Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
пети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Д. Х.
при
секретар Доника Х.
като
разгледа докладваното от съдия Д. Х.
гражданско дело № 116 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.С.В. срещу Н.Р.Б.,
П.Ж.Я., Г.П.Б., В.И.Б., Х.М.М., К.Й.А., О.Л.Н., М.Г.Г., И.Л.В.,
Д.С.В., И.Н. и „МЕДИЯЛИНК 2001” ООД исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят на ищцата сумите, както следва:
сумата 104 000 лева., претендирана като обезщетение
за причинените й през периода 22.03.2013 г.
– 25.07.2017 г. имуществени вреди
поради незаконно извършено от ответниците строителство в общите части -
автомобилен подход на сградата с адм. адрес гр. В., ул. „.” № 28, което е
препятствало ползването на притежаваното от ищцата бистро в същата сграда,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното заплащане и
сумата 10 000 лева, претендирана като обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от
нея през този период повишена тревожност и дълбоко безпокойство, дължащи се на
невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение и
съответно да погасява кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи
за своята майка и син.
В
условията на евентуалност на иска за имуществени вреди, претендира за
присъждане на същата сума, но като обезщетение за пропуснати ползи, от
невъзможността да отдаде под наем имота си и съответно да реализира приход от
веща.
Претенцията
е за солидарно осъждане на ответниците, като солидарността се извежда от факта,
че ответниците са индивидуални собственици на самостоятелни обекти в жилищна
сграда и съответно притежават общите част от етажната собственост, в която е извършено
неправомерно действие - изграждане на
врати в проход на сградата на адрес –
гр.В., ул. „.“ № 28.
Община В., БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета И.П., с
адрес ***, участва в производството в качеството на трето лице помагач на ответниците К.Й.А., Д.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, И.Л.В., И.Н. и „Медилинк -
2001" ЕООД, О.Л.Н. , М.Г. Н., В.И.Б.
, Г.П.Б. с ЕГН ********** ***.
Национален строителен контрол, Булстат *********, чрез Началника
на ДНСК, адрес – гр.София, бел. „Х. Ботев“ № 47 участва в производството в
качеството на трето лице - помагач ответниците, К.Й.А., Д.С.В., И.Л.В., И.Н., и
„Медилинк - 2001" ЕООД.
Ищцата, чрез процесуалният си представител твърди, че е
собственик на недвижим
имот, представляващ БИСТРО-БАР находящ се на сутеренния етаж на жилищна сграда
в гр. В., улица „."№ 28, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2556.135.1.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед № РД-18-92 на Изпълнителния директор на АГКК, със
застроена площ от 217,73 квадратни метра, състоящ се от търговска зала, кухня,
две санитарни помещение, битовка за персонал, офис,
английски двор, вход от ул. „." и евакуационно стълбище към вътрешния
двор.
Собствеността
придобила чрез покупка и за доказване на този факт представя Постановление за
възлагане на недвижим имот издадено от ЧСИ Л. Т. с peг. № 713 издадено по ИД №
20087130400044 на 26.06.2009г., влязло в законна сила на 04.11.2009г. и вписано
в книгите по вписванията на 11.01.2010 г. с
акт № 137, т. 1. Относно статута на имота и неговата промяна представя
Удостоверение № 163/01.09.2006г. за въвеждане в експлоатация на строеж на Район
„П.", Община В. и Удостоверение № Н-414/13.07.2006г. на Община В.,
Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране", Отдел
„Кадастър и регулация".
Твърди, че
управлението в сградата се
осъществява етажна собственост
(ЕС) с Управител ответницата П.Ж.Я..
Излага, че през
2011 г. етажните собственици монтирали на
автомобилния
проход на сградата две преградни врати от PVC дограма.
Проходът, който представлява обща част на сградата, осигурявал достъп на автомобили до вътрешния двор на
сградата, чрез които се осъществявало снабдяването на бистрото с необходимите
за дейността му хранителни продукти и консумативи и същевременно представлявал
евакуационен изход на търговското заведение.
През периода,
през който етажните собственици поставили вратите в двете страни на
автомобилния проход, ищцата отдавала бистрото си за временно възмездно ползване
на трето лице. Считано от 03.12.2010г. бил сключен договор за наем с „ВИП ГРУП
БГ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Гео Милев" № 4. Било договорено договорът за наем да е със срок до
03.12.2015г. (т. 5.1. от договора). Било договорено също наемната цена да
нараства през срока на действие на договора (т. 4.1 от договора). Така, за
периода от 03.12.2011 до 03.12.2012г. било предвидено наемната вноска да е
1000€/м; за периода от 03.12.2012 до 03.12.201Зг. да е 1250€/м; за периода от
03.12.2013 до 03.12.2014г. да е 1500€/м; а за периода от 03.12.2014 до 03.12.2015г.
е било предвидено наемната вноска да е 1750€/м.
Поради неправилно
извършеното затваряне на прохода, в разрез с противопожарните и
санитарно-хигиенните изисквания за бистрото, тъй като поС.ите врати възпрепятстват правилното зареждане на бистрото и
ползването на евакуационното стълбище в случай на пожар или друго природно
бедствие, договорът за наем бил прекратен едностранно от наемателя.
Със Заповед №
2229/11.06.2012г. на Кмета на Община В., на основание чл.195, ал.5 и чл.196,
ал.З от ЗУТ, на етажните собственици в жилищната сграда било разпоредено в срок до 03.07.2012 г., да премахнат двете
преградни врати от двете страни на прохода в сградата, поради това, че същите
ограничават достъпа до евакуационното стълбище на бистрото на кота -3.60, което
при аварийни ситуации възпрепятствало евакуирането на хора. Със заповедта било
съобразено, че вратите са неподходящи по местоположение и разположение, липсват
в одобрения архитектурен проект на сградата и застрашават безопасността на
движението и здравеопазването на гражданите. В изпълнение на постановената
заповед вратите били премахнати от служители на Община В., Район „П." със
съдействието на полицията.
С Решение № 772
от 8 юни 2016 г., постановено по ВГД № 3374/2015г. на Окръжен съд - В.,с което
било отменено Решение № 4041/19.10.2015г., постановено по ГД № 4275/2015 г. по
описа на ВРС, XI състав, етажните собственици били осъдени да заплатят на
ищцата сумата 12000 лв., представляваща дължима за причинените й през периода 05.01.2012г. -30.06.2012г. имуществени
вреди поради незаконно извършено от ответниците строителство в общите части -
автомобилен подход на сградата с административен адрес: гр. В., ул. „." №
28, което е препятствало ползването на притежаваното от нея бистро в същата
сграда, както и сумата 1000 лв. - неимуществени вреди поради преживените от
доверителката ми през този период повишена тревожност и дълбоко безпокойство,
дължащи се на невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по
предназначение и съответно да погасява кредитните си задължения.
След премахването
на вратите, в края на 2012 г. и началото на 201З г., ищцата твърди, че е
започнала действия по фактическото
въвеждане на обекта в експлоатация /ремонт и почистване/. На 11.03.201Зг.
сключила договор за CMP, по който направила разноски
в размер на 2 022,80 лв. Преговаряла с потенциален наемател на заведението, но
до сключване на договор не се стигнало. Причината за това била поведението на
етажните собственици.
Твърди се, че то
е следното: На 05.02.2013 г.,
етажните собственици провели Общо събрание на собствениците на жилища и обекти
в същата сграда, на което присъствали общо 85,9339% идеални части от общите
части на етажната собственост. На събранието с единодушие на присъстващите било
взето Решение за „затваряне на входен проход към жилищната
сграда, с цел подобряване на хигиената, енергийната ефективност и безопасността
на живущите в жилищната сграда".
В изпълнение на
взетото решение, със Заявление вх.№ АУ028098ПР/11.03.2013 г. управителят на ЕС,
поискал издаването на разрешение за строеж за извършване на СМР -„затваряне на
входен проход към жилищна сграда, находяща се в УПИ XIX-21". Със Заявление вх.№ АУ028098ПР-001/18.03.201Зг., било
внесено конструктивно становище (КС) Според становището, монтирането на вратите
се предвиждало с цел повишаване енергийната ефективност на сградата, като
точното им местоположение било дадено на приложената ситуационна скица. С Разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г.,
Главният архитект на Район „П." при Община - В. разрешил извършването
на строеж: „Монтиране на 2 бр. врати от PVC дограма с остъкляване, в
двата края на автомобилния проход на жилищна сграда с административен адрес:
гр. В., ул. „." № 28, УПИ XVIII-20, кв.619, по плана на 5-ти
микрорайон гр. В." - обект, Vl-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ при условията на чл.12
от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
Въз основа на
издаденото разрешение за строеж етажните
собственици отново монтирали същите врати с остъкляване, в двата края на
автомобилния проход на жилищната сграда, с което отново бил ограничен достъпа
до евакуационното стълбище на бистрото, а снабдяването му с хранителни продукти
и консумативи отново било възпрепятствано.
С Решение №
5254/23.12.2015г. по гр.д. № 6413/2014г. на 8-ми състав на ВРС, по предявен от
ищцата иск с правно основание чл. 109 от ЗС, Етажната собственост на жилищна
сграда с адрес гр. В., ул. „." № 28, представлявана от ответницата П.Ж.Я.,
била осъдена да преустанови действията засягащи пълноценното упражняване на
правото на собственост на ищцата по
отношение на собствения и недвижим имот, представляващ Бистро-бар, находящ се на сутеренен етаж от
жилищна сграда в гр. В., ул. „." № 28, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2556.135.1.14 по КККР, като етажните собственици
били осъдени ДА ПРЕМАХНАТ монтираните 2 бр. врати от PVC дограма,
с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищната сграда, с
административен адрес: гр. В., ул. „." № 28, изградена в УПИ XVIII-20, кв. 619, по плана на 5-ти микрорайон на гр. В..
Решението било
потвърдено от въззивния съд, а касационния не допуснал обжалване.
През периода от
издаване на Разрешение за строеж № 37/21.03.201З г. до влизане в законна сила
на Решение № 5254/23.12.2015г. по ГД № 6413/2014г. на 8-ми състав на ВРС
(25.07.2017г.), общо 52 месеца ищцата твърди, че е възпрепятствана от ЕС да ползва собствения си недвижим имот по
предназначение.
От правна страна,
счита, че лишеният от възможността да ползва вещта си според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права на съсобственик има,
съгласно чл. 45 ЗЗД, право да получи обезщетение. Препятстването от страна на
етажните собственици на възможността друг етажен собственик да упражни
субективното си материално право да ползва както собствения си имот, така и
обща част от сградата, нарушава забраната да не се вреди другиму и поражда
право на обезщетение.
Обезщетение се
претендира за времето, през което собственикът е бил лишен от възможността да
си служи с вещта по предназначение, като размерът на обезщетението ищцата
определя в съответствие с наемното възнаграждение, което би получила за същия
имот за съответния период, т.е. 52 месеца по 2000 лева, общо 104 000 лева.
Процесуалният
представител излага, че освен горната претенция и независимо от нея, съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането включително и за пропуснатата полза.
Определя ползата
като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило,
ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Сочи, че не е бил сключен
договор за наем на заведението, от където може да се направи достатъчно
обоснован извод, че в патримониума на доверителката
му не е могла да настъпи положителна промяна. Счита, че при извършване на
търговска дейност релевантният факт, от който би могъл да бъде направен извод
за настъпването на пропусната полза е икономическият резултат от дейността. Конкретно
за периода от 21.03.201Зг. до
25.07.2017г. счита, че пропусканата полза е
в размер на нереализиран приход
от получаване на наемната цена.
За да може да
изплаща банковия си кредит, с който е придобила бистрото, ищцата се принудила
да стане „икономически емигрант“ и да се установи трайно на територията на
Република Франция. Нейното продължителното отсъствие от родината, липсата на
възможност да живее в едно семейство с възрастната си майка и непълнолетния си
син, чуждата за нея социална и икономическа среда, предизвикват трайно
влошаване на здравето. Тя започва да страда от невъзможност за пълноценна нощна
почивка, подложена е на стрес, повишена тревожност и раздразнителност, страда
от чести депресии и трайна мигрена. Тези твърдения обосновават претенцията за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
В петитума на
исковата молба, както и в уточняваща с вх. Рег. № 14503 от 16.05.2018 г. ищцата
формулира претенциите си по следния начин:
За солидарно осъждане на ответниците
да заплатят на
ищцата сума в размер на 104 000.00 лева, претендирана като обезщетение за
ползите от които е била лишена за периода от 22.03.2013 година до 25.07.2017г.,
общо за 52 месеца, като не е могла да ползва по предназначение собственият си
недвижим имот, представляващ търговското заведение - бистро, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното и
изплащане,
При условията на
евентуалност, обективно съединява
претенция за същата сума, същия период, но по твърдението, че вредата се
изразява в неполучен месечен наем в размер на 2000 лв. на месец, поради
несключване на договор за наем за процесния период (икономически резултат от
дейността), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането
до окончателното и изплащане;
Кумулативно
съединява както главния така и евентуалния иск с осъдителен иск за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
Претендира разноски в производството.
Ответниците, чрез
договорни процесуални представители и чрез представляващия ги Управител на ЕС,
са депозирали следните писмени отговори /изложението следва датата на
постъпване/:
ПО с вх. Рег. № 24952 от 28.08.2018 г. подписан от управителя
П. Х. Я.;
ПО с вх. № 2511 от 30.08.2018 г. подписан от адвокат П.С. в
качеството му на пр. представител на К.Й.А.,
Д.С.В., И.Л.В., И.Н., „Медилинк-2001“ ЕООД;
ПО с вх. Рег. № 25 241 от 31.08.2018 г. подписан от
адвокат М.Л., в качеството на процесуален представител на Х.М.М., Н.Р.Б. и П.Ж.Я.; ПО с вх. Рег. №
25 240 от 31.08.2018 г. подписан от адвокат Д.Б.В., в качеството на пр.
представител на О.Л.Н., М.Г. Н., В.И.Б., Г.П.Б.;
ПО с вх. Рег. № 26 249 от 13.09.2018 г. подписана от
адвокат К.К. в качеството на процесуален представител
на И. С. А..
В писмен отговор с вх. Рег. № 24 952 от 28.08.2018 г. П. Х. Я. потвърждава вече
дадения предходен отговор с вх. Рег. № 14207 г. от 04.05.2018 г., който е бил
предмет на Определение № 1443 от 08.08.2018 г. Поддържа следните фактически
твърдения и възражения: Процесната жилищна сграда, находяща се на ул. „."
№ 28 в гр. В., е въведена в експлоатация с удостоверение № 27/13.02.2006 г. на
главния архитект на район „П.". Процесното бистро е въведено в експлоатация
по — късно (като II — ри етап от строителството) с удостоверение №
163/01.09.2006 г. на гл.архитект на район „П.". Към датите на въвеждането
на двата строежа в експлоатацията двете PVC врати, поС.и от двете страни на процесния автомобилен проход били
налични, тъй като били изпълнени още при изграждането на сградата от
строителя/инвеститора „Тектон Инженеринг" ЕООД
без знанието, съгласието или участието на ответниците.
При установяване годността за приемането на сградата и
бистрото с акт обр. 15 към прил. 1 от чл. 7, ал. 3,
т. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г., вратите в автомобилния проход били налични и
констатирани от приемателните комисии. Въпреки това било прието, че строежът —
бистро е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, условията на договора за строителство и наличната строителна документация.
В констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа:
„промяна по време на строителството на ателие в сутерена на жилищна сграда в
бистро — II етап", част „пожарна и аварийна безопасност", било
прието, че евакуацията на бистрото е осигурен посредством два броя изхода,
водещи директно навън, като вратите се отварят по посока на евакуацията -
навън.
С горните мотиви се оспорва истинността на твърдението
на ищцата, че тези врати били поС.и по общо решение
на етажните собственици през 2011 г. и то с единствената цел да бъде
препятствана дейността на собственото й бистро. Вратите били поС.и от самия инвеститор още през 2006 г., доколкото още
към онзи момент било ясно, че това е необходимо с оглед препятстване
нахлуването на дъждовна вода откъм ул. „." (която е със специфична
денивелация спрямо сградата, способстваща за наводняването на вътрешния й
двор), хигиенно - санитарни нужди и съображения за безопасност на живущите.
След въвеждането на сградата в експлоатация през 2006
г., бистрото работило по предназначение (търговски обект за обществено хранене)
в период от най — малко две години, като било експлоатирано /лично или чрез
отдаването под наем/ от
тогавашните му собственици Н. А.а К. и П.Х.Д.. През този период бистрото било
зареждано именно през автомобилния проход и отпадъкът изнасян от там въпреки
наличните преградни врати. Персоналът му също влизал и излизал от там. В
периода на експлоатацията му, не били наложени каквито и да е административни
наказания или принудителни административни мерки от административни и/или
контролни органи. През втората половина на 2008 г. бистрото фалирало поради
неблагоприятната си локация, фактическата непригодност на самостоятелния обект
да служи именно за такъв тип търговско помещение, както и множеството други
проблеми, свързани с експлоатацията му. Поради задлъжнялостта на предходните
собственици във връзка с икономически нецелесъобразната експлоатация на
бистрото, ищцата успяла да го придобие чрез публична продан в рамките на
изпълнителния процес.
Процесното бистро представлява самостоятелен обект на
собственост в жилищната сграда на ул. „.", който се намира в сутерена под
кота 0.00, изцяло под земята. Входът му за клиенти е разположен откъм ул. „."
през английски двор, до който се достига по два броя стръмни стълбищни площадки.
По проект заведението разполага и с втори вход/изход, който се намира във
вътрешния двор на сграда и до който се достига през процесния автомобилен
проход, който е с дължина от около 15 метра. От самото си създаване,
включително в процесния период, бистрото не разполагало със самостоятелен вход
за суровини и самостоятелен изход за отпадъци, различни от входа/изхода за
клиенти. Размерите на втория изход на заведението откъм вътрешния двор,
представляващ евакуационен такъв по архитектурен проект и конкретното му
предназначение, в процесния период не отговаряли на нормативните изисквания за
такъв, което представлявало самостоятелна правна пречка за ползването на
бистрото като заведение за обществено хранене.
По проект, автомобилният проход е обща част на сградата
и осигурява достигането на автомобили до вътрешния й двор, където също по
проект са предвидени гаражи. Автомобилният проход е и подход към втория
вход/изход на бистрото, като по проект следва да служи и за негов евакуационен
изход. Никога, от въвеждането на сградата в експлоатация през 2006 г. до
настоящия момент, автомоблиният проход не е могъл да
бъде ползван и не е бил ползван по предназначение за преминаване на автомобили
до вътрешния двор на сградата (независимо от наличието или липсата на преградни
врати), поради извършени обществено благоустройствено мероприятие —
изграждането между него и ул. „." на тротоарна настилка с ширина от около
1, 5 метра, ограничена от улицата с бордюр с височина от 50 см. Фактическата
невъзможност за използването на прохода нараснала след осъществения преди три
години основен ремонт на ул. „." и изграждането на още по — висок бордюр
на тротоарната настилка откъм улицата. Достигането на автомобил до автомобилния
проход би означавало пряко нарушаване на нормативната забрана да се паркира
и/или управлява МПС по тротоарна настилка. Поради изградения тротоар пред
автомобилния проход, преди тротоара на ул. „." паркират автомобили, което практически прави
невъзможно използването на автомобилния проход по предназначение. Отделно от
това липсва нормативно предписание или изискване търговските обекти за
обществено хранене да бъдат зареждани със суровини и консумативи чрез МПС,
които да паркират непосредствено до входа им за снабдяване. С тези твърдения и
доводи, ответницата оспорва, че точно поС.ите PVC врати възпрепятстват зареждането на
търговския обект чрез МПС.
Излага се становището, че Бистрото е неблагоприятно за извършването на каквато
и да е търговска дейност съобразно предназначението му и поради следните
причини:
Стълбищата, водещи към входа на бистрото откъм
английския двор, се намират в непосредствена близост до ул. „." и
споменатия по — горе тротоар. Поради наличната денивелация между улицата и кота
0.00 на процесната сграда и самия й двор, въпреки наличния висок бордюр откъм
улицата, при умерен до силен дъжд дъждовната вода нахлува през тротоара до
английския двор на заведението и го пълни. Това прави невъзможно комфортното и
безпрепятствено влизане в бистрото откъм входа за клиенти, тъй като често в
английския двор е налице обилно количество вода (около 20 — 30 см. и повече),
която формира солидна локва. При дъжд, събиращата се вода в английския двор,
нахлува и в самото заведение през входните му врати и го наводнява, което прави
невъзможна търговската му експлоатация до подсушаването му и оттеглянето на водата.
Поради наличната денивелация между улицата и вътрешния
двор на сградата, този двор също се пълни с дъждовна вода. Впрочем това била и
една от причините за поставянето на процесиите врати първо от инвеститора, а
впоследствие и от самите етажни собственици — с цел ограничаване нахлуването на
дъждовна вода откъм ул. „.". Изградените в двора отводнителни
канализационни съоръжения, сифони и канализационни колектори съгласно
архитектурния проект, част „ВиК", не позволяват или силно затрудняват
отичането на водата от вътрешния двор по механичен начин. Тъй като част от
вътрешния двор се припокрива с част от тавана на бистрото, доколкото последното
се намира под земята, това води до системното му наводняване и откъм вътрешния
двор. По тази причина в заведението са налични постоянни влага и мухъл по
таваните и стените, което на практика води до невъзможност да бъде ползвано по
предназначение като заведение за обществено хранене — бистро или коктейл бар.
По същата причина след активното снеготопене през 07. 02. 2017 г. част от
тавана на бистрото над сервизните му помещения се срутил, което довело пряко до
невъзможност за експлоатацията му по предназначение, считано от този момент до
25.07.2017 г. /крайната дата на процесния период/, тъй като през този период
повредите не били отстранени. Излага се, че тези твърдения са изложени от
самата ищца в производството по гр.дело № 1841/2017 г. по описа на ВРС, VIII
с-в, с предмет обезпечаване на доказателства. В рамките на това производство е
доказано, че наводняването на бистрото откъм вътрешния двор се дължи на
архитектурните решения на сградата и особеностите на денивелацията на терена, а
не на някакви действия на етажните собственици.
Всички изложени обстоятелства създавали трайни
неудобства за експлоатация на бистрото, включително в процесния период, и
довели до трайната липса на инвеститорски интерес и желание от трети лица да го
наемат и да осъществяват търговска дейност в него.
По причините, изложени в предходния раздел, бил
прекратен и договорът за наем от 03.10.2010 г., сключен между ищцата и „Вип груп БГ" ЕООД, а не
както твърди ищцата по причина на поС.ите преградни врати в автомобилния проход на сградата. Що
се касае до този договор, имало и допълнителни причини довели до прекратяването
му, различни от наличието на преградни врати.
Според ответницата, ищцата е пропуска да спомене, че
този договор за наем е действал в периода от 03.10.2010 г. до началото на 2012
г., т.е. за период от повече от една година. През този период бистрото
фактически работило като дискотека. Били организирани всекидневни партита с
участието на ди-джей, които продължавали до малките
часове на нощта. Шумът от заведението смущавал спокойствието и нормалния живот
на обитателите на сградата. Поради честите наводнявания на английския двор,
през който се достигало до входа за клиенти на заведението, клиентите развили
навик да влизат в него през другия му вход/изход, намиращ се във вътрешния двор
на сградата. Вътрешният двор се превърнал в обичайно място за пушене на цигари
и канабис, както и за пиянски свади и побоища. Многократно живущите в сградата
установявали, че във вътрешния двор се въргалят изпаднали в несвяст клиенти на
бистрото. Често забелязвали и търговия с наркотици. В този период двата броя PVC врати в автомобилния проход били
налични, но това не пречило на клиентите на заведението да влизат и излизат
свободно във вътрешния двор, тъй като тогава не бил монтиран механизъм за
контролиран достъп през външната врата откъм ул. „.", какъвто бил монтиран
при повторното поставяне на вратите през 2013 г.
Всичко посочено станало причина обитателите на
сградата, да сезират многократно с жалби и сигнали органите на полицията,
общината и други компетентни администрации. Заведението станало обект на
многобройни и внезапни проверки, като в някои от тези случаи било временно
затваряно по административен ред поради неспазване на работното му време,
съответно поради прекомерни нива на генерирания шум. Това довело до отлив на
клиенти и в крайна сметка мотивирало наемателя да прекрати договора за наем в
началото на 2012 г.
Вратите в автомобилния проход на сградата били налични
през целия период от експлоатация на заведението от „Вип
груп БГ" ЕООД. Те по никакъв начин не пречили за
експлоатацията на заведението по предназначение в продължение на повече от
година. Напротив, „дискотеката" била регулярно снабдявана със стока през
входа откъм вътрешния двор, от там влизал и излизал персонала й, били изхвърляни
и отпадъците. Доставчиците спирали на самата улица „." поради
невъзможността да преминават и/или паркират на тротоара откъм улицата, а
снадването ставало „на ръка" през автомобилния проход. При нито една от
многобройните проверки на заведението, не бил констатирани нарушения при
търговската, хигиенната и безопасната техническа експлоатация на бистрото по
предназначение, поради наличието на врати в автомобилния проход и не били съС.и предписания или други административни актове.
След прекратяването на договора за наем ищцата
предприела многобройни опити да отдаде бистрото под наем, които били неуспешни
поради вече посочените специфики на самостоятелния обект. За да създаде
привидно правно основание за ангажиране в бъдеще имуществената отговорност на обитателите
на сградата и поради невъзможността да генерира по друг начин приход от
собствения си имот, ищцата сезирала общината с твърдения, че поС.ите в автомобилния проход
преградни врати пречат за нормалната търговска експлоатация на заведението. По
тази причина същите били премахнати на формално основание по предписание на
общината през месец юли 2012 г.
Водени от стремежа никога повече да не бъдат подложени
на тормоза, който преживели по повод фактическата експлоатация на бистрото от
страна „Вип груп БГ"
ЕООД като дискотека и с желанието да ограничат възможността във вътрешния двор
да влизат трети лица, различни от обитателите на сградата и евентуално
служителите на бистрото и негови доставчици, на 05.02.2013 г. етажните
собственици провели общо събрание на етажната собственост, на което при
спазване на правилата за кворум и мнозинство по ЗУЕС, взели решение за
„затваряне на входния проход към жилищната сграда, с цел подобряване на
хигиената, енергийната ефективност и безопасността на живущите сградата".
Решението не било обжалвано от ищцата в
законоустановения срок по ЗУЕС и влязло в законна сила. Въз основа на това
решение и конструктивно становище от правоспособен проектант след проведена
административна процедура, етажните собственици се сдобили с разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. за
„монтиране на 2 бр. врати от PVC дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход към жилищната
сграда с административен адрес: гр. В., ул. „." № 28". Разрешението за строеж не било
обжалвано в законоустановения 14 — дневен срок и влязло в законна сила. Едва
няколко години по - късно същото било атакувано от ищцата по съдебен ред с
твърдения за неговата нищожност.
Двата броя PVC врати били поС.и
повторно на 21.05.2013 г. Следователно ищцата не могла да намери наемател за
собственото си помещение в периода от м.юли 2012 г. до м. май 2013 г., т.е. за
период от повече от 9 месеца, въпреки че в този период вратите в автомобилния
проход липсвали и отсъствала твърдялата фактическа и правна пречка заведението
да бъде отдадено под наем. Интерес към заведението обаче липсвал. Очевидно към
същото нямало инвеститорски интерес за ползването му по предназначение за
„бистро".
Както бе посочено по-горе PVC вратите в автомобилния проход на
сградата били поС.и повторно фактически на 21. 05.
2013 г. Същите били с размери, които позволявали през тях да преминава
автомобил, въпреки, че това било практически невъзможно с оглед наличния
тротоар откъм ул. „.", а и ненужно доколкото във вътрешния двор на
сградата нямало гаражи, въпреки че били предвидени по проект. Външната врата
откъм ул. „." била снабдена със система с контролиран достъп. Вратата се
заключвала като се отварял отвън с ключ или с електронен код, а отвътре се
отваряла свободно чрез натискане дръжката на бравата. На ищцата бил предаден
ключ от външната врата, като същата получила и персонален електронен код за
достъп. Втората врата откъм вътрешния двор на сградата нямала ключалка и била
винаги отворена.
В този писмен отговор се поддържа твърдението, че
липсва нормативно предписание или изискване, което в периода от 21.03.2013 г.
до 25.07.2017 г. да е пречило бистрото да функционира по предназначение, при
наличието на двата броя PVC врати в автомобилния проход на
сградата, при положение, че през същите е осигурен постоянен достъп за
собственика или ползвателя на бистрото, респ. неговите служители, доставчици, а
в случай на евакуация и клиенти.
През 2013 г. ищцата подала жалба до прокуратурата по
повод повторното поставяне на преградните врати в процесния период, като с
постановление от 13. 11. 2013 г. по пр.преписка № 15819/2013 г. прокурор от
районна прокуратура - гр. В. отказал да образува наказателно производство във
връзка с поставянето на вратата, поради липсата на извършено престъпление. В
жалбата си до прокуратурата ищцата изрично изложила твърдения, че когато
закупила търговския си обект през 2009 г. процесиите
врати били вече поС.и в автомобилния проход.
Твърди се, че, че в началото на 2017 г. ищцата
предприела ремонти дейности по разширяване и преустройство на входа/изхода на
бистрото откъм вътрешния двор, тъй като същият не отговарял на нормативните
предписания за евакуационен и противопожарен изход. По тази причина в процесния
период е липсвала причинна връзка между поставянето на преграждащите врати в
автомобилния проход и фактическата липса на евакуационен изход от бистрото.
Тази липса се дължала на архитектурните особености на втория вход/изход на
обекта. Освен това вратите по никакъв начин не препятстват евакуацията от
бистрото, тъй като от задния му вход се излиза в просторен вътрешен двор, който
се намирал преди вратите. Отделно от това излизането от двора през вратите
винаги е било осигурено и възможно, имайки предвид, че вратата откъм вътрешния
двор въобще няма механизъм за заключване, а другата откъм ул. „." се
отваря свободно от вътрешната й страна.
В писмения отговор са
мотивирани следните възражения:
Възражение за липсата на елементи от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, обуславящи ангажирането на имуществената им отговорност за деликт.
Възражение
срещу твърдението на ищцата за наличие на СПН на влязлото в сила решение по гр.дело №
5254/23.12.2015 г. по гр.дело № 6413/2014 г. на ВРС, VIII, доколкото с
диспозитива на това решение етажната собственост на жилищната сграда, а не
всеки отделен собственик на самостоятелен обект в същата, е осъдена да
преустанови действията, засягащи пълноценното упражняване на правото на
собственост на ищцата по отношение на собственото й бистро. Обективните предели
на СПН също не се разпростират по отношение предметните предели на настоящия
спор, доколкото това решение не установяват виновно и противоправно поведение
на всеки един от собствениците, изразило се в „препятстване на етажен
собственик да упражнява субективното си материално право на собственост върху
самостоятелен обект в сградата", както твърди ищцата, а с диспозитива на
решението е прието единствено, че се „засяга пълноценното упражняване на
правото й на собственост".
Възражение,
срещу ползването на мотивите от решението, тъй като те не притежават СПН.
Възражение да е налице противоправно поведение,
довело до твърдяния вредоносен резултат. Взимането по
законоустановения ред на решение от общото събрание на етажната собственост за
поставянето на процесиите врати в автомобилния проход на сградата, както и
фактическото поставяне на тези врати на основание влязло в законна сила
разрешение за строеж, не съставляват действия, които противоречат на материалноправни предписания, закрепящо конкретни правила
за поведение или задължения за бездействие. Тези действия не противоречат и на
общото правило „да не се вреди другиму", доколкото това правило не може да
бъде нарушено от поредица от действия, всяко от които е осъществено при
спазване на законоустановения ред и правопорядък.
Решението на
общото събрание на етажната собственост от 05.02.2013 г. не е обжалвано в
законоустановения срок и е влязло в законна сила. Следователно това решение е противопоставимо на ищцата и я обвързва. Ищцата не би могла
да атакува същото извън срока за обжалване по ЗУЕС дори с доводи за неговата
недействителност. По тази причина ищците възразяват решението да е
противоправно, при положение че законосъобразността му е стабилизирана с
изтичане срока за обжалването му.
Твърдя, че
предприетите фактически действия въз основа на влязлото в сила разрешение за
строеж също не били противопоравни, доколкото поС.ите през 2013 г. врати в
автомобилния проход отговаряли на размерите по конструктивното становище към
разрешението за строеж, а през тях е било възможно преминаването на МПС.
Упражняването
на субективни материални права по законоустановения ред, чието наличие е
породено или потвърдено с влязъл в сила властнически акт, приет и издаден по
установения ред, не е и не може да съставлява противоправно поведение. Ако в
последствие този акт бъде отменен или изменен, то това е основание за
ангажиране имуществената отговорност на издалия го орган, но не и тази на
частноправните субекти предприели определени фактически действия на основание
този акт.
Индиция за липсата на противоправно поведение на ответниците
е посоченото в p. VII, т. 1,6.
„з" прокурорско постановление, с което е прието, че повторното поставяне
на вратите в автомобилния проход не съставлява престъпление.
Възражение
за липсва причинна връзка между поведението им, изразило се във взимането на решение за поставяне на
вратите в автомобилния проход на сградата и твърдяния
противоправен резултат — невъзможност процесното
бистро да бъде ползвано по предназначение. В тази връзка и по — конкретно:
Доколкото в процесния период ищцата е разполагала с
персонален електронен код и ключ за вратата откъм ул. „.", а вратата откъм
вътрешния двор на сградата не се е заключвала, тъй като въобще е нямала
ключалка, то ответниците възразяват да е била налице каквато и да е пречка за
нормалното функциониране и техническа експлоатация на търговския обект на
ищцата съобразно предназначението му по закон като „бистро". Ето защо липсва
причина връзка между монтирането на вратите в автомобилния проход и твърдения
вредоносен резултат. В процесния период създаденото фактическо положение с
поставянето на процесиите врати, не е нарушавало никакви предписания и
изисквания на нормативни актове що се касае до техническата експлоатация на
бистрото според предназначението му, а именно като заведение за обществено
хранене по смисъла на Наредба за изискванията към места за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действията и прекратяване на категорията.
При положение, че на собственика/ползвателя на
бистрото е бил осигурен постоянен достъп през процесиите врати, то поставянето
им не е нарушавало изискванията за функциониране на бистрото, закрепени в
Наредба № 7/08.04.2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които
произвеждат или търгуват с храни и Наредба № 5/25.05.2006 г. за хигиената на
храните.
В процесния период бистрото не е разполагало (не
разполага и понастоящем) с отделен вход за суровини и отделен изход за
отпадъци, различни от входа/изхода за клиенти, каквото е изискването при
експлоатацията на този тип заведение за обществено хранене по посочените
наредби. Ето защо поначало заведението не е могло да функционира по
предназначение освен под постоянната угроза ползвателят му да бъде глобен от
ОДБХ. По тези съображения ответниците възразяват, че липсва причинна връзка
между тяхното поведение и твърдения вредоносен резултат — невъзможността
бистрото да бъде ползвано по предназначение.
Наличието на вратите в автомобилния проход не е нарушавало
и изискванията за противопожарна безопасност на Наредба № 1з — 1971 г. за
строително — техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при
пожар и Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
В процесния период, изходът на бистрото откъм
вътрешния двор не е отговарял на изискванията за евакуационен такъв по смисъла
на чл. 34, ал. 3 и чл. 36 от Наредба № 1з — 1971 г. за строително —
техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар, имайки
предвид площта на помещението и площта (гъстотата на обитаване) за всеки един
посетител. Това обстоятелство обаче няма никаква връзка с поставянето на
вратите в евакуационния проход и представлява недостатък в архитектурата на
самото помещение с оглед конкретното му предназначение. Именно по тази причина
в началото на 2017 г. ищцата е предприела строително монтажни дейности по
разширяване на този изход. Липсата на евакуационен изход с достатъчни размери е
съставлявало самостоятелна пречка за експлоатацията на заведението по
предназначение в процесния период, нямаща общо с поС.ите врати в автомобилния проход, което води до извод, че и
на това основание липсва причинна връзка между поведението на етажните
собственици и твърдения вредоносен резултат.
Възразява, че липсва причинна връзка между
твърдялата невъзможност ищцата да ползва автомобилния проход по предназначение
— за преминаването на автомобили до вътрешния двор и твърдяния
противоправен резултат. Няма нормативно изискване или
предписание, което да задължава третите лица — етажни собственици да осигуряват
възможност определен търговски обект да бъде снабдявано с консумативи чрез
паркирането на МПС непосредствено до входа на обекта. Такова разрешение
противоречи и на правилата на формалната и житейска логика. Освен това поради
наличието на тротоар откъм ул. „." и постоянно паркираните автомобили там,
нито в процесния период, нито понастоящем е възможно МПС да достигне до
автомобилния проход на сградата без да наруши нормативната забрана да се
управлява, спира и паркира МПС върху тротоарни площи. Именно по тази причина
дори когато бистрото е било експлоатирани в предходни периоди, автомобилният
проход никога не е бил използван от доставчиците за преминаването с автомобил.
Липсва причинна връзка между поставянето на вратите и твърдения вредоносен
резултат и поради факта, че в процесния период е било възможно преминаването на
МПС през вратите с оглед конкретните им размери. Доколкото през процесиите
врати винаги е могло да преминават свободно хора, включително и в процесния
период, то е нямало никаква пречка снабдяването на заведението да става чрез
ръчното пренасяне на консумативите и стоките през прохода до задния му вход.
Възразява,
че липсва вредоносен резултат, причинен
от деликт. Ако ищцата не е могла да отдаде под
наем или ползва по предназначение собственото си бистро в процесния период, то
това не се дължи на монтирането на вратите в автомобилния проход на сградата, а
на непривлекателността на бистрото като търговски обект поради: честото му
наводняване откъм английския и вътрешния двор; наличието на влага, плесен и
мухъл по таваните му; срутването на тавана над санитарните помещения през
февруари 2017 г.; неблагоприятната локация на обекта в границите на града;
несъответствието на архитектурните му особености с нормативните предписания за
този тип обекти за обществено ползване, а именно: липсата на евакуационен
изход, отговарящ по размери на нормативните изисквания и липсата на отделни
вход за суровини и изход за отпадъци, различни от входа на обекта за клиенти;
трудностите при снабдяването на обекта с консумативи и стоки, поради
обстоятелството, че МПС на доставчиците е следвало да спират на ул. „."
поради наличието на тротоар и постоянно паркирани преди него автомобили;
невъзможността да генерира приходи от извършване на дейност по предназначение и
др. Индиция в тази насока е обстоятелството, че в
периода от юли 2012 г. до май 2013 г., когато в автомобилния проход не е имало
монтирани врати, т.е. за период от почти 10 месеца, ищцата не е успяла да
отдаде заведението за временно възмездно ползване въпреки липсата на каквито и
да е правни и фактически пречки за това, свързани с преграждането на
автомобилния проход.
По същата причина липсва твърдяното сигурно увеличение
на имуществото на ищцата (икономически резултат от дейността) от отдаването на
обекта под наем, а от там и твърдините вреди под формата на пропуснати ползи.
Възражение срещу твърдението, че поведението е виновно,
съответно да е налице субективният елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: От правна страна се излага, че според
доктрината, вината е субективното отношение на дееца към собственото му
противоправно поведение (правонарушение) и евентуално възможния противоправен
резултат. Формите на вината са тези съгласно наказателноправната
теория — умисъл и непредпазливост под формата на небрежност или самонадеяност.
Според друго разбиране, вината при деликт
представлява неполагането на дължимата грижа (тази грижа, която
средностатистическият човек би положил, за да избегне противоправния резултат).
Независимо коя от двете тези бъде възприета, се налага изводът, че в
конкретният случай поведението на етажните собственици не е било виновно. Те
нито са целял и пряко, нито са били длъжни, а не са предвидили, че
преграждането на процесния автомобилен проход ще доведе до невъзможност
процесното бистро да бъде ползвано пълноценно по предназначение. Ответниците са
положили дължимата грижа, като са взели решение за поставянето на процесиите PVC врати по законоустановения ред по
ЗУЕС. След влизане в сила на това решение и въз основа на него, са се снабдили
с разрешение за строеж за поставянето на вратите по законоустановения ред, като
в административното производство е била предС.о
конструктивно становище от правоспособно лице относно допустимостта на
строителството съгласно техническите правила и норми. Фактическото поставяне на
вратите е било предприето два месеца след влизането в сила на разрешението за
строеж. Изводът за липса на виновно поведение не се променя, имайки предвид
предходното премахване на вратите по разпореждане на общината, доколкото това
разпореждане е било издадено поради липсата на строителни книжа, а не поради
друга причина. Поведението на етажните собственици не е виновно и защото същите
са снабдили ищцата с ключ и код за външната врата (тази откъм ул. .), с което
са се уверили, че практически тя разполага с достъп до автомобилния проход и
втория вход/изход на търговския си обект откъм вътрешния двор на сградата, а
както бе посочено по — горе наличието на такъв достъп осигурява пълноценното
ползване на бистрото. При полагане на дължимата грижа етажните собственици,
нито са могли, нито са били длъжни да знаят, че поставянето на вратите по някакъв
начин ще препятства пълноценното използване на бистрото, при положение, че в
предходни дълги периоди от време същото е функционирало при наличието им. В
конкретния случай липсва виновно поведение на членовете на ЕТ смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Възражение срещу размера на претенцията. Счита, че
средно
месечния пазарен наем на процесното бистро с оглед спецификите му, посочени
по-горе, не надхвърля 500 лева. Ищците възразяват срещу размера на претенцията
с оглед и на периода, за който е формиран. Процесните
врати са поС.и фактически на 21.05.2013 г., а таванът
на търговското помещение на ищцата се е срутил на 07.02.2017 г. по изрични
нейни твърдения, изложени в производството по гр.дело № 1841/2017 г. по описа
на ВРС, VIII с-в. Следователно исковата претенция не може да бъде формирана за
по — дълъг период от 21.05.2013 г. до 07.02.2017 г.
Във връзка с иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ответниците изрично възразяват, че липсва
причинна връзка между отсъствието на ищцата от страната, нейното физическо и
емоционално състояние от една страна и твърдения противоправен резултат от
Друга.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът
достигне до извод за основателност на исковата претенция, то ответниците
твърдят, че ищцата е допринесла за противоправния резултат, отдавайки
търговския си обект на лица, които са го използвали като дискотека, довело до
постоянно нарушаване на комфорта на живущите в процесната сграда и провокирало
последните да предприемат действия по преграждането на автомобилния проход с
цел избягването на бъдещо влизане във вътрешния двор на трети лица. Ищците
считат, че ищцата е допринесла за противоправния резултат с 50 %, в какъвто
смисъл въвеждат в процеса изрично правоизключващо
възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Становище по доказателствените
искания на ищцовата страна: Оспорва се достоверността на датата и верността на
съдържанието на договор за СМР от 11.03.2013 г., ведно с разписки за платени
суми, фактури и касови бонове за закупуване на строителни материали, като
изрично оспорват, че разходо-оправдателните документи
са издадени във връзка с конкретния договор. Оспорва се достоверността на
датата и верността на съдържанието на договор за наем от 03.02.2010 г. до
03.12.2015 г. що се касае до уговорените период на наема и размера на наемната
цена. Страната заявява, че се ползва от останалата част от документите като
писмени доказателства и не възразява срещу искането за допускане на СТЕ. Счита,
че допускането на двама души свидетели за установяване на причините, поради
които не е бил сключен договор за наем в периода след февруари — март 2013 г. е
недопустимо, тъй като твърденията на ищците са, че договор не е могъл да бъде
сключен поради невъзможността бистрото да се ползва по предназначение с оглед
актуалните към онзи момент нормативни изисквания за такъв тип обект. Според
страна такива обстоятелства се установяват с действащите норми, а не със
свидетелски показания. Според страната
със свидетелски показания мога да се установяват само субективни причина
за липсата на инвестиционен интерес към търговския обект, а не обективна
такава, поради което са и неотносими към предмета на
спора. Според страната изискването на цялото гр.дело № 4275/2015 г. на ВРС, XI
с-в и гр.дело № 6413/2014 г. на ВРС, VIII с-в не е необходимо, тъй като вече са
предС.и заверени за вярност и датата на влизане в
сила преписи от постановените съдебните
актове.
В писмен
отговор с вх. Рег. № 25111 от 30.08.2018 г. адв. П.С. в качеството на
процесуален представител на К.Й.А., Д.С.В., И.Л.В., И.Н. и „Медилинк
– 2001“ ЕООД, излага, че производството е образувано по предявени от И.С.В. против Н.Р.Б., П. Ж.
Я., Г.П.Б., В.И.Б., Х.М.М., И.С.А., К.Й.А., О.Л.Н., М.Г.
Н., И.Л.В., Д.С.В., И.Н. и „Медилинк - 2001"
ЕООД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 53 ЗЗД за
осъждането на ответниците да заплатят на ищцата при условията на солидарност
следните суми:
104 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди за периода от 22.03.2013 г. до 25.07.2017 г., за общо 52 месеца, през
който период ищцата е била лишена от възможността да си служи по предназначение
със собствената си вещ-търговско заведение - бистро, находящо се на улица „."
№ 28 в гр. В., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, в условията на евентуалност да
заплатят същата сума като обезщетение за пропуснати ползи за периода от
22.03.2013 г. до 25.07.2017 г., изразяващи се в неполучен наем в размер на 2000
лева на месец за общо 52 месеца, поради несключването на договор за наем в
посочения период (икономически резултат от дейността), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане;
10 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, повишена тревожност,
стрес, чести депресии и трайна мигрена, дължащи се на невъзможността ищцата да
ползва притежаваната от нея вещ - бистро по предназначение, да погасява
кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи за своята майка
и син, ведно със законната лихва върху претендирата
сума от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
Този писмен
отговор обосновава възражение за липсата на противоправно поведение, или изобщо
поведение от което може да се направи извод, че обективира
деликт . Излага се, че което и да е от деянията
описано в исковата молба - вземането на решение от общото събрание на етажната
собственост за снабдяване със строителни книжа и за преграждане на автомобилния
проход с два броя PVC врати или действията по фактическото поставяне на тези
врати в процесния автомобилен проход, не е неправомерно. Оспорва се
претендираното солидарно осъждане, като се твърди, че етажните собственици
отговорят разделно в съответствие разширителното и логическо тълкуване на чл.
48, ал. 3 ЗУЕС, който разпределя именно по този начин между етажните
собственици имуществената отговорност за разходите за ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части (т.е. онези разходи,
които са на значителна стойност). В ЗУЕС липсва регламентация по какъв начин
следва да бъде разпределена имуществената отговорност между етажните
собственици за вреди настъпили от деликт, причинен от етажната собственост във
връзка с поведение, засягащо общите части на сградата. При липсата на
регламентация в специалния закон и при наличието на изрични твърдения, че в конкретния
случай вредите са причинени във връзка с преграждането на автомобилен проход,
представляващ обща част от сграда в режим на етажна собственост, и по общо
решение на етажната собственост, прието по реда на ЗУЕС, ответниците считат, че
по аналогия от чл. 48, ал. 3 ЗУЕС исковете следва да бъдат предявени при
условията на разделност срещу всеки от етажните собственици (ответници по
иска), гласували за вземането на решение за извършване на твърдяното
вредоносното действие. Размерът на всеки от исковете, следва да съответства на
част от общата претенция, съответстваща на процента притежавани от всеки един
етажен собственик идеални части от общите части на сградата.
В становището по допустимост е
направено фактическо твръдение, че по административно дело № 1821/2017
г. по описа на Варненския административен съд, 6 - ти състав е образувано по
иск на същата ищца против Община В. и Дирекция национален и строителен контрол
и е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, както следва:
а/ За осъждането на Община В. да заплати на ищцата И.С.В.
сумата от 56 000 лева, представляваща обезщетение за периода от 22.03.2013 г.
до 21.07.2015 г., общо за 28 месеца, през което време И.С.В. е била лишена от
възможността да си служи със собствената си вещ по предназначение (процесното
бистро), ведно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2016 г., на която
дата е бил отменен постановения от община В. незаконосъобразен административен
акт до окончателното изплащане на сумата.
Този иск е основан на твърдения, че претендираните от
този ответник имуществени вреди в размер на 56 000 лева са причинени на ищцата
от незаконосъобразен и отменен по надлежния ред административен акт -
разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. на гл. архитект на район „П.",
Община В., въз основа на който етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. В., ул. „." № 28 са преградили с два броя PVC врати автомобилния проход на
сградата и по този начин е била препятсвана
възможността на ищцата да ползва собствения си самостоятелен обект в сградата -
бистро по предназначение в посочения времеви период, от което тя е претърпяла твърдяните вреди под формата на пропуснат да бъде
реализиран пазарен месечен наем от 2000 лева за същия период. Твърди, че
вредите са произтекли пряко от издаването на посочения незаконосъобразен
административен акт.
б/ За
осъждането на ДНСК да й заплати сума в размер на 32 000 лева, представляваща
обезщетение за периода от 21.07.2015 г. до 15.11.2016 г., общо за 16 месеца,
през което време И.С.В. е била лишена от възможността да си служи със
собствената си вещ по предназначение (процесното бистро), ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.11.2016 г., на която дата е бил отменен
постановения от община В. незаконосъобразен административен акт до
окончателното изплащане на сумата.
Този иск е
основан на твърдения, че претендираните от този ответник имуществени вреди са
причинени на ищцата от незаконосъобразен и отменен по надлежния ред
административен акт - заповед № ДК - 10 - СИР -40/21.07.2015 г. на началника на
РДНСК - СИР - В., тъй като с последния на 21.07.2015 г. била отхвърлена като
неоснователна жалбата на ищцата В. против законосъобразността на разрешение за
строеж № 37/21.03.2013 г. на гл. архитект на район „П.", Община В. и по
този начин е била препятсвана възможността на ищцата
да ползва собствения си самостоятелен обект в сградата - бистро по
предназначение в посочения времеви период, от което тя е претърпяла твърдяните вреди под формата на пропуснат да бъде
реализиран пазарен месечен наем от 2000 лева за същия период. Твърди се, че
вредите са произтекли пряко от незаконосъобразния административен акт.
в/ За
осъждането на Община В. и ДНСК при условията на солидарност да заплатят на
ищцата В. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от нея неимуществени вреди, в резултат на
посочените по - горе незаконосъобразни и отменени по надлежния ред
административни актове. Твърди се, че вредите са произтекли пряко от посочените
в б. „а" и б. "б" незаконосъобразен на административните актове.
Адвокат П.С.
излага, че е налице е обективена идентичност в предмета
на адм.дело № 1821/2017 г. по описа на ВАдмС с този на настоящото дело, относно твърдяните вреди, изразили се в невъзможност за ползване на
собствен недвижим имот по предназначение в определен времеви периоди, а от там
и на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Видно е,
че и трите посочени по - горе искове, предмет на административното дело, са
основани на твърдения, че претендираните и в настоящото производство
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, са причинени пряко от
издаването на незаконосъобразни административни актове, а не от действията на
етажните собственици в сграда, находяща се в гр. В., ул. „Бреагалница"
№ 28, изразяващи се във фактическото поставяне на вратите. В обстоятелствената
част на исковата молба въз основа, на която е образувано адм.дело
№ 1821/2017 г. по описа на ВАдмС, както и в исковата
молба, по която е образувано настоящото дело, липсват твърдения за това, че
вредите са били причинени едновременно и от незаконосъобразните административни
актове и от действия на етажните собственици. Липсват твърдения и, че вредите
са причинени при условията на независимо съпричиняване от административните
органи и етажните собственици поотделно.
По
настоящото дело и в производството по адм.дело №
1821/2017 г. по описа на ВАдмС се претендират едни и
същи вреди за едни и същи периоди, при твърдения, че тези вреди са причинени от
различни ответници с различни действия, които изключват взаимно своята противоправност. В единия случай се твърди, че вредата е
произтекла и е в пряка причинно-следствена връзка с издаването на
незаконосъобразни административни актове - каквото е едно от съществените
основания на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в другия случай
от фактическото поставяне на преграждащи врати в автомобилен проход от етажните
собственици, извършено въз основа на посочените административни актове - което
от своя страна изключва вредите да са причинение
пряко от административните актове). Едно от двете твърдения не е вярно, тъй
като ако самото издаване на административния акт е довело пряко до настъпването
на твърдяните вреди, то няма как действието по
фактическото им поставяне от етажните собственици, извършено въз основа на този
административен акт да е противоправно. В този случай биха липсвали обективен и
субективен елемент от фактическия състав на деликта,
а именно противоправност на действията на етажните
собственици и вина, доколкото те са поставили вратите въз основа на стабилен
административен акт, който е бил отменен като нищожен години по - късно. Следователно
ако исковете срещу административните органи с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ бъдат уважени, то това би могло да доведе до извод за неоснователност на
претенцията срещу ответниците по настоящото дело. Ето защо и адм.дело № 1821/2017 г. на ВАдмС,
6 - ти с-в е преюдициално по отношение настоящото
дело. Последното следва да бъде спряно до приключването на обуславящото го дело
с влязъл в сила съдебен акт на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК, поради което са налице пречки за продължаване на съдопроизводствените действия.
В тази
връзка е формулирано уважено от пъвоинстанциония съд
искане за спиране на настоящото производство, на основание чл. 229, ал. 1 т„ 4
от ГПК . С Определение № 813 от 20.12.2018 г. по в.ч. гр.д. № 648/2018 г. на
Варненски апелативен съд, определението да спиране е отменено и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия
В писмения
отговор се съдържа и становище по основателността на предявените, като от името
на доверителите си К.Й.А., Д.С.В.,
И.Л.В., И.Н. и „Медилинк - 2001" ЕООД, адвокат П.
С. заявява, че оспорва исковете по основание и по размер. Оспорват се всички
фактически твърдения, обосноваващи имуществената им отговорност за репариране
на претърпяни от ищцата имуществени и неимуществени
вреди в резултат на деликт.
Изрично се оспорват
следните фактически твърдения на ищцовата страна: че през 2011 г. етажните
собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на ул. „."
№ 28, гр. В., са монтирали на автомобилния проход на сградата две преградни
врати от PVC дограма; че
към онзи момент проходът служел за достъп на автомобили до вътрешния двор на
сградата, с който се осъществявало снабдяването на бистрото с необходимите за
дейността му хранителни продукти и консумативи, както и, че проходът
представлявал евакуационен изход на търговското заведение;
че при сключването на договора за наем от 03.12.2010
г. с наемател „Вип груп
БГ" ЕООД двата броя врати от PVC дограма не били поС.и,
както и, че били поС.и в периода, в който заведението
се отдавало под наем на „Вип груп
БГ" ЕООД
че договорът
за наем от 03. 12. 2010 г., сключен с „Вип груп БГ" ЕООД бил прекратен поради неправилно
извършеното затваряне на автомобилния проход в разрез с противопожарните и
санитарно - хигиенните изисквания за бистрото, тъй като поС.ите врати възпрепятствали правилното зареждане на бистрото
и ползването на евакуационното стълбище в случай на пожар или друго природно
бедствие;
че в края на 2012 г. и началото на 2013 г. ищцата
предприела действия за фактическото въвеждане на обекта в експлоатация, като
възложила извършването на ремонтни дейности и предприела действия за
почистването му, както и, че на 11.03.2013 г. бил сключен договор за CMP, с който било възложено извършването
на ремонт на заведението.
че в края на
2012 г. и началото на 2013 г. ищцата е влязла в преговори с потенциален
наемател на заведението, но до сключване на договор не се стигнало, поради
виновни противоправни действия на етажните собственици;
че решението
от 05.02.2013 г. на общото събрание на етажната собственост на процесната
сграда за „затваряне на входен проход към жилищната сграда, с цел подобряване
на хигиената, енергийната ефективност и безопасността на живущите в жилищната
сграда" било взето с цел осуетяване повторното отваряне на заведението.
че с повторното преграждане на автомобилния проход с
два броя PVC врати, извършено
на основание разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г. на гл.архитект на район „П."
на община В., бил ограничен достъпа до евакуационното стълбище на бистрото, а
снабдяването му с хранителни продукти и консумативи било възпрепятствано;
че влезлите в сила решение № 5254/23.12.2015 г. по
гр.дело № 6413/2014 г. на ВРС, потвърдено с решение № 1087/10.08.2016 г. по
в.гр.дело № 390/2016 г. на ВОС, се ползват със сила на присъдено нещо по
отношение наличието на виновно и противоправно поведение на който и да е от
ответниците, причинило вреди на ищцата, както и по отношение на причинната
връзка между това поведение и настъпилите вреди, в какъвто смисъл са изложените
пространни доводи от ищцовата страна под формата на цитати от мотивите на
решенията.
че в периода от издаване на разрешение за строеж №
37/21.03.2013 г. до влизане в законна сила на решение № 5254/23.12.2015 г. по
гр.дело № 6413/2014 г. на ВРС на 25.07.2017 г., ищцата претърпяла материални
вреди, тъй като била лишена от възможността да ползва търговския си обект
самостоятелно или да го отдава под наем за временно и възмездно ползване, както
и размера на тези вреди.
че препятстването от страна на етажните собственици на
възможността на друг етажен собственик да упражнява пълноженно
правото си на собственост върху самостоятелен обект или обща част на сградата,
представлява поначало нарушаване на забраната „да не се вреди другиму" и
поражда правото на обезщетение.
че справедливият среден пазарен наем на процесното
бистро за периода от 21.03.2013 г. до 25.07.2017 г. възлиза на сумата от 2000
лева месечно.
че увеличаването на имуществото на ищцата със сумата
от 104 000 лева за периода от 21.03.2013 г. до 25.07.2017 г. е било сигурен
икономически резултат от отдаване на бистрото под наем, поради което и
възразяват, че е налице основание за присъждане на обезщетение за вреди под
формата на пропусната полза.
че
установяването на ищцата на работа във Франция и откъсването й от семейството
по този повод са в причинна връзка с невъзможността да ползва търговския си
обект по предназначение;
че ако ищцата страдала от невъзможност за пълноценна
нощна почивка, повишени тревожност, стрес и раздразнителност, чести депресии и
трайна мигрена, както и, че тези нейни състояния са в причинна връзка с поведението
на етажните собственици.
че в процесния период ищцата е работила в Република
Франция.
че дори да
се установи, че всеки един от ответниците е допринесъл за настъпване на
противоправния резултат, то са налице предпоставки за солидарното им осъждане.
Адвокат П.С. навежда следните фактически твърдения:
а/ Процесната жилищна сграда, находяща се на ул. „."
№ 28 в гр. В., е въведена в експлоатация с удостоверение № 27/13.02.2006 г. на
главния архитект на район „П.", като съгласно одобреният инвестиционен
проект не е предвиждал изграждането на самостоятелен обект с предназначение
„Бистро" в сутеренния етаж на сградата. Процесното бистро е въведено в
експлоатация по - късно (като II - ри етап от строителството) с удостоверение №
163/01.09.2006 г. на гл.архитект на район „П.", като видно от предС.ото удостоверение №
Н-414/13.07.2006г. на община В. промяната на предназначението на обекта в
сутеренния етаж от „Ателие" в „бистро" е извършена в хода на
строителството. Промяната на предназначението обаче е извършена след
въвеждането на сградата в експлоатация с удостоверение по чл.177 ал. З от ЗУТ,
поради което не би могла да е извършена по време на строителството. Тази
промяна очевидно не представлява несъществено отклонение от съгласуваните
проекти по смисъла на чл.175 ал.1 от ЗУТ, подлежащо на отразяване и приемане
въз основа на изготвена екзекутивна документация. Поради това обсъжданата
промяна на предназначението на обекта от „ателие" в „бистро" би могла
да бъде извършена само по реда на чл.38 от ЗУТ, който обаче изисква
предварителното писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на всички
етажни собственици, евентуално само на тези, което са непосредствени съседни на
обекта. Поради отсъствието на такова съгласие промяната на предназначението на
процесния обект след въвеждането на сградата в експлоатация е извършена в
противоречие със закона и следва да се счита лишена от правни последици. На
основание изложените факти ответниците отправят изрично искане по чл.17 ал.2 ГПК за инцидентното произнасяне по незаконосъобразността на издаденото
удостоверение № 163/01.09.2006 г. на гл.архитект на район „П." за
въвеждането в експлоатация на строеж „Бистро -1 етап" с обща площ от
217,73 кв.м.
Доказването
на тези фактически твърдения и констатирането на материалната
незаконосъобразност на издадения административен акт за промяна на
предназначението на обекта по реда на косвения съдебен контрол, би съставлявало
самостоятелно основание за отхвърляне на исковете, основани на твърдяното
предназначение на обекта като бистро.
Независимо
от това, ответниците поддържат и следните твърдения и възражения:
б/ Процесната жилищна сграда, находяща се на ул. „."
№ 28 в гр. В., е въведена в експлоатация с удостоверение № 27/13.02.2006 г. на
главния архитект на район „П.". Процесното бистро е въведено в
експлоатация по - късно (като II -ри етап от строителството) с удостоверение №
163/01.09.2006 г. на гл.архитект на район „П.". Към датите на въвеждането
на двата строежа в експлоатацията двете PVC врати, поС.и
от двете страни на процесния автомобилен проход били налични, тъй като били
изпълнени още при изграждането на сградата от строителя/инвеститора „Тектон Инженеринг" ЕООД без знанието, съгласието или
участието на ответниците.
При установяване годността за приемането на сградата и
бистрото с акт обр. 15 към прил. 1 от чл. 7, ал. 3,
т. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г., вратите в автомобилния проход били налични и
констатирани от приемателните комисии. Въпреки това било прието, че строежът -
бистро е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна докумантация, изискванията към строежите
по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, условията на договора за строителство и
наличната строителна документация. В констативен акт обр. 15 за установяване
годността за приемане на строежа: „промяна по време на строителството на ателие
в сутерна на жилищна сграда в бистро - II етап",
част „пожарна и аварийна безопасност", било прието, че евакуацията на
бистрото е осигурен посредством два броя разсредоточени изхода, водещи директно
навън, като вратите се отварят по посока на евакуацията - навън.
Следователно не отговаря на истината твърдението на
ищцата, че тези врати били поС.и по общо решение на
етажните собственици през 2011 г. и то с единствената цел да бъде препятствана
дейността на собственото й бистро. Вратите били поС.и
от самия инвеститор още през 2006 г., доколкото още към онзи момент било ясно,
че това е необходимо с оглед препятстване нахлуването на дъждовна вода откъм
ул. „." (която е със специфична денивелация спрямо сградата, способстваща
за наводняването на вътрешния й двор), хигиенно - санинарни
нужди и съображения за безопасност на живущите.
След
въвеждането на сградата в експолатация през 2006 г.,
бистрото работило по предназначение (търговски обект за обществено хранене) в
период от най -малко две години, като било експлоатирано /лично или чрез
отдаването му под наем/ от тогавашните му собственици Н. А.а К. и П.Х.Д.. През
този период бистрото било зареждано именно през автомобилния проход и отпадъкът
изнасян от там въпреки наличните преградни врати. Персоналът му също влизал и
излизал оттам. В периода на експлоатацията му, не били наложени каквито и да е административни
наказания или принудителни административни мерки от административни и/или контролни
органи. През втората половина на 2008 г. бистрото фалирало поради
неблагоприятната си локация, фактическата непригодност на самостоятелния обект
да служи именно за такъв тип търговско помещение, както и множеството други
проблеми, свързани с експлоатацията му, които ще бъдат посочени по - долу.
Именно поради задлъжнялостта на предходните собственици във връзка с
икономически нецелесъобразната експлоатация на бистрото, ищцата успяла да го
придобие чрез публична продан в рамките на изпълнителния процес.
б/ Процесното бистро представлява самостоятелен обект
на собственост в жилищната сграда на ул. „.", който се намира в сутерена
под кота 0.00, изцяло под земята. Входът му за клиенти е разположен откъм ул. „."
през английски двор, до който се достига по два броя стръмни стълбищни
площадки. По проект заведението разполага и с втори вход/изход, който се намира
във вътрешния двор на сграда и до който се достига през процесния автомобилен
проход, който е с дължина от около 15 метра. От самото си създаване,
включително в процесния период, бистрото не разполагало със самостоятелен вход
за суровини и самостоятелен изход за отпадъци, различни от входа/изхода за
клиенти. Размерите на втория изход на заведението откъм вътрешния двор,
представляващ евакуационен такъв по архитектурен проект и конкретното му
предназначение, в процесния период не отговаряли на нормативните изисквания за
такъв, което представлявало самостоятелна правна пречка за ползването на
бистрото като заведение за обществено хранене.
По проект автомобилният проход е обща част на сградата
и осигурява достигането на автомобили до вътрешния й двор, където също по
проект са предвидени гаражи. Автомобилният проход е и подход към втория
вход/изход на бистрото, като по проект следва да служи и за негов евакуационен
изход. Никога, от въвеждането на сградата в експлоатация през 2006 г. до
настоящия момент, автомобилния проход не е могъл да бъде ползван и не е бил
ползван по предназначение за преминаване на автомобили до вътрешния двор на
сградата (независимо от наличието или липсата на преградни врати), поради
извършени обществено благоустройствено мероприятие -изграждането между него и
ул. „." на тротоарна настилка с ширина от около 1, 5 метра, ограничена от
улицата с бордюр с височина от 50 см. Фактическата невъзможност за използването
на прохода нараснала след осъществения преди три години основен ремонт на ул. „."
и изграждането на още по - висок бордюр на тротоарната настилка откъм улицата.
Достигането на автомобил до автомобилния проход би означавало пряко нарушаване
на нормативната забрана да се паркира и/или управлява МПС по тротоарна
настилка. Нещо повече, поради изградения тротоар пред автомобилния проход,
преди тротоара на ул. „Брагалница" винаги има
паркирани автомобили, което практически прави невъзможно използването на
автомобилния проход по предназначение. Отделно от това липсва нормативно
предписание или изискване търговските обекти за обществено хранене да бъдат
зареждани със суровини и консумативи чрез МПС, които да паркират непосредствено
до входа им за снабдяване. Ищцата не би мога да поддържа каквито и да е
твърдения и доводи, че именно поС.ите
PVC врати
възпрепятствали зареждането на търговския обект чрез МПС.
Бистрото е
неблагоприятно за извършването на каквато и да е търговска дейност съобразно
предназначението му и поради следните причини:
Стълбищата,
водещи към входа на бистрото откъм английския двор, се намират в непосредствена
близост до ул. „." и споменатия по - горе тротоар. Поради наличната
денивелация между улицата и кота 0.00 на процесната сграда и самия й двор,
въпреки наличния висок бордюр откъм улицата, при умерен до силен дъжд
дъждовната вода нахлува през тротоара до английския двор на заведението и го
пълни. Това прави невъзможно комфортното и безпрепятствено влизане в бистрото
откъм входа за клиенти, тъй като често в английския двор е налице обилно
количество вода (около 20 - 30 см. и повече), която формира солидна локва. При
дъжд, събиращата се вода в английския двор, нахлува и в самото заведение през
входните му врати и го наводнява, което прави невъзможна търговската му
експлоатация до подсушаването му и оттеглянето на водата.
Поради наличната денивелация между улицата и вътрешния
двор на сградата, този двор също се пълни с дъждовна вода. Впрочем това била и
една от причините за поставянето на процесиите врати първо от инвеститора, а
впоследствие и от самите етажни собственици - с цел ограничаване нахлуването на
дъждовна вода откъм ул. „.". Изградените в двора отводнителни
канализационни съоръжения, сифони и канализационни колектори съгласно архитектурния
проект, част „ВиК", не позволяват или силно затрудняват отичането на
водата от вътрешния двор по механичен начин. Тъй като част от вътрешния двор се
припокрива с част от тавана на бистрото, доколкото последното се намира под
земята, това води до системното му наводняване и откъм вътрешния двор. По тази
причина в заведението са налични постоянни влага и мухъл по таваните и стените,
което на практика води до невъзможност да бъде ползвано по предназначение като
заведение за обществено хранене - бистро или коктейл бар. По същата причина
след активното снеготопене през 07. 02. 2017 г. част от тавана на бистрото над
сервизните му помещения се срутил, което довело пряко до невъзможност за
експлоатацията му по предназначение, считано от този момент до 25.07.2017 г.
/крайната дата на процесния период/, тъй като през този период повредите не
били отстранени. Впрочем тези твърдения са изложени от самата ищца в
производството по гр.дело № 1841/2017 г. по описа на ВРС, VIII с-в, с предмет
обезпечаване на доказателства. В рамките на това производство е доказано, че
наводняването на бистрото откъм вътрешния двор се дължи на архитектурните
решения на сградата и особеностите на денивелацията на терена, а не на някакви
действия на етажните собственици.
Всички
изложени обстоятелства създавали трайни неудобства за експлоатация на бистрото,
включително в процесния период, и довели до трайната липса на инвеститорски
интерес и желание от трети лица да го наемат и да осъществяват търговска
дейност в него.
в/ По
причините, изложени в предходния раздел, бил прекратен и договорът за наем от
03.10.2010 г., сключен между ищцата и „Вип груп БГ" ЕООД, а не както твърди ищцата по причина на поС.ите преградни врати в
автомобилния проход на сградата. Що се касае до този договор, имало и
допълнителни причини довели до прекратяването му, различни от наличието на
преградни врати.
Според доверителите на адвокат П. С. ищцата пропуска
да спомене, че този договор за наем е действал в периода от 03.10.2010 г. до
началото на 2012 г., т.е. за период от повече от една година. През този период
бистрото фактически работило като дискотека. Били организирани всекидневни
партита с участието на „ди джей“, които продължавали
до малките часове на нощта. Шумът от заведението бил невъобразим и смущавал
чрезмерно спокойствието и нормалния живот на обитателите на сградата. Поради
честите наводнявания на английския двор, през който се достигало до входа за
клиенти на заведението, клиентите развили навик да влизат в него през другия му
вход/изход, намиращ се във вътрешния двор на сградата. Вътрешният двор се
превърнал в обичайно място за пушене на цигари и канабис, както и за пиянски
свади и побоища. Дискомфорта, който създавало всичко това бил невъобразим.
Многократно живущите в сградата установявали, че във вътрешния двор се въргалят
изпаднали в несвяст клиенти на бистрото. Често забелязвали и търговия с
наркотици. Ответните твърдят, че и в този период двата броя PVC врати в автомобилния проход били
налични, но това не пречило на клиентите на заведението да влизат и излизат
свободно във вътрешния двор, тъй като тогава не бил монтиран механизъм за
контролиран достъп през външната врата откъм ул. „.", какъвто бил монтиран
при повторното поставяне на вратите през 2013 г.
Всичко посочено станало причина обитателите на
сградата, сред които и доверителите ни, да сезират многократно с жалби и
сигнали органите на полицията, общината и други компетентни администрации.
Заведението станало обект на многобройни и внезапни проверки, като в някои от
тези случаи било временно затваряно по административен ред поради неспазване на
работното му време, съответно поради прекомерни нива на генерирания шум. Това
довело до отлив на клиенти и в крайна сметка мотивирало наемателя да прекрати
договора за наем в началото на 2012 г.
Вратите в автомобилния проход на сградата били налични
през цялия период от експлоатация на заведението от „Вип груп БГ" ЕООД. Те по
никакъв начин не пречили за експлоатацията на заведението по предназначение в
продължение на повече от година. Напротив, „дискотеката" била регулярно
снабдявана със стока през входа откъм вътрешния двор, от там влизал и излизал
персонала й, били изхвърляни и отпадъците. Доставчиците спирали на самата улица
„." поради невъзможността да преминават и/или паркират на тротоара откъм
улицата, а снабдяването ставало „на ръка" през автомобилния проход. При
нито една от многобройните проверки на заведението, не бил констатирани
нарушения при търговската, хигиенната и безопасната техническа експлоатация на
бистрото по предназначение, поради наличието на врати в автомобилния проход и
не били съС.и предписания или други административни
актове.
г/ След прекратяването на договора за наем ищцата
предприела многобройни опити да отдаде бистрото под наем, които били неуспешни
поради вече посочените специфики на самостоятелния обект в т. „б" от този
раздел. За да създаде привидно правно основание за ангажиране в бъдеще
имуществената отговорност на обитателите на сградата и поради невъзможността да
генерира по друг начин приход от собствения си имот, ищцата сезирала общината с
твърдения, че поС.ите в
автомобилния проход преградни врати пречат за нормалната търговска експлоатация
на заведението. По тази причина същите били премахнати на формално основание по
предписание на общината през месец юли 2012 г.
д/ Водени от
стремежа никога повече да не бъдат подложени на тормоза, който преживели по
повод фактическата експлоатация на бистрото от страна „Вип
груп БГ" ЕООД като дискотека и с желанието да
ограничат възможността във вътрешния двор да влизат трети лица, различни от
обитателите на сградата и евентуално служителите на бистрото и негови
доставчици, на 05.02.2013 г. етажните собственици провели общо събрание на
етажната собственост, на което при спазване на правилата за кворум и мнозинство
по ЗУЕС, взели решение за „затваряне на входния проход към жилищната сграда, с
цел подобряване на хигиената, енергийната ефективност и безопасността на
живущите сградата ". Решението не било обжалвано от ищцата в законоустановения
срок по ЗУЕС и влязло в законна сила. Въз основа на това решение и
конструктивно становище от правоспособен проектант след проведена
административна процедура, етажните собственици се сдобили с разрешение за
строеж № 37/21.03.2013 г. за „монтиране на 2 бр. врати от PVC дограма с остъкляване, в двата края
на автомобилния проход към жилищната сграда с административен адрес: гр. В.,
ул. „." № 28". Разрешението за строеж не било обжалвано в
законоустановения 14 - дневен срок и влязло в законна сила. Едва няколко години
по - късно същото било атакувано от ищцата по съдебен ред с твърдения за
неговата нищожност.
Фактически
двата броя PVC врати били поС.и повторно на 21.05.2013 г. Следователно ищцата не
могла да намери наемател за собственото си помещение в периода от м.юли 2012 г.
до м. май 2013 г., т.е. за период от повече от 9 месеца, въпреки че в този
период вратите в автомобилния проход липсвали и отсъствала твърдяната
фактическа и правна пречка заведението да бъде отдадено под наем. Интерес към
заведението обаче липсвал, поради вече изложените в т. „б" от този раздел
факти и обстоятелства. Очевидно към същото нямало инвеститорски интерес за
ползването му по предназначение за „бистро".
е/ Както бе посочено по - гope PVC вратите в автомобилния проход на
сградата били поС.и повторно фактически на 21. 05.
2013 г. Същите били с размери, които позволявали през тях да преминава
автомобил, въпреки, че това било практически невъзможно с оглед наличния
тротоар откъм ул. „.", а и ненужно доколкото във вътрешния двор на
сградата нямало гаражи, въпреки че били предвидени по проект. Външната врата
откъм ул. „." била снабдена със система с контролиран достъп. Вратата се
заключвала като се отварял отвън с ключ или с електронен код, а отвътре се
отваряла свободно чрез натискане дръжката на бравата. На ищцата бил предаден
ключ от външната врата, като същата получила и персонален електронен код за
достъп. Втората врата откъм вътрешния двор на сградата нямала ключалка и била
винаги отворена.
ж/
Ответниците твърдят, че липсва нормативно предписание или изискване, което в
периода от 21.03.2013 г. до 25.07.2017 г. да е пречило бистрото да функционира
по предназначение, при наличието на двата броя PVC врати в автомобилния проход на
сградата, при положение, че през същите е осигурен постоянен достъп за
собственика или ползвателя на бистрото, респ. неговите служители, доставчици, а
в случай на евакуация и клиенти.
з/ През 2013
г. ищцата подала жалба до прокуратурата по повод повторното поставяне на
преградните врати в процесния период, като с постановление от 13.11. 2013 г. по
пр.преписка № 15819/2013 г. прокурор от районна прокуратура - гр. В. отказал да
образува наказателно производство във връзка с поставянето на вратата, поради
липсата на извършено престъпление. В жалбата си до прокуратурата ищцата изрично
изложила твърдения, че когато закупила търговския си обект през 2009 г.
процесиите врати били вече поС.и в автомобилния
проход.
и/ Ответниците твърдят, че в началото на 2017 г.
ищцата предприела ремонти дейности по разширяване и преустройство на
входа/изхода на бистрото откъм вътрешния двор, тъй като същият не отговарял на
нормативните предписания за евакуационен и противопожарен изход. По тази
причина в процесния период е липсвала причинна връзка между поставянето на
преграждащите врати в автомобилния проход и фактическата липса на евакуационен
изход от бистрото. Тази липса се дължала на архитектурните особености на втория
вход/изход на обекта. Освен това вратите по никакъв начин не препятстват
евакуацията от бистрото, тъй като от задния му вход се излиза в просторен
вътрешен двор, който се намирал преди вратите. Отделно от това излизането от
двора през вратите винаги е било осигурено и възможно, имайки предвид, че
вратата откъм вътрешния двор въобще няма механизъм за заключване, а другата
откъм ул. „." се отваря свободно от вътрешната й страна.
В писмения отговор са
обосновани следните възражения:
Ответниците възразяват,
че липсват елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящи
ангажирането на имуществената им отговорност за деликт. В тази връзка и по -
конкретно:
а/
Ответниците възразяват, че субективните предели на СПН на влязлото в
сила решение по гр.дело № 5254/23.12.2015 г. по гр.дело № 6413/2014 г. на ВРС,
VIII с-в се разпростират по отношение на тях, доколкото с диспозитива на това
решение етажната собственост на жилищната сграда, а не всеки отделен собственик
на самостоятелен обект в същата, е осъдена да преустанови действията, засягащи
пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата по отношение на
собственото й бистро. Обективните предели на СПН също не се разпростират по
отношение предметните предели на настоящия спор, доколкото това решение не
установяват виновно и противоправно поведение на всеки един от собствениците,
изразило се в „препятстване на етажен собственик да упражнява субективното си
материално право на собственост върху самостоятелен обект в сградата",
както твърди ищцата, а с диспозитива на решението е прието единствено, че се
„засяга пълноценното упражняване на правото й на собственост".
Ответниците изрично възразяват, че мотивите на
посоченото решение не се ползват със задължителна сила по отношение предметните
предели на настоящия спор.
б/ С оглед
изложените факти в p. VII, т. 1., б. „д" и p. IV, т. 2 от този отговор,
ответниците възразяват да е налице тяхно противоправно поведение,
довело до твърдяния вредоносен резултат. Взимането по
законоустановения ред на решение от общото събрание на етажната собственост за
поставянето на процесиите врати в автомобилния проход на сградата, както и
фактическото поставяне на тези врати на основание влязло в законна сила и
неотменено по установения ред към този момент разрешение за строеж, не съставляват
действия, които противоречат на материално правни предписания, закрепящо
конкретни правила за поведение или задължения за бездействие. Тези действия не
противоречат и на общото правило „да не се вреди другиму", доколкото това
правило не може да бъде нарушено от поредица от действия, всяко от които е
осъществено при спазване на законоустановения ред и право порядък.
Затова и ответниците възразяват., че ако исковете
предмет на адм.дело № 1821/2017 г. по описа на ВАдмС (посочени подробно в p. IV, т. 2 от този отговор) срещу административните органи бъдат
уважени, това би довело до извод за неоснователност на претенциите срещу
ответниците по настоящото дело, доколкото в този случай с влязъл в сила
съдебен акт би било прието, че вредите са произтекли пряко от
незаконосъобразните административни актове, което би изключило причинната
връзка между действията на етажните собственици и претърпените вреди.
Упражняването на субективни материални права по законоустановения ред, чието
наличие е породено или потвърдено с влязъл в сила властнически
/административен/ акт, издаден по установения в закона ред, не е и не може да
съставлява противоправно поведение. Ако в последствие този акт бъде отменен или
изменен, то това е основание за ангажиране имуществената отговорност на издалия
го орган (каквито постъпки е предприела ищцата със завеждането на адм.дело № 1821/2017 г. по описа на ВАдмС),
но не и тази на частноправните субекти, предприели определени фактически
действия на основание този акт.
Освен това
ответниците възразяват, че предприетите фактически действия въз основа
на влязлото в сила разрешение за строеж, също не са били противопоравни,
доколкото поС.ите през 2013
г. врати в автомобилния проход отговаряли на размерите по конструктивното
становище към разрешението за строеж, а през тях е било възможно преминаването
на МПС
Решението на общото събрание на етажната собственост
от 05. 02. 2013 г. не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна
сила. Следователно това решение е противопоставимо на
ищцата и я обвързва. Ищцата не би могла да атакува същото извън срока за
обжалване по ЗУЕС дори с доводи за неговата недействителност. По тази причина
ищците възразяват решението да е противоправно, при положение че
законосъобразността му е стабилизирана с изтичане срока за обжалването му.
Индиция за липсата на противоправно
поведение на ответниците е посоченото в p. VII, т. 1, б. „з" прокурорско
постановление, с което е прието, че повторното поставяне на вратите в
автомобилния проход не съставлява престъпление.
в/ С оглед
изложените фактически твърдения в този отговор ответниците възразяват, че
липсва причинна връзка между поведението им, изразило се във взимането на
решение за поставяне на вратите в автомобилния проход на сградата и твърдяния противоправен резултат
- невъзможността процесното бистро да бъде ползвано по предназначение. В тази
връзка и по - конкретно:
в.1./ Доколкото в процесния период ищцата е
разполагала с персонален електронен код и ключ за вратата откъм ул. „.", а
вратата откъм вътрешния двор на сградата не се е заключвала, тъй като въобще е
нямала ключалка, то ответниците възразяват да е била налице каквато и да е
пречка за нормалното функциониране и техническа експлоатация на търговския
обект на ищцата съобразно предназначението му по закон като „бистро". Ето
защо липсва причина връзка между монтирането на вратите в автомобилния
проход и твърдението за вредоносен резултат. В процесния период създаденото
фактическо положение с поставянето на процесиите врати, не е нарушавало никакви
предписания и изисквания на нормативни актове що се касае до техническата
експлоатация на бистрото според предназначението му, а именно като заведение за
обществено хранене по смисъла на Наредба за изискванията към места за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията.
в.2/ При
положение, че на собственика/ползвателя на бистрото е бил осигурен постоянен
достъп през процесиите врати, то поставянето им не е нарушавало изискванията за
функциониране на бистрото, закрепени в Наредба № 7/08.04.2002 г. за хигиенните
изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни и Наредба
№ 5/25.05.2006 г. за хигиената на храните.
В процесния
период бистрото не е разполагало (не разполага и понастоящем) с отделен вход за
суровини и отделен изход за отпадъци, различни от входа/изхода за клиенти,
каквото е изискването при експлоатацията на този тип заведение за обществено
хранене по посочените наредби. Ето защо поначало заведението не е могло да
функционира по предназначение освен под постоянната угроза ползвателят му да
бъде глобен от ОДБХ. По тези съображения ответниците възразяват, че липсва
причинна връзка между тяхното поведение и твърдения вредоносен резултат -
невъзможността бистрото да бъде ползвано по предназначение.
в.З./
Наличието на вратите в автомобилния проход не е нарушавало и изискванията за
противопожарна безопасност на Наредба № 1з - 1971 г. за строително
-техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар и
Наредба 81213-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите.
В процесния период, изходът на бистрото откъм
вътрешния двор не е отговарял на изискванията за евакуационен такъв по смисъла
на чл. 34, ал. 3 и чл. 36 от Наредба № 1з - 1971 г. за строително -
техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар, имайки
предвид площта на помещението и площта (гъстотата на обитаване) за всеки един
посетител. Това обстоятелство обаче няма никаква връзка с поставянето на
вратите в евакуационния проход и представлява недостатък в архитектурата на
самото помещение с оглед конкретното му предназначение. Именно по тази причина
в началото на 2017 г. ищцата е предприела строително монтажни дейности по
разширяване на този изход. Липсата на евакуационен изход с достатъчни размери е
съставлявало самостоятелна пречка за експлоатацията на заведението по
предназначение в процесния период, нямаща общо с поС.ите врати в автомобилния проход, което води до извод, че и
на това основание липсва причинна връзка между поведението на етажните
собственици и твърдения вредоносен резултат.
в.4./ По изложените твърдения в p. VII, т. 1, б. „б" от този
отговор ответниците възразяват, че липсва причинна връзка между
твърдяната невъзможност ищцата да ползва автомобилния проход по предназначение
- за преминаването на автомобили до вътрешния двор и твърдения противоправен
резултат. Няма нормативни изисквания или предписания, което да задължава
третите лица - етажни собственици да осигуряват възможност определен търговски
обект да бъде снабдявано с консумативи чрез паркирането на МПС непосредствено
до входа на обекта. Такова разрешение противоречи и на правилата на формалната
и житейска логика. Освен това поради наличието на тротоар откъм ул. „." и
постоянно паркираните автомобили там, нито в процесния период, нито понастоящем
е възможно МПС да достигне до автомобилния проход на сградата без да наруши
нормативната забрана да се управлява, спира и паркира МПС върху тротоарни
площи. Именно по тази причина дори когато бистрото е било експлоатирани в
предходни периоди, автомобилният проход никога не е бил използван от
доставчиците за преминаването с автомобил. Липсва причинна връзка между
поставянето на вратите и твърдения вредоносен резултат и поради факта, че в
процесния период е било възможно преминаването на МПС през вратите с оглед конкретните
им размери. Доколкото през процесиите врати винаги е могло да преминават
свободно хора, включително и в процесния период, то е нямало никаква пречка
снабдяването на заведението да става чрез ръчното пренасяне на консумативите и
стоките през прохода до задния му вход.
г/ По
изложените в p. VII, т. 1,
б. „а", б. "б" и б. „в" фактически твърдения, ответниците
възразяват, че липсва вредоносен резултат, причинен от деликт. Ако
ищцата не е могла да отдаде под наем или ползва по предназначение собственото
си бистро в процесния период, то това не се дължи на монтирането на вратите в
автомобилния проход на сградата, а на непривлекателността на бистрото като
търговски обект поради: честото му наводняване откъм английския и вътрешния
двор; наличието на влага, плесен и мухъл по таваните му; срутването на тавана
над санитарните помещения през февруари 2017 г.; неблагоприятната локация на
обекта в границите на града; несъответствието на архитектурните му особености с
нормативните предписания за този тип обекти за обществено ползване, а именно:
липсата на евакуационен изход, отговарящ по размери на нормативните изисквания
и липсата на отделни вход за суровини и изход за отпадъци, различни от входа на
обекта за клиенти; трудностите при снабдяването на обекта с консумативи и
стоки, поради обстоятелството, че МПС на доставчиците е следвало да спират на
ул. „." поради наличието на тротоар и постоянно паркирани преди него
автомобили; невъзможността да генерира приходи от извършване на дейност по
предназначение и др. Индиция в тази насока е
обстоятелството, че в периода от юли 2012 г. до май 2013 г., когато в
автомобилния проход не е имало монтирани врати, т.е. за период от почти 10
месеца, ищцата не е успяла да отдаде заведението за временно възмездно ползване
въпреки липсата на каквито и да е правни и фактически пречки за това, свързани
с преграждането на автомобилния проход.
По същата
причина липсва твърдяното сигурно увеличение на имуществото на ищцата
(икономически резултат от дейността) от отдаването на обекта под наем, а от там
и твърдените вреди под формата на пропуснати ползи.
д/ Ответниците
възразяват, че поведението им е виновно, съответно възразяват да
е налице субективният елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД:
Според доктрината, вината е субективното отношение на
дееца към собственото му противоправно поведение (правонарушение) и евентуално
възможния противоправен резултат. Формите на вината са тези съгласно наказателно
правната теория - умисъл и непредпазливост под формата на небрежност или
самонадеяност. Според друго разбиране, вината при деликт представлява не
полагането на дължимата грижа (тази
грижа, която средностатистическият човек
би положил, за
да избегне противоправния
резултат). Независимо коя от двете тези бъде възприета, се налага изводът, че в
конкретният случай поведението на етажните собственици не е било виновно. Те
нито са целели пряко, нито са били длъжни, а не са предвидили, че преграждането
на процесния автомобилен проход ще доведе до невъзможност процесното бистро да
бъде ползвано пълноценно по предназначение. Ответниците са положили дължимата
грижа, като са взели решение за поставянето на процесиите PVC врати по законоустановения ред по
ЗУЕС. След влизане в сила на това решение и въз основа на него, са се снабдили
с разрешение за строеж за поставянето на вратите по законоустановения ред, като
в административното производство е била предС.о
конструктивно становище от правоспособно лице относно допустимостта на
строителството съгласно техническите правила и норми. Фактическото поставяне на
вратите е било предприето два месеца след влизането в сила на разрешението за
строеж. Изводът за липса на виновно поведение не се променя, имайки предвид
предходното премахване на вратите по разпореждане на общината, доколкото това
разпореждане е било издадено поради липсата на строителни книжа, а не поради
друга причина. Поведението на етажните собственици не е виновно и защото същите
са снабдили ищцата с ключ и код за външната врата (тази откъм ул. .), с което
са се уверили, че практически тя разполага с достъп до автомобилния проход и
втория вход/изход на търговския си обект откъм вътрешния двор на сградата, а
както бе посочено по - горе наличието на такъв достъп осигурява пълноценното ползване
на бистрото. При полагане на дължимата грижа етажните собственици, нито са
могли, нито са били длъжни да знаят, че поставянето на вратите по някакъв начин
ще препятства пълноценното използване на бистрото, при положение, че в
предходни дълги периоди от време същото е функционирало при наличието им.
По
изложените съображения ответниците въвеждат в процеса изричното право изключващо възражение, че в
конкретния случай липсва тяхно виновно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
е/ По
изложените в p. VII, т. 1,
б. „а", „б" и „в" фактически твърдения ищците възразяват и
срещу размера на претенцията, като твърдят, че средно месечния пазарен наем
на процесното бистро с оглед спецификите му, посочени по - горе, не надхвърля
500 лева.
Ищците
възразяват срещу размера на претенцията с оглед и на периода, за който е
формиран. Процесиите врати са поС.и фактически на
21.05.2013 г., а таванът на търговското помещение на ищцата се е срутил на
07.02.2017 г. по изрични нейни твърдения, изложени в производството по гр.дело
№ 1841/2017 г. по описа на ВРС, VIII с-в. Следователно исковата претенция не
може да бъде формирана за по - дълъг период от 21.05.2013 г. до 07.02.2017 г.
ж/ Във връзка с иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ответниците изрично възразяват, че липсва
причинна връзка между отсъствието на ищцата от страна, нейното физически и
емоционално състояние от една страна и твърдения противоправен резултат от
друга.
з/ В
условията на евентуалност и в случай, че съдът достигне до извод за
основателност на исковата претенция, то ищците твърдят, че ищцата е допринесла
за противоправния резултат, отдавайки търговския си обект на лица, които са го
използвали като дискотека, довело до постоянно нарушаване на комфорта на
живущите в процесната сграда и провокирало последните да предприемат действия
по преграждането на автомобилния проход с цел избягването на бъдещо влизане във
вътрешния двор на трети лица. Ищците считат, че ищцата е допринесла за
противоправния резултат с 50 %, в какъвто смисъл въвеждат в процеса изрично право
изключващо възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
и/ Ответниците възразяват, че ако предявените искове
бъдат приети за основателни, то те следва да отговарят имуществено пред ищцата
в условията на разделност. Във връзка с това възражение, препращаме към вече
изложеното в p. Ill от този
отговор.
к/ При доказване на тези фактическите твърдения, изложени
в T.VI.l.a отговора и инцидентно констатирана
по реда на чл.17 ал.2 ГПК материална незаконосъобразност на издадения
административен акт за промяна на предназначението на обекта по реда на чл.17
ал.2 ГПК, исковете ще подлежат на отхвърляне, доколкото са основани на
предназначението на обекта като бистро.
В писмен
отговор с вх. Рег. № 25240 от 31.08.2018 г. адвокат Д.В. в качеството на
процесуален представител на О.Л.Н., М.Г. Н., В.И.Б., Г.П.Б. прави възражение за нередовна искова молба.
Счита, че уточнението
на ищцовата страна, обективирано в молба с вх.№14503
от 16.05.2018г. относно претенцията за солидарно осъждане, не съдържа твърдението
от кой юридически факт произтича
солидарната отговорност на ответниците, като съобрази нормата на чл. 121, ал. 1
от ЗЗД, че солидарната отговорност възниква само в определени от закона случаи,
или ако е уговорена.
На второ място е направено възражение за недопустимост на иск за солидарно осъждане тъй като не е налице хипотеза за произтичаща
от закон солидарна отговорност на тези лица (етажни собственици), каквато сочи
ищцата, като се позовава на нормата на чл. 53 от ЗЗД. Възразява, че съгласно императивната
разпоредба на чл. 48 от ЗУЕС, всеки етажен собственик участва в разходите за
ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, съразмерно с притежаваните
от него идеални части от общите части на сградата. Предвид горното и общото
правило на чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другимо (респективно - вредите, произтичащи
от неговата собственост), то и всеки етажен собственик отговаря спрямо друг
етажен собственик за вредите от такава вещ в обем, съответстващ на неговите
права в общността.
Становището по
основателността на иска, съдържа оспорване на предявените искове по
следните съображения:
Оспорва се заявеното от ищцата придобивно
основание относно твърдението, че е придобила собствеността върху обект - БИСТРО - БАР, находящ се на
сутеренния етаж на жилищна сграда в гр. В., ул. „." № 28, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2556.135.1.14 по КК и КР на гр. В. възоснова на постановление за възлагане на недвижим имот по
ИД 20087130400044 на 26.06.2009 година, вписано в Сл. Вписвания на 11.01.2010
година с акт № 137, том 1.
Направено е искане по реда на косвения съдебен контрол
да се извърши преценка на придобивното основание и
законосъобразността на процедурата по промяна предназначението на обекта от
ателие в бистро-бар, извършено „по време на строителството" на сградата и
приключило с издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
№ 163/01.09.2006 година на р-н „П.", Община В..
Установяването на факта, че притежавания от ищцата
имот не съставлява „бистро“ е от значение за правилното решаване на спора,
доколкото фактическите твърдения на ищцата са, че именно „зареждането на
бистрото" е възпрепятствано от поС.ите врати, както и с тях се засяга функционалното му
предназначение и възможността за използването му именно като търговски обект -
бистро. Размерът на претенцията от 2 000 лева месечно е обоснован също с оглед
предназначението на имота като бистро. В заключение се уточнява възражението,
като такова, че ищцата не притежава имот в сградата, който да е с
предназначение „бистро – бар“.
За обосноваване на това възражение са развити доводи,
че не са спазени императивните изисквания на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, чл. 185,
ал. 3 от ЗУТ, чл. 185, ал. 5 от ЗУТ и чл. 186 от ЗУТ, поради което и ищцата не
придобила обект с предназначение
„бистро“ в сградата, а обект „ателие“ в сграда, каквото е предназначението на
имота към момента на въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди се, че към
датата на одобряване на проектите за издаване на разрешение за промяна
предназначението на този обект е налице етажна собственост на сградата. Същата
се установява като съществувала към този момент с факта на наличие към 2006
година на повече от 4 самостоятелни обекта в сградата, принадлежащи на различни
собственици по смисъла на дефиницията на закона за етажна собственост. Според
адвокат Д.В., горното се установява от цитираните титули за собственост на
отделни етажни собственици в удостоверението за въвеждане на сградата в
експлоатация № 27/13.02.2006 година на р-н „П.", Община В., които титули
сочат принадлежност на вещни права на собственост на повече от четири отделни
лица, придобили права на собственост с цитираните нотариални актове още през
2004 и 2005 година. Етажната собственост е възникнала най-рано на датата на
издаване на акт Обр. 14 за сградата, която дата предхожда одобряването на
строителните книжа за промяна предназначението на обекта от ателие в бистро.
Твърди се, че промяната на предназначението на обекта
е извършено при нарушение на императивната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ (обн. ДВ бр. 65/2003 г.), според която за промяна на
предназначението на обекта и преустройства се изисква решение на ОС на
собствениците, взето по установения ред, както и изрично писмено съгласие на
всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи
части -съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на
подписите.
Твърди се, че в процедурата за промяна на
предназначението не е предС.о решение на ОС на ЕС,
защото такова не е съществувало и никога не е вземано решение на ЕС за
извършване на промяна предназначението на обекта от ателие в бистро; не е
давано съгласие на преките съседи на имота по см. на ал. 2 на чл. 185 от ЗУТ;
не е давано съгласие за завземането на общи части на сградата - вътрешен двор
за паркиране, и превръщането му в покривна лека конструкция от поликарбонови плоскости към бистрото.
Обосновано е възражение, че не е спазено изискването
на чл. 186 от ЗУТ - извършена е промяна на общи инсталации на сградата и
прокарването на нови инсталации в сграда -етажна собственост, което е направено
без изричното писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно
с решение на ОС на ЕС, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от
общите части на сградата. Направен е анализ на датите на следните документи:
Удостоверение за въвеждане в експлоатация от 13.02.2006 г. и Удостоверение за
промяна на предназначението на обект от 01.09.2016 г. Обоснован е извод, че
притежаваната собственост не е била със статут на бистро към времевия период на
исковата претенция.
На следващо
място в писмения отговор е обосновано възражение за липсата на фактически
състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД. Развит е довода, че при деликтната
отговорност за вреди следва да са налице в кумулативност
всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно
поведение, вина, вреда и причинно-следствена връзка на вредата с
противоправното поведение.
Предвид ограничения с исковата претенция период, в
който се сочи противоправно поведение на ответниците, а именно: 23.03.2013
година до 25.07.2017 г., адв. Д.В. счита, че релевантни и относими
към спора единствено изложените в исковата молба твърдения за противоправно
поведение на ответниците, вина и настъпили вреди в този исков период. Излага,
че ищцата признава липса на противоправност на
поведението на ответниците, като от хронологичното изложение на исковата молба
следва, че след проведено ОС на ЕС на
05.02.2013 година и взето решение с мнозинство 85.9339 % идеални части от
общите части на сградата, управителят на ЕС е поискал със заявление № АУ028098ПР/11.03.2013
година, придружено от конструктивно становище, издаването на разрешение за
строеж за извършване на СМР - затваряне на входен проход към жилищната сграда с
цел подобряване на хигиената, енергийната ефективност и безопасността на
живущите в жилищната сграда". Ищцата сочи и представя издадено от надлежен
орган по ЗУТ Разрешение за строеж № 37 от 21.03.2013 година на гл.арх. на
р-н „П." при Община В., с което е разрешено извършването на строеж -
„Монтирането на 2 броя врати от PVC дограма с остъкляване, в двата края
на автомобилния проход на жилищна сграда". Ищцата сочи, че „въз основа на
издаденото разрешение за строеж" етажните собственици отново монтирали
същите врати с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на жилищната
сграда, с което отново бил ограничен достъпа до евакуационнното
стълбище на бистрото, а снабдяването му с хранителни продукти и консумативи
отново било възпрепятствано.
Според адвокат Д.В., от твърденията на ищцата следва
извод, че действията на ответниците по поставяне на врати на прохода са
извършени след и на правно основание - получено предварително изрично
разрешение на компетентен орган по чл. 148 от ЗУТ и на влязъл в законна сила
административен акт - издадено Разрешение за строеж № 37 от 21.03.2013
година на гл.арх. на р-н „П." при Община В. за поставянето на врати на
прохода. Следователно, това поведение категорично не може да се квалифицира
като противоправно - против установения правов ред, след като е в изпълнение на
влязъл в сила адм.акт. Липсата на противоправност
на поведението на ответниците, като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД води до неоснователност на иска по чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на втория елемент от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД, е обосновано възражение
за наличието на каквато и да е вина у
ответниците за
причиняване на твърдяните вреди. Според решение на ОС на ЕС и
издаденото разрешение за извършване на СМР, поставянето на вратите на прохода е
станало по повод на енергийната ефективност на сградата, т.е.целта не е била да
се препятства достъпа за снабдяване на бистрото или ограничаване на евакуационни
дейности.
В тази връзка се оспорва наличието на вина като
елемент от фактическия състав на предявения иск. Твърди се, че към датата на
придобиване от ищцата на собствеността върху обекта през 2009 година,
автомобилният проход е бил затворен с врати и това е завареното от ищцата
положение към датата на покупката на имота й. Вратите са поС.и
още по време на строителството на сградата и са поС.и
от трето лице - строител на сградата. Не е налице промяна в обстоятелствата
по отношение на затварянето на прохода - ищцата е закупила имота в този вид,
след като се презумира същата, в качеството си на купувач на имот на публична
продан, да е посетила имота преди покупката и да е видяла вратите на прохода.
След покупката същият е бил отдаден за експлоатация и е бил експлоатиран от
наемател, съгласно предС.ия
от ищцата договор за наем от 2010 година също в този му вид.
По отношение на вредите: Оспорва се СПН на решения от
предходни съдебни производства. Оспорват се твърденията на ищцата за
настъпилите имуществени и неимуществени вреди.Оспорва се основанието, оспорва
се и размера. Оспорва се наличието на връзка между поставянето на врати на прохода и ремонтните
дейности в имота. Излага се още, че получаване на доход от наем от имот не е
гарантирано само по себе си от факта на притежание на недвижим имот от
собственика. Нито отдаването под наем на недвижим имот е априори гарантирано,
нито е гарантиран приходът от наем само заради притежаването на недвижим имот.
Отдаването под наем на стопански обект, чието предназначение ответниците
оспорват и размерът на прихода от наем е обусловено от поредица пазарни,
икономически и обективни фактори. Акцентира се върху факта, твърдян и в
исковата молба, че състоянието на имота не е добро, местоположението му е в
сутерен и подземен етаж, от което следва, че експлоатацията му като бистро
(заведение за хранене) е крайно неуместно. Такива са били фактите и към момента
в който на ищцата е отдала имота си на наемателя „Вип
Груп БГ" ЕООД с договора за наем от 03.12.2010 г. Този наемател е ползвал
обекта за дискотечен клуб, с ползване на „ди-джей“ и
с увеличено работно време на заведението. Основно възражението се заключава в
твърдението, че причината за липсата на наемно правоотношение не се дължи на
наличие на врати на прохода или на друго поведение на ответниците, а на
техническите характеристики на имота и неговото местоположение в сградата.
Оспорва се твърдението, че наличието на врати ограничава достъпа. Твърди се, че
всички собственици на обекти в сградата, включително и ищцата притежават
ключове от вратите на прохода и достъпът не е ограничен до степен да не може
обектът да бъде експлоатиран.
Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена
връзка между вредите и действията на ответниците, като се посочва, че липсва
обосноваване на такава в исковата молба .
Ответниците, представлявани
от адвокат Д.В., считат, че предявеният иск представлява злоупотреба с право
защото за същите вреди, произтичащи от същите факти, за един и същи период се
претендират два пъти обезщетения -
веднъж срещу ответниците по настоящото дело, и втори път - от Община В. и
РДНСК. Според ответниците, ищцата в нарушение на чл. 3 от ГПК укрива от
настоящия съд, че е налице влязъл в сила акт на ВАдмСъд
по адм.дело № 2546/2016 година, с който по жалба на
ищцата е отменено Разрешение за строеж № 37 от 21.03.2013 година на гл.арх. на
р-н „П." при Община В., като незаконосъобразно издаден административен
акт. Твърди се, че понастоящем е висящо
исково производство пред друг съд, в което И.С.В. претендира с иск по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ по адм.д. № 1821/2017 година на
Варненски Административен съд, заведен срещу Община В. и ДНСК, овъзмездяването й за причинени имуществени вреди в размер
на по 2 000 лева месечно, за периода от 21.03.2013 година до 15.11.2016 година,
от невъзможност да ползва имота си съобразно неговото предназначение в резултат
на поставянето на врати на прохода на сградата по издаденото разрешение за
строеж № 37/21.03.2013 година на гл.арх. на р-н П. (т.е - на същото основание и
обхващащо същия период като процесиите), както и неимуществени вреди в размер
на 10 000 лева, представляващи психически страдания, повишена тревожност, стрес
и чести депреси, трайна мигрена, дължащи се на
невъзможността да ползва притежаваното от нея бистро по предназначение, да
погасява кредитните си задължения, да живее в родината си и да се грижи за
своята майка и син (идентични като процесиите).
Ответниците, представлявани от адвокат Д.В. представят
документи, за които правят искане за събиране като писмени доказателства -
искова молба вх. № 10471/23.06.2017 година по адм.д.
№ 1821/2017 година на ВАдмС, становище на ищцата вх.
№ 13081/09.08.2017 година по адм.д. № 1821/2017
година на ВАдмС, и протоколи от проведени с.з по адм.д. № 1821/2017 година на Варненски Административен съд
от 28.05.2018 година и 25.06.2018 година; Определение на ВАдмСъд
№ 2198 от 14.08.2017 година по адм.д. № 1821/2017
година на ВАдмС за назначаване на СОЕ и СТЕ.
Посочват, че заведеният срещу Община В. и ДНСК иск на И.С.В. за вреди от
незаконосъобразни действия на общински и държавен орган по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предхожда настоящото производство. Посочва се, че с водене на настящото производство ищцата цели постигането на
неоснователно обогатяване чрез получаване на обезщетение за едни и същи вреди,
в един и същи размер (2 000 лева месечно - имуществени вреди и 10 000 лева
-неимуществени вреди), произтичащи от един и същи факт и за един и същи период (от
21.03.2013 година до 21.07.2015 година) - веднъж от ответниците по това
дело, и втори път - от Община В. и от Държавата. С тези доводи обосновава
искане за спиране на настоящото производство.
В писмен отговор с вх. Рег. № 25241 от 31.08.2018 г. ответниците Х.М.М., Н.Р.Б. , П.Ж.Я. , представлявани от адвокат М.Л.
/починала в хода на процеса/ оспорват исковете по основание и размер, но
развиват и тецата за недопустимост по съображение, че
ЗУЕСТ
е специален спрямо ЗЗД и отговорността би следвало да бъде при условията на
разделност. Оспорва се наличието на виновно поведение от страна на ответниците
в качеството им на членове на ЕС по смисъла на чл.45 ЗЗД, тъй като те са
действали в съответствие с решение на ОС, което не е обжалвано и е влязло в
законна сила, а всички фактически действия са извършени в съответствие с
издадено разрешение за строеж 37 от 21.03.2013 г. на Гл. Архитект на район „П.".
Относно позоваване на
влязлото в законна сила решение по гр. д. №6413/2014 г. на ВРС VIII състав, се
сочи, че мотивите не се ползват със задължителна сила по отношение на настоящия
спор. Посочва се още, че диспозитива на решението касае ЕС, а не членовете на
същата /т.е. се оспорват субективните предели на СПН/.Обосновава се възражение
за липсата на причинна връзка между поведението на ответниците, изразяващо се
във взимането на решение за поставяне на вратите в автомобилния проход на
сградата и твърдението за противоправен резултат - невъзможност бистрото да
бъде ползвано по предназначение. Твърди се, че през периода посочен в
предявените искове не е имало никаква пречка снабдяването на заведението да
става през процесиите врати, чрез ръчното пренасяне на стоките, което е
практика по отношение на много други заведения. Не е спорно в конкретния
случай, че ищцата е притежавала ключ и код за процесиите врати т.е. практически
е разполагала с достъп до автомобилния проход и вход/изход на търговския обект
откъм вътрешния двор на сградата, осигуряващ и пълноценното ползване на
бистрото.
Възразява се срещу
претендирания размер на обезщетението с оглед спецификата на процесното бистро,
в това число и посочения период в исковата молба.
Възразява се срещу
претенцията за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по
съображения, че липсва причинна връзка между решението на ищцата да живее в
друга страна физическото и емоционално състояние в следствие на твърдения
противоправен резултат.
В писмен
отговор с вх. Рег. № 26 249 от 13.09.2018 г. ответникът И.С.А., чрез адв. К.П.К.
възразява срещу допустимостта на предявените искове за солидарното осъждане на ответниците. Излага
се, че в тежест на ищцовата страна е да наведе твърдения и ангажира
доказателства за всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане поотделно за всеки от ответниците и на какво правно основание
претендира солидарност в задължението Напомня, че за непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД носят отговорност само физическите лица, които са причинили вредата
чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца, в конкретния случай на всеки един от етажните собственици, и настъпилите
вреди. Според адвокат К.К. от исковата молба не става
ясно, кое точно е виновното и противоправно извършено деяние от доверителя му И.С.А. и откъде се прави
извода за пряка и непосредствена последица от деянието и причинната връзка с
увреждането. Кое е конкретното действие и/или бездействие на всеки етажен
собственик, довело до нанесени имуществени и неимуществени вреди за ишцата -взетото решение на Общото събрание на ЕС на
05.02.2013г. за затварянето на прохода, изпълнението на издаденото строително
разрешение и монтирането на двете преградни врати в двата края на т.нар.
автомобилен проход и т.н . Посочва се, че в исковата молба след изброяване
имената на ответниците и притежаваните от тях имоти в сграда, находяща се в гр.
В., ул."." №28, се сочи изрично, че всички ответници следва да се
призоват на един и същи адрес и то чрез един от тях - П.Ж.Я., в качеството й на
Управител на Етажната собственост /ЕС/. При
положение, че ЕС не е ответник в процеса, неправилно и недопустимо е, всички
ответници да се призовават на един и същи адрес / адреса на сградата с режим на
ЕС/ и призоваването да става общо за всички ответници, чрез Управителя на ЕС. В
нарочна уточняваща молба, процесуалният представител на ищцата е посочил, че
етажната собственост не е ЮЛ и същата няма качеството на самостоятелен субект
на правото, т.е. няма качеството „правосубектност" и „пасивно
легитимирани да отговарят по заведения иск са изрично упоменатите по-горе
физически и юридически лица". В молбата се сочи също, че на основание
чл.23, ал.4 от ЗуЕС, собствениците в ЕС по исковете,
предявени срещу тях във връзка с общите части, се представляват пред съда от
Управителя на ЕС. В края на уточняващата молба, в заключението на същата изрично
е записано, цитирам: „искът ни е насочен към изрично изброените по-горе
лица, всички те като етажни собственици...". Никъде в молбата няма
посочено, че пасивно легитимиран ответник по иска е Етажната собственост. Следователно,
щом ищцата, която води процеса и определя кои са страните в него, счита, че
надлежни ответници по заведените искове са изрично изброените 12 физически лица
и едно търговско дружество, всички те като етажни собственици в сграда с режим
на ЕС в гр. В., ул."." №28, неправилно и недопустимо е, всички
ответници да се представляват от Управителя на ЕС П.Ж.Я. и всички те да се
призоват на един и същи адрес. Не на последно място, изразява становището, че
етажната собственост чрез Управителя й П.Я., следва да се изключи като ответник
от списъка за призоваване на лицата по делото.
От правна
страна ангажира съда с довода, че разпоредбата на чл.23, ал.4 от Закона за
управление на етажната собственост /ЗуЕС/, е
неприложима и управителят не може да представлява пред съда собствениците в ЕС
по иск, който не е от категорията на искове във връзка с общите части.
Заведеният съдебен иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, който регламентира
непозволено увреждане, а отговорност за непозволено увреждане могат да носят
само физическите лица, причинили вреда чрез свои виновни действия или
бездействия. Имайки предвид горното и това, че при деликта отговорността на
всеки субект е лична, недопустимо е управител на ЕС да ангажира както с
получаване на съдебни книжа и призовки, така и с процесуално представителство,
отговорността на всеки един етажен собственик.
В писмения
отговор са развити и доводи за нередовност на исковата молба, неяснота и
неизясненост на релевантни за процеса факти, които са от съществено значение за
ангажиране отговорността на всеки от етажните собственици, още по-малко на
тяхната солидарна отговорност. Ищцовата страна не е
уточнила и конкретизирала по основание и размер претенцията си спрямо всеки от
ответниците по делото, като не е посочила и основанието, от което произтича
солидарната им отговорност в случая. Формалното визиране текста на чл.53 ЗЗД,
без съответните мотиви и конкретни съображения, налагат извода за недопустимост
на исковете и за нередовност на исковата молба. Оспорвам и възразявам на искането
за солидарна отговорност на всички ответници и считам, че няма правно основание
за такава. Дори да е налице отговорност за причинени вреди при деликт,
ответниците могат да отговарят само и единствено при условията на разделност, в
съответствие с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата,
находяща се в гр. В., ул."." №28.
Съгласно
чл.48, ал. З от Закона за управление на етажната собственост, разходите за
ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между
собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата. И още - съгласно чл.48, ал.8 от ЗЕЕС за
поддържане на общите части на ЕС собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски... Тези текстове от специалния
закон налагат безспорния извод, че отговорността, дори да я има в случая, не
може да бъде солидарна и тъй като се касае за затваряне на проход,
представляващ обща част в жилищна сграда с режим на ЕС, имуществената
отговорност може и следва да бъде индивидуална, за всеки един от етажните
собственици, съобразно с процента притежавани от него идеални части от общите
части на сградата. Адвокат К.К., счита, че така
предявените искове за солидарна отговорност на всички етажни собственици, са
недопустими и исковата молба е нередовна.
Исковете са оспорени по основателност и по размер. Иска се тяхното
отхвърляне и се претендират разноски. Освен преповтаряне на твърденията на
ищцата правните принципи на института на
непозволеното увреждане /които съдът счита, че не следва да преповтаря в
определението по чл. 140 от ГПК/, пр. представите на ответника счита, че с
решението си по същество съдът следва да отговори на следните въпроси: претърпяла ли е ищцата И.В. вреди и
ако да, кои са конкретните вреди, от кого същите са причинени виновно и
противоправно, в какво точно се изразяват конкретните действия и бездействия на
ответника И.А., в качеството му на собственик на апартамент в процесната
жилищна сграда и етажен собственик от 01.12.2011г. Счита, че в тежест на ищцата е при условията на пълно и
главно доказване, да докаже, че И.С.А. е извършил виновно и противоправно
деяние и с това си поведение в точно определен период е нанесъл на И.В.
конкретни, реални вреди, т.е., че е налице причинна връзка между деянието на
ответника и вредоносния резултат. Според адвокат К.К.
фактите и обстоятелствата, които касаят конкретно ответника И.С.А. са следните:
И.С.А.,
посочен в исковата молба под №6 като ответник по делото има постоянен и настоящ
адрес ***. Видно от приложения към настоящия писмен отговор нотариален акт №55,
том VI, рег.№10232, дело №831/01.12.2011г., вписан под акт №168, дело
16510/01.12.2011г. в Службата по вписвания гр.В., И.А. е придобил право на
собственост върху недвижим имот - жилище, апартамент №6, находящ се в гр.В.,
ул."." №28, ет.З, ап.6. Със закупуването на жилището, той се
легитимира като собственик на апартамент в процесната жилищна сграда, но от
момента на придобиване на имота до днес И.А. не живее и не обитава този
апартамент, нито го е предоставил под наем или на друго основание за временно
ползване на трети лица. Независимо от това, в качеството си на собственик на
самостоятелен обект в жилищната сграда и съответно на етажен собственик,
стриктно, коректно и редовно, е заплащал дължимите такси и други разходи по
поддържането и управлението на общите части на ЕС, съобразно с притежаваните от
него идеални части. На 01.12.2011г. И.С.А. става собственик на жилище,
апартамент в жилищна сграда в гр.В., ул."." №28, която според ищцата
е в режим на управление - ЕС. В случая е важно да се установи и докаже от
ищцовата страна от кой момент сградата се управлява от ЕС, кога е проведено
учредително общо събрание и кога са избрани органите на управление. Според адв.
К.К. в тежест на ищцата е да докаже също, че
ответниците по делото, в т.ч. ответника А., са извършили фактически и правни
действия /виновно и противоправно поведение/, като напр. участие в общи
събрания и гласуване при вземане на решения, с чието изпълнение впоследствие са
увредени интересите на ищеца, подаване на жалби и сигнали до различни
институции и сезиране на компетентни контролни органи във връзка с извършваната
в сутерена търговска дейност, участие в съдебни и административни спорове и
т.н. Ищецът следва да докаже за всеки ответник поотделно и конкретно по какъв
начин, кога и с какви точно действия и/или бездействия, е осъществил виновното
и противоправно деяние, с което е увредил
правото на собственост
и интересите на И. В..
В производството задължително трябва да се изследват и установят всички
обстоятелства и факти, действия и причини, породили изначално възникналите
между ищцата и останалите етажни собственици проблеми и спорове и в тази връзка
коя е основната и истинска първопричина за тяхното възникване и задълбочаване в
годините. Счита , че по делото следва да се установи и факта какви действия са
били извършени от трети, външни лица /административни органи, фирми-наематели и
посетители на заведението, когато същото е работело/. Защото ако има неправилни
и незаконосъобразни действия на външни фактори и те са довели и/или допринесли
за нанесени вреди на ищеца, налице ли е само деликтна отговорност в случая и
кой е деликвента. Не на последно място и във връзка с горното, правнорелевантен факт е и дали увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, т.е. дали е налице съпричиняване, по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД. Напомня, че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.
Относно
приключилите съдебни производства същите страни, с идентични предмет и основание,
проблемите и споровете са породени и възникнали през 2011г., когато процесното
бистро, собственост на ищцата И.В., е започнало да функционира като бар. Смита,
че са налице са множество писмени доказателства за подавани сигнали и жалби до
различни институции и компетентни органи във връзка с извършвани нарушения на
обществения ред от страна на посетители на заведението. Има данни и
доказателства, че именно нарушаване спокойствието, почивката и нормалното
ползване на жилищата от етажните собственици-ответници по делата, са довели и
предизвикали по-нататъшните им действия по затварянето на прохода. Следователно
от фактическа гледна точка, неправилната експлоатация на въпросното бистро,
собственост на ищеца, се явяват в основата на бъдещите спорове, конфликти и
проблеми между страните. Счита, че с поведението си, самата ищца е допринесла
последващото задълбочаване на тези спорове и конфликти между етажните
собственици. Въвежда се възражението, че настоящия процес е злоупотреба с
право, защото самата ищца, защитавайки своето право на собственост, с
отдаването под наем на заведението, е нарушила други лични права и интереси на
съседите си в жилищната сграда.
В исковата
молба се твърди, че през 2011г. етажните собственици са монтирали на автомобилния
проход на сградата две преградни врати и с действията си са препятствали
зареждането на бистрото, собственост на И.В., със стока и консумативи. Това,
според ищеца е станало в период, когато е имало сключен наемен договор и
заведението е работило. Посочва се обаче, че
И.С.А. преди датата 01.12.2011г. не е имал право на собственост в
процесната жилищна сграда и не е бил в кръга на етажните собственици, дори да е
била учредена ЕС. След закупуването на апартамента, ответника А., нито живее и
ползва самостоятелно жилището си, нито го обитава или отдава под наем на трети
лица. За изминалите 6 години и осем месеца, откогато е станал собственик,
ответникът оспорва всички твърдения в
исковата молба относно негова имуществена отговорност за причинени имуществени
и неимуществени вреди на ищцата в резултат на непозволено увреждане. Оспорвасе участието му в описаните в исковата молба събития
и е предприемал фактически и правни действия за увреждане на който и да било от
останалите етажни собственици, вкл. ищцата И.В..
Отрича се
твърдението, че И.С.А. е участвал в общото събрание на 05.02.2013г., че е
гласувал при вземането на решение за затваряне на прохода. Не е бил и сред лицата извършили фактическото
поставяне /монтиране/ на преградни врати в двата края на автомобилния проход.
Според адвокат К.К., неговият доверител по никакъв
начин не е извършил каквито и да са виновни и противоправни действия спрямо
ищцата И.В. и липсва както виновно и противоправно извършено деяние, така и
преки, непосредствени вреди, настъпили вследствие такова негово поведение. В заключение се посочва, че не е налице който
и да е от елементите на непозволеното увреждане осъществено от ответника.
Според адвокат К.К., доверителят му не е вземал
участие във водените до момента, приключили с влезли в сила решения съдебни
спорове. Независимо, че се изразява становище, че СПН не засяга този ответник е
направено и възражение, че мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо /
решение №5254/23.12.2015г. по гр.д.№6413/2014г. по описа на ВРС/. Възразява, че
в процесния период/21.03.2013г.-25.07.2017г. ищцата е претърпяла имуществени вреди, тъй като била
лишена от възможността да ползва по предназначение самостоятелно или отдавайки
го под наем на трети лица, собственото си бистро. Оспорва, че ответника И.А. е
препятствал ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
самостоятелен обект в сградата или обща част и това му деяние е породило право
на обезщетение за ищцовата страна.
Възразява и
оспорва размера на посочените в исковата молба вреди и твърдението, че
справедливият средно месечен наем за ползване на процесното заведение възлиза
на сумата от 2000 лв. или общо 104 000 лв. за 52 месеца. Възразява в тази
връзка срещу претенциите на ищеца да се присъдят вреди, настъпили от пропуснати
ползи. Оспорваме претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
по посочените в исковата молба факти и обстоятелства. Възразява срещу
претенцията за солидарна отговорност в случая.
След
установяване на факта, че подписът върху решение на ОС на ЕС от 05.02.2013г. не
е поС. от този ответник, производството по отношение
на него е прекратено в слязло в законна сила определение.
Съдът след като се запозна
с фактическите твърдения на ищцата, възраженията на страните и съобрази
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност към
материално правните норми,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С решение № 5254 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 6413 по опис на ВРС
за 2014 г. е осъдена етажната собственост на жилищна сграда с административен
адрес гр. В., ул. „.“ № 28, представлявана от управителя П.Ж.Я. да преустанови
действията, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на И.С.В.
с ЕГН ********** *** по отношение на собственият й недвижим имот Бистро – Бар,
находящ се на сутеренен етаж от сграда в гр. В., ул. „.“ № 28, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.135.1.14 по КККР, като етажните
собственици следва да премахнат монтираните 2 броя врати от PVC дограма, с остъкляване , в двата края на
автомобилния проход на същата сграда,
изградена в УПИ XVIII – 20,
кв. 619 по плана на 5-ти м.р. на гр. В..
С решение № 1087 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 390 по опис на
Варненски окръжен съд за 2016 г. е
потвърден първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част.
С определение № 459 от 25.07.2017 г. по к.гр.д. № 5419 по опис на
ВКС за 2016 г. не е допуснато касационна обжалване на въззивно решение № 1087
от 10.08.2016 г. по гр.д. № 390 по опис на Варненски окръжен съд за 2016 г.
На 10.02.2017 г. е образувано производство по обезпечение на
доказателствата – гр.д. № 1841 по опис на ВРС за 2017 г., в което са събрани
СТЕ и допълнителна СТЕ. В това производство в качеството на ответник е
конституирана Етажната собственост на жилищна сграда с административен адрес
гр. В., ул. „.“ № 28.
С решение № 4041 от 19.10.2015 г.
по гр.д. № 4275 по опис на ВРС за 2015 г. състав на ВРС е отхвърлил
претенцията на ищцата, за солидарното осъждане на ответниците /собствениците на
самостоятелни обекти в сградата/ да заплатят 12 000 лева, претендирани
като обезщетение за нанесени имуществени вреди в периода от 03.12.2010 г. до
30.06.2012 г. , поради незаконно извършено от ответниците строителство в общите
части и за сумата от 5000 лева , претендирана като неимуществени вреди.
С решение № 772 от 08.06.2016 г. по в.гр.д. № 3374 по опис на ВОС
за 2015 г. , въззивният съд е обезсилил това решение, в частта в която са
отхвърлени претенциите за солидарно осъждане на собствениците в етажната
собственост и е прекратил производството по делото, образувано пред
първоинстанционния съд и въззивното производство в тази част.
Прекратителната част
обхваща претенцията за времето от 03.12.2010 г. до 04.01.2012 г.
Със същото решение, е отменено решението на ВОС по претенцията за имуществени
вреди за периода от 05.01.2012 г. до 30.06.2012 г. и неимуществени вреди за
същия период, и вместо него е постановил осъдителен диспозитив, за солидарното
осъждане на Н.Р.Б., „Батимекс 1“ ООД, П.Ж.Я., Г.П.Б.,
В.И.Б., Х.М.М., И. С. А., К.Й.А., О.Л.Н., М.Г.Г., И.Л.В., Д.С. В., И.Н. и „Медиалинк
2001“ да заплатят на И.С.В. сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в периода от 05.01.2012 г.
до 30.06.2012 г. имуществени вреди, както и сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени в същия период неимуществени вреди, на основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД. Това решение не е допуснато до касационно обжалване.
В мотивите към влязлото в законна сила решение са възприети
следните релевантни за претенцията факти,
които не са спорни и в настоящото производство:
Не
е спорно, че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сграда,
находяща се в гр. В., ул. „.” № 28.
Не
е спорно, че от 26.06.2009 г., ищцата се легитимира като собственик на недвижим
имот – бистро /бар/, находящ се на сутеренния етаж на горепосочената жилищна
сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.135.1.14
по КККР – гр. В., със застроена площ 217.73 кв. м.
ПредС.о е удостоверение № Н-414/13.07.2006
г. на Община В., Дирекция „АГУП”, от което се установява, че по време на
строителството на сградата е извършена промяна на предназначението на обекта от
„ателие” в „бистро”. Издадено е удостоверение № 163/01.09.2006 г. за въвеждане
в експлоатация на процесното бистро.
Не е спорно, че от 25.07.2017 г. е разрешен спора по чл. 109 от ЗС
и решението на съда по гр.д.№ 6413 по опис на ВРС за 2014 г. има изпълнителна
сила относно задължението на етажните собственици следва да премахнат
монтираните 2 броя врати от PVC дограма,
с остъкляване , в двата края на автомобилния проход на същата сграда, изградена в УПИ XVIII – 20, кв. 619 по плана на 5-ти м.р. на гр. В..
Претенцията на ищцата, обхваща предходен период за това решение
период, от 22.03.2013 г. – до датата на влизането му в сила 25.07.2017 г. Началният момент на периода се свързва
с датата на която е издадено разрешение за строеж № 37 от 21.03.2013 г.
От събраните в настоящото производство писмени
доказателства се установява, че ищцата е придобила право на собственост на
26.06.2009 г. с постановление за възлагане, вписано в сл.по вписвания на
11.01.2010 г. При индивидуализация на вещта, съдебният изпълнител е описал
имота като Бистро - Бар. Сградата е въведена в експлоатация на 13.02.2006 г.
Пет месеца по-късно е променено предназначението на имота от ателие, на
„Бистро“ /удостоверение № 414/13.07.2006 г./.
Видно от Заповед № 2229 от 11.06.2012г. на Кмета на Община В. е наредено премахване на две
преградни врати от двете страни на проход в същата жилищна сграда.
На 05.02.2013
г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение да се затвори с преходни
врати процесния проход. От протокола за проведеното събрание се установява, че
са присъствали ответниците: П.Ж.Я., която притежава два самостоятелни обекта в
сградата и съответно общо 14 .0127 % ид. Части от
общите части на сградата; Д. и И. В.,
общо с 9.7698 % ид.
Части от общите части на сградата; И.Н. с 7.8971 % ид.
Части от общите части на сградата; Д. и И.
В., общо с 9.7698 % ид.
от общите части на сградата; М. и О. Н.,
общо с 8.0681 % ид. части от общите части на сградата; К.Й.А., с
10.2515 % ид. от общите части на
сградата; Х.М.М. , с
7.2092 % ид. Части от общите части на сградата;
Г. и В. Б. с 6.8889% ид. Части от общите части на
сградата. /Забележка: спрямо ответника И.С.А., производството е прекратено, а ответникът „Медилинк- 2001“ не е бил собственик към датата на
решението, обективирано в този протокол/.
Възоснова на това
решение, на 04.03.2013 г. и 11.03.2013 г.
са входирани Заявления до Община В., р-н П. с
искане за издаване на разрешение за строеж за извършване на СМР за затваряне на
прохода в жилищната сграда. Към второто заявление е предС.о
копие от Протокол за проведено ОС от 05.02.2013 г. и съответно взетото решение
за затваряне на прохода. ПредС.о е и конструктивно
становище за остъкляване.
Възоснова на тези
документи е издадено Разрешение за
строеж № 37 от 21.03.2013 г., с което е разрешено монтиране на 2 бр. врати от
ПВЦ дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на сградата.
От така описаните факти, установени с писмени доказателства
следва, че Решение № 772 от 08.06.2016 г. по в.гр.д. № 3374 по опис на ВОС за
2015 г. има предвид алуминиеви врати, които са съществували в процесния за това
решение период /05.01.2012 г. – 30.06.2012 г. /, докато в настоящото
производство се отнася до ПВЦ конструкция, за поставянето на която има издадено
разрешение за строеж № 37 от 21.03.2013 г.
Премахването на процесните в настоящото производство врати от ПВЦ
е постановено с решение № 5254 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 6413 по опис на ВРС
за 2014 г. влязло в законна сила на
25.07.2017 г.
Следователно, в претендирания от ищцата период е било висящо
делото, в което се е решавал въпрос с правно основание чл. 109 от ЗС.
На 11.03.2013 г. /десет дни преди издаване на разрешението да
строеж/ ищцата е сключила договор с ДЗЗД „Соренто“ за
извършване на СМР. Договорът е подписан на 12.03.2013 г. ПредС.и
са 2 бр. разходни документи за покупки от „Господинови Строймаркет“
ООД общо за сумата от 622.76 лева.
ПредС. е
договор за ипотечен кредит № 118117 със
„СЖЕ“ АД, от който се установява, че ищцата е предоставила като
обезпечение друг недвижим имот Апартамент № 18 в гр. В., ж.к. Левски, ул.
„Дружба“ 22 за кредит в размер на
95 000 евро. Документът /вкл. и
погасителен план/ не сочи дата на сключване, поради което не може да бъде
отнесен като релевантен факт за претендирания период.
ПредС. е
договор за наем от 03.12.2010 г. с наемодател ищцата и наемател „ВИП ГРУП БГ“ООД
за наем на процесния обект – Бистро с адрес гр. В., ул. „.“ № 28. От
съдържанието на договора се установява, че наемателят не дължи наем за периода
от 03.12.2010 г. до 03.01.2011 г. , а след това прогресивно цената на наема
нараства както следва: – до 03.02.2011 г. 500 евро, до 12.2011 г. – по 1000
евро на месец, до 12.2012 г. по 1250 евро на месец, до 12.2013 г. 1500 евро на
месец; и до 03.12.2015 г. 1750 евро на месец.
ПредС.а е част
от прокурорска преписка № 15819/2013 г. от съдържанието, на която се
установява, че ищцата е потърсила съдействие във връзка с твърдение, че
етажните собственици са извършили самоуправство.
Като доказателство е събрано и възражението на част от
собствениците в етажната собственост, адресирано до кмета на р-н. П. при Община
В., относно Констативен протокол № 32 от 06.03.2012 г. за монтирани преградни
стени.
Спорно между
страните е дали собствениците на самостоятелни обекти са предоставили през 2005
г. декларации с нот. Заверка на подписите за промяна
на предназначението на имота от ателие в бистро. Декларациите са описани като
съществуващи в оценката за съответствие,
дадена от ООД “Корект 99“, притежаваща лиценз № ЛК000231/29.10.2004 г. , но не
са открити в преписката. Не са предС.и и като
доказателства в настоящото производство.
От СТЕ изготвена от вещото лице инж. Р.П., се установява, че
средния пазарен месечен наем за периода от 21.03.2013 г. до 25.07.2017 г. за
имота, собственост на ищцата е от 1950 лева месечно, т.е. в общ размер
93 904 лева.
Видно от протокол за изпълнение на определено действие, съС. от ЧСИ Р. Т., на 08.12.2017 г. е констатирано
наличието на праг в подхода за задния двор на ул. „.“ № 28.
ПредС.и са заключения,
приети като доказателства в други съдебни производства, които са оспорени като
недопустими в настоящото производство и въз основана тях, съдът не установява
факти и не изгражда правни съждения.
От гласните доказателства, ангажирани от ищцата се установява, че
според нейна близка св. И.С.Н., с
кредит изтеглен през 2009 г. е заплатена продажната цена на процесното бистро. Ищцата
влязла във владение през 2010 г. , направила козметичен ремонт и ползвала имота
по предназначение с наети работници. В последствие отдала имота под наем с
договор за 5 години, но след първата година наемателите се отказали. На
свидетелката е известен факта, че по повод експлоатацията на имота са
възникнали спорове със останалите собственици на жилищни обекти. Според
свидетелката наемодателите напуснали обекта през 2012 г. когато били сложени 2
двукрили врати от ПВЦ, които се заключвали. Били поС.и
на „прагче“, което възпрепятствало влизането с
автомобил. Свидетелката знае, че първоначално през 2011 г. е имало „други“
врати, за малко /има предвид време/, но са били премахнати и после през 2013
били сложени отново.
От разпита на св. К. С. К.,
се установява, че е имал намерение да наеме собствения на ищцата недвижим имот.
Свързал се с нея по телефона през 2012 г., но поради наличието на врати се
отказал от това свое намерение. Останал в интимни отношения с ищцата през 2013 г. и 2014 г. В този период, имал лични наблюдения, че
вратите били премахнати, но после пак се появили. Присъствал на събрание на ЕС
и тогава разбрал, че има спорове относно функциониране на имота като
заведение. Познава и предходните
наематели от „ВИП ГРУП“ и знае при какви
условия е сключен договора. От лични наблюдения свидетелства, че през 2011 г. е
виждал как се зарежда заведението през прохода, а клиентите влизат от входа на
ул. .. Свидетелства, че освен обективното препятстване на зареждане на
заведението от вход различен от този, през който влизат клиенти, не е сключил
договор с ищцата, защото не са се разбрали за срока на договора, свидетеля е
искал да го наеме за 3 години , а ищцата за 5 години.
Свидетелката С. П. К.,
близка ответниците Д. и И. В., свидетелства, че е посещавала имота от 2006 г.,
когато бистрото е функционирало. След
смъртта на един от собствениците заведението е наето и преименувано на „Палавия
Джак“ . По това време са съществували врати, според свидетелката „много
красиви“ а зад тях е бил обособен заден двор, в който са поставяли велосипеди.
Тротоарът пред тези врати е бил много висок, което е изключвало преминаването
на автомобили. Свидетелства, че при
обилен валеж имота се е наводнявал и се е отводнявал с помпи. Според тази
свидетелка, в имота не е извършван ремонт на пода.
Свидетелят М.Д.С.,
познат на ответницата Б., чиято дъщеря е негова приятелка, но нямат сключен
граждански брак. Свидетелства, че познава имота на ул. . от 2006 г., че има
висок праг, който е пречка за преминаване на автомобил от улицата в двора, че е
съществувало заведение на партерния етаж, без да познава стопанисващите го. Знае, че при дъжд сградата
се наводнява. Живял е в имота от 2006 до 2012 г. и до тогава е имало врати на
прохода. Спомня си вида на плочките на заведението, описва ги като тъмни и
много хлъзгави и сочи, че до момента не са подменени.
Свидетелят М.И.Г.,
работила за фирма „Меделинк“ от 2006 г. Свидетелства,
че офисът на фирмата се е преместил през 2006 г. на ул. . № 28 . Тогава са
съществували врати с кафява на цвят дограма, които са били премахнати през 2012
г. Отново били поС.и през 2013 г. до 2017 г. когато
отново били демонтирани. До 2013 г. вратите не са имали код за достъп, не са се
заключвани. След това, достъпът е бил ограничен само за собствениците, в това
число и ищцата. Според свидетелката в задния двор, който е бил ограничен с
достъпа след 2013 г. не е можело да се влиза с автомобил. Свидетелката не е
виждала автомобил в двора. Стоката, с
която търгува фирмата ответник, в която работи свидетелката е доставяна с
транспортна количка през прохода. Височината
на прага е 20 см.
Свидетелят М.Х.М.,
живее в сградата на ул. „.“ № 28 от м. май 2016 свидетелства, че височината на
бордюра е 15 см., а ширината на прохода 1.80 см., част от които са заети от
дърво на тротоара. Според този свидетел процесното бистро се намира на партерен
етаж, до който се стига с външни стълби, но при валежи се наводнява. През 2017
г. е извършен ремонт на евакуационния изход на бистрото, повдигнат бил пода,
направена била рампа и обновен покрива на този евакуационен вход. Няма
наблюдения върху имота през 2016 г.
Свидетелят В. С., зет
на ответницата И.Н. е посещавал дома на своята тъща от 2007 г. Знае, че
съществува заведение на партерния етаж на сградата. Помни, че са искали
разрешение от собствениците за поставяне на табела за заведението, но не са
дали такова разрешение. Според този свидетел, функционирането на заведението е
било причина за шум и съответно оплакване до органите на реда. Свидетелства, за
личната си преценка, че като шофьор не би могъл да влезе с автомобил през
прохода, поради наличието на бордюр и от ляво дърво. В задния двор е направен
ремонт на евакуационен изход на бистрото и съответно подстъпи. Преди ремонта е
било изходът е бил на нивото на пода, без хидроизолация.
Свидетелят С.Г.С.,
свидетелства за състоянието на сградата от м. декември 2011 г., когато неговият
тъст е закупил имот в сградата. През 2011 г. заведението не е функционирало.
Паркоместа в двора не е имало. Достъп с автомобил е бил невъзможен, поради
наличието на бордюр.
Свидетелят И.П.И.,***
през 2015 г. , за да извърши оглед в качеството на вещо лице, определен да
изготви заключение по друго дело. При огледа, този свидетел е възприел проход
дълъг 16 метра и широк 2.80 м. , който е бил затворен с врата с две
крила с контролиран достъп и едно стъпало. Ширината на отвора за прохода
е била със светлото сечение от 2 метра и дърво, което според този свидетел не
би следвало да е пречка за влизане на автомобил.
Светлеят М.И. Г., в
повторен разпит потвърждава показанията на св. И., в частта в която излага, че
прохода има две врати, всяка от две крила и относно факта, че при отваряне на
вратите светлия отвор е около 2 метра.
От заключението на СТЕ предС.а от в.л. арх. Н.Н., се
установява, че функционалното предназначение на прохода на сградата на ул. „.“
№ 28 е за автомобилен достъп до три броя гаражи , разположени на кота „0.00“ .
Отворът не оказва значение за конструктивността на сградата. В последствие
гаражите са приобщени към офисите и не се ползват по предназначение. Дворът е
покрит с хидроизолация, а не с трайна твърда настилка. Според това вещо лице,
вратите към прохода са били монтирани в отклонение от строителното разрешение,
относно размера при отворено състояние. Според вещото лице, бистрото е
разполага с отделен изход за изнасяне на отпадъците от хранителни продукти и
има кръстосване на храна и отпадъци. Вентилационния шкаф не е в съответствие с
изискванията за „ОВ“ , защото не са налице два въздухотводни
ръкава /за чист и мръсен въздух/, което да се анкетират на фасадата на блока до
кота корниз и било и да наддават на 30 см. Над тях. Относно наличието на бордюр
вещото лице сочи, че е бил наличен тротоар в периода от 22.03.2013 г. до
25.07.2017 г. с височина 15 см. В лявата част е разположено дърво, което
възпрепятства радиуса на завиване. В двора на
сградата, вещото лице е констатирало наличието на сифон, с размери 20/50 см..
Според вещото лице, за да поеме вода от двора, който е с площ от 117.79 кв.м.,
броят на сифоните следва да е 2 или 3.Вещото лице не е могло да установи какъв
е размера на тръбата на съществуващия сифон поради затлачването му с листа.
Констатирал е наводняване на сутеренния етаж с височина – „-3.60“ от улицата,
представляващ открит английски двор. Според вещото лице разположението на ул. „.“
с наклона от ул. „Селиолу“ , кото
при наличие на дъждовни или канални води /хидростатичен напор/ следва
наводнение. При огледа на имота, вещото лице е установило наличието на водна
помпа поС.а шахта пълна с вода, разположена в
съблекалнята на персонала. За наводняването на двора способства и наличието на
открита стълба с дължина от 5.40 м., вместо предвидената 11.40 м. с поне две
площадки при стълбищно рамо 1.20 – 1.50 м.
Вещото лице не е открило в строителната документация, съхранявана
в Община В., два броя декларации,
описани в като декларации съгласие с нот. Заверка на
подписите на собствениците.
От заключението на СТЕ предС.а от вещите
лица Д. В. Л. и Г.Т.М., което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че подземният етаж на сградата
предвижда се разполагане на избите към жилищата и магазин с отделен достъп от
пространството пред сградата чрез английски двор, а приземният етаж предвижда проход за автомобили, гаражи към
двора и магазин разположен в частта към улицата, както и отделен подход към
магазина в подземния етаж, оформен като атриум,
втори, втори трети и четвърти етаж от сградата са
предвидени за разполагане по две жилища и на пети етаж едно жилище с ниво на
апартамент и ниво мезонет, следвано от подпокривно пространство в което е разположено жилище с
излаз на открита тераса. Жилищната
сграда на ул. „." № 28, гр. В. е въведена в експлоатация с Удостоверение №
27/13.02.2006 г., издадено от Район „П." - Община В.. Вещите лица са се
запознали и с Експертно конструктивно становище от 12.12.2005 г. относно
промяна на предназначението от ателие в бистро. В т. Трета от това становище е
формирано заключението, че „Помещенията са пригодни да изпълняват функциите, за
които са предназначени". Конструктивното становище е внесено в Община
Врана с вх. № АУ-18-Ж-2/16.01.2016 г., ведно с оценка за съответствие на
проектната документация за промяна предназначението от ателие в бистро на
сутеренния етаж. От прегледа на посочената оценка, вещите лица са установили,
че бистрото съгласно проектната документация за предвидената промяна не е отговаряло на хигиенните
изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, тъй като
по това време все е била действаща Наредба № 7. Съгласно Удостоверение №
Н-414/13.07.2016 г. на Община - В. е извършена промяна предназначението от
Ателие в „Бистро", находящо се в сутеренния етаж на жилищна сграда на ул.
„." № 28, по време на строителство.
В Обяснителна записка относно промяната на
предназначението, както и в част „Технологична" на Окончателен Доклад от
24.07.2006 г. от „Корект 99" ООД и на Констативен Акт за установяване
годността за приемане на строежа от 28.07.2006 г. са отразени предвидените
помещения за правилно протичане на технологичния процес: склад за съхранение на
напитки и амбалаж; санитарно-битов възел за персонала (със съблекалня, душ и
тоалетна); помещение за съхранение на хранителни продукти с ниско и средно
температурни съоръжения; подготвителна с кътове, работни маси, плотове и
хладилници за различни видове продукти; кухня, разделена на кътове за: студени
ястия, за топлинна обработка, за издаване на храната към залата през плот и
гише, с мивка, работна маса и стелаж за инвентар и кухненски посуда; умивалня
за трапезни съдове - предвидено е мръсните чинии през врата-гише да постъпват
от търговска зала и след измиването им се подават директно в кухнята, а
отпадъците се изнасят след работно време през залата в покрити
съдове, като се осъществява разделност по време; търговска зала с бар-плот;
тоалетни за посетители (мъже и жени) с предверия;
офис на управителя. Предвидените помещения в съответствие с проекта за промяна
на предназначението са отразени в Схема на обекта. Към посочените по-горе
документи вещите лица са се запознали с Работен
и технически проект и Обяснителна записка, част „В и К", с изчисления за
водоснабдяване с питейна вода и заустване на
отпадните битово-фекални води - само за жилищните
помещения и преустроените такива на бистрото. Вещите лиза са установили липсата
на данни за оразмеряване, проектиране и местоположение на съоръжения за улавяне
и заустване на дъждовните води за вътрешния двор.
С Удостоверение № 163/01.09.2006 г., издадено от Район
„П." - Община В., строеж на Бистро - II етап е въведено в експлоатация.
Относно предназначението на прохода, вещите лиза са установили, че по проект автомобилният проход е
предвиден да осигури достъп на автомобили до вътрешния двор на сградата, където
са предвидени гаражи. Служи и като подход до втория вход/изход, който е
предвидено да служи като евакуационен изход на бистрото. В автомобилния проход
е разположен и входът към общите части (стълбищна клетка, асансьор) и жилищата
в сградата. От това следва, че автомобилния проход няма друго предназначение освен евакуационен изход.
Вратите не са отбелязани в одобрения архитектурен
проект на сградата. Със Заповед № 2229/11.06.2012 г. от Община - В. и въз основа
на Констативен протокол № 32/06.03.2012 г. е наредено да се премахнат двете
преградни врати от двете страни на проход в жилищна сграда, находяща се на ул.
„." № 28. След постъпило Заявление за издаване на разрешение за строеж
(придружено от Протокол от Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в
сградата, Конструктивно становище и схема за разпределение на партер с посочени
места) от Район „П." - Община В. е издадено Разрешение за строеж №
37/21.03.2013 г. за монтиране на 2 броя врати с размери 240/240 см в двата края
на автомобилния проход на посочената жилищна сграда.
Вещите лица са достигнали до обоснованото от гледна
точка на съвкупната преценка на всички доказателства, заключение, вратине в прохода са монтирани повторно на 21.05.2013 г..
т.е. проходът не е бил затворен с врати за периода от юли 2012 г. до май 2013
г.. но бистрото не е функционирало по предназначение в посочения период за
повече от 9 месеца.
Монтираната повторно външна врата откъм ул. „." е
била с контролиран достъп - с ключ и персонален електронен код (каквито са предоС.и на ищцата), а преминаването през тази откъм
вътрешния двор е било безпрепятствено по всяко време - на вратата не е имало
ключалка. По този начин на собственика и на ползвателите е осигурен постоянен
достъп до бистрото през монтирани врати и автомобилния проход.
Преградните врати са премахнати впоследствие по жалба
на ищцата до Р Прокуратура и съгласно влязло в сила съдебно решение №
5254/23.12.2015 г. по гр. Дело № 6413/2014 г. на РС-В..
Преди промяната на собствеността, обектът е ползван от
тогавашните му собственици (К. и Дръндарски) по
предназначение като търговски обект за обществено хранене - Bar&Good Dinner „CITY". Зареждането на заведението и изнасяне на отпадъците било извършвано през
прохода, при наличие на врати. По време на действие на Договор за наем от
03.12.2010 г. С ВИП ГРУП БГ" ЕООД за срок от 5 години, прекратен през
януари 2012 г. вратите в двата края на автомобилния проход са били налични.
От горните факти, вещите лица заключават, че по време
на реалното функциониране на търговския обект за обществено хранене Bar&Good Dinner „CITY" и като дискотека
(коктейл-бар „Джак"), в двата края на автомобилния проход са били налични
преградни врати.
Вещите лица, са обосновали извод възоснова на Окончателния Доклад от 24.07.2006 г. от „Корект
99" ООД и Констативния Акт за установяване годността за приемане на
строежа от 28.07.2006 г., по одобрения проект, че входът към ателието
(променено като бистро) е осъществен чрез отделен достъп за клиенти откъм улица
„." посредством открито стълбище през английски двор и евакуационно
стълбище в задната част на обекта към вътрешния двор, но бистрото не е
разполагало с отделен вход за зареждане със суровини/изход за изнасяне на
отпадъци, различен от входа/изхода за клиенти, а това е в противоречие с
изискванията на чл.8 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията,
които произвеждат или търгуват с храни и към условията за производство и
търговия с качествени и безопасни храни.
В Оценка за съответствие на проектната документация
със съществените изисквания за строеж - Промяна предназначението от ателие в
бистро, част „Технологична" вещите лица са установили, че е предвидено "
за трапезна посуда отпадъците се изнасят
след работно време през залата в покрити съдове, като се осъществява разделност
по време“ , което не съответства на императивните изисквания на наредбата.
Вещите лица са констатирали и други несъответствия на
реалните дадености и проектната документация с хигиенните изисквания в нормативни документи. Посочват, че
пространственото разположение на в приземен етаж противоречи на чл. 5 от същата наредба. Сградата е разположена на улица с голяма
денивелация и при налична денивилация между улицата и
вътрешния двор, а този факт съответно предпоставка за наводняване на сградата. Наводненията се приемат като рискови за замърсяване на храните
в заведението. При оглед на имота е установена шахта с потопяема
помпа за изпомпване на вода. Вещите лица да установили липсата на данни в проектната документация за организиране на канализационната система за
улавяне и заустване на дъждовните води от вътрешния
двор. Монтиран е дворов
сифон, за който няма проект или изчисления за достатъчност да отвежда дъждавната вода. Вътрешният двор, като е част от тавана на бистрото също е
предпоставка за наводняване , влага и мухъл и риск от замърсяване на храните.
Според вещите лица, използването на обекта като питейно
заведение /дискотека ,коктейл-бар „Джак"/ създава шумови нива надхвърлящи
допустимите хигиенни норми за жилищни и обществени сгради. До този извод вещите лица са достигнали, от
документи в което са измерени нивата на шум от 83,9 dB, които надвишават граничната стойност от 75 dB съгласно нормативните изисквания. /Писмо отговор на
жалба с вх. № РД 11-9100/54/31.01.2011 г. от управителя на ЕС на живущите в
сградата/.
При извършения от вещите лица оглед се е установило пълна
липса на всякакъв вид оборудване - мивки (включително сифони и смесители),
работни маси/плотове и хладилници за различни видове продукти в подготвителната
зала; оборудване в кухнята, поради което вещите лица са били в невъзможност да
определят спазвани ли са необходимите съгласно нормативните документи хигиенни
изисквания за обекта относно наличието на технологичното оборудване, режим на
експлоатация и поддържане на обекта, използвани за целта средства. При огледа
се установило, че предвиденото по проекта за преустройство гише за издаване на
храната от кухнята към залата за клиенти е зазидано; липсва обособеното
помещение „умивалня за трапезни съдове", при което мръсните чинии през
вратата постъпват от търговска зала директно в кухнята. Липсата на гише за
издаване на храната и обособено помещение ..умивалня за трапезни съдове" е
предпоставка за пресичане пътищата на чистата и отпадъчната храна в мръсна
посуда, както и на чистата посуда с храна и отпадъци. Последното е в нарушение
на изискванията на чл. 12 от Закона за храните,
чл. 8 от Наредба №7. чл. 13 от Наредба № 5. принципите на Системата за
управление на безопасност на храните и на проекта за преустройство на бистрото.
На вещите лица не е била предоС.а
документация предвидена в чл, 12 от Закона за храните
технологична документация / производствени и хигиенни практики за производство
и търговия с храни; за система за анализ на опасностите и критични контролни
точки (НАССР); за система за управление на безопасността на храните/.
Посочената документация е задължителна при постъпки за регистрация на обекти за
производство и търговия с храни. Реалната
посока на пътищата за снабдяване, за изнасяне на храна, за мръсна посуда, за
отпадъчна храна и производствени отпадъци (кухненски и такива от
подготвителното отделение), проследени при огледа са отразени в
Схемата на обекта съгласно проекта за преустройство.
В частта нормативни изисквания в областта
на противопожарната и аварийна безопастност , вещите лица са съобразявали изискванията на
Наредба № 2 противопожарните и строително техничните норми
издадена от ВМР и Комитета по териториално и селищно устройство Обн. ДВ. бр.58 от 28 Юли 1987г., изм. ДВ. бр.ЗЗ от 19 Април
1994г„ отм. ДВ. бр.96 от 4 Декември 2009г. Отменена с § 8 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за
строителнотехнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар -
ДВ, бр. 96 от 4 декември 2009 г., в сила от 05.06.2010 г. НАРЕДБА № Ь-1971 от
29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар Обн, ДВ, бр. 96 от 04.12.2009
г., в сила от 04.06.2010 г.; попр. ДВ, бр. 17 от 02.03.2010 г.; изм. ДВ,бр. 101
от 28.12.2010 г.; изм. и доп. ДВ,бр. 75 от 27.08.2013 г., изм. и доп. ДВ, бр.69
от 19.08.2014г., изм. и доп. ДВ, бр.89 от 28.10.2014 г., изм. ДВ, бр.8 от
30.01.2015 г., изм. и доп. ДВ, бр.2 от 08.01.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр.1 от
03.01.2017 г.
Липсват данни а промяна на статута на автомобилния
проход. Промяната по време на строителството се е отнасяла за промяната на ателие,
разположено в сутерена на жилищната сграда в бистро. Промяната е обхващала обособяване
на помещения: търговска зала, работна площ на бара, миална
зала, кухня, подготвителни, съхранение на хранителни стоки, санитарни помещения
и офис на управителя. Не са се извършвали други конструктивни промени. Не са
били засягани обши части на сградата или инсталации. Последваща промяна
предназначение в жилищната сграда не е установена. Следователно сградата и
респективно автомобилният подход трябва да се използват съгласно издадения
документ за въвеждане на сградата в експлоатация.
В екзекутивната и строителна документация приложена в
делото е извършена оценка на безопасността на бистрото, но не е разгледан
втория изход и съответствието му с нормативните изисквани, което е от
съществена важност за експлоатацията на бистрото. В отговор на въпрос № 5 е
посочено нормативно основание за несъответствие на втория изход с нормативните
изисквания. Наличието на един евакуационен изход за помещение, не е достатъчен
за да осигури безопасност на посетителите в случай на аварийна ситуация.
Съгласно Обяснителна записка, проектът на обект
„Жилищна сграда на ул. „." № 28". част Архитектурен, фаза Работен
проект, предвижда, че на приземен етаж е предвиден проход за автомобили, гаражи
към двора и магазин разположен в частта към улицата, както и отделен подход към
магазина в подземния етаж, оформен като атриум. От
приложената към делото „Оценка за съответствие на проектната документация за
промяна предназначението от ателие в бистро на сутеренния етаж" от
Декември 2005 г. е посочено, че по одобрения проект ателието се състои от:
основно помещение, битовка и тоалетна, вход към
ателието, осъществен чрез отделен достъп от пространството пред сградата
посредством открито стълбище през широк английски двор и евакуационно стълбище
в задната част на ателието ("към вътрешния двор). Съгласно новите
изменения се предвижда обособяване на допълнителни помещения, като се запазват
входа към ателието от улицата през английския двор и евакуационното стълбище.
Нормативният документ по който се е проектирала
промяна предназначението на ателието в бистро е НАРЕДБА М 2 ЗА
ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ СТРОИТЕЛНО-ТЕХНИЧЕСКИ НОРМИ Издадена от Министерството на
вътрешните работи и Комитета по териториално и селищно устройство Обн. ДВ. бр.58 от 28 Юли 1987г., изм. ДВ. бр.ЗЗ от 19 Април
1994г., отм. ДВ. бр.96 от 4 Декември 2009г. Отменена с § 8 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредба М 1з- 1971 от 29 октомври 2009 г. за строимелнотехнически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар - ДВ, бр. 96 от 4 декември 2009 г., в сила от 05.06.2010
г. В Наредбата няма определение за безопасна зона. Такова определение е
заложено в сега действащата Наредба N2 1з-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар Обн. ДВ, бр. 96 от 04.12.2009 г., в сила от 04.06.2010 г.;
попр. ДВ, бр. 17от 02.03.2010 г.; изм. ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.; изм. и
доп. ДВ, бр. 75 от 27.08.2013 гизм. и доп. ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., изм. ДВ, бр.
8 от 30.01.2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 08.01.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр.
1 от 03.01.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 63 от 31.07.2018 г. в чл.
32. Изискването на Наредба № 1з-1971/2009 г. може да бъде приложено към
процесното бистро само в условията на чл. 1, ал. 4 - „ при реконструкция,
основно обновяване, основен ремонт или промяна на предназначението на обект или
на част от него, както и при извършване на строителни и монтажни работи, за
които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от
ЗУТ" и то само в обхвата на разрешението на строеж.
Бистрото е разположено в сутерен и е предвидено за 48
места. Съгласно изискванията на чл. 153, ал. 2, т,4 и ал. 3 на Наредба № 2
ПСТН, по която е извършена промяна предназначение на ателие в бистро то трябва
да има два разсредоточени изхода. Вторият изход, водещ към вътрешния
двор на сградата не отговаря на изискванията на наредбата и не може да бъде
приет за евакуационен.
В Разрешението за строеж № 37 /21.03.2013 г. строежът
е описан като IV категория по ЗУТ и съгласуването на проекти с органите на ПБЗН
не е задължително за инвеститорите. В Наредба № 1з-1971/2009 г. евакуацията на
хора от сгради е разгледана в глава седма. Съгласно наредбата евакуационните пътища
се проектират в зависимост от броя и възможността за самостоятелно придвижване
на хората в помещението и строежа, броя на етажите и/или височината на строежа,
класа на функционалната пожарна опасност, разположението и площта на
помещенията. Така също се въвеждат термини като краен евакуационен изход,
безопасна зона и защитена зона. Без да се оцени евакуацията на хора в цялата
сграда не може да се даде еднозначен отговор на зададения въпрос. В предС.ите чертежи в делото се
виждат гаражни клетки за леки автомобили във вътрешния двор на сградата. Не се
намери документация показваща промяна предназначението на тези гаражни клетки в
помещения с друго предназначение, както и кога е положена хидроизолацията във
вътрешния двор. При извършеният оглед, вищите лица са
установили праг с височина около 18 см. на входа към автомобилния подход от
страната на вътрешния двор. Поради
всички тези промени, вещото лице не може да даде отговор дали монтираните врати
с разрешение № 37 са съответствали на техническите изисквания за пожарна
безопасност.
В становище на Първа РСПАБ В. №1094/11.07.2003 г. за
противопожарна осигуреност на строеж: Жилищна сграда с магазини на ул. . № 28 е
посочено, че в сутерена на сградата има магазин с два изхода водещи навън. РСПАБ
е съгласувала предС.ите
ПСМ. След промяната на предназначение бистрото придобива следните параметри:
площ 217,73м. кв. и според архитектурния проект е за 44 човека и 4 човека
персонал. Съгласно изискванията на чл. 153, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 ПСТН се
допуска един евакуационен изход за помещения разположени в подземни етажи, с
площ до 300 м.кв. и за не повече от 15 човека. Бистрото трябва да има два
разсредоточени изхода. Тъй като помещението е подземно чл. 156, ал. 4. допуска С.та
височина на вратите и проходите по пътя за евакуация, водещи в подземни етажи,
тази височина да бъде намалена до 1.9 м. При направения оглед на бистрото на
22.01.2020 г. височината на прохода на стълбището е измерена 179 - 162 см..
Височината на прохода на стълбищната клетка не отговаря на изискващите се
минимум 190 см. и този изход не може да се приеме за евакуационен, а съответно
и стълбището не може да бъде използвано за евакуация на хора от бистрото.
Предвид осигурения постоянен достъп до бистрото през
монтираните въз основа на издаденото Разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г.
врати на прохода (както и през поС.ите през 2006 г.), наличието или отсъствието им няма
отношение към дейността на бистрото. Функционирането на последното по
предназначение зависи единствено от това да бъдат спазени хигиенните
изисквания, отнасящи се до: проектирането, изграждането и устройството на
помещенията му; технологичното оборудване; режима на експлоатация, условията на
поддържане на обекта и използваните за целта средства. Видно от всички
приложени към делото документи за проекта относно промяна предназначението от
ателие в бистро и за въвеждането му в експлоатация, голяма част от
посочените в приложимите нормативни документи хигиенни изисквания не са
спазени.
Това противоречи на издаденото Експертно конструктивно
становище от 12.12.2005 г. относно промяна на предназначението от ателие в
бистро, в т. 3 от което е заключено, че „Помещенията са пригодни да изпълняват
функциите, за които са предназначени".
Предвид факта, че проходът не е бил затворен с врати
през определени периоди от време, реална пречка (поради монтираните врати) за
дейността на бистрото не е била налична.
Според вещите лица главното препятствие за
функциониране на бистрото е допуснатото несъответствие на проекта с хигиенните
изисквания и като следствие от това - невъзможността да се разработи изискана
съгласно чл. 12 от Закона за храните технологична документация: документация за
въведени добри производствени и хигиенни практики за производство и търговия с
храни; за система за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР);
за система за управление на безопасността на храните. Според вещите лица наличието или отсъствието на монтираните въз
основа на издаденото Разрешение за строеж № 37/21,03.2013 г. врати на прохода
няма отношение към дейността на бистрото.
Функдионирането на последното зависи единствено от това да бъдат спазени хигиенните
изисквания, отнасящи се до: проектирането, изграждането и устройството на
помещенията му: технологичното оборудване: режима на експлоатация, условията на
поддържане на обекта и използваните за целта средства. При наличие на
контролиран достъп с ключ и персонален електронен код осигурен, каквито са предоС.и на ищцата, достъпът за персонала до бистрото през
прохода не се възпрепятства. Що се отнася до доставчиците на бистрото -
преминаването им с автомобил е невъзможно, поради на наличието на бордюр на
тротоара пред сградата, но за доставка на продукти ръчно или с количка - не е
съществувал ограничен достъп до бистрото.
Процесното бистро не отговаря на изискванията на
Закона за храните, на Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията,
които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и
търговия с качествени и безопасни храни и на Наредба № 5 от 25 май 2006 г. за
хигиената на храните. Бистрото не е разполагало с отделен вход за зареждане със
суровини/изход за изнасяне на отпадъци, различен от входа/изхода за клиенти.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни
изводи:
Съгласно чл.
45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Деликтната отговорност на ответника се предпоставя от наличието на
фактически състав, включващ следните елементи: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вина на
извършителя, причинени вреди другиму, установяване на причинна връзка между
извършеното противоправно деяние и претърпените от пострадалото лице вреди.
Обективните елементи от състава на деликта подлежат на доказване от страна на
ищеца, докато субективният елемент – вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Относно деянието и
неговата противоправност.
С
решение № 5254 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 6413 по
опис на ВРС за 2014 г. е осъдена етажната собственост на жилищна сграда с административен
адрес гр. В., ул. „.“ № 28, представлявана от управителя П.Ж.Я. да преустанови
действията, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на И.С.В.
с ЕГН ********** *** по отношение на собственият й недвижим имот Бистро – Бар,
находящ се на сутеренен етаж от сграда в гр. В., ул. „.“ № 28, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.135.1.14 по КККР, като етажните
собственици следва да премахнат монтираните 2 броя врати от PVC дограма, с остъкляване , в двата края на
автомобилния проход на същата сграда,
изградена в УПИ XVIII – 20,
кв. 619 по плана на 5-ти м.р. на гр. В., Решението е влязло в законна сила на
25.07.2017 г.
Действия по чл. 109 от ЗС са противоправни, защото пречат на
собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем, затова се
санкционират от закона. Решението на съда е задължително за страните, от
момента в който има изпълнителна сила. За минал период, страната, която е била
възпрепятствана да ползва имота си в пълен обем, може да претендира обезщетение
за вреди, но не може да се позовава на решението, а на общо основание в
настоящия процес следва да доказва
деянието, неговото авторство и неговата противоправност.
В случай, че с исковата молба, с която е предявен иска с пр. основание чл. 109
от ЗС или с отделна покана, ищцата е поискала от ответниците обезщетение, то
основанието за негово присъждане не е обезщетение за вреди.
Съдебното решение, обосновава противоправност
на деянието, но субективните предели на силата на присъдено нещо, се отнася до
етажната собственост, а не до собствениците на конкретни обекти. Решението на
общото събраните за поставяне на врати, ограничаващи с контролиран достъп
прохода към сградата, ангажира етажната собственост, а не собствениците на самостоятелни обекти. Наличието на разрешение
за строеж, независимо от неговата действителност изключва вината, като
субективен елемент на отговорността за всеки един от етажните собственици до
влизане в сила на съдебното решение с правно основание чл. 109 от ЗС. Отделен е
въпроса дали противоправността, санкционирана от съда
с решение по предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС е довела до вредите,
за които ищцата носи тежестта на доказване.
Относно вредите: Твърдението на
ищцата е, че действията санкционирани от съда, по предявен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС са довели до прекратяване на договора за наем и до невъзможността имотът да бъде
отдаден по предназначение на друг наемател. Договорът за наем, който ищцата е
сключила през декември 2010 г. с едногодишен гратисен период, съвпада с
намеренията на св. К. през 2012 г. да наеме имота. От тогава, свидетелят е
присъствал на ОС на ЕС, на които разбрал, че съществуват спорове относно начина,
по който се експлоатира имота и това го мотивира да се откаже. Общата теза,
изложена в исковата молба, че вредите, които ищцата е претърпява описани като
възпрепятстване ползването на имота поради поставяне на преградни стени, освен,
че не е доказана, е опровергана от предС.ите от ответниците доказателства и заключенията на вещите
лица. Установено е по делото, че имота
има дефекти, които са обективни причини да
не може бъде ползван по предназначение. Такива са установените несъответствия
между техническите изисквания за ползване на бистро-бар и действителното
състояние на имота. Установено е по делото, че проходът е обща част към
сградата, следователно се ползва от всички собственици, в това число и ищцата,
която също е собственик на самостоятелен обект. Контролирания достъп до
вътрешния двор, установено със съдебното решение, с което е разгледан иск с правно основание чл. 109 от
ЗС като не законен, не определя собственика на един от обектите, в случая
ищцата, като собственик с изключителни права върху тази част. Решението по чл.
109 от ЗС, не променя общата част от собствеността в индивидуална, а само
коригира начина, по който ще се осъществява достъпа /свободно или чрез
заключващо устройство, съответно преградни врати/.
Тезата,
на ищцата, че преградната двукрила врата е довела до невъзможността да отдаде
под наем търговския обект, не е доказана. В тази връзка са ангажирани само
гласни доказателства, които съдът преценява, като недостатъчни да обосноват
вероятност на твърдението, още по-малко да го докажат.
Основателни
са възраженията на ответниците, доказани със СТЕ, че имота изключителна
собственост на ищцата има дефекти, заложени още в строителството, неотстранени
в процедурата за промяна на предназначението и те са причина, да не може да
реализира прогнозираната печалба, претендирана пред съда и като пропусната
полза.
Връзката
между кредита, покупката на имота и неговото изплащане също е недоказана. Съдът
не е ангажиран с доказателства за твърденията, че е съществувал одобрен от
банката бизнес план, който да е обвързан с преценката на оценител, за
възвръщаемостта на кредита чрез отдаването под наем или друг вид стопанска
дейност. Личните преценки на ищцата и действителните пазарни възможности,
съдържат риск, който се поема от инвеститора.
Бистрото, ползвано като нощен бар до 05.01.2012 г, оценено от вещото
лице инж. Р.П. като такъв вид заведение /пазарни аналози с други нощни
заведения, тип „пиано-бар“/, ползвано от наемателите, които са се отказали от
договора за наем /ако това е така, защото ищцата не е ангажирала доказателства/,
не може да функционира в жилищна сграда, независимо дали има или няма врати на
прохода.
Вредите,
които ищцата твърди, че е претърпяла, съдът приема като вероятно /защото няма
доказателства/ съществуващи, но не и доказани по реда на пълното и главно
доказване, за да ги обвърже със следващия елемент от фактическия състав на
основанието на което се претендира обезщетение – причинната връзка, между
деянието и вредите.
Относно
изискването за пряка връзка между деянието и вредата, съдът намира следното: В
тежест на ищцата е да докаже, че поставянето на врати в прохода се е отразило
пряко на факта, че наемателите са прекратили договора за наем и че съществуването
на тези врати през целия период от време е било пречка за наемането на имота от
други субекти. Доказването на пряка връзка, поставя определени изисквания за
активност в представяне на доказателства, винаги когато има възражения от
ответниците, че съществуват и други причини водещи до вреди.
Съдът не е ангажиран с доказателства
от ищцата. Като цяло твърденията изложени в исковата молба, поддържани в
течение на на първоинстанционното производство 1. че
наличието на съдебно решение по чл. 109 от ЗС обвързва настоящия съд с
доказателство за деянието и неговата противоправност
и 2. че решението на въззивния съд по гр.д. 3374 по описа за 2015 г., обвързва настоящия
съд , както с мотивите така и с диспозитива, тъй като се отнася до същите факти
и страни, но за различен период, не са достатъчни да обвържат съда с позитивно
решение.
В решението на въззивния
съд по гр.д. 3374 по описа за 2015 г.
пред съда е предС. договор за наем от
03.12.2010 г., сключен между ищцата в качеството й на наемодател, от една
страна, и „ВИП ГРУП БГ” ООД като наемател, от друга страна, наемодателят е
предоставил за временно ползване срещу заплащане следния недвижим имот:
бар-бистро, находящ се на сутеренен етаж от жилищна сграда в гр. В., ул. „.” №
28, за срок от 5 години, считано от датата на подписване на договора, при
посочена в чл. 4.1 месечна наемна цена, както следва: за периода 03.02.2011 г.
– 03.12.2011 г. – 1000 евро; за периода 03.12.2011г. – 03.12.2012 г. – 1250
евро. В това производство е предС.о доказателство, че
договорът за наем е прекратен на 05.01.2012
г. с приемо-предавателен протокол от същата
дата.
Този протокол, доказва, че за
претендирания в настоящото производство период от време /22.03.3013 г.
-25.07.2017 г. /, ищцата не е била страна по този договор за наем.
Следователно главният иск, с който претендира вреди от невъзможността да
си служи с имота по предназначение е недоказан.
Претенцията за пропуснати ползи, също
не може да се обосновава с прекратен на 05.01.2012 г. договор, нито със
свидетелските показания на един свидетел, който е имал намерение, да наеме
имота на ищцата. Достоверността на тези показания са разколебани от факта, че в
периода на намерението, за което свидетелства е имал интимни отношения с
ищцата. Пред съда не е предС.о каквото и да е друго
доказателство, че в периода след прекратяване на договора за наем, считано от
05.01.2012 г. до датата на влизане в законна сила на решението по предявения
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, ищцата е изпитвала затруднения да отдаде
имота, поради наличието на врати в прохода. Следва да се има предвид, че тези
врати не са официалния вход на бистрото и за да са обективна пречка за отдаване
под наем, реализиране на приходи, следва да има изрично доказателство.
Претенцията за неимуществени вреди, също е
недоказана. Нито един от твърдените в исковата молба факти, за психичните преживявания
на ищцата не е доказан. Не е доказан и
факта, че е била принудена да промени местоживеенето си в друга държава членка
на ЕС по икономически причини, още по-малко свързани с вратите на прохода.
Във връзка с
многобройните възражения на ответниците са събрани доказателства, че имота, който ответницата отдава под наем
има дефекти, заложени в проектната и екзекутивна документация, които са
обективни и не могат да бъдат отстранени. Ползването на имота като нощно
заведение е недопустимо, тъй като се намира в жилищна сграда, а
предназначението му за бистро е компрометирано от обективни факти, които не са
свързани със съществуването на врати в проходното пространство. Затова, съдът
приема, че липсва пряка връзка между наличието на врати в претендирания период
и прекратяване на договора за наем /факт осъществен преди претендирания период/,
а в евентуалност невъзможността да го отдава под наем.
Относно вината. Този елемент от
фактическия състав на претенцията се предполага до доказване на противното,
затова тежестта на доказване е за ответниците. Затварянето на прохода в
жилищната сграда се характеризира с упоритост от страна на собствениците в ЕС.
В един дълъг времеви период, са съществували врати, първоначално без
контролиран достъп, поС.и без разрешение за строеж, а
в последствие /в процесния период/ с контролиран достъп и възоснова на
Решение на ОС и Разрешение за строеж. Вината е субективно отношение на дееца
към деянието, поради което за действия, които са извършени възоснова
на писмена заповед или разрешение от компетентен орган, деецът не носи
отговорност. Незаконните строежи, поставят пред гражданските съдилища въпроса
за премахването им и при наличие на разрешения за строеж, ако последните са
недействителни, но от това не следва, че деецът е действал виновно.
В
хипотезата, в която се извършва незаконен строеж без разрешение, вината се
предполага до доказване на противното, но в хипотезата, в която е издадено
разрешение за строеж, на извършителя на строежа не може да се вменява вина.
Т.е. такъв строеж подлежи на премахване, но не обосновава имуществена
отговорност на извършителя на строежа, точно поради липсата на елемент от
фактическия състав на отговорността за вреди – вина. В тази хипотеза, се
прилага ЗОДОВ.
Достатъчно
е към датата на извършване на фактическото действие по строителство да е налице
влязъл в законна сила административен акт или такъв, който подлежи на
предварително изпълнение. Административният правен ред, защитава субектите на
разрешените права от претенции за вреди, като такива се поемат от административните органи по реда на специалния
закон. Това препращане в отговорността, поставя справедлив ред за обезщетение и
представлява пречка за неоснователно обогатяване, веднъж с претенция към извършилите
с правно основание по чл. 45 от ЗЗД и втори път с претенция към
административният орган, който е наредил, разрешил /според компетентността си/
извършване на действието.
При
липсата на който е да е елемент от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД,
претенцията е неоснователна.
За
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че претенцията за солидарност не
почива на фактите установени по делото. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД,
теоретично не поставя усложнения в практиката, че води до солидарна
отговорност, ако деянието е извършено от няколко лица при еднаквост на формата
на вината за всяко от тях. Това означава, че правопораждащия
факт на солидарната претенция е множество дейци при осъществяване на противоправното
деяние. Изхождайки от съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по иск с
пр. основание чл. 109 от ЗС, ответник е етажната собственост. Макар и етажната
собственост да не е ЮЛ, тя представлява фикция, на която ЗУЕС при определени
хипотези придава правосубектност. Противоправната характеристика на деянията,
които чл. 109 от ЗС санкционира, не определят отговорност на собствениците на
самостоятелни обекти в етажната собственост по реда на чл. 45 от ЗЗД,
най-малкото защото, субектите на права на собственост в етажната собственост се
променят във връзка с промени в правата, които притежават при определени
периоди от време.
Като цяло въпросът за отговорността на
етажната собственост като фикция за
специална правосубектност, не следва да излиза от конкретните норми на ЗУЕС,
който в изрично изброени от закона случаи допуска тази правосубектност.
Настоящият съд намира, че когато вреда е нанесена от решение на ОС на ЕС и
същата е осъдена да преустанови определено действие или да извърши действие,
отговорността за вреди следва да се понася, от лицата взели решението според
квотата, с която участват в общите части, а не солидарно. Това становище е
инцидентно по-повод наличието на влязло в законна сила съдебно решение, в което
като ответник е приета ЕС, а не физическите лица, които формират общността към
определен момент.
Предвид
изхода от спора, в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно предС.и от ответниците списъци.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.Б.С. с ЕГН********** ***, представлявана от адв. К.Г. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр.,В., ул. „Драва Соболч“ № 8, офис 2 против Н.Р.Б., ЕГН **********, П. Ж. Я., ЕГН **********, Х.М.М., ЕГН **********, представлявани от адвокат Д.И. от ВАК с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. В.; бул. Владислав Варненчик 55, ет. 4, офис 14А, Г.П.Б., ЕГН **********, В.И.Б., ЕГН **********, О.Л.Н.,
ЕГН **********, М.Г. Н., ЕГН **********, представлявани от адв.
Д.В. от ВАк с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр. В., ул. „С.В.“ № 6, ет.2, офис 2, И.Л.В., ЕГН **********, Д.С.В.,
ЕГН **********, К.Й.А., ЕГН ********** И.Н.,
Гражданка на Държавата Израел, родена на *** година в Украйна и МЕДИЛИНК-2001,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „." № 26
партер, представлявано от управителя Р. Х. К., ЕГН **********, всички предстсавлявани от
адвокат П.С. и С.Т. от ВАС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване –
гр. В., ул. „Ал.Дякович“ № 45, ет. 4, всички членове
на Етажната собственост в сграда, с административен адрес – гр.В., ул. „.“ №
28, представлявана от управителя П.Ж.Я. кумулативно
съединени искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата
сумата от 104 000
лева., претендирана като обезщетение за причинени през периода 22.03.2013 г. – 25.07.2017
г. имуществени вреди по твърдението, че поради незаконно извършено от
ответниците строителство в общите части - автомобилен подход на сградата с адм.
адрес гр. В., ул. „.” № 28, което е препятствало ползването на притежаваното от
ищцата бистро в същата сграда, ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на увреждането до окончателното заплащане и сумата 10 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея през този период
повишена тревожност и дълбоко безпокойство, дължащи се на невъзможността да
ползва притежаваното от нея бистро по предназначение и съответно да погасява
кредитните си задължения,
да живее в родината си и да се грижи за своята майка и син, на основание чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и евентуално
съединения на иска за имуществени вреди, иск за същото по размер обезщетение от
104 000 лева, претендирано като обезщетение
за пропуснати ползи, от невъзможността да отдаде под наем имота си и съответно
да реализира приход от веща в размера на месечния наем за същия период, на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, при участието на трети лица помагачи Община В., БУЛСТАТ
*********, представлявана от кмета И.П., с адрес ***, помагач на ответниците К.Й.А.,
Д.С.В., И.Л.В., И.Н. и „Медилинк - 2001" ЕООД, О.Л.Н. , М.Г. Н., В.И.Б. , Г.П.Б. и
Национален строителен
контрол, Булстат *********, чрез Началника на ДНСК, адрес – гр. София, бул.
„Х. Ботев“ № помагач на ответниците, К.Й.А.,
Д.С.В., И.Л.В., И.Н., и „Медилинк - 2001" ЕООД.
ОСЪЖДА И.Б.С. с ЕГН**********
***, представлявана от адв. К.Г. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.,В., ул. „Драва Соболч“ № 8, офис 2 да заплати на Н.Р.Б., ЕГН **********,
П. Ж. Я., ЕГН **********, Х.М.М., ЕГН **********,
представлявани от адвокат Д.И. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване гр. В.; бул.
Владислав Варненчик 55, ет. 4, офис 14А,
общо сумата от 3 810 лева,
по 1270 лева за всеки от ответниците, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.С. с ЕГН**********
***, представлявана от адв. К.Г. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.,В., ул. „Драва Соболч“ № 8, офис 2 да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********,
В.И.Б., ЕГН **********, О.Л.Н., ЕГН **********, М.Г. Н., ЕГН **********,
представлявани от адв. Д.В. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. В., ул. „С.В.“ № 6, ет.2, офис 2
общо сумата от 3556 лева, от които 3400 лева адвокатско възнаграждение 156 лева
депозит за възнаграждение на вещо лице, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.С. с ЕГН**********
***, представлявана от адв. К.Г. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.,В., ул. „Драва Соболч“ № 8, офис 2 да заплати на И.Л.В., ЕГН
**********, К.Й.А., ЕГН ********** И.Н.,
Гражданка на Държавата Израел, родена на *** година в Украйна и МЕДИЛИНК-2001,
ЕИК *********,представлявани от адвокат П.С. от ВАК с адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа гр. В., ул. „Ал.Дякович“ №
45, ет. 4 общо сумата от
4021 лева, от които 2500 лева адвокатско възнаграждение, 6 лева съдебно
удостоверение и 1515 лева, депозит за възнаграждение на вещи лица, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Б.С. с ЕГН**********
***, представлявана от адв. К.Г. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.,В., ул. „Драва Соболч“ № 8, офис 2 да заплати на Д.С.В., ЕГН
********** и МЕДИЛИНК-2001, ЕИК *********, представлявани от адвокат С.Т. от
ВАС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.В., ул. „Ал.Дякович“ № 45, ет. 4, общо сумата от 2500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: