№ 95
гр. Габрово, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500079 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 359/25.11.2024г., постановено по гр. д. №
1368/2023г., по описа на Районен съд- Севлиево, с което е отхвърлен
предявеният от Д. А. Ч., ЕГН**********, срещу „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, с ЕИК200644029, иск с правно основание чл. 439 ГПК, да се признае за
установено, че Д. А. Ч. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, въз
основа на изпълнителен лист № 511 от 26.08.2016г., издаден по ч.гр.д. №
755/2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, следните
суми: сумата от 388,76 лева- главница, законна лихва в размер на 298,11 лева
за периода 05.08.2016г.- 11.12.2023г., 330,14 лева- неолихвяеми вземания, 325
лева присъдени разноски.
Във въззивната жалба на Д. А. Ч. от гр. Севлиево, чрез адв. С. К., се
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Съдът приел, че са
извършвани валидни изпълнителни действия по изпълнително дело №
20178500401759/2017г. преди неговото прекратяване- на 16.08.2017г.,
25.09.2017г., 10.09.2018г., 07.10.2019г., 03.08.2020г., 31.05.2023г., 14.07.2023г.,
като всяко едно е годно да прекъсне погасителната давност и от съответното
действие започва да тече нова давност. Фактически обаче, за периода от
влизане на заповедта в сила на 26.08.2016г. до сега не били извършвани
абсолютно никакви ефективни изпълнителни действия, които да прекъсват
давността. Последното ефективно изпълнително действие по изп.д.№
1759/2017г. на ЧСИ Ал.Б. било налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на 18.09.2018г. По молбите от 17.10.2019г. и 03.08.2020г. не
1
били извършвани реални изпълнителни действия. След прекратяване на
първото изпълнително дело поради перемция, било образувано ново изп.д.№
995/2023г., по което първото изп. действие бил наложен запор на банкова
сметка на 27.11.2023г.- т.е. след изтичане на давностния срок на 18.09.2023г.
Вземането за лихви и разноски също било погасено по давност, след като е
погасено главното вземане.
Претендира се в този смисъл да се постанови решение.
Жалбата е неоснователна.
Задължението на длъжника произтича от изпълнителен лист от
26.08.2016г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №755/2016г. на РС- Севлиево.
Образувано е изпълнително дело №20178500401759 по описа на ЧСИ Ал. Б. с
район СГС, по което ищецът е длъжник, а ответникът- взискател.
Правилно първата инстанция е приела, че процесните вземания се
погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД петгодишна погасителна давност,
тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
и последиците й следва да бъдат приравнени с тези на влязло в сила съдебно
решение; по образуваното през 2017г. изпълнително дело давността не е
изтекла, тъй като съобразно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.
на ОСГТК, давността се прекъсва с всяко действие за принудително
изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от
изтичане на двугодишния срок на перемирането.
От образуването на изп. дело №20178500401759 по описа на ЧСИ Ал. Б.
давността е прекъсната със запорно съобщение изх. № 162336/25.09.2017г., за
налагане на запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени на доверително управление в „Юробанк България” АД. До
банката е изпратено още едно запорно съобщение- изх. № 170844/03.11.2017г.
Със запорно съобщение изх. № 46490/10.09.2018г., изпратено до „ТРЪСТЪС”
ЕООД, е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което
дружеството изплаща на Д. А. Ч.. Със запорно съобщение по делото изх. №
46493/10.09.2018г., е наложен запор върху сметките, всички видове депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и
суми, предоставени на доверително управление в „Юробанк България” АД. С
молба от 07.10.2019г. „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в качеството си на
взискател по изпълнителното дело, е поискал ЧСИ да наложи запори, както и
да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника. Такова искане за
налагане на запори е направено и с молба от 03.08.2020г. и от 31.05.2023г. Със
запорно съобщение по изпълнителното дело изх. № 19464/14.07.2023г., е
наложен запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени на доверително управление в „УниКредит Булбанк” АД.
Всички тези искания и действия, съгласно т.1 ТР № 2/2013, ВКС,
2
ОСГТК прекъсват давността. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б."в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, дори след като перемпцията е настъпила. Новото искане на свой ред
прекъсва давността.
Последното изпълнително действие е наложен на 14.07.2023г. запор на
сметки, като петгодишният давностен срок не е изтекъл и към 30.10.2023г.,
когато е било образувано новото изпълнително дело № 20237340400995 по
описа на ЧСИ З.В., peг. № 734 на КЧСИ. Същата е прекъсната с искането от
страна на кредитора за извършването на конкретен изпълнителен способ и
съответно с наложените запори на банкови сметки на длъжника, както и на
трудовото му възнаграждение.
В случая всички гореизброени действия и приложени способи
прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и същата не е изтекла, както е приел и
първоинстанционният съд. Не е налице изтичане на 5- годишният давностен
срок и по време на висящия исков процес към момента- 2025г.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че давността била
изтекла, тъй като не били извършвани ефективни изпълнителни действия от
18.09.2018г., когато бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника по изп.д.№ 1759/2017г. на ЧСИ Ал.Б., а по молбите от 17.10.2019г. и
03.08.2020г. не били извършвани реални изпълнителни действия.
В мотивната част и в диспозитива на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че нова погасителна давност тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Следва
извод, че за прекъсването на давността е достатъчно взискателят да е поискал
определено изпълнително действие, изграждащо конкретен изпълнителен
способ. Без правно значение е дали това действие е довело до осребряване на
имущество на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
нито съдебната практика по прилагането на тази норма, поставят подобно
условие. Аргумент е правното естество на самия институт на погасителната
давност, която съставлява санкция за бездействието на кредитора, респ.
взискателя, поради което последващо бездействие на ЧСИ да предприеме
поискано изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане, нямат
отношение към давността (неблагоприятна последица за взискателя е, че носи
тежестта за дължимите за поисканите действия такси към ЧСИ).
Предвид гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да се
потвърди.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат
разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на другата страна
разноски в размер на сумата 150 лева, представляваща юристконсултско
възнаграждение.
3
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/25.11.2024г., постановено по гр. д. №
1368/2023г. на Районен съд- Севлиево.
ОСЪЖДА Д. А. Ч., ЕГН**********, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК200644029, разноски за въззивната инстанция в
размер на 150 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4