№ 104
гр. Шумен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500100 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №587 от 11.11.2021г. по гр.д.№609/2021г., ШРС е признал за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, че С. В.С. дължи на „Профи кредит
България”ЕООД-гр.София сумата от 454.91лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №30036008050/28.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявление-
24.11.2020г. до окончателното му изплащане, сумата от 57.55лв., представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 01.11.2019г. до 04.11.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение №260312/25.11.2020г. по ч.гр.д.№2626/2020г. на ШРС, като са
отхвърлени предявените от дружеството срещу С. искове за признаване за установена
дължимостта на главница в размера над 454.91лв. до 733.37лв., договорна лихва върху
главницата в размера над 57.55лв. до 218.70лв., сумата от 831.27лв.-възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги , сумата 129.27лв.-мораторна неустойка за периода от
02.05.2019г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.11.2020г./датата на
предсрочната изискуемост/, за сумата 9.52лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.11.2020г. до
23.11.2020г./датата на подаване на заявлението/. Присъдени са и следващите се разноски в
първоинстанционното и заповедното производство.
Решението е обжалвано от ищцовата страна само в частта, с която е отхвърлен
предявения срещу длъжника установителен иск относно дължимостта на сумата в размера
над 57.55лв. до 218.70лв./161.15лв./ -договорно възнаграждение. Жалбоподателят намира
1
същото за неправилно. Неправилни и необосновани се явявали изводите на съда, че
длъжникът не дължал претендираното договорно възнаграждение в пълен размер, тъй като
задължението противоречало на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
надвишавало трикратния размер на законната лихва. Процесният договор отговарял на
всички законови императивни изисквания. В него подробно били описани всички
параметри, задължения като основание и размер на рабираем и достъпен език.
Кредитополучателят бил получил предоставената му в заем сума, съгласил се с цената на
кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен Европейски формуляр за
сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който
момент бил наясно със сумата, която тръбва да върне. Същият не е обективирал и
нежеланието си да се откаже от сключения договор, съобразно възможността предоставена в
чл.7,.1 от ОУ към договора. В процесния договор ясно била посочена и методиката на
формиране на годишния процент на разходите. Уговорения годишен лихвен процент
отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. Съдът не се
съобразил с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно критериите за поведение,
установени в небонкови институции, лихвен процент от 38.30% и ГПР в размер на 45% не
противоречали на добрите нрави. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и
вместо него постановено друго, с което заявената установителна претенция касателно
следващото се договорно възнаграждение бъде уважена в пълния предявен размер от
218.70лв..
Въззиваемата страна, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Шумен,
представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Ц.Г.С., заявление по реда на чл.410 от ГПК, е издадена
заповед №260312/25.11.2020г. по ч.гр.д. №2626/2020г. на ШРС , по силата на която е
разпоредено С. В.С. да заплати на ищцовото дружество сумата 733.37лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит №30036008050/28.03.2019г. от 28.03.2019г.,
сумата 218.70лв.- договорно възнаграждение за периода 01.11.2019г.-04.11.2020г., сумата
831.27лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 20лв.-
непогасени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 129.27лв.-
непогасена лихва за забава за периода 02.05.2019г../датата на изпадане на длъжника в забава/
до 04.11.2020г../датата на предсрочната изискуемост/ и сумата от 9.52лв.- законна лихва от
04.11.2020г.-23.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на
заявлението-24.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни
разноски в размер на 88.84лв..
Заповедта е връчена на длъжника, като в указания срок същият е депозирал
2
възражение, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният
в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове.
На 28.03.2019г. между „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Шумен, в качеството на
кредитор, от една страна и С.В. С. - кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит „ПрофиКредитСтандарт“ №30036008050, по силата на който,
дружеството се задължило да предостави на С. потребителски кредит в размер на 900лв. ,
със срок на връщане – 24 месеца , при равни месечни вноски от 54.19лв., включваща
главница и лихва , като общо дължимата сума по кредита възлизала на 1300.55лв.. в графата
параметри на договора е посочено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги,
кредитополучателя дължи възнаграждение в размер на 1113.84лв., като размерът на
вноската възлизал на 46.41лв. Стойността на пакета е добавена към размера на главницата
по кредита, като по този начин общата дължима от С. месечна вноска възлизала на
100.60лв..
Видно от представеното движение по сметка, сумата по кредита е била преведена на С.
на 28.03.2019г..
Съгласно представената Предварителна преддоговорна информация,
кредитополучателят е бил запознат с възможността да закупи пакет от допълнителни услуги,
включващи: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски;възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, при цена за пакета 113.84лв., което се
разсрочва за срок от 24 месеца. Уведомен е, че 15 % от възнаграждението по закупения
пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената
услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, която
била дължима изцяло при сключване на споразумението за предоставяне на пакета от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, но заплащането й е разсрочено
за срока на договора и е част от вноските по закупения пакет, като се дължи и при
предсрочно погасяване.
Ищцовото дружество сочи в исковата молба, че поради настъпила забава, размерът на
кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 04.11.2020г..
Договорът и общите условия към него, предварителната преддоговорна информация,
погасителния план, са подписани и от двете страни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването
на вземане – неиздължена главница, възнаградигелна лихва, лихва за забава по договор за
потребителски кредит, както и възнаграждение по сключено във връзка с него споразумение
за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу
3
решението само в частта, с която е отхвърлена претенцията за установяване дължимостта
на сумата в размера над 57.55лв. до 218.70лв./161.15лв./ -договорно възнаграждение за
периода 01.11.2019г.-04.11.2020г., то само тя следва да бъдe разгледана в настоящото
въззивно производство. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за
предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на заетата сума. Ответната страна
следва да установи факта на заплащане на дължимата главница и възнаградителна лихва в
срок.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Профи Кредит България“
ЕООД- гр.Шумен и С. В.С. са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за потребителски кредит №30036008050/28.03..2019г.. Съгласно
представеното движение по сметка, уговорената сума е предоставена на кредитополучателя.
Съгласно приетото в постановките на Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГТК,
уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора и изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора
за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора -
„предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в
размер на уговорените за срока на договора лихви. Предвид това и е прието, че размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочнатаизискуемост до
датата на плащането.
Потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, при
наличие на следните предпоставки: договорът да е сключен с потребител и да липсва
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от
ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
4
В разглежданата хипотеза, начинът на договаряне категорично изключва формиране
воля на страните по всяка една от клаузите на договора, част от които са и във вреда на
потребителя, нарушават значително равновесието между правата и задълженията на
търговеца и клиента и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл. 143 от ЗЗП/. В
случая не са разписани ясно от страна на кредитора методиката на формиране на ГПР и
ГЛП, поради което кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо
насрещната страна.
В разглежданата хипотеза се установи, че в договорът е уговорен годишен лихвен
процент на 38.30%., т.е. надхвърлен е трикратният размер на законната лихва, а ГПР, макар
на пръв поглед да отговаря на изискването да не надвишава петкратния размер на законната
лихва /45%/, при добавяне към погасителната вноска и на сумата по закупения пакет
допълнителни услуги, нараства значително над този процент. Ето защо и настоящата
инстанция приема, че посочените клаузи са нищожни, като неравноправни.
В случая, предоставянето на пакет от допълнителни услуги се явява част от договора за
кредит, но обособяването му като отделен договор, дава възможност на кредитора да
заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нормата забранява годишният процент на
разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видът на
допълнителните услуги е свързан пряко с усвояването и управлението на кредита, поради
което възнагражденията за тях са всъщност възнаграждения по договора за кредит. И
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК те следва да се включат в ГПР. Визираните по-горе клаузи,
нарушаващи императивните законови изисквания, са толкова съществени за процесния
договор, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор, съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че се дължи връщане единствено на главница по сключения
договор за потребителски кредит.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че в случая нищожността на
уговорката досежно размера на следващата се договорна лихва не влече нищожност на
целия договор, то претенцията в атакуваната част се явява неоснователна поради следното.
В случая отразеният в договора ГЛП – 38.30% надвишава трикратния размер на законната
лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В
съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по право от повелителни
правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера от 10 % - законната
лихва. /решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006
г. по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./. Максималният размер на
5
договорната лихва / възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр..
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва , съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. В съответствие с препращащата разпоредбата на
чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на
Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният
размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на
текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният
процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. Предвид това и доколкото
основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия докговор е 0, то
годишният размер на законната лихва се явява 10% или трикратния-30%. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на РБългария, но годишният процент на разходите не
е еквивалентен на лихвения процент. В него освен лихви се включват и редица други
разходи/§1, т.1 от ДР на ЗПК/ .
Така размерът на следващата се възнаградителна лихва в този случай /57.55лв./, е
призната за дължима от първоинстанционният съд, в която част решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
Предвид изложеното, съдът намира, че заявената претенция за установяване дължимостта
на договорно възнаграждение в размера над 57.55лв. до 218.70лв.се явява неоснователна.
Първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на жалбоподателян не се следват
разноски. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №587 от 11.11.2021г. по гр.д.№609/2021г. на ШРС, в часта,
6
с която е отхвърлен предявения от „Профи кредит България”ЕООД-гр.София, адрес на
управление: бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите С.Н.Н. и
Ц.Г.С., чрез юрисконсулт Р.И. срещу С. В.С., установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, че С. В.С. дължи на дружеството сума в размера над 57.55лв.
до 218.70лв./161.15лв./- представляваща договорно възнаграждение за периода 01.11.2019г.-
04.11.2020г. по договор за потребителски кредит №30036008050/28.03.2019г., за която е
издадена заповед за изпълнение №260312/25.11.2020г. по ч.гр.д.№2626/2020г. на ШРС.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7