РЕШЕНИЕ
№150
гр. Русе, 11.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе,
в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА
ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА |
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 129 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” против Решение № 260174 от 22.03.2021 г.,
постановено по АНД № 2076/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 38-0001753 от 27.10.2020 г. на Директора на РД
АА – Русе, с което на „Дискра транс“ ЕООД за нарушение на чл. 91в, т. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на
основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвПр е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди в
цялост издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност се
иска да бъде изменено НП като се приложи санкционната норма на чл. 104, ал. 7
от Закона за автомобилните превози. Прави се възражение за прекомерност на
направените разноски.
Ответната страна в производството, в
депозирано по делото писмено възражение вх. № 269323 от 23.04.2021 г. по описа
на РС - Русе оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да достигне до извод за
незаконосъобразност на оспореното пред него НП и да го отмени, съдът е счел, че
независимо от формалното спазване на процесуалните правила при проведеното
административнонаказателно производство, е налице неправилно приложение на
закона и необосновано санкциониране на дружеството-превозвач.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Първата съдебна инстанция е
установила следната фактическа обстановка по делото: на 21.09.2020 г., в гр.
Русе, в РД АА била извършена комплексна проверка на въззивния жалбоподател, в
качеството му на транспортно предприятие, притежаващо Лиценз № 12452 за международен
автомобилен превоз на товари. В хода на тази проверка било констатирано, че не
са представени част от исканите документи, а именно - информация от картите на
трима водачи - Васил Василев /за периода от 08:12 часа на 01.08.2020 г. до 24:00
часа на 23.08.2020 г./, Йордан Гинев /за периода от 11:50 часа на 31.07.2020 г.
до 24:00 часа на 23.08.2020 г./ и Пламен Стоянов /за периода от 16:02 на
07.08.2020 г. до 24:00 часа на 23.08.2020 г./. Проверяващите приели, че по този
начин от страна на превозвача е осъществено административно нарушение на чл.
91в, т. 2 от ЗАвПр, за което бил съставен АУАН № 278898 от 21.09.2020 г. Актът
бил предявен на представляващ дружеството и подписан с възражения, конкретно било
посочено, че шофьорите не са работили през проверявания период, а са били в
отпуск. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, като за констатираното нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр била
наложена санкция по реда на чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвПр.
На първо място касационната инстанция
споделя извода на районния съд за неправилно приложение на санкционната норма
от страна на АНО. Приложената от последния административнонаказателна
разпоредба на чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвПр гласи, че който не
представи за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с
глоба или имуществена санкция от 5 000 лева. Видно от словесното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП става ясно, че вмененото деяние на
превозвача се изразява в непредоставяне на информация за определени периоди,
извлечена от картите на трима водачи. Така описано деяние действително се
квалифицира като нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, което следва да се
санкционира по реда на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр. Според настоящия състав на съда
обаче, от представените доказателства не се установява описаното в НП нарушение
на материалноправната разпоредба на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. Това е така, тъй
като при извършената от контролните органи комплексна проверка безспорно
превозвачът е предоставил за проверка информацията, извлечена от картите на
водачите, вкл. и за посочените в НП периоди. Фактът, че от тези извлечения се
вижда, че всъщност картата на съответния водач не съдържа запис за дадения
период не води на извод, че превозвачът не е изпълнил своето задължение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Регламент
165/2014) и не е извличал данните от картите на водачите най-малко един път
на 28 дни. От така установеното обстоятелство става ясно единствено, че в
картата на съответния водач липсва запис за дадения период, което от своя страна
по-скоро би могло да доведе до извод за извършено от водача нарушение, но не и
до нарушение, извършено от превозвача, изразяващо се е непредоставяне на
информация, извлечена от картата на водача. В тази връзка и с оглед наведеното
от касационния ответник твърдение, че за съответните периоди липсвал запис на
картите на водачите, тъй като същите са били в отпуск и не са управлявали
товарните автомобили следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 34, §
3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на ЕП и на съвета
от 4 февруари 2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, когато
в резултат на отсъствие от превозното средство водачът
не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е
оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и
iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно
въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е
оборудвано с дигитален тахограф.
В заключение следва да се посочи, че
от събраните по делото доказателства не се установява наличието на съставомерно
деяние на дружеството-превозвач, което да обоснове извод за осъществено от
обективна страна нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 91в, т. 2 от
ЗАвПр. Вмененото му нарушение се явява
недоказано, а оспореното пред районния съд наказателно постановление –
незаконосъобразно и необосновано.
При извършена, извън
наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260174
от 22.03.2021 г., постановено по АНД № 2076/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 38-0001753 от
27.10.2020 г. на Директора на РД АА – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.