Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 23.11.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 976/2020 г., взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „М.К.-2“ ЕООД, с която са предявени срещу ЗК „Л.И.“ АД искове с правно основание чл.405 КЗ за сумата от 28 500 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата от 8330 лв. Твърди се от ищеца, че „П.К.“ ЕООД е сключил с ответника договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи застрахователно покритие на риска от увреждане на л.а.“Инфинити“ с рег.N ******АК, който на 29.03.2017 г. е бил увреден от ПТП, причинено от водача на л.а.“Пежо 308“ с рег.N ******поради непропускане. В първото съдебно заседание на 06.10.2020 г. ищецът е уточнил, че предявява иска в качеството на застрахован, защото е налице правоприемство между него и страната по застрахователния договор „П.К.“ ЕООД. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 28 500 лв. – застрахователно обезщетение, както и сумата от 8330 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 29.05.2020 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че процесният автомобил не е бил увреден в резултат на процесното ПТП. Искът се оспорва и като завишен по размер. Освен това право да получи застрахователно обезщетение има собственикът на автомобила М.Д., а не ищецът, който не е активно легитимиран да предяви исковете. Прави възражение за погасителна давност.
Представена застрахователна полица от 22.04.2016 г., от който се установява, че между „П.К.“ ЕООД и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на л.а.“Инфинити“ с рег.N ******АК през периода 23.04.2016 г. – 22.04.2017 г.
Представен е Протокол за ПТП от 29.03.2017 г., в който се сочи, че е реализирано ПТП, от което е бил увреден л.а.“Инфинити“ с рег.N ******АК.
Представено е споразумение от 29.05.2020 г., от което се установява, че между „М.К.-2“ ЕООД в качеството на правоприемник на „П.К.“ ЕООД и М.Ц.Д. е постигнато съгласие искът за заплащане на застрахователно обезщетение да се предяви отМ.Ц., която да действа от името на „М.К.-2“ ЕООД.
Установява се от заключението на СТЕ, че вредите по л.а.“Инфинити“ с рег.N ******АК са в причинна връзка с процесното ПТП от 29.03.2017 г., както и че средната пазарна цена за ремонт на увредения автомобил възлиза на 29 152,11 лв.
След извършена служебно от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на ищеца се установи, че на 18.10.2019 г. е вписано преобразуване, при което „П.К. -3“ ЕООД, П.К. -3“ ЕООД и „П.К. -3“ ЕООД са се влели в
в ищеца „М.К.-2“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представената по делото застрахователна полица от 22.04.2016 г., че между „П.К.“ ЕООД и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на л.а.“Инфинити“ с рег.N ******АК през периода 23.04.2016 г. – 22.04.2017 г. От страна на ответника не са направени оспорвания и възражения досежно възникването и съществуването на застрахователно правоотношение с посочените по-горе параметри.
По делото е представен Протокол за ПТП от 29.03.2017 г., в който се сочи, че е реализирано ПТП, от което е бил увреден л.а.“Инфинити“ с рег.N ******АК. Протоколът за ПТП има качеството на официален удостоверителен документ по чл.179 ал.1 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на посочените в него факти. Доколкото от страна на ответника не е направено оспорване, а и не са представени доказателства, които да оборват верността на удостоверените в Протокола факти, съдът приема за доказано, че на 29.03.2017 г. е било реализирано пътно произшествие, от което е бил увреден застрахованият автомобил.
Увреждането на застрахования автомобил
през действие на застрахователното правоотношение представлява факт, който води
до възникване на задължение за застрахователя да плати застрахователно
обезщетение.
По
делото не са представени Общите Условия към договора за имуществено
застраховане, поради което за породения между страните спор по възникналото застрахователно правоотношение
следва да се прилага единствено уговореното в сключения
застрахователен договор и уреденото в приложимия КЗ - в този смисъл е решение № 164 от
26.10.2011 г. по т. д. № 1097/2010 г. на ВКС, II т. о. Следва да се спомене, че ответникът не се е позовал на някое от предвидените в закона
основания, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, а и не е релевирал възражения за
това, че случаят попада в предвидени в ОУ изключения. При тези факти съдът
приема, че не са налице основания ответникът в качеството на застраховател да
се освободи от задължението да плати обезщетение за вредите по застрахования
автомобил, причинени от процесното ПТП.
От заключението на АТЕ се установи, че стойността
на ремонта за отстраняване на повредите по застрахования автомобил възлиза по
средни пазарни цени на 29 152,11 лв., поради което съдът намира, вземането
по чл.405 ал.1 КЗ възлиза на този размер.
В
полза на застрахования „П.К.“ ЕООД е възникнало вземане по чл.405 ал.1 КЗ, а на
18.10.2019 г. е настъпило преобразуване по чл.262 ТЗ, при което застрахованият „П.К.“
ЕООД се е влял в ищеца „М.К.-2“ ЕООД. Фактът на настъпило преобразуване чрез
вливане се установява от вписванията в ТР по партидите на двете дружества.
Преобразуването
на търговски дружества чрез вливане по чл.262 ТЗ води като резултат до
универсално правоприемство, при което на основание чл.263и ал.2 ТЗ всички права
и задължения на вливащото се дружество „П.К.“ ЕООД преминават в имуществото на
приемащото дружество „М.К.-2“ ЕООД. В този случай ищецът в качеството на
приемащо дружество и на универсален правоприемник е придобил вземането по
чл.405 ал.1 КЗ на влялото се в него „П.К.“ ЕООД. Това означава, че ищецът е
носител на вземането по чл.405 ал.1 КЗ.
По делото е представено споразумение от 29.05.2020 г., от което се установява, че между „М.К.-2“ ЕООД в качеството на правоприемник на „П.К.“ ЕООД и М.Ц.Д. е постигнато съгласие искът за заплащане на застрахователно обезщетение да се предяви срещу ответника отМ.Ц., която да действа от името на ищеца „М.К.-2“ ЕООД. Това споразумение няма характер на договор за цесия и не води до прехвърляне на вземането по чл.405 ал.1 КЗ, което и след сключване на споразумението продължава да е в имуществото на ищеца, който е универсален правоприемник на застрахования „П.К.“ ЕООД.
От страна на ответника е направено своевременно възражение за погасителна давност по чл.378 ал.1 КЗ, което е неоснователно. Тригодишната давност по чл.378 ал.1 КЗ е започнала да тече от 29.03.2017 г., когато е настъпило застрахователното събитие. Следователно този тригодишен давностен срок изтича на 29.03.2020 г. Давността обаче на основание чл. 3, т. 1 ЗМДВИП е спряла да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение. Времето от 13.03.2020 г. до 29.03.2020 г., през който давностният срок е спрял да тече, е период с продължителност от 16 дни. Това означава, че след отмяна на извънредното положение продължава да тече срок с продължителност от 16 дни, през който застрахованият има възможност да предяви иска.
Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г./ предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Това означава, че неизтеклият до спирането давностен срок с продължителност от 16 дни е продължил да тече от 21.05.2020 г. Искът е предявен на 29.05.2020 г., поради което не е погасен по давност. Дори и продължаването на давностния срок да бе започнало от 13.05.2020 г., искът отново не е погасен по давност, защото 16 дни от 13.05.2020 г. изтичат на 29.05.2020 г., когато е подадена исковата молба.
При тези факти съдът намира, че в полза на ищеца съществува вземане по чл.405 ал.1 КЗ в размер на 29 152,11 лв. за вредите от настъпилото на 29.03.2017 г. застрахователно събитие. Искът по чл.405 ал.1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен до размера от 29 152,11 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Поради акцесорността на иска по чл.86 ЗЗД претенцията за вреди от забавеното изпълнение на паричното задължение е частично основателна. От страна на ответника не се оспорва, че за събитието по процесния застрахователен договор е била образувана при него щета 000-1261-17-276032/03.04.2017 г. От 03.04.2017 г. е започнал да тече срокът от 15 работни по чл.108 ал.1 КЗ, в който ответникът в качеството на застраховател е бил длъжен да се произнесе по заявената от ищеца претенция. По делото няма данни, а и не се твърди застрахованият да е бил в неизпълнение на задължението по чл.106 КЗ и до него да е било оправено искане за представяне на други документи по щетата, поради което съдът приема, че срокът за произнасяне е изтекъл на 25.04.2017 г. От 26.04.2017 г. ответникът е в забава и дължи на основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. Тъй като искът по чл.86 ЗЗД е предявен за период с начална дата 04.07.2017 г., съобразно диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да присъди обезщетение за период от 04.07.2017 г.
На основание чл.4 ал.1, т.1 ЗМДВИП съдът намира,
че за периода от 13.03.2020 г. до предявяване на иска на 29.05.2020 г. не
следва да се присъжда обезщетение за забава в полза на ищеца, тъй като през
този период ответникът е освободен от последиците от неизпълненото от него частноправно
задължение. Следователно искът по чл.86 ЗЗД е основателен за периода от 04.07.2017 г. до 12.03.2020 г. –
денят преди въвеждане на извънредно положение. На основание чл.162 ГПК съдът определя
на 7960,14 лв. размера на обезщетението
за забава за този период. Искът по чл.86 ЗЗД е основателен за сумата от 7960,14
лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът
по чл.405 ал.1 КЗ следва да се уважи за сумата от 29 152,11 лв.,
искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 7960,14 лв., а за разликата до пълните предявени размери исковете следва
да се отхвърлят. Законна лихва на ищеца следва да се присъди не от предявяване
на иска на 29.05.2020 г., а от 14.06.2020 г., защото на основание чл.4 ал.1, т.1 ЗМДВИП срокът за изпълнение на частноправно задължение
е удължен с един месец от отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г.
Поради направеното от ответника възражение по
чл.78 ал.5 ГПК и с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото при
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 1634,90 лв. съдът намалява
уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение на 2000 лв.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, гр.София, бул.“********, да заплати на „М.К.-2“ ЕООД, EИК********, гр.София, ж.к.“********ап.14.4,
на основание чл.405 ал.1 КЗ сумата от 29 152,11 лв. – застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане N 93001610031332 от 22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до
окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 7960,14 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. -
12.03.2020 г., както и съдебни разноски от 4003,64 лв., като отхвърля исковете
за разликата до пълните предявени размери от 28 500 лв. и от 8330 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: