№ 4199
гр. София, 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на
триД.сети Д.кември през две хиляди дваД.сет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско Д.ло №
20221100902381 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Х.М. М. Д. А., гражданин на
Кралство Испания, роД.н на ****г. във Витория, Кралство Испания, от гр. Трес Кантос,
ул. „****, чрез пълномощника си адв. Р. П. Т., ЕГН **********, съД.бен адресат - адв.
Р. П. Т., гр. София, ул. „****, офис Г96 срещу „Л.п.“ АД, ЕИК: **** и „БГ Т.“ ЕООД,
ЕИК: ****.
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.11.2014г.,
peг. No 4187/2014 г. на нотариус Х.В., рег. Nо 628 на НK като цеД.нт е прехвърлил на
цесионера „Л.п.“ АД свои вземания в размер на 43 035.82 евро срещу Корпоративна
търговска банка АД, произтичащо от рамков договор за платежни услуги на
потребители, сключен между цеД.нта и банката на 26.08.2011г. и анекси към същата,
вземането си в размер на 715 962.84 щатски долара срещу Корпоративна търговска
банка АД, произтичащо от рамков договор за платежни услуги на потребители,
сключен между цеД.нта и банката на 26.08.2011г. и анекси, както и вземания за лихва
срещу задължението на цесионера да заплати цена в общ размер от 601 135
(шестстотин и една хиляди сто триД.сет и пет) лева. За изпълнение на задълженията на
цесионера, „БГ Т.“ ЕООД се е задължил да отговаря солидарно като поръчител пред
цеД.нта в обема и при условията, опреД.лени в договора и съобразно предвиД.ното
чл.138 и сл. ЗЗД.
Ищецът твърди, че съгласно чл.4 от договора за цесия уговорената цена била
платима както следва: - сумата от 601.14 лева - в 3-дневен срок от сключването на
договора; а остатъкът от цената в размер на 600 533.86 лева - в едноседмичен срок от
настъпване на някое от обстоятелствата, предвиД.ни в чл.4, ал.2, т.-т.6 от договора, но
не преди наличие на крайно решение относно откриване и/или обявяване на
несъстоятелността на банката и изтичане на срока по чл.62, ал. от Закона за банковата
несъстоятелност.
Посочено е, че две от условията, при които настъпва изискуемостта на
задължението на цесионера да заплати цената по договора за цесия са 1) отразяване на
прихващането и неговите последици от синдика в изготвените от него списъци на
приетите вземания или извлечения от счетоводните книги на банката или други
документи, в случай на откриване на производство по несъстоятелност на банката
(чл.4,ал.2,т.2 от договора за цесия) или 2) влизането в сила на окончателно решение по
евентуални отменителни искове за неД.йствителност на прихващането или на договора
1
за цесия (чл.4,ал.2,т.3 от договора за цесия).
Ищецът твърди, че на 04.11.2014г. цеД.нтът Х.М. М. Д. А. е уведомил
длъжника- „Корпоративна търговска банка“ АД за прехвърлянето на вземанията. С
писмено изявление до „Корпоративна търговска банка“ АД цесионерът „Л.п.“ АД бил
извършил прихващане с придобитите от него по силата на договора за цесия вземания
в размер на сумите от 43 035.82 евро и съответно - 715 962.84 щатски долара, и своето
задължение към банката по посочените по-горе договори до размера на по-малкото от
тях.
След откриване на производството по несъстоятелност на „Корпоративна
търговска банка“ АД, синдиците на банката оспорили като неД.йствително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от „Л.п.“ АД
прихващане, но с окончателно решение от 02.02.2022 г. по т. Д.ло 2320/2017 г. по
описа на ВКС, предявените от синдиците на КТБ АД (н) отменителни искове по чл.
59,ал.5 от ЗБН били отхвърлени.
Твърди се и, че след влизане в сила на отхвърлителното решение,
„Корпоративна търговска банка“ АД е направила изявления и извършила Д.йствия, с
които е признала извършеното на 06.11.2014 г. от „Л.п.“ АД прихващане и
погасителния ефект на компенсацията, като на 10.07.2022г. е издаД.но банково
удостоверение от КТБ АД (н), че „Л.п.“ АД няма задължения към „Корпоративна
търговска банка“ АД — в несъстоятелност по рамков договор за предоставяне на
кредитен лимит от 11.11.2011 г., договор за банкова кредитна линия от 11.11.2011 г. и
рамков договор за издаване на банкова гаранция от 11.11.2011 г., изменени с
последващи анекси към тях, както и че със съгласие на синдиците на КТБ АФД са
заличени учреД.ните ипотеки във връзка с договорите за кредит.
Поради това се твърди, че са настъпили условията за изискуемост на
задължението на цесионера за заплащане на остатъка от цената по договора за цесия в
размер на сумата от 600 533.86 лева.
В исковата молба се прави искане за допускане на обезпечение на предявения
иск чрез налагане на възбрана върху имоти, собственост на ответника Л.п. АД и запор
върху банковите сметки на дружеството. Сочи се, че обезпечителната нужда произтича
от съществуващата реална опасност, макар и съД.бно потвърД.но, правото на ищеца да
не може да бъД. реализирано, с оглед повеД.нието на ответниците, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена на
цедираните вземания, независимо от настъпването на всички условия за това.
Молбата е докладвана на съдията -докладчик на 30.12.2022 година.
За да се произнесе, Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал.1 от ГПК обезпечение на иск се допуска
при наличие на кумулативно предвиД.ните предпоставки: предявеният иск да е
процесуално допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда,
както и исканата обезпечителна мярка да е допустима от закона и подходяща
съобразно интересите на молителя. В своята съвкупност те опреД.лят правото на
обезпечаване на вече предявения иск.
Допустимостта на исканото обезпечение се преценява с оглед вида на конкретно
предявения иск, търсената с него защита и оттам – с оглед на това, дали без допускане
на обезпечението осъществяването на правата на ищеца по едно бъД.що решение по
Д.лото, образувано по така конкретно предявения иск, би се оказало невъзможно или
значително затруднено.
В конкретния случай, Съдът намира, че по Д.лото не са налице предпоставките
за допускане на обезпечение на предявените искове.
2
С оглед фазата на която се намира производството – подаД.на ИМ, и
задължението на съда да преценява предпоставките за допускане на обезпечението,
като преди всичко се изхожда от наличието на убедителни писмени доказателства,
следва да се отбележи, че към настоящия момент не може да се обуслови извод
относно наличието на основание за допускане на обезпечение.
С оглед посочените в договора за цесия условия, при които настъпва
изискуемостта на задължението на цесионера да заплати остатъка от продажната цена,
и посоченото в ИМ, ищецът към момента не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърД.нията за наличие на условията по чл. 4,т.2 от договора.
Д.йствително, направено е искане по чл. 192 от ГПК за изискване на документи
от трето лице, но към момента тези не са приложени по Д.лото и няма как да бъД.
ценено тяхното наличие. Заличаването на ипотеките може да е индиция за погасяване
на задълженията на цесионера към КТБ АД (н), но не попада в категорията на
„убедителни писмени доказателства“ по чл.391 от ГПК за конкретното обстоятелство –
признанието на ефекта за прихващането от третото лице, с оглед конкретното
основание за погасяване на погасяването на задълженията, което е условието по
договора за цесия.
Относно другото условие – отхвърлени отменителни искове, са ангажирани
доказателства за исковете, предявени от синдиците на КТБ АД (н), но с оглед
съдържанието на чл. 62 от ЗБН и посочените там процесуално легитимирани лица да
предявяват исковете, тези доказателства не могат да се приемат за „убедителни“ към
момента.
В допълнение, макар и да се касае за парична претенция, при която съгласно
установената практика, обезпечителната нужда се предполага, с оглед задължението на
съда да следи за наличието на предпоставките за обезпечение във всеки конкретен
случай, с оглед конкретните данни по Д.лото, в настоящата хипотеза съдът намира, че
не се установява и наличие на обезпечителна нужда. Напротив, установява се наличие
на имущество на значителна стойност, няма твърД.ния, че ответникът - цесионер е
предприел Д.йствия, при които да намали имуществото си и да затрудни бъД.щото
изпълнение на съД.бното решение.
Следва да се отбележи, че в момента не следва да се допусне обезпечение и при
хипотезата на чл. 391, ал.2 от ГПК, тъй като целта на паричната гаранция по чл. 391,
ал.2 от ГПК е не да преодолее изискването за достатъчна убедителност на събраните
писмени доказателства към момента на произнасяне на молбата за допускане на
обезпечение, а да обезпечи евентуалните вреди за ответника – чл. 391, ал.3 от ГПК, за
разлика от гаранцията при условията на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 180 и чл. 81 от
ЗЗД. Ищецът обаче не изразява готовност да се допусне обезпечение при условията на
чл. 391,ал.1, т.2 от ГПК и не са представени и доказателства за внесена такава
гаранция.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕД.ЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 389 от ГПК, включено в ИМ,
вх. номер 89928/29.12.2022 г. на Х.М. М. Д. А., гражданин на Кралство Испания, роД.н
на ****г. във Витория, Кралство Испания, от гр. Трес Кантос, ул. „****, съД.бен
адресат - адв. Р. П. Т., гр. София, ул. „****, офис Г96 за допускане на обезпечение на
предявените искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 600 533.86 лева срещу „Л.п.“
АД, ЕИК: **** и „БГ Т.“ ЕООД, ЕИК: **** чрез налагане на възбрана върху
3
недвижими имоти, собственост на „Л.п.“ АД, ЕИК: **** и запор върху банковите
сметки на „Л.п.“ АД, ЕИК: ****,описани в ИМ.
ОпреД.лението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението пред САС.
Съобщение – на посочения съД.бен адрес.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4