№ 139
гр. Габрово, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101335 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 15092/16.06.2022 г. /по вх. рег. на РС Русе/
предявена от "Топлофикация Русе" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Тец-Изток” № 1 срещу И. П. Я., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 1204.65 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 26.10.2019 г. до
22.11.2021 г. и 137.36 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяка фактура до 25.01.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както
и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление първоначално било образувано ч. гр. дело
№ 371/2022 год. по описа на РС Русе, като впоследствие по ч. гр. дело № 243/2022 г. по
описа на РС Габрово била издадена заповед за изпълнение. След указания дадени от
съда в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за
установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
абонатен № 03000110290, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Русе, ул.
"********" № 1, бл. "******", вх. Б. ет. 2. Ответникът използвал доставената топлинна
енергия през исковия период, като до момента обаче не бил погасил задълженията си.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2022 год. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител е
депозиран отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим.
Липсата на контакт с ответника поставял особения представител в невъзможност за
1
евентуална позиция по неговата основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от представеното копие от
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване за лице, издадено от Служба
по вписванията, че ответникът И. П. Я. притежава право на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. "********" № 1, бл. "******", вх. Б, ет. 2,
като върху имота е била наложена възбрана. Няма спор между страните, а се
установява и от представените писмени доказателства, че сградата, в която се намира
недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен между етажните собственици и „ДИКЕЙ-Л” ООД
договор. От изготвените служебни справки по Наредба №14/2009 г. се установява, че
именно ответникът И. П. Я. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Габрово,
ул. "*********" № 5, ап. 7, на който се твърди да е доставяна топлинна енергия.
Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва
продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, И. П. Я. има качеството потребител на топлинна
енергия и на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като
източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на
някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
/фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя.
В производството са представени данъчни фактури, издадени от ищеца за
стойността на доставена топлинна енергия, както и изравнителни справки за
отоплителен сезон 2019/2020 год. и 2020/2021 год. изготвени от "Топлофикация Русе"
АД, като не се твърди и не се установява И. П. Я. да е обективирал възражение срещу
така подадените данни в рамките на рекламационния срок.
Ищецът е представил извлечение за формиране на задълженията на И. П. Я. по
партида № 03-00-01-1-0290, с административен адрес: град Русе, бл. "******", вх. Б, ет.
2, видно от която за претендирания период от 26.10.2019 г. до 22.11.2021 г. е начислена
доставена топлоенергия на обща стойност 1204.65 лева, като върху това задължение е
начислена и лихва за забава в размер на 137.36 лева.
Страните не спорят и с определение от 17.02.2023 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за процесния период – от
26.10.2019 г. до 22.11.2021 г. в имот, находящ се в гр. Русе, ул. "********" № 1, бл.
"******", вх. Б, ет. 2, е доставена топлинна енергия на стойност 1204.65 лева.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация Русе" АД на потребители от гр. Русе.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 243/2022 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът „Топлофикация Русе" АД се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ.
2
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 1204.65 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължението на „Топлофикация Русе" АД да доставя
в топлоснабден обект, находящ се в гр. Русе, бл. "******", вх. Б, ет. 2 топлинна енергия
и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени
с Решение № ОУ-05/16.07.2012 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ,
следва да се има предвид, че чл.150, ал.2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на
общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата за процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ /, като според чл.145, ал.1 от
закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Извършената в периода от 26.10.2019 г. до 22.11.2021 доставка на топлинна
енергия на притендираната стойност не е спорна, както не е спорен и факта, че
ответникът не е престирал насрещно, което е достатъчно за формиране на извод за
основателност на предявения главен иск.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано първоначално ч. гр. дело № 371/2022 г. на
3
РС Русе – 26.01.2022 год. до окончателното изплащане – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 47, ал.1 от Общите условия, е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си и изравнителни задължения за доставена топлинна енергия в
срок от 15 число на месеца следващ месеца на доставка до 14 число на следващия
месец, а в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че неполучаването на фактурите не
е основание за неплащане на задълженията. Съгласно чл. 66, ал.1 от Общите условия
при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия,
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня
на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание
на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Тъй като се установи да е налице главно задължение в размер на 1204.65 лева, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднала в забава
на 15.01.2020 г. – с изтичане на посочения срок по чл. 47, ал. 1 от Общите условия за
доставената за периода 26.10.2019 – 22.11.2019 г. топлоенергия, което е ставало и по
отношение на последващите задължения, от който момент се е породило и задължение
за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това
обезщетение за периода от 15.01.2020 год. до 25.01.2022 год., определено по реда на
чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна програма възлиза на сумата 140.56 лева,
поради което предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен за сумата 137.36 лева в
приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът И. П. Я.
следва да заплати на ищеца "Топлофикация Русе" АД направените за заповедното
производство разноски, в общ размер на сумата 76.84 лева. За настоящото
производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 475 лева – разноски за
исковото производство, формирана от заплатена държавна такса (75 лева), внесен
депозит за особен представител (300 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация Русе" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тец-Изток” № 1,
обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че И.
П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул. „**********” № 1, вх. 5, ет. 7,
ап. 13 и настоящ адрес: гр. Габрово, ул. „*******” № 13, ет. 6, ап. 16 дължи на ищеца
сумата 1204.65 лева (хиляда двеста и четири лева и шестдесет и пет стотинки) –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от 26.10.2019 г. до 22.11.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
Русе, ул. "********" № 1, бл. "******", вх. Б, ет. 2, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2022 г. до
4
окончателното й изплащане, сумата 137.36 лева (сто тридесет и седем лева и тридесет и
шест стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на
всяка фактура до 25.01.2022 год., за които суми в производството по ч. гр. д.
№243/2022 год. по описа на ГРС, е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА И. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул.
„**********” № 1, вх. 5, ет. 7, ап. 13 и настоящ адрес: гр. Габрово, ул. „*******” № 13,
ет. 6, ап. 16 да заплати на "Топлофикация Русе" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тец-Изток” № 1, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева) - разноски за исковото
производство и сумата 76.84 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки) - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5