Решение по дело №896/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 8
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20221001000896
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000896 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.


Образувано е по въззивна жалба вх.№ 302276/09.09.2022 г. на синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД /„КТБ“ АД/ срещу решение № 260516/02.08.2022 г. по
т.д.№ 1095/2020 г. на СГС, VI-19 състав, с което са отхвърлени предявените от А. Н. Д. и К.
Х. М., синдици на „Корпоративна Търговска Банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********
срещу „Чайка“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН и чл.
26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН - за прогласяване за нищожно на извършено
прихващане от „Чайка“ АД, с ЕИК *********, обективирано в изявление за прихващане
изх. № 0166/29.10.2014 година, на вземането му към „КТБ“ АД /н/ в размер на 140 000 евро,
придобито по сключен договор за цесия с Г. Н. К., ЕГН **********, със задължението на
„Чайка“ АД по договор за банков кредит от 16.04.2007 г., сключен с „Корпоративна
Търговска Банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********* като „Корпоративна Търговска
Банка“ АД - в несъстоятелност е осъдена да заплати: 1./ на „Чайка“ АД сумата от 8400 лева,
представляваща направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и 2./ по
бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 10 952.64 лева, представляваща
държавна такса по делото. Въззивникът счита неправилно становището на съда, че
прихващане, извършено от кредитор на банката не попада сред действията и сделките,
предвидени от чл.3, ал.2 от ЗБН. Тълкуването на нормата водело до извода, че от датата на
отнемане на лиценза на банката са нищожни действията и сделките, посочени в чл.3 освен
тези, свързани с извършването на обичайните разноски за запазване и управление на
имуществото на банката. В обхвата на тази норма се включвали и действия и сделки
извършени от банката, както и от трети лица, насочени към банката. Независимо, че с
прихващането не се намалявала масата на несъстоятелността, доколкото чрез него се
погасявало и задължение на тази стойност, с него се променял редът за удовлетворяване на
1
кредиторите. Прихващане срещу банка, чийто лиценз е бил отнет би могло да бъде валидно
извършено след датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо същата.
По отношение на евентуалният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД във връзка с
чл.59, ал.2 от ЗБН жалбоподателят счита същият основателен, тъй като с нормата на чл.59,
ал.2 от ЗБН е въведена форма за действителност на прихващанията и специален ред за тях,
които обезпечавали правната сигурност. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи главния, а в случай на неговото отхвърляне
– евенуално предявения иск. Претендира разноските.
В съдебно заседание моли съда при съобразяване на ТР № 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, което задължавало съда да се произнесе относно нищожността на правни сделки,
които са от значение за правния спор без да е направено възражение от заинтересованата
страна да съобрази, че извършената цесия, вследствие на която е извършено процесното
прихващане има характера на платежна операция, попадаща в забранителния режим,
установен от БНБ с решение № 73/20.06.2014 г., с което „КТБ“ АД е поставена под
специален надзор.

Въззиваемият „Чайка“ АД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Счита становището на съда по иска с правно основание
чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН, както и по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН основателно и
подкрепено от трайната практика на Върховния касационен съд.


Въззивният съд, като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно
съединени искове от лицата, упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна
Търговска Банка“ АД /в н./ против „Чайка“ АД, с правно основание по чл. 3, ал. 3, във вр.
ал. 2 Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, съединен в условията на евентуалност с
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, и иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поддържа се,
че между „Корпоративна Търговска Банка“ АД /в н./ и „Чайка“ АД като кредитополучател е
сключен договор за банков кредит от 16.04.2007 г., по силата на който на ответника е
предоставена банкова кредитна линия с кредитен лимит до 400 000 евро. Договорът за
кредит бил изменен с анекси от 28.02.2008 г., 14.03.2008 г., 26.03.2009 г., 14.04.2010 г. и
12.04.2011 г., с които банковата кредитна линия е променена в кредит с погасителен план, с
последен падеж на 15.03.2016 година. На 28.02.2008 г. между банката и П. Г. Щ. бил
сключен договор за поръчителство, с който последният се задължава да отговаря солидарно
за всички задължения на „Чайка“ АД по договора за банков кредит от 16.04.2007 г. Към
договора за поръчителство са сключени анекси от 26.03.2009 г., 15.04.2010 г. и 12.04.2011 г.
С уведомление вх. № 10096/30.10.2014 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Г. Н. К. съобщил на банката, че с договор от 30.10.2014 г. е
прехвърлил на „Чайка“ АД парично вземане от 140 000 евро, произтичащо от сключен
между него и банката договор за платежни услуги за потребители от 20.12.2010 г. и анекс
към същия, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, като за размера на цедираната
сума цедентът иска да прекрати правоотношенията си с банката на основание чл. 421, ал. 2
от ТЗ, считано от датата на уведомлението. С приложено към уведомлението на Г. Н. К.
съобщение изх. № 0166/29.10.2014 г. „Чайка“ АД отправило до „Корпоративна Търговска
Банка“ АД /в н./ изявление по чл.103 и чл.104 ЗЗД, за прихващане на придобитото вземане в
размер на 140 000 евро със своето задължение към банката по договора за кредит от 16.04.
2007 г. и анексите към него. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ „Корпоративна
Търговска Банка“ АД /в н./ била поставена под специален надзор, а с решение от 16.09.2014
г. на УС на БНБ срокът, в който банката е поставена под специален надзор, е продължен до
20.11.2014 г. С решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано в търговския регистър
2
на 07.11.2014 г., била отнета банковата лицензия на банката. Със съдебно решение №
664/22.04.2015 г. постановено по т. д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VI-4 състав, КТБ АД
е обявено в несъстоятелност, като първоинстанционното решение е изменено с решение №
1443 от 03.07.2015 г. постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен
съд, по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като за такава е приета
20.06.2014 г. Ищците поддържат нищожност на изявлението за прихващане поради
нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН, забраняваща извършване на сделки,
насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както
и към изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение,
от датата на отнемане на лицензията на същата. Евентуално поддържат нищожност поради
неспазване на установената с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН писмена форма с
нотариална заверка на подписа като форма за действителност на изявлението за прихващане
и поради отправянето му до ненадлежен адресат.
Ответникът „Чайка“ АД оспорва като неоснователен иска по чл.3, ал. 3, вр. ал.
2 ЗБН, с аргументи, че изявлението за прихващане от 30.10.2014 г. е направено преди
решението за отнемане на лицензията на банката от 06.11.2014 г. Наред с горното, сочи че
прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност не попада в кръга от
действия и сделки по чл. 3, ал. 2 ЗБН. Счита недопустимо предявените в условия на
евентуалност искове поради подаването им след изтичане на предвидения петгодишен
преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност, като твърди той да
изтекъл на 22.04.2020 г. Излага твърдения за неоснователност на евентуално предявените
искове с правно основание по чл.59, ал.2 ЗБН, за която счита, че не може да намери
приложение в настоящия случай, тъй като е било невъзможно изявлението за прихващане да
бъде направено пред синдика на банката, при условие, че е извършено преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато е назначен и синдик.
Със същите аргументи оспорва и необходимостта от извършване на прихващане в
предвидената квалификационна форма за действителност. Поискал е исковете да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011 г., на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103,
ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор. Спряно е изпълнението на
всички задължения на „КТБ“ АД (н.) Дейността на банката е ограничена, като е забранено
извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност
членовете на Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет,
лишени са от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите
й.Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по
вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928.
С Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ,
срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г.
Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по
вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617.
С Решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014 г., на
основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т.25 и чл. 151, ал. 1
ЗКИ, на „КТБ“ АД (н.) е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради
отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до
компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал.
6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по
вписванията на дата 07.11.2014 г. вписване № 20141107140740.
3
С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за
2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на
„Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на
неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е
обявена в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД.
С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по
описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав, е отменено Решение № 664 от
22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с
която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014г., като е
определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
Страните не спорят и по делото е представен договор за банков кредит от
16.04.2007 г., по силата на който „Корпоративна Търговска Банка“ АД /в н./ е предоставила
на „Чайка“ АД кредит с лимит от 400 000 евро, при условия за усвояване, ползване и
погасяване определени в съдържанието на договора и анексите към него. Заплащането е
уговорено съобразно установените погасителни планове с краен срок на издължаване
съгласно анекс № 5/12.04.2011 г. - 15.03.2016 г., при непогасена главница към датата на
анекс № 5 в размер на 396 983.98 евро.
С договор за поръчителство от 28.02.2008 г. и анекси към него, сключени
между „Корпоративна Търговска Банка“ АД и П. Г. Щ., последният се е задължил да
отговаря солидарно пред банката за всички задължения на ответника „Чайка“ АД,
възникнали на основание договора за банков кредит от 16.04.2007 г.
Представен е рамков договор за платежни услуги от на 20.12.2010 г. и анекс
към него № 66070 от същата дата, сключени между „Корпоративна Търговска Банка“ АД /в
н./ и Г. Н. К., въз основа на които в банката е открита банкови сметка с титуляр Г. Н. К. и
IBAN ***.
Представен е договор за цесия от 30.10.2014 г. между Г. Н. К. и ответника
„Чайка“ АД, с който К. прехвърля на ответника част от свое парично вземане от банката в
размер на 140 000 евро, произтичащо от рамковия договор за платежни услуги и анекса към
него.
Представени са извлечения от сметки към 20.06.2014 г. на Г. Н. К., видно от
които същият е имал вземане по процесната банкова сметка в евро по сключения договор за
платежни услуги за потребители над посочения размер в исковата молба и уведомлението за
извършената цесии и прихващане.
От удостоверение изх.№ 656/28.10.2014 г., се установява, че към 28.10.2014 г.
задълженията на ответника „Чайка“ АД към „Корпоративна Търговска Банка“ АД /в н./ по
договора за банков кредит от 16.04.2007 г. възлизат в размер на: редовна главница от
136 363.98 евро, просрочена главница от 3 344.82 евро, просрочени лихви от 1 089.28 евро,
текущи лихви по редовната главница от 32.20 евро и текущи лихви по просрочена главница
от 1.72 евро.
Със съобщение с вх. №10096/30.10.2014 г. Г. Н. К. уведомявав „Корпоративна
Търговска Банка“ АД /в н./, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
част от паричното му вземане по посочената банкова сметка по договора за платежни услуги
за потребители от 20.12.2010 година и анекс към него, в размер на 140 000 евро, в полза на
ответника „Чайка“ АД, съгласно договор за прехвърляне на вземане от 30.10.2014 г.
С изявление изх. № 0166/29.10.2014 г. /постъпило в банката на 30.10.2014 г./
„Чайка“ АД е отправило изявление за прихващане до „Корпоративна Търговска Банка“ АД
/в н./ с придобитото вземане в общ размер на 140 000 евро, срещу свои ликвидни
задължения към банката, произтичащи от договор за кредит от 16.04.2007 г.
От удостоверение изх. № 673/14.11.2014 г., се установява, че след изявлението
за цесията, осчетоводена от банката, а именно към 14.11.2014 година задълженията на
ответника „Чайка“ АД към „Корпоративна Търговска Банка“ АД /в н./ по договора за банков
кредит от 16.04.2007 г. са намалели и възлизат в размер на: редовна главница от 798.08 евро,
4
текущи лихви по редовната главница от 97.72 евро и текущи лихви по просрочена главница
от 5.16 евро.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното от правна страна:

I./ По иска с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН
Съгласно чл.3, ал.2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност от датата на
решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл.
36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни
сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни
разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се
извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на
вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо
от начина на изпълнение, като по силата на ал.3 действията и сделките, извършени в
нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
Лицензията на „Корпоративна търговска банка“ АД е отнета с решение №
138/06.11.2014г. на УС на БНБ, а изявлението на ответника за прихващане е направено и
получено от банката на 30.10.2014 г. и следователно не попада в хипотезата на тази правна
норма.
Съгласно трайната съдебна практика, прихващането, извършено от кредитор
на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН
и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на
специални за този погасителен способ норми. Видно от редакцията на чл.59, ал.3 ЗБН по
арг. от ал.4, прихващането изхожда единствено от кредитор, докато сделките и действията
по чл.3, ал.2 ЗБН са резултат от действия на самата банка в нарушение на чл.36, ал.7 ЗКИ
/това е разрешението, дадено например в Решение № 239 от 15.05.2018г. на ВКС по т.д.№
986/2017г., I т.о., ТК на ВКС, Определение № 226 от 7.04.2021г. на ВКС по т.д.№
1357/2020г., I т. о., ТК/. Съдебната практика тълкувайки израза „изпълнение на задължение“
в чл.3, ал.2 ЗБН, приема, че същият не включва прихващането, което в общите
облигационни разпоредби е визирано като "способ за погасяване на задължения", наред с
подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължения. Разпоредбата на чл.3,
ал.2 ЗБН визира действия и сделки, извършени от банката, като участник в атакуваното
правоотношение, в качеството й на собственик или длъжник, инициирал съответното
действие – имат се предвид само предприети от самата банка действия. Прихващането,
предмет на исковата молба, е извършено от кредитор и длъжник на банката и без нейното
участие, поради което не е в предметния обхват на чл.3, ал.2 от ЗБН.
По изложените съображения искът с правно основание по чл. 3, ал. 3, вр ал. 2
ЗБН - за обявяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна Търговска Банка“ АД /в н./ на извършеното прихващане, обективирано в
изявление изх. №0166/29.10.2014 г. по описа на „Чайка“ АД, постъпило в банката на
30.10.2014 г., с вземане в размер на 140 000 евро, придобито от ответника чрез цесия от Г.
Н. К., съгласно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№ 10096/30.10.2022 г. по описа на
„КТБ“ АД /н/ е неоснователен и обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.


II./ По иска с правно основание чл.59, ал.2 от ЗБН за установяване на
нищожност на процесните прихващания поради липса на предвидената в закона форма.
Съгласно чл.59, ал.2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправя до синдика
5
и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Процесните
прихващания са без нотариална заверка на подписа на прихващащия, тъй като са извършени
през времето на специалния надзор на КТБ АД на основание и по реда на ЗЗД. Доколкото
прихващанията са извършени във времето преди откриване на производство по
несъстоятелност на „Корпоративни търговска банка“ АД /открито едва на 22.04.2015 г. с
Решение № 664 по т.д.№ 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС/, писмените изявления за тях са
адресирани до квесторите на банката, тъй като тогава същата още не е имала и е нямало как
да има към онзи момент назначени синдици. Поради това разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от
ЗБН е неприложима в процесния случай. Прихващанията са законосъобразно адресирани до
квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД, на основание Закона за кредитните
институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на
надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, на банката се
преустановяват и се упражняват от квесторите, като съгласно чл.106, ал.3 от ЗКИ, ако БНБ е
отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването
от съда на ликвидатор, съответно на синдик.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г.. VI - 4 състав на СГС
е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Корпоративни търговска
банка“ АД. Видно от вписванията по партидата на Банката в търговския регистър, към
датата на получаване от „Корпоративни търговска банка“ АД на писменото изявление за
прихващане, по отношение на Банката не е било налице открито производство по
несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради това уредената в чл. 59,
ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира и не може да намери приложение
именно поради липсата въобще на открито производство по несъстоятелност и на синдик.
По отношение на процесното прихващане на общо основание намират приложение общите
правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане.
Това следва и от систематическото тълкуване на ал. 2 на чл. 59 ЗБН в рамките
на чл. 59 ЗБН, както и от систематическото място на целия чл.59 ЗБН (озаглавен
„Прихващане"), който е в Раздел III (озаглавен „Попълване на масата на
несъстоятелността"), част от който е.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.


Настоящият съдебен състав не счита, че в настоящият спор служебно следва
да съобразява дали договор за цесия от 30.10.2014 г. между Г. Н. К. и ответника „Чайка“ АД
, вследствие на който е извършено процесното прихващане има характера на платежна
операция, попадаща в забранителния режим, установен от БНБ с решение № 73/20.06.2014
г., с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, тъй като намира това обстоятелство
извън предмета на делото – действителността на извършеното прихващане.
В случай, че договорът за цесия е недействителен, това означава, че активното
вземане не е съществувало и съответно не е настъпило целеното погасяване на задължение,
но това не влияе на действителността на договора за прихващане, която е предмет на
делото.

При този изход на делото отговорността за разноските следва да се носи от
въззивника, който следва да заплати и тези, направени от въззиваемата страна.
Ответникът претендира и следва да му се присъдят сторените от него
разноски, но тъй като не са представени доказателства за направени разноски, съдът не
следва да ги присъжда

С оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК държавната такса в
размер на 5476.33 лева, дължима за разглеждане на исковете, подлежи на събиране от масата
6
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260516/02.08.2022 г. по т.д.№ 1095/2020 г. на
СГС, VI-19 състав.
ОСЪЖДА „Корпоративна Търговска Банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев №10 да
заплати, на основание чл. 77 ГПК по бюджетната сметка на Софийски апелативен съд
сумата от 5476.33 лева, представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните по делото, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7