№ 29
гр. Карлово , 11.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело №
20215320200279 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово от
17.05.2021 г., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
368/2020 г. по описа на РУ на МВР- Карлово, образувано за престъпление по
чл.194 ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението е останал жалбоподателят С.Д., в
качеството на пострадал от престъплението, който го обжалва, като излага
доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди в жалбата
си, че от прокурорското постановление не става ясно дали са предприети
действия по ангажиране отговорността на С.М. във връзка с евентуално
извършено престъпление по чл.313 от НК, тъй като не бил посочен номер на
образуваната преписка или досъдебно производство. Оспорва се и
постановлението на прокурора в частта му, касаеща извършеното
произнасяне относно вещественото доказателство по делото.
Съдът, като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от Л. сред посочените в чл.243 ал.3 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество е основателна.
Досъдебното производство е било образувано на 29.07.2020 г. за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели И.Д.,
Л.Б., С.М. и С.Д.. Приобщени са следните писмени доказателства- протокол
за оглед на веществени доказателства ведно с приложен към него фотоалбум,
протокол за доброволно предаване с приложен фотоалбум, разписка за
предаване на веществено доказателства,сертификат, касов бон, заложен
билет, декларация по чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи, регистър на сключените сделки, справка за задгранични пътувания,
справка АИС БДС, справка за съдимост. Изготвена е и приобщена съдебно-
стокова експертиза.
По делото не е повдигано обвинение и няма Л., привлечено в качеството
на обвиняем.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, прокурорът е
приел за установена следната фактическа обстановка:
На 25.07.2020 г., в тъмната част на денонощието, на центъра на гр. К.,
св. С.Д. се спречкал с три лица, като последвало сбиване между тях. В
резултата на сбиването му била причинена лека телесна повреда, за което
сезирал с жалба РУ- Карлово и по случая била образувана проверка, в хода на
която Д. заявил, че му липсвали мобилния телефон и златния синджир, който
били с него преди сбиването.
Тази деятелност била проверена в отделна, от настоящото
производство, преписка.
Относно липсващия златен синджир било образувано настоящото
досъдебно производство, тъй като при снемане на обясненията от един от
очевидците- С.Т.К. /към днешна дата с имена С.Р.М./ било установено, че
през нощта той изгубил личната си карта на централната, пешеходна улица на
гр. К.. Когато на сутринта на същата дата, в светлата част на деня отишъл да
си я потърси в района, намерил освен нея и един златен синджир, който още
2
на същата дата- 25.07.2020 г. заложил за сумата от 650 лв. в заложна къща „Л.
и Б.“ ООД в гр. К., намираща се на „Общински пазар“.
На 29.07.2020 г., златният синджир бил приобщен като веществено
доказателство по делото чрез протокол за доброволно предаване, съставен на
собственика на заложната къща- Л.Б..
От изготвената по делото съдебно- стокова експертиза се установява, че
стойността на веща е 1124 лв.
При така изложените факти и обстоятелства, прокурорът приел за
безспорно доказано, че златния синджир /ланец/ бил загубен от св. С.Д., тъй
като се скъсал и паднал на земята, без същият да разбере при нанесения му
побой в центъра на града, няколко часа преди М. да намери ланеца.
Прокурорът от правна страна счел, че не е осъществен състава на
престъпление по чл.207 ал.1 от НК и прекратил наказателното производство
по делото с постановление от 04.02.2021 г. на основание чл.243 ал.1 т.1 във
вр. с чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК. Заедно с това е постановил веществено
доказателство – синджир от жълто злато с тегло 16,53 гр., с чистота по два
стандарта, съответно 585 и 14 карата, да остане на съхранение при Г.М.-
домакин на ОД МВР гр. Пловдив до решаване на спора от компетентния съд с
оглед претенциите на Б. и Д. за връщането му, съгласно ТР №2/12.11.2014 г.
на ВКС.
Изводът на прокурора за несъставомерност на престъплението по чл.207
ал.1 от НК съдът е намерил за правилен и обоснован, като счел, че са
изложени са пространни и задълбочени мотиви в тази насока, които са
споделени изцяло от съдебната инстанция.
С определение по ЧНД № 126/21 г. по описа на КрлРС, влязло в сила
13.04.2021 г., съдът е отменил постановлението за прекратяване като е приел,
че същото страда от липса на мотиви относно евентуално деяние по чл.313 от
НК досежно декларацията, изискуема по чл.4 ал.3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи, както и и относно разпореждането с вещественото
доказателство. Поради изложеното е върнал делото на прокурора за
отстраняване на посочените недостатъци.
3
С обжалваното постановление прокурорът е приел наличие на данни за
престъпление по чл.313 ал.3 вр. ал.1 от НК като е отделил материали от
процесното наказателно производство, които били заведени под нов номер.
Видно от приложеното към делото постановление от 11.05.2021 г.
новозаведената преписка е под № 5212/2021 г. по описа на РП- Пловдив, ТО-
Карлово.
Относно приобщеното по делото веществено доказателства- златен
синджир с тегло 16,53 гр., с чистота по два стандарта, съответно 585 и 14
карата, прокурорът е приел, че е възникнал спор за право върху този предмет.
Посочил е, че съгласно тълкувателно решение №2/12.11.2014 г. на ВКС
предмет на правния спор по смисъла на чл.113 от НПК могат да бъдат
различни имуществени права, а не само правото на собственост. Приел е, че
спорът по настоящото дело е обективиран с оглед възникналите отношения по
договора за паричен заем, на чието основание Б. държал вещественото
доказателство като обезпечение и същото е било иззето от него от органите
на полицията, като именно нежеланието му да го предаде бил повода за
образуване на досъдебното производство. Това в съчетание с невръщането на
заетата сума от М. в размер на 650 лв., довело до претенции на Б. към
вещественото доказателства, като поискал да му бъде върнато, за да се
удовлетвори предпочтително от цената му. От друга страна било искането на
Д. за връщане на веща, на която е собственик. С оглед обективирания правен
спор, който не е разрешен по реда на ГПК и предвид недопускане на
неправоимащо Л., прокурорът разпоредил пазене на вещественото
доказателство в ОДМВР- Пловдив.
Посочените изводи в прокурорското постановление не се споделят от
съда. При установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че
между собственика на веща Д. и залогоприемателя Б. липсват каквито и да
било отношения по повод заложената вещ, включително и спор за право. Не
се спори по делото, че Д. е собственик на веща, а Б. е осъществявал
фактическата власт върху нея до изземването й по делото въз основа на
заложно правоотношение, възникнало в резултат на неправомерното
поведение на Л.то, което я е заложило, попълвайки декларация с невярно
съдържание относно собствеността й. Т.е. съществуват отношения между
залогоприемателя Б. и Л.то К., което е предоставило чуждата вещ в залог.
4
Тези отношения обаче не могат да се противопоставят на правата на
действителния собственик, за което обстоятелство спор по делото липсва. От
друга страна залогоприемателят няма правен интерес да предяви претенции за
правата върху веща по отношение на собственика й, доколкото последният не
е сключил договор за залог върху нея, нито за свое нито за чуждо задължение,
а сключеният такъв от несобственик е недействителен на осн. чл.152 от ЗЗД, а
това, че правото да учреди залог принадлежи само на собственика на веща се
извлича от разпоредбата на чл.149 ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че изводът на прокурора относно
разпореждането с вещественото доказателства- златен синджир се явява
неправилно, поради което и обжалваното постановление следва да бъде
изменено, като в посочената част бъде отменено и вместо това бъде
постановено, иззетата като веществено доказателство вещ- златен синджир
бъде върната на нейния собственик.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.2 вр. ал.5 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО-
Карлово от 17.05.2021 г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1
пр.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 368/2020 г. по описа на РУ на МВР- Карлово, образувано за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която
е разпоредено вещественото доказателство да остане на съхранение в
ОДМВР- Пловдив до решаване на спора от компетентния съд, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство- златен синджир с тегло
16,53 гр., с чистота по два стандарта, съответно 585 и 14 карата да се върне на
собственика СП. Д. Д., ЕГН **********.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на
Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред
Пловдивски окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването по реда на
5
глава двадесет и втора от НПК.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6