Решение по дело №122/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 128а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по предявен на осн. чл. 128а от АПК иск от главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ и ръководител на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г., чрез гл. експерт С. Р. Т. – пълномощник, с предмет искане за прогласяване на нищожността на Решение № 12712/22.11.2024г., постановено по АД № 6825/2024 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - седмо отделение. С посоченото съдебно решение е оставено в сила Решение №333/12.03.2024г. по АД №337/2023г. на Административен съд - Шумен, с което се обявява нищожността на решение от 05.07.2018г., издадено от ръководител на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г., издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ, понастоящем ЗУСЕФСУ във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6 на стойност 2 627 190, 92 лв. по проект BG16M10P002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на [населено място] - II етап - втора фаза“ с бенефициер Община Шумен.

Искането за прогласяване на нищожността е обосновано с твърдения за противоречие на решението с приложените по делото доказателства и обективно установените факти, а именно: С Решение № 12712/22.11.2024 г., постановено по АД № 6825/2024 г.по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 333/12.03.2024 г. на Административен съд - Шумен по адм. дело №337/2023 г., с мотиви според ищеца напълно неясни, нелогични, противоречащи на доказателствата и безспорно установените факти по делото и некореспондиращи с диспозитива на решението на ВАС. Сочи, че от изложените в съдебния акт мотиви и диспозитив административният орган не може да изведе ясно волята на ВАС, както и на АС - Шумен, а от там и да се съобрази и изпълни потвърденото първоинстанционно решение, както и това на ВАС. В тази връзка се сочи, че неправилно ШАС приел, че актът страда от толкова тежък порок във формата, обуславящ нищожността му, тъй като няма ясно изразена разпоредителна част и мотиви, а доколкото разпореждания се съдържат в началото и в края на акта и с оглед противоречивото му съдържание, формира краен извод, че обективираното в него властническо волеизявление не може да бъде изпълнено и по същество се равнява на липса на такова.

В съдебния акт на ВАС било прието, че първоинстанционният съд, с цел да изясни смисъла на разпоредителната част на акта, подробно разгледал различните аргументи от мотивите на оспореното решение, правилно установил, че същите не помагат за разбирането на разпоредителната част, като тези мотиви са споделени изцяло. Като неоснователни са преценени доводите, че от първата подадена жалба, оспорващият е разбрал, че му се отказва верифициране на сума в размер на 2 627 190,92 лв., че е постановено връщането на средства в размер на 3 961 648,72 лв., както и че не са признати средства в размер на 291 017,99 лв. собствено финансиране. Въз основа на оспорения административен акт е издаден акт за публично държавно вземане, който е обжалван. В началото на акта било записано, че следва да бъдат върнати от бенефициента средства в размерна 3 961 648,72 лв., в края на акта Бенефициентът следва да възстанови сумата от 3 961 648,69 лв, но формирането на тези суми е описано по различен начин, поради което крайната воля на издателя е напълно неясна. Разпоредителната част на административния акт, дори когато не е графично отделена, следва да отразява ясно и недвусмислено волята на административния орган, издател на акта, така, че да не се поражда съмнение относно конкретното й съдържание. В случая посочените различни суми в началото и края на акта създават объркване, какво е конкретното волеизявление на издателя на акта, а това е толкова съществен порок, който води до нищожност на административния акт.

Ищецът твърди, че приетото от решаващия състав на ВАС, че няма ясно изразена разпоредителна част и мотиви е невярно, немотивирано, и напълно неясно и неразбираемо. Ясно изразена разпоредителна част е налице и тя се вижда, както от самото Решение от 05.07.2018 т., издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (РУО на ОПОС), така и от Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № АПВ-ОП-1/23.08.2023 г., издаден на база Решението за верификация от 05.07.2018 г.

Ясно формирани мотиви също са налице и последното било видно от мотивите на Решение № 333/12.03.2024 г. по адм. д. № 337 по описа за 2023 г. на Административен съд - град Шумен, в което е направен умишлен повърхностен анализ, така и от самия административен акт, а също от и всички подадени жалби от Община Шумен, включително и от жалбите срещу АУПДВ № АПВ-ОП-1/23.08.2023 г. Сочи, че твърдението на ВАС за противоречивото съдържание на акта също е неясно, формирано без да е извършен анализ на спорното съдържание.

На следващо място се сочи, че ВАС приел, че „Оспореното пред административния съд решение не съдържа достатъчно ясно изразена разпоредителна част... “, тъй като „ на двете места суми се различават, което безспорно води до неразбиране, каква е волята на административния орган и какво следва да се изпълни“. Напълно неясно е какво съдът разбира под „достатъчно ясно изразена разпоредителна част“ и „ясно изразена разпоредителна част“, тъй като последното словосъчетание е част от първото. Очевидно за ВАС има изразена разпоредителна част, но тя не е достатъчно ясна, тъй като последният приема, че на две места са посочени суми, които се различават. Касационният съд не конкретизирал кой елемент от разпоредителната част за него не е достатъчно ясен и кой елемент от разпоредителната част има някаква яснота, за да може органът да избегне допускането на каквито й да е неясноти в бъдещи негови волеизявления. Не било посочено и как се изразява разликата в тези суми, което безспорно водело до неразбиране и неяснота в негова теза.

Следващият неясен мотив на ВАС според ищеца е: „Изложените мотиви от административния орган не помагат да се разбере по-добре разпоредителната част, тъй като в тях са отразени елементи от различни производства - верификация, определяне и изпълнение на финансови корекции, което не спомага за изясняване волята на органа. Счита, че по идентични казуси, релевиращи към извършване на определена ФК е налице ежедневно произнасяне както от страна на ВАС, така и по отношение на административните съдилища. Налице е изобилна и непротиворечива съдебна практика, като не са налице каквито и да е съдебни актове, обективиращи заключение за неяснота на волята на органа при извършване на ФК, още повече обосноваваща нищожност на постановен ИАА.

Твърди се, че в акта никъде не се определя за първи път нова финансова корекция, това е несъответно на действителните факти твърдение, без да е подкрепено с конкретно доказателство, говорещо за нелогичност и несвързаност в мотивите на решението на ВАС, както и в това на ШАС.

С тези и допълнително изложени аргументи относно неяснота на изложените мотиви в решението на ВАС е поискано прогласяване нищожност на съдебния акт.

Ответната страна оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен.

Административен съд - Шумен, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 12712/22.11.2024г., постановено по АД № 6825/2024 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - седмо отделение е оставено в сила Решение №333/12.03.2024г. по АД №337/2023г. на Административен съд - Шумен, с което се обявява нищожността на решение от 05.07.2018г., издадено от ръководител на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г., издадено на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ, понастоящем ЗУСЕФСУ във връзка с постъпило искане за окончателно плащане № 6 на стойност 2 627 190, 92 лв. по проект BG16M10P002-1.005-0008 „Интегриран воден цикъл на [населено място] - II етап - втора фаза“ с бенефициер Община Шумен.

Претендираната от ищеца нищожност на съдебното решение предполага особено съществено опорочаване на същността на правораздавателния акт, засягането му до степен на невъзможност да породи предвидените от закона последици за един съдебен акт. Законът създава гаранции за съдебното решение като валиден акт, като изисква постановяването му от компетентен съд и при спазване на предвидената от закона форма. Решението от 22.11.2024г. е постановено от съдебен състав при ВАС на РБ, при спазване на предвидената от Административно процесуален кодекс форма.

Преценявайки доводите, заявени в исковата молба, на които е основана претендираната нищожност, съдът ги намира неотносими към валидността на съдебното решение от 22.11.2024г. Всички възражения и оплаквания стоят в обхвата на преценката за законосъобразност, която е различна по обем и съдържание от преценката за нищожност на съдебния акт – събраните доказателства в производството и направените въз основа на тях правни изводи са въпроси, свързани с преценката на доказателствения материал в съвкупност, която е подчинена на процесуални правила.

В тази връзка, обсъждането и преценката на доказателствата е в компетентността на съда, разглеждащ спора по същество. Допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждането и преценката на доказателствата опорочават съдебното решение, но не водят до неговата нищожност. Те са основание за отмяна на решението като незаконосъобразно в случаите на инстанционен контрол. Твърденията за неяснота и нелогичност на изложените мотиви също попадат в приложното поле на преценката за законосъобразност, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство.

Легална законова дефиниция за нищожност на съдебно решение липсва, поради което в практиката е прието, че съдържанието на понятието се извлича по тълкувателен път. В правната теория и съдебната практика е изяснено, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. С други думи нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая постановеният съдебен акт не страда от нито един от описаните пороци.

Служебно известно е на настоящия състав, а предвид публикуването на съдебните актове на интернет страницата на съда следва да се приеме и за общоизвестно, че съдия П. Н., съдия С. Х. и съдия П. Б. са магистрати във ВАС на РБ и са били такава и по време на разглеждането на адм. д. № 6825/2024 г. Същите са председател и членове на състава, постановил решението. С последното е отхвърлена жалба, която е подлежала на разглеждане по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касационната жалба е била насочена против съдебен акт на административен съд, респ. местно и родово подсъдна на ВАС. Именно така е и била разгледана и решението по нея е постановено от състав, отговарящ на посоченото в чл. 217 ал.1, предл. първо от АПК. Решението е надлежно подписано от председателя и членовете на съдебния състав, а изложените мотивите в него са напълно ясни, както и постановеният диспозитив, който безпротиворечиво им съответства.

Предвид изложеното, Решение № 12712/22.11.2024г., постановено по АД № 6825/2024 г. по описа на Върховен административен съд на Република България се явява постановено от надлежен орган, в надлежен състав, съобразно правораздавателната власт на съда, в писмена форма. Същото решение е напълно разбираемо и е подписано. Ето защо, не е налице основание то да бъде преценено като нищожно. Доводите на ищеца са изцяло в насока неговата неправилност/незаконосъобразност и поради това – извън предмета на настоящата проверка за валидност на съдебния акт.

В конкретния случай посочените по – горе претендирани пороци на решението, които са свързани с неговата законосъобразност, не могат да бъдат обсъждани от съда и той не дължи произнасяне по тях.

По изложените съображения съдът намира неоснователна претенцията на ищеца за нищожност на Решение № 12712/22.11.2024г., постановено по АД № 6825/2024 г. по описа на Върховен административен съд.

Мотивиран от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ и ръководител на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г., чрез гл. експерт С. Р. Т. за обявяване нищожността на Решение № 12712/22.11.2024г., постановено по АД № 6825/2024 г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.