ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. ХАСКОВО , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.
Производството е образувано по въззивен протест от РП-Хасково, ТО-
Свиленград против Определение № 16/19.04.2021г., постановено по ЧНД №252/2021г. по
описа на Районен съд- Свиленград, с което е отменено като необосновано и
незаконосъобразно Постановление от 17.03.2021г. на РП- Хасково, ТО- Свиленград за
прекратяване на наказателното производство по БП №39/2021г. по описа на РУ-Свиленград,
образувано срещу К. М. Д. ЕГН ********** за престъпление по чл.183 ал.1 НК.
В протеста се прави извод, че определението на РС-Свиленград е неправилно и
необосновано. Твърди се, че в мотивите на същото не са обсъдени и анализирани
установените по делото факти, вместо което са развити теоретични положения, касаещи
обективната страна на престъплението по чл.183 ал.1 НК. Настоява се, че в
Постановлението за прекратяване на наказателното производство са изложени обстойни
правни изводи, касателно приложението на чл.9 ал.2 НК. В конкретика като аргументи в
тази насока се сочат установените в хода на разследването обстоятелства, а именно:
обективираната от епидемиологичната обстановка невъзможност на майката да си намери
работа, отсъствието на професионална квалификация и неполучаването на обезщетение за
безработица и временна неработоспособност. Акцентира се върху обстоятелството, че
майката е изпълнявала задължението си за плащане на издръжка известен период от време.
Отделно се излагат доводи, касаещи субективната страна на престъплението. Твърди се, че
при осъществяване на деянието не е налице умисъл от страна на майката, какъвто е
необходим за реализиране състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК. В тази насока е
посочена практика на ВКС. В този смисъл се прави извод, че обществената опасност на
деянието е изключително ниска. С тези доводи представителят на прокуратурата предлага
въззивният съд да отмени определението на РС- Свиленград.
Въззивният протест е подаден в предвидения от закона срок и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустим.
След като се запозна с въззивния протест, атакуваното определение,
постановлението на РП-Свиленград и със събраните доказателства по бързото
1
производство, съдът намира за установено следното:
Бързо производство №39/2021г. по описа на РУ-Свиленград е образувано по реда
на чл.356 ал.2 НПК с Постановление на прокурор при РП- Хасково, ТО- Свиленград с оглед
наличие на основанията по чл.356 ал.1 т.1- т.4 НПК срещу К. М. Д. ЕГН ********** от гр.Л.
за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК. В хода на проведеното разследване са
извършени разпити на свидетели и е изискана и получена информация от различни
държавни институции, в резултат на което е установена следната фактическа обстановка:
През 2011г. св.А. Г. и св.К.Д. заживели на съпружески начала. От съвместното им
съжителство на 02.05.2014г. се родило дете– малолетният А. А. Г.
През месец юни 2019 год. св.А. Г. заминал за Г., за да работи. Малко след това
св.К.Д., при която останало да живее детето, започнала връзка с друг мъж. Не след дълго, тя
напуснала дома си, а детето останало да живее с родителите на бащата.
В края на 2019 год. св.А. Г. подал искова молба до РС-Свиленград за
предоставяне упражняването на родителските права върху детето и за осъждане на майката
да плаща издръжка на детето. В хода на съдебното производство двамата родители
постигнали Съдебна спогодба по така образуваното гр.д. №1259/2019 год. по описа на РС-
Свиленград, одобрена с определение № 132 /25.02.2020 г., влязла в сила на 04.03.2020 г., по
силата на която на св.Г. били предоставени родителските права. Със същия акт било
одобрено и постигнатото между страните споразумение, за това св.К. Д. да изплаща месечна
издръжка за дето в размер на 160 лева.
Св. К. Д. изпълнявала задълженията за заплащане на издръжка до месец юли
2020г./вкл./, макар и с известно забавяне, след което преустановила плащането. В тази
връзка св.Г. подал жалба в ТО-Свиленград, РП-Хасково, в резултат на което било
образувано бързото производство. Междувременно през месец декември 2020г. и през месец
март 2021г., св.Д. превела по банков път дължимата месечна издръжка за детето за месеците
август и септември 2020г. /на два пъти по 160лева/.
Разпитана в качеството на свидетел в хода на бързото производство, св.Д.
изложила като причина за неизпълнение на задължението си заплащане на издръжка
усложнената епидемиологична обстановка, свързана с коронавируса, поради което останала
без работа и нямала доходи.
В хода на разследването била изискана и приобщена информация от различни
държавни институции. По този начин било установено, че към инкриминирания период
св.Д. няма регистрирани трудови договори /с изключение на сезонна работа за м.08 и
09.2020г./, не е получавала обезщетения за безработица и временна нетрудоспособност, не е
била регистрирана в Бюрото по труда и срещу нея не са били завеждани изпълнителни
производства в СИС при РС- Свиленград. Установено било, че свидетелката е неосъждана.
На основание чл.199 и чл.357, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9 ал.2 от
НК наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство. В обстоятелствената
част на своя акт прокурорът изложил доводи за приложимост на чл.9 ал.2 НК. Счел, че с
извършеното от св.Д. е осъществено престъплението по чл.183 ал.1 НК, но деянието не е
престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. В тази връзка
изложил твърдения за това, че обществената значимост и характерът на обекта на
посегателство на престъплението се отличават със значително по-малка тежест спрямо
другите престъпления от същия раздел на НК. Посочил, че определеният с одобрената
спогодба размер от 160 лева на месечната издръжка е минимален и като такъв принципно е
крайно недостатъчен за задоволяване потребностите на детето. Изтъкнал, че при липса на
доброволно плащане на задължението за издръжка от страна на майката, бащата разполага с
правото да инициира производство по принудително изпълнение. Като основна причина за
неизпълнението на задължението за издръжка прокурорът приел наличието на
непреодолими пречки от обективен характер, каквато представлява усложнената
епидемиологичната обстановка в страната, препястваща възможността на майката да си
2
намери работа. По този начин обосновал и липсата на умисъл за извършване на
престъплението. Въз основа на тези констатации е прието, че деянието е малозначително,
поради което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
и чл.9 ал.2 НК.
В производството по чл. 243 НПК първоинстанционният съд най-общо възприел
с определението си приетата от наблюдаващия прокурор в прекратителното постановление
фактическа обстановка. Първоинстанционният съд пространно изложил теоретични
разсъждения, касаещи престъплението по чл.183 ал.1 НК, включително и такива по
приложението на чл.26 НК, които са без отношение за настоящия казус. Споменато е за
наличието на по-нова съдебна практика на ВКС, засягаща субективната страна на
престъплението и необходимостта изпълнителното деяние, а именно противоправното
бездействие, да бъде извършено при форма на вината пряк умисъл. Едва в края на
мотивната част на съдебния акт е направен конкретен коментар за основателността на
прокурорското постановление, предмет на развилото се съдебно производство. Съдът приел,
че не е налице обективна невъзможност за св.Д. да изпълнява задължението си за плащане
на издръжка за малолетното си дете, тъй като същата е в трудоспособна възраст и
същевременно липсват доказателства да е в недобро здравословно състояние, което да я
възпрепятства да полага труд. Акцентира се и върху обстоятелството, че св.Д. дори не е
положила усилия да се регистрира в бюрото по труда. Най-накрая се прави извод, че липсата
на имущество и липса на доходи не я освобождава от задължението й като родител да
издържа детето си. С тези доводи РС- Свиленград отменил Постановлението на РП-
Хасково, ТО- Свиленград и върнал делото на прокурора.
При така установената фактическа обстановка по бързото производство,
настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение следва да бъде
потвърдено поради следните съображения:
В производството по чл.243 НПК съдът има за задача да провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване- дали изводите
на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено
пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими
доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени
действия. За да се достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено
съставомерно деяние и прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат
събрани доказателства относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на
такива. Това може да се извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването.
В настоящия случай горното не е било сторено в пълен обем. Действително
органите на досъдебното производство са извършили всички възможни процесуално-
следствени действия, свързани с предмета на разследване. Положени са усилия за
изясняването на обективната истина, като са били разпитани лицата, чиито показания имат
значение по делото. Чрез приобщената по реда на чл.159 ал.1 НПК информация са събрани
доказателства за осъществяване съставомерните признаци на престъплението.
Основният недостатък на прокурорския акт, с който е прекратено наказателното
производство по делото, се изразява в неправилния анализ на доказателствата, превратната
им интерпретация и погрешните крайни изводи, до които е достигнал държавния обвинител.
Доколкото дейността по анализ на доказателствата е специфична такава, която се определя
от професионалните умения, теоретичната подготвеност и индивидуалната специфика на
изказ на изготвящия акта прокурор, то преценката за пълнотата на извършването й следва
бъде съобразена с всяка една от тези предпоставки. В този смисъл, и след внимателен
прочит на контролираното прокурорско постановление, настоящият въззивен състав, не
намира същото за лишено от мотиви. В обстоятелствената част е направен анализ, макар и
превратен, на събраните по делото доказателства. Налице е аргументация на изложените
изводи за приложимостта на чл.9 ал.2 НК, която обаче се явява неотносима за настоящия
казус.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено,
3
чрез бездействие- липса на фактическо и правно действие за плащане на дължимата
издръжка. Безспорно установено по делото е, че за периода от месец август 2020г. до месец
януари 2021г. включително (общо 6 месеца) св.Д. не е изпълнила задължението си за
ежемесечно изплащане на дължимата издръжка на малолетното си дете. Същата е
извършила плащане на две от така дължимите плащания за издръжка след образуване на
наказателното производство срещу нея. Дори да се приеме, че през инкриминирания период
св.Д. е била действително финансово затруднена (предвид пандемичната обстановка в
страната), то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на
престъплението, тъй като тя дължи издръжка независимо дали е трудово ангажирана и без
значение какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на детето. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно, с алиментен характер.
Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението, което следва да се изплаща месечно, а не накуп.
Конкретното поведение на св.Д. не може да се квалифицира като малозначително
по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата относно
това дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези
отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малко
закъснение при даването на издръжката, нито за пренебрежимо малка сума на дължимата
издръжка. Тъкмо напротив – касае се за забавяне от 6 месеца, през което време св.Д. е
лишила детето си от така необходимия му финансов ресурс за издръжка. Общият размер на
сумата е 960 лева, която макар да изглежда незначителна за държавния обвинител, за голяма
част от населението на страната представлява не малка стойност за задоволяване на
ежедневни битови нужди. Последното сочи на завишена степен на обществена опасност на
деянието. Действително в конкретния случай св.Д. е изпълнила, макар със закъснение,
задължението си по две от дължимите месечни издръжки, но само това не е в състояние да
изключи обществената опасност на извършеното. Поради това настоящата съдебна
инстанция счита, че в конкретния случай приложението на чл. 9, ал. 2 НК би било
неправилно.
По отношение субективния елемент от състава на чл. 183, ал. 1 от НК следва де
се посочи също, че съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. В конкретният случай, подсъдимата е
физически и психически здрава, в трудоспособна възраст и макар да не работи, тя е била в
обективна възможност да осигури необходимите парични средства и да изплаща
издръжката. Настоящата съдебна инстанция намира дори за нененужно да коментира
споменатата като аргумент в Постановлението на РП- Хасково, ТО- Свиленград възможност
за бащата да инициира принудително производство по събиране на сумата, доколкото
последното не може бъде поставяно в положение на алтернативност с наказателно правната
отговорност, която следва да поеме майката при осъществяване състава на престъплението
по чл.183 ал.1 НК.
Със същата скептичност се приемат и доводите на държавния обвинител относно
наличието на обективна невъзможност св.Д. да полага труд, свързани с епидемиологичната
обстановка в страната. В тази връзка следва да се отбележи, че от материалите по
разследването не се установява дали св.Д. е била трудово ангажирана преди обявяване на
пандемията, за да бъде направен извод, че именно това е причината тя да остане без работа.
Същевременно същата не е регистрирана след това като търсеща работа и няма данни да
отговаря на условията за социално подпомагане, за да се приеме, че е била налице обективна
невъзможност да престира труд. В този смисъл може да бъде направено заключение, че св.Д.
4
не е проявила достатъчно активно поведение за намиране на работа с цел изпълнение на
задължението си за плащане на издръжка.
Отделно от всичко, св.Д. е следвало да изпълнява редовно задълженията си,
вменени й с одобрената от РС- Свиленград спогодба. Тук следва да се припомни отново
обстоятелството, че размерът на месечната издръжка, дължима на малолетното й дете е бил
определен при взаимното съгласие и на двамата родители т. е. подсъдимата е преценила
финансовите си възможности при постигане на съгласие с бащата.
В този смисъл доводите на РП- Хасково, ТО- Свиленград, изложени както в
протеста, така и в прекратителното постановление, са неправилни.
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение на РС- Свиленград следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16/19.04.2021г., постановено по ЧНД
№252/2021г. по описа на Районен съд- Свиленград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5