Р Е Ш Е
Н И Е
№ 557
гр.Бургас, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 557 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Г.С.В. с ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление №
18-0769-002888/11.07.2018г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба”
в размер на 50 лева, а за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50
лева.
Първоначално по жалбата е било образувано
НАХД № 3964/2018г. по описа на БРС, като постановеното по него Решение е било
отменено от АдмС-***с Решение № 201/07.02.2019г. по к.н.а.х.д. № 3425/2018г. по
описа на съда, като делото е било върнато за повторно разглеждане от друг
съдебен състав с указания за приложение на закона.
С жалбата се посочва, че издадено
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Бланкетно се
заявява, че при издаване на НП АНО не е изпълнил императивните си задължения по
чл. 52 ЗАНН, като не са били разгледани и взети предвид възраженията на
жалбоподателя. Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО и се
посочва, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че неправилно АНО е приел,
че собственик на процесното МПС е „***“ ООД, без дори да се посочи ЕИК. Под
евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се посочва, че
жалбоподателят няма други нарушения по ЗДвП и липсват вредни последици от
нарушенията. Пледира се за отмяна на НП изцяло или за неговото изменение
посредством намаляване на размера на наложените глоби.
С разпореждането си за насрочване на
делото от 11.02.2019г. съдът е констатирал неясноти в жалбата, изразяващи се в
това, че в уводната част на
същата е посочено, че се обжалва НП издадено за нарушение по чл. 638, ал.3 КЗ,
докато процесното НП касае нарушения по чл. 104а ЗДвП и чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
Въпреки дадените указания неяснотите не са отстранени. Въпреки това, настоящият
състав намира, че доколкото все пак в жалбата е формулиран петитум за отмяна на
посоченото НП и са изтъкнати пороци в подкрепа на това искане, съдът все пак
дължи произнасяне по същество.
В откритото съдебно заседание, в което
приключи разглеждането на делото - жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от пълномощник – адв. Р.Р. – БАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на НП, а под евентуалност – за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне
на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други
доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 от НАХД № 3964/18г.
на БРС наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя лично на
10.08.2018г., а жалбата е депозирана на 17.08.2018г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 25.06.2018г.,
около 15.15 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на юридическо лице в гр. ***по кръговото
кръстовище на ул. „***“ и бул.„***“ в посока към ПП I-6. По същото време и място св. П.П. и св. С.М. – мл.
автоконтрольори при Сектор „ПП” – ОДМВР-***изпълнявали служебните си задължения,
като се предвижвали със служебни мотоциклети по същото кръстовище както и
жалбоподателя. Служебните мотоциклети на двамата били по-високи от масовите
граждански модели, което им предоставяло достатъчно добра видимост към
автомобилите, движещи се край тях. От своя страна автомобилът, управляван от жалбоподателя
бил тип „микробус“ с три места отпред и товарен отсег, разделен от предната
част с твърда и плътна преграда. Страничните стъкла на автомобила били
затъмнени, но не и предните. Двамата полицейски служители наближили микробусът
на жалбоподателя, като се намирали на непосредствено разстояние до него.
Свидетелите забелязали, че жалбоподателят използва мобилен телефон без
устройство за свободни ръце, като първоначално го държал с едната си ръка, а
след изравняването на полицейските служители с него го поставил между лявото си
рамо и ухото си. Полицейските служители забелязали също така, че водачът не
използва обезопасителен колан, въпреки че автомобилът бил оборудван с такъв,
поради което и решили да го спрат за проверка. Подали му звуков сигнал и му
посочили да отбие в страни и да спре. Водачът се подчинил, излязъл от кръговото
кръстовище и спрял. Полицейските служители се приближили към автомобила,
възприели, че в него няма други лица, освен водача, както и че последния няма
никакви документи в себе си. Това наложило да го придружат до близката
авто-къща, където същият им заявил, че работи и където се намирали документите
му. Действително след пристигане в авто-къщата водачът представил на полицейските
служители документи, от които същите установили неговата самоличност, както и обстоятелството,
че товарният автомобил няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. По
време на проверката в обекта се намирало още едно лице, познат на
жалбоподателя. Полицейските служители решили да съставят срещу жалбоподателя
два акта – процесният и още един, във връзка с нарушението по чл. 638 КЗ. По
отношение на неизползването на обезопасителен колан и използването на мобилен
телефон без устройство за свободни ръце бил съставен АУАН с бл. №
0711734/25.06.2018г., като нарушенията били квалифицирани като такива по чл.
137а, ал.1 и чл. 104а ЗДвП. Първоначално водачът отказал да подпише актовете,
което наложило на място да бъде повикан и втори екип на „Пътна полиция“, в
състава на който влизал и св. В., който бил вписан и като свидетел при съставяне
на процесния АУАН. В крайна сметка жалбоподателят подписал акта и получил
препис от него без да направи възражения.
В
законоустановения тридневен срок – на 27.06.2018г. В. депозирал възражения по
акта (л. 10 от НАХД 3964/18г. на БРС), в което посочил, че не е извършил
описаните в АУАН нарушения. Оспорил възможността на полицейските служители да
видят какво се случва в кабината на шофьора, предвид затъмнените стъкла,
каските на мотористите и разликата в нивата на МПС-тата. Посочил, че не е говорил
по мобилния си телефон, както и че освен него в микробуса е имало и още двама
свидетели – Д.Д. и Г.К., които могат да потвърдят думите му. Изтъкнал личен
мотив на полицейските служители срещу него, с което обяснил съставения му акт.
Във връзка с депозираните
възражения АНО изискал обяснения от актосъставителя, обективирани в докладна
записка (л. 11 от НАХД 3964/18г. на БРС), в които св. П. категорично отрекъл
твърденията на жалбоподателя и посочил, че е имал добра видимост към автомобила
на жалбоподателя, възприел е добре нарушенията, както и че в автомобила не е
имало други лица. Отрекъл да има предишни конфликти или познанства с В..
Въз основа на АУАН и след запознаване с докладната записка по
възраженията - на 11.07.2018г. било
издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена
в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават
разпоредбите на: 1. чл. 137а, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 ЗДвП наложил на В.,
административно наказание – „Глоба” в размер на 50 лева и 2. чл. 104а ЗДвП,
поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП му наложил наказание
„Глоба” в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП и в частност от показанията на тримата полицейски служители,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Настоящият състав не намира
никаква причина да не се довери на изложеното от св. М. и св. П.. И двамата
логично, безпротиворечиво и убедително изложиха пред съда последователността на
събитията и своите възприятия. Съдът не открива никакви признаци на
заинтересованост или лично отношение от страна на двамата свидетели към
жалбоподателя, поради което и изцяло кредитира изложеното от тях. От техните
показания безспорно се установява, че на процесната дата и час са се движили в
непосредствена близост до автомобила на жалбоподателя и са успели ясно да
възприемат всички релевантни факти, относими към неговата
административнонаказателна отговорност – това, че същият е управлявал МПС, че
не е имал поставен обезопасителен колан (въпреки че автомобилът е бил оборудван
с такъв) и че е използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце“. И
двамата свидетели категорично потвърдиха, че конструкцията на мотоциклетите и
микробуса и тяхното разположение са им позволили да видят какво се случва в
кабината на лекотоварния автомобил, както и че освен жалбоподателя не е имало
други лица вътре.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите К. и Д., приобщени в настоящето
производство по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. с чл. 281, ал.1, т. 4 НПК. На първо
място съдът констатира, че показанията им са неубедителни (св. К. заявява, че
не е видял В. да говори по телефон, а на твърденията на полицейските служители,
че е използвал телефон и е бил без колан заявява: „Не мисля, че беше така“), а
отделно от това противоречат на застъпеното от първата група свидетели, за
чието кредитиране съдът вече изложи мотиви. На следващо място и двамата
свидетели са познати на жалбоподателя - ангажирани и доведени от него, за да
свидетелстват, което потенциално сочи на заинтересованост и пристрастност и
обяснява стремежът им да изложат фактите в изгодна за познатия си светлина.
Поради тези причини настоящият състав не цени изложеното от св. К. и Д. и го
оценя като опит за изграждане на защитна версия на жалбоподателя.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Противно на становището на жалбоподателя,
настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция”
към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 11.07.2018г. е била оправомощена да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Единствените
конкретни доводи за незаконосъобразност се съсредоточат около това, че
неправилно АНО е издал НП без да разглежда направените възражения, както и че
неправилно е бил посочен собственикът на автомобила. И двете възражения се
оценят от настоящия състав като неоснователни.
Безспорно преди да
издаде НП административнонаказващият орган е разгледал депозираните възражения
и дори е изискал обяснение от актосъставителя, във връзка с тях. Едва след това
същият е пристъпил към издаване на постановлението, като фактът, че се е
стигнало до това категорично и недвусмислено обективира волята на административния
орган и изразява неговото отношение за неоснователност на направените
възражения.
По отношение на
това, че в АУАН и НП не е коректно посочен собственикът на автомобила – то това
е напълно ирелевантно за отговорността на водача и дори да отговаря на истината
– няма никакво отношение към съставомерността на извършеното, поради което и е
несъществено. Конкретните нарушения не се влияят от това, чия собственост е
автомобила, поради което и дори това обстоятелство да не беше вписано въобще в
двата процесуални документа, пак не би се отразило на крайния извод на съда.
Достатъчно е автомобилът да се индивидуализира със своите белези – марка, модел
и номер, което е напълно достатъчно за съхраняване на правото на защита на
водача. В случая това е сторено, поради което и съдът намира възражението за
неоснователно.
По същество следва
да се посочи следното. По отношение на деянието по т. 1 от НП.
Разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в нормата на чл. 183, ал.4, т.7, пред. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 50 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан.
Видно от кредитираните показания на актосъставителя и св. М. на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил, като не е използвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с такъв. Както се приема в Решение № 524 от 19.03.2018 г. на АдмС - ***по к. а. н. д. № 242/2018 г. - ирелевантна е целта и времетраенето, през които жалбоподателят е бил без предпазен колан, при условие, че в този момент е управлявал автомобил. Това е така, доколкото правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата, имат за основна цел безпрепятствено и безопасно придвижване на всички участници в движението – пешеходци, велосипедисти, водачи на МПС. Ползването на предпазния колан цели предпазването на самия водач на МПС, както и лицата, които се возят в него. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението. Никакви причини от каквото и да е естество, не могат да са по-значими, от целта, която законът поставя, регламентирайки процесната забрана, а именно безопасно движение по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в движението.
Поради горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на първото нарушение – правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 183, ал.4, т. 7 ЗДвП - „Глоба” в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл.
183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач,
който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете му. В конкретния случай св. П. и св. М. заявяват, че са видели водачът
да държи телефона в ръката си, след което да го поставя между рамото и ухото
си. Това поведение на жалбоподателя недвусмислено сочи на това, че същият е
използвал телефона по предназначението му – за да инициира или приеме телефонно
повикване, като очевидно същият си е служил с него по предназначение. В случая
не е налице просто държане на телефон в ръка, без да се доказва, че същият
реално се „използва”, което би било несъставомерно, а мобилният телефон е бил
поставен и до ухото на жалбоподателя – очевидно, за да се инициира или проведе
разговор. Дали действително на обаждането е било отговорено или не (във възражението
по АУАН се застъпва, че не е бил проведен разговор) е ирелевантно, поради което
и издаденото НП следва да се потвърди и в тази му част. Наложеното наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП - „Глоба” в
размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретните нарушения не са маловажни
и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деянията не
се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката
за водач (л. 7-9 от НАХД № 3964/18г. на БРС) е видно, че до дата на деянието В.
е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо – 13 НП и 6 фиша, което го
характеризира като системен нарушител и допълнително завишава обществената му
опасност, правейки евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН - незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че нарушенията за които е бил санкциониран жалбоподателя
са безспорно доказани, в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на производствените правила, материалният закон е бил приложен
правилно, а наказанията са законосъобразно индивидуализирани, поради което и
жалбата срещу наказателното постановление следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-002888/11.07.2018г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на Г.С.В. с ЕГН: ********** е наложено
наказание – „Глоба” в размер на 50 лева, а за нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП,
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание –
„Глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.