ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
20.02.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и седемнадесета, в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
като разгледа гр.д. № 13 498 по
описа за 2016 г. на СГС, за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „В.В.Х." ГмбХ против НС на РБ, ВАС, НАП по
чл.4 § 3 от договора за ЕС за заплащане на сумата от 38 490 137, 46
лв. – вреди, произтичащи от нарушения на правото на ЕС, представляващи лихви
върху приет за недължим данък при източника, определени с ревизионен акт №
********** от 18.05.2011 г. и сумата от
770 252, 75 лв. – разноски, възложени в тежест на дружеството.
С разпореждане от 11.11.2016 г.
производството по делото е оставено „без движение“ с указание да бъде внесена
ДТ в размер на 1 570 390, 61 лв., след приспадане на внесената ДТ от
25 лв. /стр. 96 в делото на АССГ/.
По повод дадените указания с
цитираното по-горе разпореждане на 30.11.2016 г. ищецът е депозирал молба, в
която са наведени твърдения, че дължимата ДТ е 25 лв., съобразно чл. 2а, т. 2
от Тарифата за ДТ, съотносима към таксите, събирани за дело, подлежащи на
разглеждане по реда на ЗОДОВ като е цитирал относима към твърденията си съдебна
практика – определение 269/08.05.2015 г. по гр.д. 1867/2015 г. на ВКС, Трето
ГО.
С разпореждане от 09.12.2016 г.
настоящият съдебен състав е дал допълнителна процесуална възможност на ищеца да
внесе дължимата ДТ – 4% от размера на заявените претенции като се е позовал в
разпореждането си на съдебна практика в обратния смисъл на цитираното
определение на ВКС от ищеца. В същата е застъпено становището, че редът за
разглеждане на делата по чл. 4§3 от ДЕС подлежат на разглеждане по общия ред /
определение от 29.05.2015 г. по ч.гр.д. 2638/2015 г. на ВКС, определение
895/15.12.2014 г. по ч.гр.д. 6936/2014 г. на ВКС, определение 742/13.10.2014 г.
по ч.гр.д. 5651/2014 г. на ВКС, определение 5/12.02.2015 г. на Смесен състав на
ВКС и ВАС по адм. Дело 65/2014 г. С разпореждането на ищеца са указани
неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията.
Съобщението до същия за
предоставяне на допълнителен срок за изпълнение на указанията е връчено на
03.01.2017 г. и в предоставения допълнителен срок указанията не са изпълнени.
Предвид което настоящият
съдебен състав намира, че производството по делото следва да се прекрати и
исковата молба да бъде върната.
С оглед заявените твърдения в
молбата на ищеца от 30.11.2016 г. настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи и следното: Няма спор, че по отношение на реда, по който
следва да бъдат разглеждани делата като настоящото е налице противоречива
съдебна практика. Инициираното по този повод ТД 2/2015 г. на ВАС и ВКС не е
приключило към настоящия момент с тълкувателно решение. Този факт не може да
обуслови спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателното
решение, доколкото това е предвидено само и единствено по отношение на дела във
фаза на касационно обжалване. Предвид противоречивата съдебна практика
настоящият съдебен състав споделя цитираната по-горе такава, определяща, че
редът за разглеждане на дела като настоящото е общия такъв. В нормите на чл. 2,
2а и 2б от ЗОДОВ са посочени лимитативно хипотезите, при които е приложим
специалния ред на ЗОДОВ. В нито една от визираните разпоредби не се предвижда
отговорност на държавата за вреди причинени от съд в резултат на нарушение
правото на Европейския съюз. Следователно, след като специалният закон не
предвижда отговорността на държавата по визираното в исковата молба основание,
то неприложима е и специалната разпоредба на чл. 2а от тарифата / ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 30 ОТ 12.01.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 7269/2014 Г., Г. К.,
ІV Г. О. НА ВКС, с
което е допуснато до касация и потвърдено въззивно определение №
2790/11.11.2014 г. по ч.гр. д. № 3760/2014 г. по описа на САС, ТО, 6 състав/. Доводът в молбата на ищеца
за непосилните такси, дължими от увредените лица до обсъждане на въпроса за
„вината“ на държавния орган настоящият съдебен състав не може да сподели. Да се
признае една по естеството си процесуална привилегия на определен род дела,
която не намира опора в обективна правна норма на практика води до директно
нарушение на нормата на чл. 9 от ГПК, установяваща основния принцип в гражданския
процес за равенство на страните при съпоставка с всички останали граждански
производства, насочени срещу незаконосъобразни действия или актове на държавни
органи, които не попадат в приложното поле на ЗОДОВ и подлежащи на разглеждане
по общия ред.
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по
гр.д. № 13 498/2016 г. по описа на СГС, І-19 състав.
Връща исковата молба.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - София с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: