Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1022 Година 2021,
20.05. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 24.02.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 1070 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство
пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба на Сдружение „Национална камара за мода на България“/НКМБ/ с посочен
адрес гр.Пловдив, кв.“Капана“, ул.“Братя Пулиеви“№3, ет.2, офис 2, чрез юриск.Б.,
срещу Решение №2153-15-103/23.04.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив,
с което жалбата на сдружението срещу Задължителни предписания/ЗП/
№ЗД-1-15-00710054/27.01.2020г., издадени от старши инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ – Пловдив, е оставена без уважение и задължителните предписания са
потвърдени.
Недоволен
от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив,
жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради
което настоява за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото
писмено становище.
Ответникът
по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител
юриск.В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в
депозирано по делото становище.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Решението
е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок,
поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със ЗП
№ЗД-1-15-00710054/27.01.2020г. на основание чл.108 ал.1, т.3 КСО и чл.37 ал.1
от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, е разпоредено на Сдружение „НКМБ“ в
качеството му на осигурител да заличи информация по чл.5 ал.4 КСО с декларация
обр.1 „Данни за осигуреното лице“ за К.В.С. за периода от 01.01.2017г. до
07.01.2019г. с код за вид осигурен „01“ „За работници и служители, осигурени на
основание чл.4 ал.1 т.1 КСО…“ при 8 часа дневно работно време. Даден е срок за
изпълнение от 14 работни дни, считано от получаване на предписанието с
указание, че данните следва да се заличат по реда на Наредба №Н-8/29.12.2005г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, обн. ДВ, бр.1 от
2006г. Посочено е, че предписанията се издават съгласно писмо-отговор с
вх.№1006-15-107#9/21.01.2020г.
за извършена проверка от контролните органи на ТД на НАП-Пловдив, при която е
констатирана липса на доказателства, потвърждаващи изпълняването на длъжността
„изпълнителен директор“ от лицето К.В.С..
Задължителните
предписания са обжалвани от Сдружението пред горестоящия в йерархията
административен орган, който с Решение №2153-15-103/ 23.04.2020г. ги е
потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е
приел от фактическа и правна страна следното:
В ТП на
НОИ-Пловдив е извършена проверка по разходите на ДОО от контролен орган при ТП
на НОИ-Пловдив на Сдружение „НКМБ“ относно достоверността на информация по чл.5
ал.4 КСО, подадена в Регистъра на осигурените лица/РОЛ/ за лицето К.В.С. за
период от м.януари 2017г. до м.12.2018г., която е приключила с Констативен
протокол/КП/ №КП-5-15-00576807/ 10.06.2019г. Установено е, че за С. е
регистриран Трудов договор №90/ 08.01.2016г. на основание чл.67 ал.1, т.1 КТ на
длъжност „изпълнителен директор“ за 8 часа пълно работно време с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лева, като към момента на
проверката не е представена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. В Регистър на трудови договори е декларирано прекратяване на
трудовото правоотношение с лицето, считано от 08.01.2019г. В РОЛ за С. са
подадени данни по чл.5 ал.4,т.1 КСО за периода от м.януари 2017г. до
м.12.2018г. с максимален размер на месечния осигурителен доход, определен със
ЗБДОО за съответната календарна година, като информацията е подадена от
осигурителя извън срока по Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. Констатирано е, че
съгласно представените разчетно-платежни ведомости за спорния период срещу
името на лицето са начислени дни в осигуряване с осигурителен доход, които
съответстват на подадена от осигурителя информация в РОЛ за максимален размер
на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна
година, с положени подписи срещу името на лицето. Представени са отчетни форми
за явяването/неявяването на работа за целия спорен период с положени подписи
срещу името на лицето. Установено е, че съгласно справка от приходи по ЕИК за
периода 2017г. – 2018г. има отразени внесени осигурителни вноски за работещи по
трудов договор в непълен размер.
От
представени копия на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016г., 2017г. и 2018г., ОПР и
счетоводен баланс за 2017г. е констатирано, че няма информация за наличие на
финансов ресурс за изплащане на възнагражденията на персонала и съответните
здравни и осигурителни вноски за проверявания период. В резултат на това е
установена липса на достатъчно факти и обстоятелства, доказващи основанието и
коректността на подадените данни, съгласно Наредба №Н-18 от 29.12.2005г. за К.В.С.
за период от м.януари 2017г. до м.12.2018г. и основание за осигуряване на
лицето, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1 и на §1 т.3 ДР КСО.
За
изясняване осигурителния статус на С. с писмо изх.№1006-15-107#5/12.06.2019г. е изискано от ТД на НАП-Пловдив
съдействие относно установяване наличие на финансов ресурс за изплащане на
възнаграждения на персонала и съответните здравни и осигурителни вноски, и
коректността на декларираните данни в подадените ГДД по чл.92 ЗКПО за 2017г. и
2018г. от сдружението. В Отговор с вх.№1006-15-107#1/21.01.2020г. от ТД на НАП-Пловдив са предоставени
данни за извършена проверка и предприети процесуални действия във връзка с
отправеното искане, от които се установява, че не е открит представител на
сдружението, не са представени документи, извършени са насрещни проверки на
настоящи и бивши служители на сдружението с цел установяване реално извършване
на дейност и реално участие на лицето К.В.С. в дейността. Констатирано е също
така, че в писмото се уточнява, че от събраната в хода на проверката информация
може да се направи заключение, че за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. в
осигурителя С. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор само по документи,
тъй като нито едно от лицата, назначавани и полагали труд в сдружението, не
познава и не е контактувало със С., а единствено контакт е осъществяван с Н.В.
– председател на сдружението.
При
така установеното, Директор на ТП на НОИ-Пловдив е достигнал до извод, че
оспорените пред него задължителни предписания са правилни и законосъобразни,
възраженията на сдружението са приети като неоснователни. Цитирани са
разпоредбите на чл.5 ал.4, т.1 КСО и чл.10 ал.1 КСО и като е прието, че
сключването и регистрацията на трудов договор не е достатъчно основание да се счита едно лице за осигурено
по смисъла на КСО, тъй като е необходимо извършването на трудова дейност,
каквато за С. не се установява реално да е извършвана като „изпълнителен
директор“ на Сдружение „НКМБ“, ответният административен орган е отхвърлил
жалбата на сдружението и е потвърдил оспорените пред него задължителни
предписания.
В хода
на съдебното производство по делото е прието копие на личното трудово досие на К.В.С.,
представено с писмо вх.№12607/ 12.08.2020г. по описа на Административен
съд-Пловдив/л.875 и сл./ от жалбоподателя; копие на преписка вх.№РД-24-243 по
описа на ТД на НАП-Пловдив относно кореспонденция, осъществена с ТП на
НОИ-Пловдив относно Сдружение „НКМБ“, представена с писмо от 18.08.2020г./л.898
и сл./; заверено копие на Проверка за установяване на факти и обстоятелства/ПУФО/,
обективирана с Протокол №П-16001619127052-073-001 от 23.01.2020г., ведно с
всички приложения, представена от ТД на НАП-Пловдив с писмо от
22.10.2020г./л.912 и сл./.
Като
свидетел по делото е разпитана С.Н. Н.. Същата заявява, че развива обществена
дейност и познава председателя на сдружението – Н.В., която през лятото на
2017г. я е помолила да направят едно събитие заедно, като цялата организация е
координирана от свидетелката, а като представител на сдружението е бил К.С.,
който освен материалите за събитието, е донесъл и почерпката. След това събитие
Н.В. и К.С. също са ходили няколко пъти в офиса на Н. за организиране на други
събития, което е било до зимата на 2017г. Посочва общи събития, които са
организирали – в село Белащица в хотел „Алпинист“ и каузи за инвитро процедури
и образованието на майките, като не си спомня дали са се състояли тези събития.
Спомня си, че на организирано от нея събитие в Новотела, В. и С. са взели
участие, като малко след това участие, което е било през лятото на 2018г., не
ги е виждала. Не са имали договорни отношения, тъй като са развивали обществена
дейност. Свидетелката не е ходила в офис на сдружението, но знае, че С. е бил
упълномощено лице от страна на Камарата, не е бил служител, а е бил някакъв
ръководител, но не знае каква точно му е била длъжността. Към настоящия момент
нямат отношения с В. и С..
Съдът
кредитира показанията на свидетелката, като същите ще бъдат коментирани при
необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Други
доказателства в хода на настоящото производство не са ангажирани от страните.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореното
решение и потвърдените с него задължителни предписания са постановени от
материално компетентни органи на осигурителната администрация, в изискуемата от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Това
обаче не е в състояние да санира неправилните изводи относно приложението на
материалния закон.
Основният
спорен по делото въпрос е дали К.В.С. е упражнявал трудова дейност по сключения
със Сдружение „НКМБ“ трудов договор и в този смисъл има ли качеството на
осигурено лице по смисъла на §1 т.3 ДР КСО.
В тази
връзка следва да бъде съобразено на първо място, че трудовото правоотношение
възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически факти и състави.
Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се сключва в писмена
форма. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако
такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или
служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора
срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се
дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до
изтичането на срока, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.63 ал.3 изр. второ КТ. Щом трудовото правоотношение е възникнало обаче, съответното лице е
задължително осигурено лице по чл.4 ал.1, т.1 КСО.
Осигуряването
от своя страна възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност/така чл.10 ал.1 КСО/. А в случаите на трудово правоотношение
изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на
работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, каквото е
изискването на чл.63 ал.4 КТ.
От
представения по делото Трудов договор №90/08.01.2016г., сключен между Сдружение
„Национална камара за мода на България“ като работодател и К.В.С. като
служител/л.876-878/, се установява, че са вписани съществените удостоверявания,
а именно, че договорът е връчен на служителя на 08.01.2016г., че служителят е
постъпил на работа след законовата регистрация на договора, т.е. на
08.01.2016г. А от представената от жалбоподателя длъжностна характеристика като
част от личното трудово досие на С., което в придружително писмо се твърди, че
се представя в копие, се установява, че служителят е получил заверена трудова
книжка с документ от НАП за вписване на трудовия му договор с настоящата
длъжностна харектеристика/л.879-880/. Така удостоверените обстоятелства, според
разпоредбата на чл.63 ал.4 КТ означават, че е започнато изпълнението на
задълженията по трудовия договор. Оттук и изводът, че осигуряването по смисъла
на чл.10 ал.1 КСО на К.В.С., е възникнало на 08.01.2016г./така Решение №5117 от
8.05.2015г. на ВАС по адм. д. №915/2015г., VI о./. До този извод очевидно е
достигнал и административният орган при развило се предходно административно
производство, приключило с издаване на ЗП №ЗД-1-15-00423465/07.06.2018г., с
които е разпоредено на същия осигурител - Сдружение „НКМБ“ да подаде основни
данни с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба
№Н-8/25.12.2005г. за лицето К.В.С. за цялата 2016г./л.370/.
В
подкрепа на този извод са и представените по делото отчетни форми,
разчетно-платежни ведомости и разходни касови ордери, последните подписани
лично от С. за 2017г./л.995 и сл./ и за 2018г./л.1113 и сл./, от които се
установява броят на отработените дни през съответния месец за всяка една от процесните
години, както и че за положения труд е получил договореното трудово
възнаграждение. Впрочем, установява се от представените доказателства, че С. е
ползвал и отпуск по болест, за което са подавани своевременно протоколи и в ТД
на НАП – Пловдив.
Все в
тази насока следва да се посочи, че на основание чл.74 ал.3 КТ, в случаите,
когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. А съгласно
ал.2 на чл.74 КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на
глава осемнадесета от КТ – от общите съдилища по реда на Гражданския
процесуален кодекс/ГПК/. Административният съд не е компетентен да се произнася
инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по
оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ – Пловдив не е
изпълнил задължението по чл.74 ал.3 КТ и без да се съобрази с правилото на
чл.74 ал.5 КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов
договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената
информация за РОЛ.
При
липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на
сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни
предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва
след произнасянето на общия съд по реда на ГПК би било налице основание за
издаване на оспорените предписания по реда на чл.108 ал.1, т.3 КСО/в този
смисъл Решение №4512 от 27.03.2019г. на ВАС по адм.д. №1298/ 2019г., VI о.,
Решение №17274 от 17.12.2019г. на ВАС по адм.д. №3052/2019г., VI о. и др./. Без значение е, че
формално контролният орган в дадените задължителни предписания не се е позовал
на основание за недействителност на трудовия договор, а е посочил обстоятелства
за липсата на безспорни доказателства, потвърждаващи полагането на труд от К.С.,
назначен на длъжност „изпълнителен директор“ в сдружението. Именно тези
обстоятелства сочат евентуалното наличие на недействителен трудов договор. В
този смисъл и е безпредметно обсъждането на свидетелските показания, доколкото
от една страна същите са твърде общи, дори в определени части неясни, за да се
формира въз основа на тях някакъв категоричен извод относно спорния по делото
въпрос, а от друга не биха довели до различен извод от този, до който съдът
достигна, а именно, че трудовият договор, сключен между сдружението и С. не е
обявен за недействителен по законоустановения ред.
Консеквентно
според настоящия състав оспорените задължителни предписания и решението, с
което са потвърдени, са незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
Това налага извод за основателност на жалбата.
Друг е
въпросът, че представената длъжностна характеристика от жалбоподателя, която се
твърди, че е копие и е част от личното трудово досие на С. /л.879-880/ се
отличава от представената такава в хода на административното производство,
приключило с оспорения в настоящото производство административен акт/л.35-36/.
На първо място, представената в хода на настоящото производство длъжностна
характеристика е заверена „в.о.“, като същевременно са поставени подписи и
отразени дати с химикална паста, т.е. представена е в оригинал, така отразените
дати на подписване от страна на изготвил, проверил и утвърдил обаче в двете
представени длъжностни характеристики, се различават, доколкото на
представената такава в хода на административното производство за всяко едно от
лицата е посочена дата на подписване 07.01.2016г., докато в представената в
хода на настоящото производство длъжностна характеристика, е отразена дата
08.01.2016г. Налице е и още една разлика, а именно на представената по делото в
оригинал длъжностна характеристика за изготвил е положен подпис не от лицето,
което е посочено, че я изготвило, а именно Д.П., доколкото е подписано „със
запетая“. Тези обстоятелства, а и други такива, като например наличието или
липсата на средства, с които е изплащано договореното в трудовия договор
възнаграждение и какъв е техния произход, във връзка с наведените от
жалбоподателя твърдения, че е сключен договор за предоставяне на финансова
помощ между Н.В. в лично качество и К.С. /л.412/, в т.ч. и констатирани от
административния орган, а именно, че за времето, когато лицето е било в отпуск
по болест, за същото има данни да е полагало труд за осигурителя Сдружение
„НКМБ“, са извън предмета на настоящия правен спор и следва да бъдат обсъдени
евентуално в производство по чл.74 КТ и/или в производство по чл.40 и сл. КСО.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се
дължат извършените разноски по производството. От негова страна са претендирани
единствено и само разноски за осъществената юрисконсултска защита, които следва
да бъдат определени в размер на минимума, предвиден в чл.8 ал.2 т.2 от Наредба
№1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 350 лева.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-103/23.04.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив
и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-15-00710054/27.01.2020г.,
издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр.София,
бул.“Александър Стамболийски“№ 62-64 да заплати на Сдружение „Национална камара
за мода на България“ с адрес гр.Пловдив, кв.“Капана“, ул.“Братя Пулиеви“ №3,
ет.2, офис 2, разноски по делото в размер на 350/триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: