О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….04.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 21.04.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело
№ 581 по описа за 2016 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „Обединена Българска банка“АД, с която е
предявен ТЪРГОВСКИ СПОР(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ)
по допустим иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ
длъжник на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение,
удостоверяваща изискуеми вземания по погасителен план по договор за ипотечен
банков кредит и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно
производство.
Исковата
молба (вх.№
11615 от 20.04.2016г) е редовна: съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. След уточняване
по реда на чл. 129 ГПК са посочени
фактите, на които пълномощник на ищеца основава претенцията и са
направени доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх. №5718/24.02.17 ищецът е заявил становище по възраженията на
ответника и помагача му.
Книжата са връчени надлежно на ответницата А.Т.Н.,
чрез пълномощника й адв. Д.. Защитата е предприета своевременно с възражение за
недопустимост на процеса, евентуално оспорване на претенцията в отговор вх. №
18599 от 29.06.2016г по исковата молба и
допълнителен отговор с вх. № 8915 от 28.03.2017г.
Конституирано с определение № 309/31.01.2017г по
искане на ответницата трето лице – помагач „ВИЕМ ИНВЕСТ“ЕООД е заявило
възраженията си по допустимостта на производството и е оспорило самостоятелно
иска в становище вх.№ 2579/30.01.2017г, пояснено с допълнителен отговор вх.№
10687/12.04.17г.
Страните са предупредени насрещно за последиците
по чл. 40 и 41 от ГПК.
По
допустимостта на претенциите: Установено
е провеждането на заповедно производство, чрез което банката като кредитор се е
снабдила с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа
на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело
доказателства за съществуване на дълга срещу ответник – кредитополучател.
При справка по ч.гр.д.1197/16 по описа на ВРС, 19 с-в (приложено служебно)
е видно, че ответницата е оспорила
вземанията по реда на чл. 414 ГПК с бланкетно немотивирано възражение,
депозирано надлежно в срок и прието от съответния заповеден съд като пречка за
стабилизирането на заповедта. Не е
установено обезсилване на вече издаденото изпълнително основание. Установителните претенции на заявителя
са предявени в срока, указан от съда, издал заповедта. Легитимацията на
страните по настоящото производство съответства на качествата им заявител и
оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващите в делото дружества са
регистрирани търговец по реда на ЗТР,
като правния им статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена
от ищеца на адв. И. *** (л.42) от
ответницата на адв. Д. от АК- Шумен (л. 76) и от помагача на адв. С. *** (л.126).
Предметът на установяване е очертан от ищеца
идентично с описанието на претенцията, за която е издадена заповедта по
заявлението от 03.02.2016г. Твърденията за легитимация на страните съответстват
на описаното спорно правоотношение по поемане на задължение за връщане на разсрочени
части от главница, предоставена от ищеца на кредитополучател и договорна лихва,
чиято изискуемост е настъпила според уговорени падежи по погасителен план,
ведно със съответно уговорени обезщетения за просрочието като наказателни
лихви.
Възраженията за
недопустимост на процеса, заявени от ответника и помагача му съдът преценява
като неоснователни.
На първо място, ответницата и помагачът се позовават на приключил между
същите страни спор относно дължимост на вземания по същия договор. Макар да сочат
това обстоятелство като основание за липса на пасивна легитимация, недобросъвестно
повторно повдигане на вече разрешен спор за идентично право и липса на интерес,
наличието на влязло в сила решение между същите страни за същия предмет може да
се квалифицира еднозначно само като възражение на наличие на процесуална пречка
по чл. 299 ГПК, съответно доводите следва да се разгледат като отвод за
присъдено нещо.
Видно от представените копия от съдебни актове с безспорно съдържание,
ищецът е упражнил права като заявител по ч.гр.д. 1096/11г на РС – Троян, като е
заявил като дължими вземания, индивидуализирани като произтичащи от договор за
ипотечен кредит от 18.02.2008г с данни, идентични с договора, посочен и в
настоящото производство. Основанието на което е била претендирана главницата и
договорните лихви обаче, е очертано като фактически състав, включващ упражнено
право на кредитора да иска изпълнение на задълженията в цялост преди изтичане
на уговорен краен срок на издължаване (25.02.2017г). Именно такъв правопораждащ
фактически състав е бил предмет на съдебното дирене и поради недоказано
осъществяване на финалния елемент (предвиден в чл. 60 ЗКИ), а именно
уведомяването на длъжника за трансформирането на дълга от разсрочен на вноски с
падежи до края на срока в едно консолидирано вземане за целия непогасен
остатък, претенцията на ищеца за установяване на съществуването на така
заявения предсрочно изискуем дълг по гр.д. 111/2012 на ОС – Ловеч не е била
уважена. Именно в този смисъл е бил
изяснен и въпросът, обусловил касационното производство по реда на чл. 290 ГПК
в решение № 115/11.01.2016г по т.д.2427/14 на ВКС, ІІ т.о., с което окончателно
е сложен край на спора между заявителя и длъжника. Касационният състав изрично
е приел, че както с началното заявление, така и с исковата молба по реда на чл.
422 ГПК банката е претендирала само консолидиран след предсрочна изискуемост
дълг, който е различен по основание от вземанията за разсрочени вноски по
действащ погасителен план. С отхвърлителното решение по същество е отречено
именно и само съществуването към момента на подаване на заявлението на задължения, формирани след упражнено право на
предсрочна изискуемост, но не и задължения на друго основание или дължимост на
вземания изобщо по този договор.
В настоящия процес не се твърди предсрочна изискуемост. Напротив, както в
заявлението, така и в исковата молба се посочват като индивидуализиращи белези
на задължението само вноските по договорения план с падежни дати от 25.01.2011
до 25.01.2016г. Така очертаното основание изцяло кореспондира на зачитане на
установената липса на трансформиращи правоотношението последици от изявлението
на кредитора, инкорпорирано в предходното му заявление за издаване на заповед
за изпълнение. Съдът съобразява установената задължителна практика на
съдилищата относно потестативния характер на правото
на предсрочна изискуемост и породени занапред последици от довършването на
фактическия му състав, изяснени в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС
ТР (Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.д.№ 1272/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 161
от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г., II т.о. на ВКС).
Отречената предсрочна изискуемост задължава и двете страни да съобразят
поведението си с установеното от съда(чл. 298 ал.1 ГПК) съответно изключва ново
позоваване на предсрочна изискуемост без да се твърди и новонастъпил
факт извън разгледаните в предходния процес. В случая такъв нов факт (надлежно
уведомяване на длъжника) може да посочи само кредитора, доколкото само той може
да се позове на упражнено в негов интерес право да лиши неизправния си длъжник
от ползващия го погасителен план. Обратно, длъжник не может
да се позовава на последици от връчената на кредитополучателя заповед за
изпълнение или искова молба по чл. 422 ГПК по предходно дело, тъй като именно
те са били отречени като елемент от фактически състав на предсрочна изискуемост.
Ето защо третирането на задълженията като вноски по действащ погасителен план
изцяло съответства на установеното със сила на пресъдено нещо правно положение
по ипотечния кредит, предоставен на ответницата. Не е налице нито идентичност
на предмета на установяване по настоящото дело и по приключилото гр.д. 111/2012
на ОС – Ловеч, нито недобросъвестно незачитане на влязлото в сила решение.
Изцяло неоснователно е позоваването на мотивите на отхвърлителното решение за обосноваване на
липса на пасивна легитимация. Надлежен ответник е лицето, което очертаното в
твърденията на ищеца правоотношение сочи, а дали тази страна действително е
задължено според материалното право лице е въпрос по съществото на делото, а не
по допустимостта.
По предварителните въпроси:
Настоящият съд приема своята родова компетентност, въз основа на размера на
претенциите, чиято цена по отделно надхвърля 25 000лв.
Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на
заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции,
са внесени.
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Възражение срещу търговския характер и отвод за местна подсъдност не са предявени.
Акцесорните
последици от предявяването на заявлението (законна лихва от сезиране и разноски
по заявлението) не се включват в предмета на установяване, а подлежат на
определяне в резултат на произнасянето по установителния иск.
С влязло в сила определение № 2801/23.08.2016г е върната нередовна
искова молба на ответника, насочена като обратен иск спрямо помагача. Констититуираното трето лице упражнява права в помощ на
ответника, поради което изразените от него становища не подлежат на връчване на
подпомаганата страна.
По доказателствените
искания:
С оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е
изискал служебно книжата по заповедното производство.
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е
образувано заповедното производство. Документите по чл. 417 ГПК, отнасящи се до
отношенията с ответника представляват относими и допустими доказателства и
следва да се приемат. Писменото доказателство, посочено от ответника съдът
приема за допустимо с оглед интереса от привличане на помагача.
Доказателствата, посочени от помагача касаят факти, които са останали
неуточнени, поради което и произнасянето по
допускането им следва да се отложи до довършването на устния доклад по
възраженията на тази страна.
Извлечението от сметката и данните за движението на записите по нея са
относими и допустими. Оспорването на редовността на самото извлечение (макар и
предприето като довод по същество) налага допускането на поисканата допустима
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията по процесния договор. С оглед позоваването на давност от страна на
ответницата и помагача съдът следва да събере и посочено доказателство чрез
вариант на заключението, съставен въз основа на фактите по движението по
сметката, чието съобразяване ще се наложи при съобразяване на размери на
претенциите в различни варианти на възприемане на доводите по същество на
страните. Разноските и по двата варианта следва да се възложат на насрещните
страни, доколкото съдът предприема събирането на доказателства за различни
размери, чието установяване е в тежест на всяка от страните. Вариант, отчитащ
по какъвто и да е начин предсрочна изискуемост не следва да се допуска, по
съображенията, изложени като мотиви към възражението за недопустимост.
Доколкото евентуалните последици от предходно заявление за издаване на заповед
са отречени със стабилно решение, не следва да се отчитат при изготвяне на
заключението и постъпления от прекратено принудително изпълнение.
На страните, предявили насрещни претенции за присъждане на разноски, следва да се укаже и необходимостта от
представяне на списък с посочване на конкретни размери, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени обективно
съединени искове на заявител-кредитор за установяване
на дължимост на вземания по издадена
заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми разсрочени вноски за
главница и лихва по погасителен план по договор за банков кредит и договорена
наказателна лихва за забавено плащане, които са били оспорени с възражение от
кредитополучател.
ДОПУСКА
като доказателства по делото писмените документи, приложени към ч.гр.д.1197/16 по описа на ВРС: идентични с
приложените в заверени по реда на ЗАдв преписи към искова молба: Договор за банков
ипотечен кредит от 18.02.2008г., Анекс №1, допълнително споразумение №2 от
19.12.2009г.; извлечение от счетоводните книги към 25.01.16г (л. 5 – 15),
съдебни решения на три инстанции по приключило гр.д. 111/12 на ОС – Ловеч (л.
19 – 36) и приложен към отговор по
искова молба в заверени по реда на ЗАдв препис: нот. акт № 144 т. ІІ рег. № 3012 д. 296/10 на нотариус №
337 с район на действие РС-Троян (л. 67-69).
ОТЛАГА произнасянето си по допускане на писмени
доказателства приложени към становище
на помагача в заверени по реда на ЗАдв преписи: решение В3/08.11.2010г. на кредитен комитет и
кредитен център Банкиране на дребно и по искането за изискване на книжа от
насрещна страна.
ДОПУСКА
на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което
след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на
място в счетоводството на кредитора "ОББ"ЕАД
(в поделение в гр. Троян или
друго уточнено от ищеца местонахождение) да даде отговор на следните
въпроси:
1. предоставена ли е по разплащателната сметка, указана в договора за
кредит, съответно на уговорена цел(строителство на къщи за селски туризъм)
главницата по кредита в срока за усвояване.
2. съответстват ли ежемесечно начисляваните като задължения на
кредитополучателя вземания на договорените по кредита погасителни планове,
отразено ли е изменението им след уговорен гратисен период по споразумение № 2.
3. променян ли е едностранно (с увеличаване или намаляване) първоначално уговорения лихвен процент,
съответно има ли промяна в размера на начислените анюитетни вноски, извън
уговорените в последния анекс стойности след гратисен период.
4. осигурявана ли е наличност по сметката
за обслужване на кредита по чл. 14 от договора (чрез вноски на титуляра Н. или
от трети лица) и съответства ли
осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на размера и падежа на
вноските, уговорени по съответните погасителните планове, променяни с
анексите; кога е направена последната погасителна вноска (служебно усвояване на
наличност от сметката) за обслужване на договора за кредит, има
ли плащания или постъпления
по разплащателна сметка, усвоени служебно за погасяване
на кредита след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист (03.02.2016г.)
до датата на изготвяне на
експертизата, без да се отчитат плащанията, направени чрез осъществяване принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист в образувания изпълнителен процес по издадена заповед по ч.гр.д.1197/16 по описа на
ВРС, и без да се отчитат такива плащания по изгубилата сила заповед по ч.гр.д.
1096/11 на РС – Троян.
5. Вещото лице да състави варианти на заключение за размера на дължимите
изискуеми вземания за вноски с настъпил падеж по действащ погасителен план
(след допълнителното споразумение № 2) към дата 25.01.2016г ( а в случай на
установени следващи плащания по т. 4 и към изготвяне на заключението), с
посочването им по отделно по основание и съответен период на начисляване, както
следва:
А. просрочена главница (съответно с посочване от кои вноски е формирана);
Б. просрочена договорна текуща месечна лихва, по чл. 5 ал. 1 от договора
(съответно с посочване от кои вноски е формирана),
В. наказателна лихва върху просрочените части от главници, уговорена по
чл.6.1 от договора до 25.01.16г
като състави следните варианти:
І вариант: при съобразяване на всички дължими вноски
ІІ вариант: при съобразяване като дължими само на вноски с падежи и период на забава
след 03.02.2013г.
ІІІ вариант: при съобразяване като дължими части за главници от всички вноски и само
на части от вноски за лихви и забава с падежи след 03.02.2013г.
Задължава ищцовото дружество да окаже съдействие
като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по
настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация в кредитното досие, вкл. погасителни планове към допълнителни
споразумения и банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и
усвояване на наличности от съответна разплащателна сметка като при неизпълнение
ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Задължава ищцовото дружество да посочи местонахождение на така
посочения предмет на изследване на експертизата, евентуално да заяви готовност
да внесе депозит за пътни и дневни
разноски на експерта за пътуване до населено място извън района на съда
( ако там се съхранява документацията) или да поиска събиране на заключение по
делегация от експерт от района на друг съд
с писмена молба в седмичен срок
от получаване на съобщението, като при неизпълнение съдът ще назначи вещото
лице и ще определи служебно депозита за тези разноски в тежест на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответник и помагач за допускане на задача на
експертизата относно отразяване във счетоводството на последици от отхвърляне
на иск по заявление за издаване на заповед за изпълнение за предсрочна
изискуемост.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за
конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните
разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания
при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение на
определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 30.05.2017г от 14.30 часа. Да се призоват страните, чрез
пълномощниците им. Съобщението до адв. И.
да се връчи спешно по факс (посочен
в заявлението за издаване на заповед 064/802008) или електронен адрес, след уведомяване
по телефона.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на
страните, че при отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола
обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се
смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за
устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните,
чрез пълномощници ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към
Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца, чрез адв. И. да са приложат
преписи от допълнителен отговор вх. № 8915 от 28.03.2017г. и допълнителен
отговор вх.№ 10687/12.04.17г.
Съдия
в Окръжен съд:
НАЧАЛЕН
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско
дело номер N581 по описа за 2016 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от
ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за разглеждане искове, предявени от „Обединена Българска банка“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул."Св. София " №5, представлявано от
Стилиян Вътев и Радка Тончева, действащи чрез адв. М.И. ***, служ. адрес гр. Плевен, ул. Св. Св. Кирил и Методий 10 вх.
А ет.1 ап.1 срещу А.Т.Н., ЕГН **********
***, чрез адв. Ч.Д. ***, служ. адрес гр. София, бул.
България 81В вх./секция В ет.4 офис 14, подпомагана от трето лице „ВИЕМ ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Орешак, общ. Троян обл. Ловеч, ул. Иван
Павлов 65, представлявано от Виолета Коларова, чрез адв. Г.С. ***, служ. адрес гр. Пловдив ул. Стефан Веркович
10 ет.4, като обективно съединени
претенции на заявител за установяване по
отношение на кредитополучател оспорени изискуеми вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №1197/2016г. по описа на ВРС, 19 с-в, както следва:
1. за връщане на разсрочени части в размер на сбор от 228512,71 лева от
предоставена главница по ипотечен
кредит от 18.02.2008г, изменен с анекс и
споразумение от 19.12.2009г. (формирани като части от вноски с настъпил падеж
от 25.01.11 до 25.01.16 по погасителен план);
2. за плащане на сборно вземане от 112248,43 лв
за договорни лихви, начислени по като възнаграждение за ползване на кредита
на осн. чл. 5 ал.1 от същия договор(формирани като части от вноски с настъпил
падеж от 25.01.11 до 25.01.16 по същия погасителен план);
3. за плащане на сборно вземане от 87722,21 лв
за наказателни лихви, начислени
като обезщетение за забавено плащане на
изискуеми вноски по главница, на осн. чл. 6 ал.1 от същия договор за период на
забавата от 25.01.11 до 25.01.16;
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
СТРАНИТЕ претендират
насрещно определяне на разноски по
делото.
По твърденията на
страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно проведеното заповедно производство, в което е било
уважено заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на извлечение от кредитна сметка, както и отричането с влязло в сила
решение на дължимостта на остатъчна главница и лихви по същия ипотечен договор,
претендирани като изискуеми въз основа на твърдяно от кредитора упражнено право
на предсрочна изискуемост преди 18.10.2011г. Тези обстоятелства обаче определят
преценката за допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки
липсата на спор, от съда.
С оглед липсата на мотиви в бланкетно възражение и оспорването,
предприето от ответника като защита по иска, съдът приема, че не се оспорва
възникването на правоотношението по банковия кредит и съпътстващото го
обезпечение, а само конкретния размер на задълженията и последващите промени по
отношение на задълженията на кредитополучателя. Твърденията на ищеца по
договарянето са потвърдени при формиране на защитната теза на ответника и
помагача изрично в тази част, поради което съдът
приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
Ищецът (търговска банка) предоставил на
ответницата сумата от 360 000 лева, при условие за учредяване на ипотека, като
срочен инвестиционен кредит за строителство на недвижим имот със стопанско
предназначение (къщи за селски туризъм) със съдържанието, обективирано в
договора от 18.02.2008г., разширено с анекс(без дата) и споразумение от
19.12.2009г за промяна в погасителния план с предоставяне на гратисен период.
Длъжникът е поел задължение да заплаща годишна лихва, определяема като фиксиран
процент 11,25% годишно, с уговорена възможност за банката да променя този
размер. Допълнително е уговорено заплащане на първоначална такса (1% от
разрешения размер) и годишна такса за управление от 0.1% от ползвания остатък,
както и обезщетение за забавено изплащане на вноски по главница с настъпили
падежи като наказателна лихва в размер 5 пункта над договорения годишен
процент. Без да се засягат
първоначалните уговорки за падежите (на 25 число на месеца) и общия брой на
вноските (108 месечни анюитета, считано от 25.03.2008г), с допълнителното
споразумение са променени размерите на вноските, поради предоставено облекчение
за периода от 25.12.2009 – 25.05.2010г., в които се начисляват само текущите
лихви, а съответните части от главницата се отсрочват и се разпределят в
остатъчни 57 месечни анюитетни вноски в размер на по 5777лв, считано от 25.06.10г,
като с тази сума е следвало да се покриват части от главница, текущата лихва и
част от годишната такса, а извън вноските остават дължими застрахователни
премии по уговорени застраховки в полза на кредитора.
Няма спор, че уговореното обезпечение е било
учредено от кредитополучателя, а в последствие ипотекираният имот е бил
придобит от помагача на 12.08.2010г. с нот. акт № 144
т. ІІ рег. № 3012 д. 296/10 на нотариус № 337 с район на действие РС-Троян с
изрично уговаряне на изплащане на цената чрез погасяване на задълженията по
кредита.
ОСТАНАЛИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА (конкретизирани
детайлно в извлечение от сметка, заместващо справката по чл. 366 ГПК), касаещи
изискуемост и размер на останалите непогасени с плащанията вземанията са оспорени:
Ищецът
посочва, че длъжникът допуснал забава в плащанията на вноските след
гратисния период в размерите, договорени в последното споразумение, като са
били пропуснати вноски по главницата и лихви считано от падежна дата 21.01.11г.
до 25.01.2016г. Въз основа на тази
забава, кредиторът начислил и уговореното обезщетение за забава върху частите
от вноски, представляващи главница и поискал издаване на заповед за изпълнение
само за задълженията с настъпил падеж, без да упражнява отреченото в спора
между страните право на предсрочна изискуемост. Осчетоводените от кредитора начислени
размери на текущите задължения са
оспорени. Подробно изложените доводи срещу съдържанието и реквизитите на
документа имат значение само за преценката му като предпоставка за допускане на
незабавно изпълнение (която вече е била предмет на въззивен контрол в заповедно
производство), но в настоящия процес вземането подлежи на установяване с всички
събрани доказателства, поради което възраженията срещу извлечението могат за
представляват само оспорване на удостоверените в него обстоятелства.
ТВЪРДЕНИЯТА по ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИЦАТА и
ПОМАГАЧА, касаещи изискуемост и погасяване на отговорността й са оспорени:
Ответницата твърди, че поради споразумението с
купувача на ипотекирания имот за изплащане на цената, банката-кредитор е
одобрила встъпването на Виолета Коларова в дълга по кредита със свое решение №
В50/22.06.2011г и съответно е следвало да уведомява първоначалния
кредитополучател за допуснато от новия длъжник неизпълнение. Отделно твърди, че
в приключилия с влязло в сила решение спор е било установено заместването на
кредитополучателя от друг длъжник и е била обявена предсрочна изискуемост към
25.01.2011г на всички вземания на банката по дози договор. Счита, че от този
момент е изтекъл общ погасителен срок от 5 години, евентуално е изтекла кратка
давност от 3 години по всяка от вноските за 2011 и 2012г.
Насрещната ищцова
страна е оспорила така очертаните последици на съдебното решение и твърдението
за дадено съгласие за заместване на длъжника. До изразяване на становище по възражението за давност (конкретизирано в
допълнителен отговор) съдът не може да довърши тази част от доклада.
Помагачът
на ответницата е оспорил твърдението за заместване на кредитополучателя, но
това процесуално поведение е без значение за защитата срещу ищеца. Допълнително
третото лице твърди последващо изменение
на срока на ползване на кредита въз основа на решение на кредитен комитет от
08.11.2010г., но същевременно отрича да е сключено споразумение в смисъл,
предложен от кредитора в това
решението(разсрочване след прехвърляне на обслужването на кредита през
сметка на друго лице – Виолета Коларова, включване на дружеството като
съдлъжник и даване на допълнително обезпечение с друг имот на дружество). Тези
твърдения биха представлявали основание на възражение по изискуемостта на дълга
и размера на дължимите вноски (доколкото увеличаването на броя на вноските ще
намали и номинала им), поради което представляват надлежно предприета
пропусната от подпомаганата страна защита, ако бъдат еднозначно уточнени като
факти по довършено безусловно договаряне с кредитора. До отстраняване на противоречията в твърденията за съдържанието на финализираното споразумение съдът не може да довърши
доклада по това възражение и съответно ще следва да изслуша страните по реда на
чл. 145 ГПК.
По правната
квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основната претенция като специален установителен
иск за съществуването на вземане, подлежащо на изпълнение, удостоверено в
изпълнително основание. Твърденията за притезанието на заявителя квалифицират
иска като претенция за изпълнение на договорно задължение, поето от
кредитополучател за връщане на изискуеми части от разсрочена на месечни вноски
по погасителен план главница и заплащане
на възнаградителната лихва за ползване на кредит в рамките на договорени
падежи, както и обезщетение за забава, уговорено в договора като наказателна
лихва с характер на мораторна неустойка. Релевантните законови текстове,
уреждащи притезанието на ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи
договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл.
79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно
приложение биха имали общите норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и
ал. 4 ЗЗД), както и специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и
императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на
срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ
и чл.60, ал.2, пр. второ ЗКИ). Наказателната лихва като уговорено по размер
обезщетение за забава на паричен дълг с фиксиран падеж съответства на
неустоечна клауза за забава (чл. 92 ЗЗД).
Доколкото в съдържанието на предмета на договора е указана изрично
инвестиционната цел на кредитирането, към процесния договор не могат да бъдат
прилагани правилата за защита на кредитополучателя като потребител. Ипотечните
кредити (какъвто е процесния) са изключени от специалната уредба на
потребителския кредит (чл. 3 ал.5 т.1 ЗПКотм.), а
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне се прилага само, ако
кредитополучателя ползва банковата услуга, която не е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност( § 13 т.1 от ЗЗП), а селският
туризъм несъмнено има такъв характер.По отношение на уговорките за промени в
лихвения процент се прилагат и общи императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за
банков кредит, който не е потребителски.
Възраженията на ответницата са основани на доводи, черпени от упражнено
от кредитора право на предсрочна изискуемост. По съображенията, изложени по
възраженията за допустимостта на иска, тези възражения следва да се считат
извън предмета на спора, доколкото това потестативно право принадлежи на
кредитора и само той може да го упражни и да се позове на последиците от
трансформиране на основанието за дължимост на главница и лихви.
Възражението за заместване, евентуално встъпване в дълг се основават на
уредбата на договаряне с кредитор (чл. 102 ал.1 и чл. 101 изр. първо, пр. първо ЗЗД), евентуално на одобрение на договаряне между длъжника и встъпващото лице
(чл. 101 изр. първо пр. последно ЗЗД). Оспорването на съгласието на кредитора
налага евентуално съобразяване и уредбата на договарянето между
кредитополучателя и купувача на обекта на инвестицията (ипотекирания имот) в
полза на трето лице (банката –кредитор) по чл. 22 ал.1 ЗЗД, или договарянето
между тези лица само на поемане на изпълнение на погасителния план.
Възражението на ответницата, основано на недовършен фактически състав
на чл. 60 ал.2 ЗКИ не може да бъде надлежно квалифицирано по твърденията й,
доколкото посочената законова хипотеза урежда само обявяване на упражнено
едностранно от кредитора право на предсрочна изискуемост (каквото ищецът не е
въвел като основание на претенциите си), но не и оповестяване на настъпила
забава по погасителен план с изрично фиксирани по съгласие на страните падежи.
Забавата на кредитополучател за връщане на разсрочена на части главница (както
и на солидарно задължени с него лица) се урежда от правилото за срока на
изпълнение по чл. 84 ал.1 ЗЗД.
Втората група възражения на ответницата се основават на погасяване на
консолидирано след упражнено право на предсрочна изискуемост притезание за
плащане на всички задължения с изтичане на обща петгодишна давност (чл. 110 ЗЗД), евентуално за погасяване на вземането за лихви с кратка тригодишна
давност (чл. 111 б. „в ЗЗД).
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се е позовал на писмени
доказателства, изходящи от насрещната страни (договор за кредит, анекс и споразумение), свои счетоводни
записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за проверка на редовното им
водене. Не сочат твърдения, за които ищецът да не е ангажирал доказателства.
Защитата на ответницата с възражения налага доказване на постигнато
споразумение с кредитора за заместването в дълг от друго лице, за което не се
сочат доказателства. Позоваването на съдебното решение е недопустимо, доколкото
предмет на силата на пресъдено нещо е дължимост на консолидирано предсрочно
изискуемо задължение, а не установяване на преюдициално съглашение за
заместване на кредитополучател от друг длъжник. Не са ангажирани доказателства
и за одобряване от кредитора на встъпване на солидарно задължено лице(посочено
като решение от В50/22.06.2011г), но доколкото сама по себе си нововъзникналата солидарност не би имала значение за
отношения с досегашния длъжник, запазващ отговорност като кредитополучател, в
настоящия процес значение би имал само факта на извършено плащане в полза на
общия кредитор, осъществено от новия солидарен длъжник. Доказателства в тази
връзка са ангажирани като задача на експертизата.
Разпределяне на доказателствена тежест по възражение на помагача ще
бъде довършено след уточняване на фактите и допълване в устен доклад.
С оглед необходимостта от определяне на размер на дълга при
установяването му по основание съдът предприема и събиране на доказателства по
служебен почин, доколкото преценката на счетоводните записвания на банката
налагат специални знания (чл. 195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните следва да докаже размера на направените от нея
разноски, вкл. заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в брой или по
банков път (т.1 от ТР 6/2012 на ВКС, ОСГТК).
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, съдът намира, че
следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане
на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните
относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще
бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва
с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно
кредитиране и поемане на солидарни дългове от свързани лица, съдът счита, че спорът им е подходящ за
отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои
от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо
достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.