О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 240
град Велико Търново, 25.05.2023
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 313/2023 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по жалба на „Калоян ВТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 5,
чрез *** М. Е., срещу
Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с Решение № 172/26.06.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново при ЦУ на НАП, с искане за обявяване на неговата нищожност.
Ответната страна – директор на
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез *** Я. Г., оспорва жалбата
като недопустима в придружителното писмо. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Съдът намира, че жалбата е процесуално
недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
Предмет на обжалване по чл.
149, ал. 5 от АПК като нищожен е Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г., съставен от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 172/26.06.2017 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП. От съдържанието на жалбата и приложените
от ответника доказателства се установява, че процесния ревизионен акт,
потвърден с Решение № 172/26.06.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ
на НАП е обжалван в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Във връзка с обжалването му е образувано адм. дело № 505/2017
г. по описа на АСВТ, който с Решение № 163/17.08.2018г. е отменил ревизионния
акт. Решението е отменено с Решение № 5368/10.04.2019 г. по адм. дело № 12140/2018
г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. При последвалото ново разглеждане на
делото, с Решение № 300/05.08.2019 г. по адм. дело № 232/2019 г. по описа на
АСВТ е отменен частично процесния ревизионен акт. Това решение е оспорено от
двете страни пред ВАС, който с Решение № 4546/16.04.2020 г. по адм. дело № 11803/2019
г. е отменил решението на АСВТ в частта, в която е отменен ревизионния акт и е
отхвърлил жалбата на „Калоян
ВТ“ ООД в тази част,
и е оставил в сила решението на АСВТ в останалата част. Тоест като краен
резултат жалбата на „Калоян
ВТ“ ООД против РА № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г., потвърден с Решение № 172/26.06.2017
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, е отхвърлена
изцяло след приключилото съдебно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.
177, ал. 3 от АПК вр. § 2
от ДР на ДОПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на
административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за
оспорването му на друго основание. В случая се установява, че е налице
предходно оспорване на процесния ревизионен акт пред АСВТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността
и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му. Следователно, при оспорването
на РА - предмет на адм. дело № 232/2019 г., съдът е извършил служебно проверка
за валидността на РА и за наличие на предпоставките за обявяване на нищожността
му, за които е приел, че не са налице. Това изрично е посочено и на стр. 3 от Решение
№ 300/05.08.2019 г. по адм. дело № 232/2019 г. по описа на АСВТ, където е
отразено, че „След извършване на служебна проверка, съдът установи,
че обжалвания акт е
издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на
ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в предписаната писмена форма и при
спазване на формалните процесуални правила за издаването му“. С произнасянето
на съда административният акт влиза във формална сила и става необжалваем,
включително и по нововъведени съображения за нищожност, тъй като съдът извършва
служебна проверка на всички предпоставки за издаване на акта, включително и на
тези които могат да обосноват нищожност на същия (чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съответно чл.
168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. § 2
от ДОПК).
Следователно
релевираната нищожност на РА № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г., съставен от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 172/26.06.2017 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, е разрешена по същество с Решение
№ 300/05.08.2019 г. по адм. дело № 232/2019 г. по описа на АСВТ и Решение №
4546/16.04.2020 г. по адм. дело № 11803/2019 г. по описа на ВАС, което е пречка
за повторното му оспорване, като нищожен. В този смисъл е и константната
съдебна практика – напр. Определение № 8061 от 26.09.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 7888/2022 г., VIII о., Определение № 13592 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 11365/2020 г., VIII о. и др.
Налице са процесуалните
предпоставки на чл. 159, т. 6 от АПК, за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството по делото, тъй като по оспорването
има влязло в сила съдебно решение.
По искането на
ответника за разноски: искането е направено своевременно и е частично
основателно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК на ответника се
присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Цитираната норма се отнася за случаите, когато съдът с решение се произнася по
същество на спора като уважава или отхвърля жалбата. В ДОПК не
се съдържа уредба на разноските при прекратяване на делото. Поради това и на
основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно приложение намират чл. 143,
ал. 3 и 4 от АПК и чл. 78 от ГПК – така напр. Определение № 3761 от 14.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2531/2019г., VIII о., Определение № 6182 от 27.05.2020
г. на ВАС по адм. д. № 3923/2020 г., VIII о., Определение № 9708 от 28.09.2021
г. на ВАС по адм. д. № 9126/2021 г., I о. и др. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, след изменението й в ДВ, бр. 15 от 2021 г., ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът с
поведението си не е станал повод за завеждане на делото, поради което следва да
се присъди исканото от него юрисконсултско възнаграждение, чийто размер на
основание чл. 37 ЗПрП и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът определя на 100 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 159, т. 6 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Калоян ВТ“
ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 5,
срещу Ревизионен акт № Р-04000416002952-091-001/06.04.2017 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с Решение № 172/26.06.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново при ЦУ на НАП.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм. д. № 313/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА „Калоян ВТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 5
да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 100 лв.
/сто лева/.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: