Решение по дело №234/2014 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 192
Дата: 30 декември 2014 г. (в сила от 17 септември 2015 г.)
Съдия: Искра Цакова Максимова
Дело: 20144330100234
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е

 

 

 

град  ТЕТЕВЕН  30.12.2014  година

 

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

         ТЕТЕВЕНСКИЯТ    РАЙОНЕН СЪД  -трети състав в съдебно заседание на деветнадесети декември

През две хиляди и четиринадесета година  ,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :    ИСКРА  МАКСИМОВА

 

При секретаря    В.  М.    , като разгледа докладваното Гр.АХ. дело № 234 по описа за 2014 година  със страни :

 

         1/ Жалбоподатели : Н.Й.Н. ЕГН **********

                                            С.  Й.  С. ЕГН **********

                                             С.  Н.  И. ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***

            2/ Ответник по  жалбата : Общинска служба “Земеделие “- град  Червен Бряг

 Производството е с  правно основание чл.14 ал.3  от ЗСПЗЗ във връзка с чл.149 ал.5 от АПК.

            Жалбодателите Н.Й.Н.,С.Й.С. и С.Н.И.,тримата с посочен съдебен адрес в град София излагат,че са наследници на Н…..ПК-Червен бряг им е признала правото на собственост върху имоти,собственост на Н….,по преписка №504/1992г от 12 дка в м…..” и 0,2дка в м.”Д…”. Въпреки това няма съставен протокол по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ за землището на град Червен бряг.В продължение на години ПК-Червен бряг е поддържала в тях заблуждението,че имотите са застроени от общинска фирма „ТЕРА” ЕООД.При проверка в областната администрация е установено,че фирмата няма имоти извън регулация,т.е. не притежава земеделски земи.Именно затова общинска служба „Земеделие”-Червен бряг е съставила протокол №10/24.08.1992г,за да бъдат присвоени техните имоти.

            Твърдят,че протокола страда от неотстраним порок като индивидуален административен акт/ИАА/,което води до нищожност ,тъй като е съставен при неспазване на предписаната от закона форма.ПК като колективен орган постановява своите актове в състав,определен съгласно чл.60,ал.4 от ППЗСПЗЗ,като протоколът не е подписан от началник,зам.-председател –специалист по горско стопанство и четен брой членове на ПК.

            Протоколът не е регистриран в ПК и администрацията на общинската служба,няма дата на съставяне или издаване.Именно затова в протокола са записани административни актове от 5.4.1996г и 14.3.2001.Т.е. това е един фалшифициран документ,който е съставен с цел да бъдат заграбени техните имоти от организирана престъпна група.

            Преследваната с протокол №10/24.08.1992г цел , различна от законноустановената,не би могла да се постигне с никакъв акт нито на същия,нито н а който и да е друг орган и затова административният акт е нищожен.

            Освен това поземлената комисия първо издава протокола за обезщетяване с акции и след това издава констативен протокол,че техните земи са застроени от общинска фирма.Тази последователност на актовете доказва            ,че не са спазени процедурите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

            Общината е подала заявление до ПК-Червен бряг №10089/1992г за възстановяване на 1120 дка земеделски земи в землище на град Червен бряг.В тези 1120 дка не са заявени техните имоти от 12 дка в м.”В….” и 0,2 дка в м.”Д….”.Протокол №10/24.08.1992г е съставен именно за техните имоти,за които общината претендира,че са заети  от общината,без да има документ за собственост или документ за проведени мероприятия.С решение на Адм.Съд-Плевен е доказано,че няма решение на ПК-Червен бряг за отказ за възстановяване на имотите от 12 и 0,2 дка.След това решение служители на ПК-Червен бяг са декларирали по изп.дело №36/2011г ,че няма издадено решение з а отказ за възстановяване н а тези имоти.За това е налице и порок-превратно упражняване на власт.

            Едва на 4.1.2001г общинската администрация е съставила някаква скица №13669 в която е включила земеделски земи,в т.ч. и техните имоти.Няма протокол обр.12 по реда на чл.45 от ППЗСПЗЗ,няма и протокол по чл.18ж от ЗСПЗЗ.Имотите им съществуват в реални граници и върху тях няма проведени мероприятия.Същият ден ОСЗ-Червен бряг съставя скица №00001/4.1.2001г,въз основа на скицата на общинската администрация.Тъй като няма отказ за възстановяване на техните земи,ОСЗ-Червен бряг съставя протокол №363/12.4.2001г за обезщетяване н акции.След това службата съставя протокол,с който решава да ги обезщети с компенсационни бонове.Протокол №189/14.1.2001г е постановен от некомпетентен състав.

            Жалбодателите молят да бъде прогласена нищожността на посочения административен акт и им се присъдят съдебните разноски.

            Ответникът по жалбата  Общинска служба Земеделие”-град червен Бряг,не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

            Съдът,след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбоподателите    са наследници  на  Й….,б.ж. на град Червен бряг,починал на 01.09.2001 година.Наследодателят им заявил за възстановяване,по реда на ЗСПЗЗ,земеделски земи,собственост на Н….,б.ж. на град Червен бряг,починал на 10.10.1974 година.Заявленията е от 29.07.1991г,както са представени и допълнителни такива,като била образувана преписка вх.№ 504/1992 година.

            От приложеното към делото Гр.АХ. дело №255/2013 година по описа на Районен съд-град Тетевен и приложените към същото писмени доказателства  ,е установено,че по заявлението бившата ПК-Червен бряг е постановила Решение по протокол №10/24.08.1992г ,в няколко варианта,както следва:

            -В единият е отразено,че решението се постановява по заявление от Г. Х…,като в мотиви за отказ за признаване и възстановяване на описани земеделски земи е цитирано писмо 43-00-6/0508.2002г на Кмета на Общината.Това решение е прогласено за нищожно с влязло в сила Решение №217/05.12.2012г,постановено по гр.дело №788/2011г по описа на РС-Павликени;

            -В протоколно решение №10/24.08.1992г/на стр.16 от изпълнителното дело/е отразено,че същото се постановява по заявление на Й….,като в мотивите за отказ за признаване и възстановяване на земеделски земи е цитиран протокол №189/14.03.2001г на поземлена комисия;

            -В Решение по чл.18ж,ал.2 по протокол №10/24.08.1992г.,което е предмет на жалбата по настоящето дело и описано като намиращо се на стр.108 от административната преписка/в описа на изпратените документи от ответника по жалбата също е отразено,че това решение фигурира на стр.108 и 107 от преписката,което е видно и от поставената номерация на същото/.

            В изпълнително дело №36/2011г по описа на СИС при РС-Червен бряг е приложено писмо изх.№ПО-05-597/04.11.2011г.,подписано от Началник на общинска служба по земеделие-град Червен бряг и други длъжностни лица-специалисти от тази служба,в която е декларирано и отразено,че  „в архивите на службата няма съхранено на хартиен носител и в програмния продукт,с който работи службата,решение ,с което е отказано възстановяване н а земеделски земи на Н…. със заявител Й… в размер на 12.000 дка в м.”В….” хи 0,200 дка в м.”Д….” и наследниците са обезщетени с поименни компенсационни бонове”.

            С Решение №10-ОБ/05.08.2002г на поземлена комисия-Червен бряг на наследниците на Н…..,б.ж. на град Червен бряг е определено право на обезщетяване за признато,но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи с площ от 12,200 дка,като е цитирано решение по чл.18ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ от 24.08.1992 година,като с последващо решение от 29.08.2002г наследниците на Х…. са обезщетени с 6503 броя поименни компенсационни бонове на стойност 6503 лева.

            Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът  прави следните правни изводи:

            Производството по оспорване решенията на Поземлената комисия/ПК/, респ. тези на Общинската служба”Земеделие”/ОС”З”/ е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима.

            В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона.

            За да е законосъобразен административният акт, следва, на първо място, да е издаден от компетентен орган, оправомощен за това, в пределите на неговата компетентност. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. На следващо място, за да е законосъобразен административният акт, следва да е издаден в съответствие с правната норма - материална законосъобразност; да е мотивиран; да е издаден в предвидената от закона форма; да са спазени административно-производствените правила и да не е налице порокът - превратно упражняване на власт. Нарушаването на административно-производствените правила води до унищожаемост на административния акт, освен ако е налице такова нарушение, което да доведе до липса на волеизявление на административния орган, което от своя страна води до нищожност на административния акт.

            Едно от основанията за нищожност на индивидуален административен акт, какъвто безспорно е решението на поземлената комисия, издадено на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е издаването му от орган, действал при незаконен състав. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност.

            Съобразно чл.33 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр.28 от 1992г.), в правомощията на министъра на земеделието е да назначава и уволнява членовете на общинските поземлени комисии, образувани при общинските съвети. Съгласно разпоредбите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, (в редакцията и преди изменението в ДВ бр.113/28.12.1999г.), при действието на която е било постановено обжалваното в настоящото производство  протоколно решение,поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове, и в тях задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.От тази правна регламентация следва извода, че нормативно определеният състав на поземлената комисия към датата на постановяване на обжалваното решение, е следвало да включва председател, секретар и нечетен брой членове, сред които задължително: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.Административният орган не е ангажирал пред настоящата инстанция доказателства, установяващи включването на съответните специалисти в състава на поземлената комисия, с оглед тежестта на доказване за изпълнение на законовите изисквания при издаване на административния акт, която лежи на него съгласно чл.170, ал.1 от АПК. 

            Видно от приложения по делото  вариант на решение по протокол №10/24.08.1992г./единият от посочените по-горе варианти/, ПК-Червен бряг е взела решението в състав:председател и секретар и членове,които не са индивидуализирани,т.е. в нарушение на посочената законова разпоредба.Решението не е подписано и подпечатано.Така издадения административен акт страдат от порок - липса на волеизявление, тъй като колективният административен орган е постановил решение не в предвидения от закона кворум, вследствие на което издадените  административен акт е нищожен.В протоколното решение е цитиран протокол от 2001г-в мотивите за постановяване на отказ за признаване и възстановяване на земеделски земи,който факт,обвързан с датата,посочена като такава на съставяне на акта-24.08.1992г ,индикира,че документът е антидатиран.

            Действително,колебанията в съдебната практика относно последиците от решение на поземлена комисия,ако е подписано от състав,различен от този,посочен в чл.60,ал.4 от ППЗСПЗЗ/отм./ са преодолени с постановените в производства по чл.290-293г ГПК:Решение:№820/27.05.2010г,по гр.д. №768/2009г на ВКС,І г.о.,Решение №750/04.11.2010г по гр.д. №1794/2009г на ВКС,І г.о. и Решение №912/18.01.2011г по гр.д. №1753/2009г на ВКС,І г.о.,в които се приема,че когато е формирано мнозинство решението е валидно,независимо от това дали е взето при участие на четен или нечетен брой членове.

            Решаващият състав обаче приема,че разглежданата хипотеза е различна.Съобразно установената фактическа обстановка по делото по-скоро може да се приеме,че е налице проект за съставяне на индивидуален административен акт,в състава на колективния орган/който и съобразно данните от писмо изх.№ПД -439/2013г. на МЗХ включва председател,секретар и други четирима члена/,предвиден от закона,са посочени  председател,секретар и членове,но акта не е подписан,както и не е подпечатен.Административният орган/съобразно посоченото по-горе досежно разпределението на доказателствената тежест-чл.170 от АПК/не е представил доказателства за това,че протоколното решение е отбелязано в регистъра по ч.16 от ЗСПЗЗ,а и от цитираното по-горе в мотивите писмо до ДСИ при РС-Червен бряг е установено,че оригиналът на това решение не се съхранява на хартиен носител или в програмния продукт,с който работи Общинска служба по земеделие-град Кнежа/преди ОЗС-Червен бряг/.Но тъй като административният орган-ответник по жалбата,се е позовал на порочният административен акт-решение по протокол №10/24.08.1992г на ПК-Червен бряг в свои решения,постановени в производство по реда на чл.19,ал.8 от ППЗСПЗЗ,за жалбодателите е налице правен интерес да поискат прогласяване нищожността на този административен акт и то не само на акта,предмет на жалбата по делото,но и на всички негови варианти,описани по-горе в настоящето решение.С влязло в сила Решение по гр.дело №788/2011г по описа на РС-Павликени е прогласена нищожността на единия от вариантите на протоколно решение №10/24.08.1992г. на ПК-гр.Червен бряг,но с оглед правна сигурност и препятстване на възможността за позоваване на другите варианти на протоколното решение №10/24.08.1992г.,следва да бъде прогласена нищожността на всички останали посочени варианти на това решение.

            В предвид изложените съображения и като намира жалбата за основателна,процесното протоколно решение следва да бъде прогласено за нищожно.

            При този изход на делото ответникът по жалбата следва да заплати на жалбодателите сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 1 050 лева.

            Мотивиран от гореизложеното,съдът

Р     Е     Ш     И:

           

            Прогласява нищожността на Решение  по Протокол №10/24.08.1992г на бивша Поземлена комисия-град Червен бряг/понастоящем Общинска служба “Земеделие”-град Червен Бряг  /,постановено по преписка с вх.№504/28.07.1992г със заявител Й….,б.ж. на град Червен бряг,във варианта,в който в мотивите на протоколното решение за отказ за признаване и възстановяване на описани земеделски земи,  е посочен протокол №189/14.03.2001г на Поземлена комисия.

            ОСЪЖДА Общинска служба  “Земеделие” –град Червен Бряг да заплати на Н.Й.Н.,С.Й.С. и С.Н.И.,тримата с посочен съдебен адрес в град С…..,общо сумата от 1 050/хиляда и петдесет/лева,представляваща сторени разноски по делото.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

            На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните за сведение.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: