№ 636
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105208 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г. СЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****. „*****“ *****, срещу Националното бюро за правна помощ на Република България,
с адрес: гр. София, ул. „*****“ № 1, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 250,00 лв. – представляваща съдебно-деловодни разноски за
заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение на особения представител на Г. СЛ. М. –
адвокат от АК Варна – Р.Й.Ч. с адвокатски № 4534 по гр.д. № 3437/2021 г. по описа на
Варненския районен съд, Гражданско отделение, XLII състав, за която сума въз основа на
Определение № 3572/28.03.2016 г. по гр.д. № 3437/2021 г. по описа на Варненския районен
съд, е издаден изпълнителен лист от 31.05.2016 г. и образувано изп.д. № 2009/2021 г. на
ЧСИ СТ.Б., с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата и уточняващите молби се излага, че за горепосоченото вземане е издаден
изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ на Република България,
въз основа на който по молба на Национална агенция по приходите е образувано изп.д. №
2009/2021 г. на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че
вземането по изпълнителния лист е частно държавно вземане и за него важи давността,
посочена в ЗЗД. Счита, че от влизане в сила на определението, въз основа на което е
издаден изпълнителният лист – 26.05.2016 г., е изтекъл предвиденият в закона петгодишен
давностен срок, поради което не дължи принудително изпълнение на вземането. По
1
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът НБПП е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявеният иск като недопустим, евентуално – неоснователен.
Сочи, че според нормата на чл. 27б ЗПП правомощието за събиране на процесното вземане
принадлежи на НАП, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска
срещу НБПП. В случай, че съдът приеме производството за допустимо, твърди, че искът е
неоснователен, защото срокът на погасителната давност не е изтекъл. Позовава се на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, според която от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права, като с пар. 13 от ПЗР на ЗИ на ЗЗ е предвидено, че
тези срокове започват да текат една седмица след публикуването му в ДВ, т.е. след
21.05.2020 г. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
По възражението на ответника за недопустимост на производството, съдът намира
следното:
Според разпоредбата на чл. 27б от ЗПП разноските за правна помощ по чл. 27а са
частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа
на издаден от съда изпълнителен лист. Вземането се събира по реда на ГПК – аргумент от
чл. 163, ал. 2 от ДОПК. На НАП е възложено единствено събиране на вземанията, като
основанието последната да иска изпълнителни действия и инициира изпълнително
производство не е качеството й на кредитор на задължените лица по тези вземания, а
законовата делегация да ги събира за сметка на действителния кредитор, страна по
съответното материално правоотношение – в случая НБПП. Следователно доколкото НАП
не участва в материалното правоотношение, представляващо източник на вземането, то
същата не е легитимирана да получи плащането и не е надлежен ответник по иск за
недължимостта му, тъй като отрицателният установителен иск за недължимост на сумите по
изпълнителния лист следва да се предяви срещу лицето, което претендира да е носител на
вземането и да има качеството кредитор. Страна в производството по иска следва да е този,
комуто е издаден изпълнителния лист, който и действително претендира вземането /в този
смисъл Определение № 732 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 832/2009 г., ВКС, II ТО и
Определение № 513 от 06.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2010 г., ВКС, II ТО/.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице правен интерес у ищеца да отрече
правото на принудително изпълнение на процесното вземане в полза на ответника, поради
което предявеният иск е допустим.
По основателността на предявения иск, съдът намира следното:
От постъпилия през ЕПЕП препис на изп.д. № 2009/2021 г. на ЧСИ СТ.Б. се
2
установява, че е образувано въз основа на молба с вх. № 29862/05.07.2021 г. от НАП-София
срещу Г. СЛ. М., с която е отправено искане за принудително събиране на вземането в
размер на 250,00 лв., представляваща разоски за възнаграждение за служебен защитни, чрез
налагане на запор върху доходите и банковите сметки на длъжника, както и извършване на
опис на движимите вещи. Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на
31.05.2016 г. въз основа на Определение № 3572/28.03.2016 г. по гр.д. № 3437/2015 г., влязло
в сила на 26.05.2016 г.
В случая изпълнителният лист е издаден на основание влязло в сила определение на
съда, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, срокът на новата давност е пет години.
От приложения по изп.д. № 2009/2021 г. на ЧСИ СТ.Б. изпълнителен лист се
установява, че определението на съда е влязло в сила на 26.05.2016 г., от който момент е
започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, а съгласно § 13 от Закона за изменение и допълнение на същия
закон сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник" /извършенено в ДВ бр. 44/14.05.2020 г./.
С оглед изложеното, основателен е доводът на ответника, че давностният срок за
вземането е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., на основание чл. 3,
т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да тече. Следователно. към
петгодишния срок, който е следвало да изтече на 26.05.2021 г., следва да се прибави
периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който
давността е спряла, поради което петгодишният давностен срок изтича на 04.08.2021 г.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. С оглед изложеното, с подаването на
молбата на 05.07.2021 г., с която е отправено искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Давността
отново е прекъсната с изпращането на запорните съобщение на 14.07.2021 г. до „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД, от който момент не
е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда
3
за ответника, който е напрваил искане за присъждането им, включително юрискнсултско
възнаграждение. Видно от постъпилите по делото становища от ответника, че са подписани
от председателя на НБПП, като същият не представляван от юрисконсулт по делото. С
оглед изложеното, съдът намира, че искането за присъждане на юрисконултско
възнаграждение е неоснователно.
Предвид изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
в размер на сумата 24,00 лв. – платена такса за препис от изп.д. № 2009/2021 г. на ЧСИ
СТ.Б..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. СЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****. „*****“ *****, срещу Националното бюро за правна помощ на Република България,
с адрес: гр. София, ул. „*****“ № 1, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 250,00
лв. – представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено от НБПП адвокатско
възнаграждение на особения представител на Г. СЛ. М. – адвокат от АК Варна – Р.Й.Ч. с
адвокатски № 4534 по гр.д. № 3437/2021 г. по описа на Варненския районен съд,
Гражданско отделение, XLII състав, за която сума въз основа на Определение №
3572/28.03.2016 г. по гр.д. № 3437/2021 г. по описа на Варненския районен съд, е издаден
изпълнителен лист от 31.05.2016 г. и образувано изп.д. № 2009/2021 г. на ЧСИ СТ.Б., с
район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Г. СЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****. „*****“ *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Националното бюро за правна помощ на Република България, с адрес: гр.
София, ул. „*****“ № 1, сумата 24,00 лв. /двадесет и четири лева/ – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4