Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260492 от 22.12.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Т.
Секретар:Зоя Тренева
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№274 по
описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от А.Т.М., с ЕГН **********, с адрес *** против „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД, с
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“Я. С.“ №**.Предявени са за
разглеждане искове, квалифицирани от съда по чл.128 т.2 КТ, чл.245, ал.2 КТ
вр.чл.86 ЗЗД, 215 КТ, чл.86 ЗЗД и чл.224, ал.1 КТ.
Твърди се, че от 24.01.2017г. ищецът полагал труд при
ответника на длъжност „Шофьор“.След прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът продължавал да дължи на ищеца неизплатени трудови възнаграждения,
командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.При
извършена проверка било установено, че на ищеца не изплатено трудово
възнаграждение за месеците февруари, март и май 2019г., като брутното трудово
възнаграждение било в размер на 560 лв. или 439.76 лв.-нетно за м. февруари,
439.82 лв. за м.март и 395.79 лв. за месец май.Твърди се, че не е изплатено и
трудово възнаграждение за м.април 2019г. в размер на 560 лв., за което в
представения фиш за заплати пред ДИТ Благоевград било вписано, че е в неплатен
отпуск, какъвто ищеца не бил ползвал.Не било изплатено трудово възнаграждение и
за месеците 06., 07, 08, 09, и 10 на 2018г. в размер на 510 лв. месечно.
При проверката от ДИТ Благоевград, било установено, че
е бил командирован в чужбина през периода от време от 29.10.2018г. до
20.12.2018г., както и през периода 03.01.2019г. до 27.02.2019г.Дължимите
командировъчни в размер на 5 756 лв. били изплатени от ответника по банков
път.
Периода на командироване бил различен, което се
установявало от дигиталната карта на ищеца.За периода 21.10.2018г. до
28.02.2019г. т.е още 22 дни/ от 21.10.2018г. до 28.10.2018г., от 21.12.2018г.
до 02.01.2019г. и на 28.02.2019г./, като за това се претендира сума в размер на
1161.77 лв.-по 27 евро на ден.
През времето на работа при ответника, ищецът не бил
ползвал платен годишен отпуск за 2017г., 2018г. и за 2019г., поради което
ответникът му дължал обезщетение за това в размер на 1500 лв.
Върху дължимото трудово възнаграждение и неизплатените
командировъчни се претендира обезщетение за забавено плащане, считано от
последното число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба в
съда, посочени конкретно в исковата молба върху всяка от претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, като са оспорени предявените искове.Повдигнато е правопогасящо
възражение за погасяване по давност на претенцията по чл.224, ал.1 КТ за
2017г.По исковете по чл.128 т.2 КТ и по чл.215 КТ се твърди, че са
неоснователни, тъй като дължимите трудови възнаграждения и командировъчни пари
са изплатени от страна на работодателя ответник.Исковете по чл.224, ал.1 КТ за
2018г. и 2019г. се твърди, че платения годишен отпуск на ищеца е изплатен от
страна на ответника, като за периода на работа ищецът бил получил под формата
на заплати, командировъчни и платен годишен отпуск около 50 000 лв.Твърди
се също така, че от 31.01.2019г. ищецът не полага труд при ответника, при
описани в отговора обстоятелства, като поради счетоводен пропуск му е изплащано
трудово възнаграждение до м.май 2019г.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от трудов договор и допълнително споразумение, преписките, водени в ДИТ
Благоевград по сигнали на ищеца, справки от КАТ относно собствеността на товарен
автомобил и справка от ГД Гранична полиция за излизанията на този товарен
автомобил, разпечатка от дигитална карта.Представени и приети са като
доказателства и копия от платежни нареждания, фишове за заплати и извадки от
разплещателни сметки на ответника.Като доказателства по делото са приети и
съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от в.л.Й..В качеството на свидетел е
разпитана Е. Е..
С молба, представена в последното съдебно заседание,
ищецът измени размера на предявените искове по чл.128 т.2 КТ и по чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86 ЗЗД и по чл.215 КТ, както и направи изявление за отказ за част от
предявените на това основание искове.С определение от 22.11.2021г. съдът
допусна изменение в размер на предявените искове, като е пропуснал да се произнесе
по молбата с правно основание чл.233 ГПК, като не е налице процесуална пречка
производството по делото по исковете, от които ищецът се отказа да бъде
прекратено с настоящето решение, доколкото се касае до отказ по реда на чл.233 ГПК.
В този смисъл предмет на посочените искове са както
следва:
Брутно трудово възнаграждение за м.07.2018г. за сума в
размер на 513.06 лв., както и 127.69 лв.-лихва за забава върху тази сума за
периода 30.08.2018г. до датата на подаване на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.02.2019г. в размер
на 566.72 лв, както и 107.68 лв.-лихва за забава върху тази сума за периода от
30.03.2019г. до датата на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.03.2019г. в размер
на 566.80 лв., както и 102.81 лв.-лихва за забава зъ периода 30.04.2019г. до
датата на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.април 2019г. в
размер на 566.72 лв., както и 98.07 лв.-лихва за забава за периода 30.05.2019г.
до датата на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.май 2019г. в размер
на 510.05 лв., както и 83.87 лв.-лихва за забава за периода 30.06.2019г. до
датата на исковата молба;
1360.13 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2017, 2018 и 2019г./ 566.72 лв. за 2017г., 566.72 лв. за 2018г. и
226.69 лв. за 2019г./.
Претендираните суми за командировъцни и лихви върху
тях са по исковата молба.
При условията на чл.233 ГПК е направен отказ от
предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения за м.юни, август,
септември и октомври 2018г., както и по исковете за обезщетения за забавено
плащане върху тези суми.
От събраните по делото доказателства се установи
следната релевантна за спора фактическа обстанвока:
Между страните е било налице трудово
правоотношение по трудов договор от
30.01.2017г., по което ищецът е полагал труд при ответника на длъжност
„Шофьор“.Работното време било определено на 4 часа и основна заплата в размер
на 232 лв., платимо до 29-то число на следващия месец и 20 дни платен годишен
отпуск.С допълнително споразумение от 15.01.2018г. е договорено работа при пълно работно време
от 8 часа и трудово възнаграждение в размер на 510 лв..
В представените пред вещото лице ведомости било
посочено, че за 2017г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, но били
представени нито молба от работника, нито заповед от работодателя за това.За
месец юли 2018г. във ведомостта било посочено, че са отработени 22 дни, при
основна месечна заплата от 510 лв. и ДТВ за ТСПО 3.06 лв. или общо 513.06
лв.-брутно трудово възнаграждение.Било посочено, че е изплатено по банков път,
като в банковото извлечение липсвало пояснение за изплатена заплата за
м.07.2018г.
За м.февруари 2019г. е посочено, че при отработени 20
дни, брутно трудово възнаграждение в размер на 566.72 лв., изплатено по банков
път, като няма данни за такова заплащане.
За м.март 2019г., във ведомост за заплати били
посочени изработени дни -0, годишен отпуск 20 дни, брутно трудово
възнаграждение 566.80 лв. и заплата по банков път и липса на данни за реално
заплащане.За този месец били начислени 20 дни платен годишен отпуск, като на
вещото лице не били представени нито молба от работника, нито заповед от
работодателя за това.
За м.април 2019г. били начислени 20 дни неплатен
отпуск, като не били представени на вещото лице молба за такъв отпуск, нито
заповед на работодателя.
За м.май 2019г. били отразени 18 отработени дни,
брутно трудово възнаграждение в размер на 510.05 лв., изплатено по банков път,
като няма данни за такова изплащане.
Вещото лице е посочила, че неизползвания платен
годишен отпуск за 2017г. е в размер на 566.72 лв., за 2018г.-566.72 лв. и за
2019г.-226.69 лв.
В заключениието на вещото лице е посочено, че
дължимата сума за командировка по заповед №5/ 28.10.2018г.ищецът е бил
скомандирован в Германия и Дания за периода 29.10.2018г. до 20.12.2018г.-общо
20 дни, като дължимата сума е в размер на 2798.79 лв.Със заповед
№7/28.10.2018г. е бил командирован за
срок от 03.01.2019г. до 27.02.2019г.-27 дни, при дължими командировъчни пари в
размер на 2 957.21 лв.Общо дължимата сума е преведена по банков път.За
претендираните с исковата молба дни 21.10.2018г.-28.02.2018г. няма заповед за
командироване.Дигиталната карта на ищеца била поставена в автомобила на
20.10.2018г., като автомобила е потеглил на 21.10.2018г., за този период
дължимите командировъчни са в размер на 422.46 лв.
За периода 21.12.2018г. до 02.01.2019г. и за
28.02.2019г. дължимите командировъчни са в размер на 739.30 лв.
Вещото лице е посочила и размерите на обезщетенията за
забава върху неизплатените суми в размер на законната лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Искът с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на
сумите, описани по-горе е основателен.Страните са били в трудово правоотношение
през процесния период и ответникът дължи на ищеца уговореното трудово
възнаграждение - чл. 128 от КТ. То се дължи всеки месец и следва да се изплати
на работника лично срещу ведомост или срещу разписка.Ответникът не установи в
процеса да е изпълнил това свое основно задължение и ще трябва да бъде осъден
да стори това, заедно със законната лихва от предявяване на иска. Задължението
за заплащане на заплата е срочно, ответникът е изпаднал в забава, като с оглед
обективираните по исковата молба размери съдът ще уважи исковете в пълен размер.
По делото е безспорно, че трудовото правоотношение е
съществувало през периода.Неизпълнението на задълженията на работника води до
ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, каквито данни по делото
липсват.Отразеното в счетоводството и фишовете за заплати на ответника за
ползван платен годишен отпуск и неплатен такъв не се доказаха в производството,
при липса на молба от ищеца и издавани заповеди от страна на ответника, поради
което съдът счита, че за месеците април и март 2019г. ответникът дължи
изпълнение на задълженията си като изплати трудово възнаграждение на ищеца в
пълен размер.
Плащания на дължимите трудови възнаграждения също не
се установи по делото, доколкото отразеното във ведомости за заплати за
изплащане по банков път не се доказа от представените и изследвани от вещото
лице банкови извлечения.
На основание чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86 ЗЗД трудовите
възнаграждения се дължат ведно със законна лихва от датата на която са станали
изискуеми.Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове с посочено
правно основание са изцяло основателни и следва да се уважат от съда.
Предявения иск по чл.224, ал.1 КТ, съдът намира, че
също е изцяло основателен.По делото не се проведе доказване, че ищецът е
ползвал отпуск или същия му е платен.Отразеното в счетоводството на ответника
без налични молби от страна на ищеца и заповед от страна на работодателя водат
до извод, че не се доказва ползване на платен отпуск.Отразените като изплатени
суми за отпуск също не се подкрепят от събраните доказателства, поради което
съдът счита, че ищецът проведе доказване относно размера на дължимото
обезщетение, като ответникът от своя страна не доказа използване на отпуска,
респ. изплащане на обезщетение след прекратяване на трудовото правоотношение.
Възражението за погасяване на вземането по давност по
чл.358, ал.1 т.3 КТ за 2017г., съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.3
от КТ давностният срок за предявяване на иска по чл. 224, ал.1 от КТ е 3-годишен, като започва да тече от деня, в който правото,
предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, а при
парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането
е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред / ал.2 на чл. 358 от КТ/. При процесното обезщетение началото на давностния срок е датата
на прекратяване на трудовото правоотношение-по данни от преписката от ДИТ
Благоевград-30.05.2019г., поради което и от тази дата е започнала да тече
давност, като към датата на подаване на исковата молба срока за това не е
изтекъл.
Факта, че ищецът е поставил дигиталната си карта в
автомобила на ответника, този автомобил се е движил водят съда до извод, че
ищецът е изпълнявал трудовите си задължения в полза на ответника.В този смисъл
и незовисимо от липсата на заповед за командироване, то за претендираните
периоди ответникът дължи командировъчни пари в размерите, посочени от вещото
лице, поради което съдът намира, че и тези искове са основателни и следва да се
уважат в пълен размер.
Следващите обективно-кумулативно съединени за
разглеждане искове са по чл.86 ЗЗД представляваща обезщетение за забава върху
неизплатените командировъчни пари.По отношение на иска по чл.215, ал.1 КТ
същите са неоснователни и следва да се отхвърлят, като съображенията на съда са
следните:
Задължението на работодателя за заплащане на дневни
пари при командироване, за разлика от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, не е срочно и работодателят изпада в забава едва след покана да изпълни това задължение.В случая поканата е реализирана с подаването на
исковата молба в съда и от този момент съдът ще присъди законна лихва, като за
периода до датата на подаване на исковата молба
предявените искове са изцяло неосонвателни и следва да се отхвърлят.
При направения отказ от исковете по чл.128 т.2 КТ и по
чл.245, ал.2 КТ вр.чл.86 ЗЗД, съдът следва да прекрати производството по
предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения за месеците юни,
август, септември и октомври 2018г. и за обезщетения за забавено плащане върху
тях.
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на
ищеца сторените от последния деловодни разноски в размер на 650 лв.,
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаглаждение за адв.П..
Ответникът следва да заплати държавна такса по делото
в размер на 263.33 лв, както и изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер
на 273 лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“Я. С.“ №** да заплати на А.Т.М., с
ЕГН **********, с адрес *** следните суми:
Брутно трудово
възнаграждение за м.07.2018г. за сума в размер на 513.06 лв., както и 127.69
лв.-лихва за забава върху тази сума за периода 30.08.2018г. до датата на
подаване на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.02.2019г. в размер
на 566.72 лв, както и 107.68 лв.-лихва за забава върху тази сума за периода от
30.03.2019г. до датата на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.03.2019г. в размер
на 566.80 лв., както и 102.81 лв.-лихва за забава зъ периода 30.04.2019г. до
датата на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.април 2019г. в
размер на 566.72 лв., както и 98.07 лв.-лихва за забава за периода 30.05.2019г.
до датата на исковата молба;
Брутно трудово възнаграждение за м.май 2019г. в размер
на 510.05 лв., както и 83.87 лв.-лихва за забава за периода 30.06.2019г. до
датата на исковата молба;
Брутните трудови възнаграждения се дължат ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-11.02.2021г.
до окончателното изплащане.
Осъжда „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“Я. С.“ №** да заплати на А.Т.М., с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1161.76 лв., представляваща неизплатени
командировъчни пари за периодите 21.10.2018г.-28.10.2018г.,
21.12.2018г.-31.12.2018г. , 01.01.2019г.-02.01.2019т. и 28.02.2019г., ведно със
законна лихва, считано от 11.02.2021г. до окончателното изплащане.
Осъжда „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“Я. С.“ №** да заплати на А.Т.М., с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1360.13 лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., 2018 и 2019г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Отхвърля предявените от А.Т.М. против „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД искове по чл.86 ЗЗД за сума
в размер на 254.86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху дължимите командировъчни пари за периода 31.10.2018г.
до 11.02.2021.
Прекратява производството по делото по предявените
искове от А.Т.М. против „ЕКОЛИТРАНС“
ЕООД по чл.128 т.2 КТ и по чл.245, ал.2 КТ вр. Чл.86, ал.1 ЗЗД за неизплатени брутни трудови възнаграждения и
обезщетения за забавено плащане върху тях, както следва: за сумата от 510
лв.-за м.06.2018г., ведно със сумата от 135.58 лв.-лихва за забава за периода
30.06.2018г. до 11.02.2021г., за сумата от 510 лв.-за м.08.2018г., ведно със
сумата от 126.80 лв.- лихва за забава за периода 30.08.2018г. до 11.02.2021г.,
за сумата от 510 лв.-за м.09.2018г., ведно със сумата от 122.55 лв.-лихва за
забава за периода 30.09.2018г.-11.02.2021г., за сумата от 510 лв.за
м.10.2018г., ведно със сумата от 118.15 лв.-лихва за забава за периода
30.10.2018г.-11.02.2021г.
Осъжда „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД да заплати на А.Т.М. деловодни разноски в
размер на 650 лв.
Осъжда „ЕКОЛИТРАНС“ ЕООД да заплати по сметка на РС
гр.Кюстендил държавна такса по делото в размер на 263.33 лв, както и
изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 273 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните рпред Ос гр.Кюстендил, като в
прекратителната част е с характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в седмичен срок пред ОС гр.Кюстендил.
Районен
съдия: