Номер 76730.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601155 по описа за 2020 година
в закрито съдебно заседание в състав, разгледа докладваното от съдия Илиев ВНЧД № 1155
по описа на САС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на упълномощения защитник на осъдения от адв. Г. П.
Ч. – САК - защитник на осъдения М. С. Х. с ЕГН:**********, срещу определение на 14-и
наказателен състав на Софийски градски съд по НЧД № 3186/2020г. от 02.10.2020г. се което
е оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване.
Жалбата има следното основно съдържание:
Лишеният от свобода М. С. Х. е постъпил в затвора в гр.София на 14.02.2020г.,за
изпълнение наказание 4/четири/ години „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №
35/15г на ОС — гр .Ямбол за деяние по чл.124, ал.1 от НК. От това наказание осъденият е
изтърпял в предварителен арест 2 години и 5 месеца. От справката на затворническата
администрация е видно, че към дата 02.10.2020г. /когато делото е разгледано в предходната
инстанция/ осъденото лице фактически е изтърпяло повече от 1/2 от наложеното му
наказание,с което е налице първата предпоставка, изискуема по закон.
Защитникът оспорва извода на първата инстанция, че не са налице достатъчно данни
да се направи извод, че е налице и другата предпоставка, а именно осъденото лице да се е
поправил.Посочва, че в доклада на ИСДВР С. А. е констатирано, че М. С. Х. не е изпадал в
кризисни ситуации.Запознал се е с правата и задълженията си на осъден и в рамките на
регламентираните срокове е преминал разпределителна комисия. Бързо се е ориентирал и
вградил в затворническата обстановка.Към момента изпълнява трудови задължения, като
общ работник на работен обект извън пределите на 30 Казичене - „МВР Болница“ -МИ / с
външно нощуване в сградата на болницата/ - което доказва голямото доверие, гласувано му
от затворническата администрация. През този период осъденият се отнася съвестно и
отговорно към поставените му работни задачи. Спазва режимните изисквания и не допуска
нарушения.Награждаван е. Отнася се уважително към пациентите, служителите и
останалите лишени от свобода. Осъденият е със запазени позитивни социални контакти.
Намира се в изключително добри взаимоотношения със семейството си.Радва се на
1
материална подкрепа от страна на близките си. От 2014 г. живее на семейни начала с М. А.
М., като са се установили да живеят в гр.София. Двамата имат намерение да сключат
граждански брак и да имат деца, след като Х. излезе от затвора. Това предполага, че след
освобождаването му, той ще бъде в семейна среда, която допълнително ще способства за
връщането му като пълноценен член на обществото. Застъпва се тезата че мнението на
инспектор А., че не са налице достатъчно данни, за да се направи извод, че е налице
поправяне на осъдения е неправилно. Поради което се иска отмяна на атакуваното
определение на СГС и условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Х.. В
жалбата е налице и искане делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, като
бъде осигурено лично присъствието на осъденото лице в съдебна зала, а не чрез
осъществяване на видеоконферентна връзка.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и доводите в
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е в предвидения в
закона срок. Съществува процесуална възможност жалбата да бъде разгледано в открито
съдебно заседание, като бъде осигурено лично присъствието на осъденото лице, но
необходимост от провеждането на публично съдебно заседание не е налице, тъй като от
материалите по делото настоящата инстанция може да изгради вътрешно убеждение по
релевантните факти по правилото на чл.345, ал.1 от НПК , според което тези дела не се
разглеждат в открити заседания с призоваване на страните от апелативния съд.
Според представената справка от МП - ГД „ИН“ в Затвора - гр. София лишеният от
свобода М. С. Х. е постъпил в Затвора на 14.02.2020 г. По отношение на него е приведено в
изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложено му по НОХД
№ 35/2015 г. на ОС - гр. Ямбол за деяние по чл.124, ал.1 от НК. Същият е с предварителен
арест от 2 години и 5 месеца. Към дата 16.09.2020г. осъденото лице М. Х. фактически е
изтърпял наказание в размер на 3 години 1 месец и 28 дни. От тези данни е видно, че същият
е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание към настоящия момент, с което е
налице първата изискуема от закона предпоставка чл.70, ал.1 , т.1 НК.
Началникът на СЦЗ е дал отрицателно становище по молбата на осъдения за
условното предсрочно освобождаване, като аргументите са, че целите на наказанието
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК не са изпълнили своята цялост, предвид характера и
тежестта на извършеното престъпление, че целите и задачите заложени в плана на
присъдата не са изпълнени в своята цялост, и че са налице проблемни зони, по които
работата продължава, както и че оценката на риска от рецидив и вреди са с непроменени
първоначални стойности и остатъкът от наложеното наказание е значителен.
От доклада на ИСДВР С. А. и от показанията на А., като свидетел пред СГС се
установява, че след постъпването на осъденото лице в Затвора - гр. София периодът от
22.05.2020 г. до настоящия момент е недостатъчен за изпълнение на прогресивната система,
както и за преценка относно наличието на данни за промяна на стойностите, отразяващи
риска от рецидив. Налице е твърдение , че не се наблюдава промяна в отношение към
правонарушението понеже с поведението си демонстрира, че няма общо с извършването му.
Предвид това становището на ИСДВР А. е отрицателно като счита, че целите на
наказанието не са постигнати и корекционната работа следва да продължи.
С определение постановено в публично съдебно заседание на 02.10.2020 г.
Софийски градски съд, наказателно отделение, 14-ти състав не е уважил молбата за условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице М. С. Х. приемайки , че не са налице
безспорни данни за поправянето му, респективно не са налице безспорни данни за наличието
2
на втората предпоставка, визирана в чл.70 от НПК.
Апелативният съд намира атакуваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Изразените от Началника на затвора и от ИСДВ отрицателни мнения
относно прилагането на института на условно предсрочно освобождаване по отношение на
Х. не се подкрепят от безспорно установените факти, поради което се явяват немотивирани
и голословни. Базирайки се върху тези две становища, първият съд е стигнал до грешен
извод, че не е налице предпоставката по чл.70 , ал.1 т.2 от НК за условното предсрочно
освобождаване на осъденото лице.
Отрицателното становище на началника на СЦЗ се базира на характера и тежестта на
извършеното престъпление. Това обстоятелство което противоречи на задължителната
съдебна практика на ВС на РБ изразена в ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 ОТ 27.06.1975 Г.,
ПЛЕНУМ НА ВС, която е в сила и към настоящият момент. Тежестта на престъплението и
неговият характер са оцени от съдилищата при постановяване на присъдата и последвалият
я инстанционен контрол, наказанието и режимът за изтърпяването му са определени по вид,
продължителност и тежест и не могат да бъдат фактор за обсъждане при решаването на
въпроса относно дали са налице основания за условно предсрочно освобождаване.
Може само да се вметне , че престъплението за което е осъден Х. е непредпазливо по
отношение на настъпилия резултат, както и че преди извършването на това деяния той не е
бил осъждан.
Не може да се вменява в ущърб на осъдения обстоятелството, че по-голямата част от
наказанието е изтекла в режим на задържане под стража – 2 години и 5 месеца от
фактически изтърпяното към 01.09.2020г. /справка л.39 по НЧД №3186/2020г. на СГС/
наказание фактически в на 3 години и 18 дни, и спечели от работа 2 месеца и 2 дни – общо 3
години , 2 месеца и 20 дни, с остатък от 9 месеца и 10 дни, защото режимът при изтърпяване
на мярката за неотклонение „Задържане под стража” е по-тежък от наложеният режим на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” след привеждането на осъдения Х. в
затвора и заради това, че докато е бил задържан под стража с осъденият няма как да е
работено по план за изпълнение на присъдата, понеже той се изготвя и изпълнява едва след
като започва да тече изпълнението на наказанието по влязла в сила присъда. Посочените не
зависят от осъдения , поради което те не следва да бъдат оценявани в негова вреда, в
настоящото производство за условно предсрочно освобождаване.
Несъстоятелни са доводите на ИСДВ А., че за времето през което се изпълнява
наказанието лишаване от свобода не са налице данни за промяна на стойностите,
отразяващи риска от рецидив, както и че с поведението си осъденият е демонстрирал, че
няма общо с извършването на престъплението. Видно от справката на А. като ИСДВР е , че
рискът от рецидив е оценен на 16т. което е в много - ниска стойност, което не изисква рязко
снижаване с помощта на коригиращи мерки. Не е ясно защо затворническата администрация
е счела, че липсата на демонстративно разкаяние за извършеното се явява пречка за
поправянето на осъдения, след като са налице толкова много факти в обратна насока.
По тази причина не могат да бъдат пренебрегвани доказателствата за положителните
факти, които по недвусмислен начин говорят за поправянето на осъдения, посочени в д
доклада на ИСДВР А., че М. С. Х. не е изпадал в кризисни ситуации, че се е запознал се е с
правата и задълженията си на осъден и в рамките на регламентираните срокове е преминал
разпределителна комисия, че бързо се е ориентирал и вградил в затворническата обстановка,
че изпълнява трудови задължения, като общ работник на работен обект извън пределите на
30 Казичене - „МВР Болница“ -МИ / с външно нощуване в сградата на болницата/ - което
показва голямото доверие, гласувано му от затворническата администрация. Установено е
също, че през този период осъденият се отнася съвестно и отговорно към поставените му
работни задачи, спазва режимните изисквания и не допуска нарушения, че същият е
3
награждаван и не е бил наказван, като се отнася се уважително към пациентите,
служителите и останалите лишени от свобода. Осъденият е със запазени позитивни
социални контакти. Намира се в изключително добри взаимоотношения със семейството си
и се радва се на материална подкрепа от страна на близките си, както и че от преди
задържането си живее на семейни начала с лице от женски пол.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което о частната жалба на
упълномощеният защитник на осъденото лице трябва да бъде уважена, като атакуваното
определение по НЧД № 3186/2020г. на Софийски градски съд, следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение 02.10.2020г. постановено по НЧД № 3186/2020г.
по описа на Софийски градски съд , с което е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване в размер на 9 /девет/ месеца и 10 /десет/ дни, считано към дата
01.10.2020г., на лишеният от свобода М. С. Х. с ЕГН:**********, изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода” в СЦЗ - Затворническо общежитие - Казичене .
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М.
С. Х. , от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му
по НОХД № 35/2015г на Окръжен съд - Ямбол
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 70 ал.6 от НК, изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 01.10.2020 г. в размер на 9 /
девет/ месеца и 10 /десет/ дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4