Р Е Ш Е Н
И Е
№.…../
04.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети май двехиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 121 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
И.И.Г. е
предявила против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ общо за
сумата от 40 121. 55 лв.
В
исковата молба се твърди, че на 02.12.2019 г. в гр. Хасково
на кръстовището между бул. „Освобождение" и ул. „Бачо Киро" Р. Я.М.
в качеството си на водач на лек автомобил „******" с рег. № ******* поради
невнимание и непредпазливост към пешеходците при извършване на маневра „завой
наляво" отнел предимството и блъснал пресичащата от дясно наляво по
пешеходната пътека И.И.Г., която получила следните увреждания: Счупване на ключицата; Суспектност за луксация на десен хумерус;
Контузия на бедрото; Контузия на други части на китката и дланта; Контузия на
очната ябълка и околоочната област; Мозъчно
сътресение. Предвид причинените
увреждания на пострадалата е назначена медикаментозна терапия, а мястото на
фрактура е обездвижено с ортеза. На 05.12.2019 г. пострадалата е постъпила
в отделението по „Неврохирургия" към „МБАЛ - Хасково" АД, където й
била поставена диагноза „Комоцио церебри. контузио капитис ет корпорис; фрактура клавикуле декстри". В
процеса на лечение се наложило близките й постоянно да са около не и да й
помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. От получените увреждания И.И.Г. изпитвала силни болки, поради което й се налагало
постоянно да приема обезболяващи. Вследствие на посочените увреждания и
изживения шок от злополуката здравословното състояние на ищцата се влошило,
което дало отражение и на психиката й. Същата се оплаквала от понижено
настроение, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.
На 20.01.2020 г. И.Г. посетила „психиатър", който й поставил диагноза „Смесено тревожно депресивно
разстройство". При посещение при невролог на И.Г. е поставена
следната диагноза „Световъртеж от централен
произход", който бил последица от повърхностна травма на главата;
състояние след мозъчно сътресение; смесено тревожно - депресивно състояние. От
прегледа станало ясно, че вследствие на настъпилата злополука пострадалата
продължавала да бъде с упорити, ежедневни оплаквания от стягащо главоболие,
замайване, залитане, нестабилност и страх при ходене. Същата се чувствала
напрегната, трудно заспивала, била с потиснато настроение. Станала разсеяна и
раздразнителна. Във връзка с лечението си И.И.Г. е
извършила разходи в общ размер на 121.55
лв. за заплащане на брейс за ключица фикс, медикаменти и потребителски такси в лечебното заведение. За управлявания от Р. Я.М. в
качеството си на водач на лек автомобил „******" с рег. № ******е налице Застрахователна
полица № ВС/03/119001525357, валидна от
31.05.2019г. до 30.05.2020г. на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
На 13.12.2019 г. ищцата изпратила
по пощата молба за изплащане на застрахователно обезщетение, по която в тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ застраховаятелят не отговорил. Предвид изложеното ищцата желае на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер
на 40 000 лв. за неимуществени вреди, както и
обезщетение за имуществени вреди от 121. 55 лв. от настъпилото на 02. 12.2019
г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2020 г.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва предявения иск с доводи за
неоснователност поради липса на противоправно поведение
на причинителя на вредата, прекомерност на претендираното
обезщетение и съпричиняване от страна на пострадалата
вследствие на внезапното й навлизане на пътното платно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от И.И.Г. иск
е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, който регламентира правото на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Отговорността на застрахователя за
обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от
сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност",
с който е застрахована деликтната отговорност на
водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
От приложеното по делото НОХД
№ 1089/ 2020 г. на РС - Хасково е видно, че с одобрено на 13.11.2020 г. основание
чл. 382, ал. 7 НПК споразумение Р. Я.М. е признат за виновен
за това, че на 02.12.2019 г. в гр. Хасково при управление на лек автомобил „******" с рег. № *******
нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, чл. 119, ал. 1 и 4 ЗДП), в резултат на което по непредпазливост
причинил на И.И.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната
ръка , което се дължи на счупване на ключицата – престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото не е спорно, че по отношение на управлявания от Р. Я.М. лек
автомобил „******" с рег. № ******* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по Застрахователна полица №
ВС/03/119001525357, валидна от
31.05.2019г. до 30.05.2020г. на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за претърпените от ищцата И.И.Г. вреди
от настъпилото на 02.12.2019 г. ПТП.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на
застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска
отговорност. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди
са неизмерими в пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях
се определя от съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на
причинените увреждания, срока за възстановяване, интензитета и
продължителността на болките.
От заключението на в. л. Х.Е. се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП ищцата И.И.Г. е претърпяла контузия на главата –
охлузване и кръвонасядане в дясната челна област;
леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието; Счупване на
дясната ключица; подкожен хематом около дясното рамо; Подкожни хематоми на
двата трохантера и лявата длан. Срокът за
възстановяване за нефизически труд е 1 – 2 месеца, като към момента на
изготвяне на заключението движенията на ръката са възстановени в пълен обем. От
претърпяното мозъчно сътресение ищцата се е възстановила за около 30 дни.
Според вещото лице оплакванията от виене на свят и нарушен сън са поява на
старческа церебрастения, хипертонична болест,
дегенеративни промени и нямат отношение към травмата.
По въпроса дали посочената
в Амбулаторен лист от 20.05.2020 г. на д – р Ерхан Сами Мустафа дигноза „Световъртеж от централен произход“ се дължи на
претърпяната черепномозъчна травма по делото е
назначена съдебно – неврологична експертиза. Изследвайки представената по
делото медицинска документация, вещото лице З.В. сочи, че ищцата се е
възстановила от претърпяната черепномозъчна травма в
рамките на няколко дни. В устния си доклад отбелязва, че в медицинската
документация са налице данни за наличие на травматична церебрастения,
но към настоящия момент всички симптоми са отминали. Според вещото лице
поставената в амбулаторния лист от 20.05.2020 г. диагноза „Световъртеж от
централен произход“ не се дължи на черепномозъчната
травма предвид отдалечеността на посочените оплаквания от момента на
настъпването й, а е вследствие на възрастта й и промяната на артериалното й
налягане. Субективните оплаквания на ищцата за потиснатост, тревожност,
безсъние, страх и напрегнатост са характерни за тревожното - депресивно
разстройство, за което е била насочена към психиатър.
По делото е назначена съдебно – психологична
експертиза, според която настъпилото на 02.12.2019 г. ПТП се е отразило
негативно на психичното състояние на ищцата, тъй като е формирало отпадналост,
потиснатост, напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност.
Вследствие на преживяното от ПТП ищцата е с повишено ниво на ситуитивна и личностна тревожност, а нивото на психическа
устойчивост е много ниска, което е индиция за това,
че няма потенциал да преодолее емоционалната травма от катастрофата и
негативните преживявания ще я следват дълго време.
Св. В.С.– племенница на ищцата, сочи, че след
катастрофата леля й била един месец на легло, през което време е разчитала
изцяло на помощта на своите близки. Ръката й била превързана един месец, имала силни болки, които
и към настоящия момент не са отминали изцяло. Все още чувства затруднения при раздвижването
й. Освен това първите няколко месеца имала силно главоболие, което постепенно
отшумяло. След инцидента започнала да залита и да получава световъртеж, каквито
оплаквания не е имала преди това. Чувствала страх, когато излиза на улицата,
страдала от безсъние и кошмари.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 25 000 лв. В тази връзка
съдът съобрази характера на причинените увреждания и трайността на негативните
физически и психически последствия от тях. Вследствие на ПТП ищцата е получила
счупване на дясната ключица и леко мозъчно сътресение, което е наложило постъпването
й в болнично заведение, а след изписването й за период от около един месец е
била на легло, през което време не е могла да се обслужва и е разчитала изцяло
на помощта на своите близки. Периодът на възстановяване е съпътстван с болки в
ръката и силно главоболие от претърпяната черепномозъчна
травма. Вследствие на ПТП ищцата е развила тревожно – депресивно разстройство,
свързано със страх от излизане, тревожност, чувство на безпомощност и
обреченост, потиснатост, напрегнатост, които предвид нейната възраст и
личностна характеристика ще я следват дълго време. От друга страна, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид
неголямата продължителност на възстановителния процес от около 2 месеца, обстоятелството,
че движението на дясната ръка е възстановено напълно макар все още да чувства
известен дискомфорт при използването й, а болките в
ръката и главата са отшумели. Описаната в амбулаторния лист от 20.05.2020 г.
диагноза „Световъртеж от
централен произход“, който има спорадичен характер, няма връзка с претърпяната черепномозъчна травма, а се дължи на високото кръвно
налягане, което е диагностицирано през 2010 г. (Писмо
изх. № 11 – 00 – 31/ 16.10.2020 г. – л. 105).
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, и в
тази връзка следва да се разгледа релевираното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради внезапното й
навлизане на пътното платно.
Съпричиняване е налице,
когато пострадалият със своето поведение е допринесъл за настъпване на вредите.
Съпричиняването е обусловено от две предпоставки – противоправно поведение на пострадалия и причинна връзка с
вредите. В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 119, ал. 1
ЗДП, според която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, както и тази
на чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП, която задължава водачите на моторни превозни след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, да пропусне пешеходците,
които все още се намират на пешеходната пътека. Анализът
на цитираните норми сочи, че при пресичане на пътното платно на пешеходна
пътека пешеходците имат предимство пред водачите на моторни превозни средства
от момента на стъпването им на пешеходната пътека, които следва да намалят
скоростта или да спрат, за да ги пропуснат. Поведението на пешеходеца ще е в
причинна връзка с настъпване на ПТП само при внезапно навлизане на пътното
платно, при което водачът на моторното превозно средство дори и при движение
със съобразена с пътните условия скорост не би могъл да спре и да предотврати
удара. В случая от снимковия материал по досъдебното производство, което е
приложено по делото е видно, че ударът е настъпил на осовата
линия на пътното платно, което означава, че водачът на лекия автомобил е имал
възможност да възприеме своевременно навлизането на ищцата на пешеходната
пътека и да спре, за да я пропусне. Основна причина за настъпване на инцидента
е не навлизането на ищцата на пътното платно, а движението на водача срещу
слънцето, което му е попречило да я възприеме навреме, но което не го
освобождава от отговорност, тъй като е следвало да съобрази скоростта си с това
обстоятелство.
Предвид липсата на съпричиняване
предявеният иск за претърпените от произшествието неимуществени вреди следва да
се уважи за сумата от 25 000 лв., като за разликата до 40 000 лв. се
отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, в размер на 121. 55 лв. съгласно представените фактури и
касови бонове, следва да се уважи изцяло.
Върху присъдената сума ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ
дължи законна лихва, считано от 17.03.2020 г. – изтичането на тримесечния срок
от отправяне на застрахователната претенция.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД следва да заплати по сметка
на ОС Хасково ДТ в размер на 1050 лв. съобразно уважената част на предявените искове, както и
разноски за вещи лица в размер на 830 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД следва да заплати на
пълномощника на ищцата – адв. К.К.Г.,
адвокатско възнаграждение в размер на 1540. 38 лв. с ДДС съобразно уважената
част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 646. 78 лв. съобразно отхвърлената част от иска
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на И.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 25 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът
за неимуществени вреди за разликата до 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на И.И.Г. сумата от 121. 55 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от ПТП на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД
да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 1000
лв., както и разноски в размер на 830 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на К.К.Г. *** адвокатско възнаграждение в размер
на 1540. 38 лв.
ОСЪЖДА
И.И.Г. да заплати на
„ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД разноски по делото в размер
на 646. 78 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: