/, че ищцата е получила от ответника
сумата по заема в размер на 800 лв.
6
Признава се от ответника, и се установява от Разписка от
12.03.2021г./л.7 от делото/, че ищцата е заплатила по договор за паричен заем
Кредирект № 494965/10.02.2021г. обща сума от 1080,00 лв..
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за паричен заем Кредирект № 494965/10.02.2021г
по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими
са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
7
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
8
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 49,16 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Предвидената в договор за паричен заем Кредирект № 494965/10.02.2021г.
сума в размер на 255,08 лв. за такса за експресно разглеждане, следва да се
включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай
това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49,16 %/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на 255,08 лв. за такса за
експресно разглеждане, оскъпява кредита, още повече, че тази сума е
включена в погасителния план с подписването на същия.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Очевидно е, че посочения в договора за кредит ГПР от 49,16 %, а и
действителния размер на ГПР, определен след включване на сумата за такса за
експресно разглеждане многократно надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на
клаузата касаеща договарянето на такса за експресно разглеждане, но и за
противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
9
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Като не е посочил коректно неговата стойност и не е
включил стойността на таксата за експресно разглеждане, кредиторът е
нарушил изискванията на закона, което води до недействителност на цялата
сделка, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. На
основание изложеното, предявеният иск чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани
противоречия и заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.
При този изход на спора по предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск.
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в
друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на
ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника. Ответникът е противопоставил възражение, че сумата
от 280,00 лв. е получена на правно основание - договор за паричен заем
Кредирект № 494965/10.02.2021г
В случая, от признанието на ответника, както и представените
доказателства за това, че е получил общо плащане по договор за паричен заем
Кредирект № 494965/10.02.2021г. в размер на 1080,00 лв. и доколкото ищецът
дължи на основание чл.23 ЗПК само чистата сума по кредита, която е в размер
на 800 лв., то разликата от 280,00 лева се явява получена от ответника по
първоначалния иск без правно основание, поради което искът следва да бъде
уважен в предявения си размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 85,00 лева.
10
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по Наредба
№1/2004. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2 НВАР определя правила за
изчисление на размерите на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес, т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не
поотделно съобразно цената на отделните претенции. В този смисъл може да
бъде посочено и определение № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето
гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и
постановено по друг спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на
адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния
интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на
ответниците.
Отделно от гореизложеното при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 НВАР размери на адвокатски възнаграждения. За да достигне до това
становище съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
11
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
Своевременно е направено възражение от ответника за липса на
предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата и са
ангажирани доказателства за това. По този въпрос е налице противоречива
съдебна практика, като е образувано тълкувателно дело, по което все още
няма постановено решение. Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че
принципно не е необходимо да се провежда нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако
противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга
са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да
12
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае
наличието на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016 г.
по ч.гр.д. № 2266 / 2016 на ВКС, I г.о.).
В настоящото производство се събраха доказателства, че ищцата за
2024г. е получила 28330,93 лева от трудово възнаграждение, 131207,13 лева от
изплатени предметни и парични печалби, за които има данни, че сумата е по
регистрираната й игрална сметка, а изтеглената от игралната сметка обща
сума е в размер на 16240 лв. При това положение, съдът установи, че
средномесечно ищцата е разполагала с 3714, 24 лева, ако бъде отчетена само
изтеглената сума от игралната сметка и 13294,84 лева средномесечно, ако бъде
взета предвид сумата, която е изплатена на ищцата по нейната игрална сметка.
Като се съобрази изложеното, съдът намира, че не са били налице
предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата, тъй
като не е била материално-затруднено лице, ако не се вземе броя на заведените
от нея дела. От друга страна, съдът съобрази факта, че за 2024 и 2025г. до
настоящия момент ищцата е подала в Районен съд -Плевен 55 броя искови
молби, по които са образувани дела с искане за прогласяване
недействителност на договори за кредит и връщане на недължимо платени по
тях суми, които по същество са идентични, или в голяма степен сходни на
настоящото производство, като по всички тях е била представлявана от същия
процесуален представител адв. С. Т.. Поради изложеното, съдът приема, че тя
е била в частична невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение по тях
в размер, съответен на тяхната фактическа и правна сложност, но би могла да
заплати по 200 лв. по всяко от тях, а останалата сума от 100 лв. да бъде
изплатена на процесуалния представител по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА от
ответника по делото. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на
настоящото производство е ниска, тъй като процесуалния представител на
ищцата й е предоставил правна защита и съдействие по още 5 дела с
настоящия ответник, които почти не се различават едно от друго освен по
договора за заем, чиято недействителност се претендира по еднакви
съображения и размера на сумата, която се претендира като недължимо
платена.
Като се вземе изхода на спора и гореизложеното, адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 100 лв.
13
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1. т. 10 ЗПК по иска, предявен от Г. В. Й., ЕГН**********, гр.****
бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6 против С.К. ООД, ***********, със седалище и адрес на
управление: гр***** № 115 Е, ет.5 Договор за паричен заем кредирект №
494965 от 10.02.2021г. поради противоречие с нормите на ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо С.К. ООД,
***********, със седалище и адрес на управление: гр***** № 115 Е, ет.5 ДА
ПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН**********, гр.**** бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6 сумата от
280,00 лева, представляваща недължимо платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.К. ООД, ***********, със
седалище и адрес на управление: гр***** № 115 Е, ет.5 ДА ПЛАТИ на Г. В.
Й., ЕГН**********, гр.**** бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6 сумата от 85,00 лв.
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА С.К. ООД, ***********, със
седалище и адрес на управление: гр***** № 115 Е, ет.5 ДА ПЛАТИ на
адвокат С. С. Т., личен № ********, като процесуален представител на Г. В.
Й., сумата от 100,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната по производството безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14