Р Е Ш Е Н И Е № 315
гр.Пловдив,
20.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 326 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Искове
с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, ЕИК *********,
съдебен адрес:***, твърди, че по силата на сключен с кредитополучателя И.М.Г.
договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ с № 314-1206/07.12.2007 г.,
„Юнионбанк“ ЕАД, в качеството си на универсален праводател на „ПИБ“ АД, е
предоставило на кредитополучателя сумата 105 000 евро с краен срок на
погасяване 07.01.2033 г. Договорът бил променен н анекс от 15.07.2010 г.
Твърди, че по кредита към 22.01.2019 г. били просрочени 57 вноски с общ размер
на задължението за главница преди обявяване на кредита по договора за
предсрочно изискуем от 12 596,83 евро, а след обявяването му за предсрочно
изискуем – 98054.49 евро. Общия размер на задължението за лихва твърди че е
41501.85 евро. Твърди също, че банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 01.11.2018 г., както и че се е снабдила с изпълнителен
лист срещу длъжника по ч.гр.д. № 1247/2019 г. на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за
сумата 156 254.21 евро, от които 98054.49 евро – главница; 41 501,85
евро – договорна лихва за периода 15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52 евро –
наказателна лихва за периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро –
непогасена разсрочена договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към
договора; 377.84 евро – непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на сумата; 6112.13 лева ДТ и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид постъпило възражение от длъжника по така образуваното
дело, Банката моли да се установи спрямо длъжника съществуването на изискуемо
парично вземане в посочените размери, като се осъди ответника да й заплати
направените в заповедното производство разноски, посочени по-горе. Претендира
присъждане и на разноските в настоящото производство.
Ответникът И.М.Г. ***, съдебен адрес:***, – адв. С.Ж.,
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва правоприемството на ищеца,
сключения между страните договор, както и анекса към него. Твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, не е налице валидно уведомяване,
отправено до него, а връчването е било опорочено. Твърди също, че не е налице
погасителен план, посочен от ищеца като Приложение № 1, поради което и не може
да се направи извод за просрочване на вноски по него.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа
твърденията и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че поканата до
ответника за изплащане на дължимите до момента суми, е връчена при отказ, а
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е извършено по-късно, считано от
01.11.2018 г. Заявява, че погасителния план, приложен към исковата молба, е
единствения валиден между страните.
В допълнителен отговор на исковата молба, ответникът
поддържа направените от него възражения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД е правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД. Не се спори и за това, че на
основание сключен с ответника договор за предоставяне на Юнионкредит
„Улеснение“ с № 314-1206/07.12.2007 г. „Юнионбанк“ ЕАД му е предоставило сумата
105 000 евро с краен срок на погасяване 07.01.2033 г.
По делото е приложено ч.гр.д. № 10247/2019 г., Х-ти
състав.
От същото се установява, че на 23.11.2019 г. „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, е подала заявление за издаване заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника И.Г. за сумата 156 254.21
евро, от които 98054.49 евро – главница; 41 501,85 евро – договорна лихва
за периода 15.08.2013 – 31.10.2018 г.; 9819.52 евро – наказателна лихва за
периода 15.08.2013 – 22.01.2019 г.; 6500.51 евро – непогасена разсрочена
договорна лихва, дължима съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към договора; 377.84 евро
– непогасени разноски за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане
на сумата; 6112.13 лева ДТ и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е издал заповед № 754/24.01.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за
посочените суми /присъденото юрисконсултското възнаграждение е в размер на 50
лв., а не заявените 150 лв./ и изпълнителен лист № 886/25.01.2019 г.
От длъжника е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК,
поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви установителен иск.
Искът е подаден в законоустановения срок и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
Ответникът не оспорва както представения договор за
предоставяне на Юнионкредит „улеснение“ от 07.12.2007 г., с рег. Номер
314-1206/07.122007 г., така и анекс от 15.07.2010 г. към Договора.
По същество не оспорва и усвояването на сумата по
кредита.
Първият спорен между страните въпрос е налице ли е
предсрочна изискуемост на сумата по кредита, редовно ли е съобщена тя на
длъжника и кога?
Спорещ твърденията на ищеца: „Банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 01.11.2018 г.
По делото е приета като доказателство покана вх. №
82468/14.11.2018 г.а н ЧСИ – К. Павлов, подадена от Банката-ищец до
кредитополучателя, с която поради неизпълнение на задълженията по цитирания
договор за кредит и общ дълг в размер на 152 698.35 евро, Банката обявява
предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем от 01.11.2018 г.
Към поканата са представени и приложени по делото два
броя разписки за връчването й, двете от 28.12.2028 г., съгласно които „лицето
не е намерено, залепено уведомление; адресатът е посетен на 25.11.2018 г.;
11.12.2018 г. и 28.12.2018 г.“
Тук следва да се посочи, че след изрично изискване от
съда на оригиналите на посочените разписки, същите се представиха от ЧСК – К.
Павлов, като очевидно между оригинала, представен от същия и завереното копие
на посочените разписки за връчване, представени от ищеца, се констатираха
разлики. В завереният препис, представен от ищеца е налице очевидно поправяне
или въздействие при изписването на първата от посочените дати, както и липса на
изписване на годината на първите две дати. Напротив – в изпратените от ЧСИ
разписки се констатира пълно изписване на всяка от посочените три дати /с дата,
месец и година/, както и липса на каквото и да е въздействие или поправка при
изписването на първата от тях като тя категорично е 25.11.2018 г. /неделя/ и
неприсъствен ден.
Предвид констатираните несъответствия, както и изрично
направеното по делото оспорване на така представените писмени документи, по
делото бе допусната съдебно-графологична експертиза, със задача дали
представените от ищеца и представените от ЧСИ заверени преписи на съобщение ва
връчване, изх. № 99263/15.11.2018 г., ведно с разписка за връчване имат един и
същ първообраз-източник на копието?.
По делото бе изслушано и прието заключение по
съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице М. Д. С., изводите по
която не яха оспорени от страните, не противоречат на събраните по делото
доказателства, поради което и съдът я кредитира изцяло.
Съгласно заключението, двете съобщения, приложени
съответно на стр.32 и 102, при визуално изследване под лупа и с помощта на
микроскоп при увеличение до 100 пъти и с видео спектрален компаратор, се
установяват различия при вписване на текстовата част в тях, които дават
основание за извода, че те нямат един и същ първообраз. Според експерта,
завереното копие на стр.102, е изготвено от оригинала, съхраняван от ЧСИ К.
Павлов.
При поставената допълнителна задача към експерта, в
допълнително прието по делото заключение, вещото лице е категорично, че
изследваното в оригинал, съобщение за връчване, изх. № 99263/15.11.2018 г.,
ведно с разписка за връчване /в оригинал на л.157 от делото/, е имало вписана
дата като върху първоначално вписаната дата е нанесен коректор, бял на цвят, с
който е заличена първата цифра от деня и обхваща част от втората цифра. Според
експерта, първоначално изписаната първа цифра е била „3“, а първоначално
изписаната втора цифра е била „0“, т.е. първоначално е била изписана цифрата
„30“. Впоследствие същата е коригирана на „26“ като цифрата „2“ е нанесена
върху цифрата „3“, а върху цифрата „0“ е добавена част, за да се изпише
окончателно цифрата „6“. Според вещото лице, не се установява цифрата „6“ да е
била преправяна на цифрата „5“ или обратно.
Това заключение на вещото лице не бе оспорено от
страните.
Същото, според съда по несъмнен начин установява, че
представените от страна на ищеца писмени доказателства, установяващи връчването
на процесните разписки и покана до ответника, са неистински по съдържание.
Съгласно установеното тяхно истинско съдържание, адресът на длъжника е бил
посетен на 30.11.2018 г. /петък/ - работен ден; на 11.12.2018 г. – присъствен
ден /вторник/ и на 28.12.2018 г. – присъствен ден /петък/. Налага се извод, че
не е изпълнено изискването на чл. 47, ал.1 от ГПК най-малко едно от посещенията
до адреса да е в неприсъствен ден. Последното е достатъчно основание да се
приеме, че е налице формално нарушение на процесуалните правила относно по
връчване на поканата за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното, съдът намира за основателно
основното възражение на ответника, че не е настъпила редовно предсрочна
изискуемост на процесния кредит, което е достатъчно основание, исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни, без да се анализират по същество
останалите събрани по делото доказателства.
На ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 8000 лв. – адвокатски хонорар и 280 лв. депозити за
съдебно-графологична експертиза.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, ЕИК *********, съдебен адрес:***, да се
установи спрямо И.М.Г. ***, съдебен адрес:*** – адв. С.Ж., съществуването на
изискуемо парично вземане общо в размер на общо за сумата 156 254.21 евро
в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, ЕИК *********, произтичащо
от договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ с № 314-1206/07.12.2007
г. /ипотечен банков кредит за текущи нужди/, изменен и допълнен с анекс с изх.
№ 314-177/15.07.2010 г., сключени между „Юнионбанк“ ЕАД, в качеството си на
универсален праводател на „ПИБ“ и И.М.Г., за което вземане са издадени заповед
№ 754/24.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 886/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1247/2019
г. на ПРС, Х-ти гр.с-в общо за сумата 156 254.21 евро, от които 98054.49
евро – главница; 41 501,85 евро – договорна лихва за периода 15.08.2013 –
31.10.2018 г.; 9819.52 евро – наказателна лихва за периода 15.08.2013 –
22.01.2019 г.; 6500.51 евро – непогасена разсрочена договорна лихва, дължима
съгласно т.1.3 от Анекс № 1 към договора; 377.84 евро – непогасени разноски за
подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 6112.13 лева ДТ
и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /ПИБ АД/, ЕИК
*********, съдебен адрес:***, да заплати на И.М.Г. ***, съдебен адрес:*** –
адв. С.Ж., направените по делото разноски по списък съгласно чл. 80 от ГПК,
общо в размер на 8280 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: