Решение по дело №1140/2020 на Районен съд - Плевен

 Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 16.07.2020 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1140  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по иск с правно основание чл.28, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАЗ.

          Постъпила е искова молба от В.Ц.С. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Й.Я. против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че ищцата е собственик на описани два земеделски имота, находящи се в землището на ***: Нива с площ от 4.681дка в ***” и нива с площ от 4.666дка в ***Твърди се още, че с договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2010г. ищцата отдала на ответното дружество описаните земеделски имота за срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2010г.  до 01.10.2017г., като с двустранно подписан на 12.03.2015г. анекс към договора, действието на същия било продължено за още 7 стопански години – до 01.10.2024г. При това общия срок на договора се определял на 14 години. Сочи се, че договорът и анекса към него били с нотариална заверка на подписите, вписани в ***и регистрирани в ***. Излага се, че съгласно писмено регламентираните клаузи по правоотношението, считано от 01.10.2017г. ответника следвало да заплаща на арендодателя арендно плащане по 40лв. на дка или общо 377,88лв. за двата  земеделски имота. Плащането следвало да се извършва в 14-дневен срок след приключване на съответната стопанска година. При тези условия, арендното плащане за стопанската 2018/2019г. трябвало да се извърши до 15 октомври 2019г. Твърди се, че ответника не изпълнил това свое задължение в уговорения срок, като забавил плащането за повече от три месеца, което съгласно чл.28, ал.1, изр.1 от ЗАЗ било основание за разваляне на договора. Поради това, ищцата изпратила писмено уведомление за прекратяването/развалянето му, което било получено от управителя на дружеството на 28.01.2020г.

          Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде развален сключения между страните договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2010г., с подписания към него ***поради забавяне плащането на арендното плащане за стопанската 2018/2019г. с повече от три месеца. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който на първо място ангажира становище за недопустимост на иска, а на следващо място и за неговата неоснователност. Твърди, че е заплатил дължимите арендни вноски на 18.12.2019г.  и 24.01.2020г.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Съдът намира за неоснователно заявеното възражение за недопустимост на иска. Продължаването на договор за аренда по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ не може да се приравни като фактически състав на сключването на нов договор между същите страни, а представлява внасяне на промяна в съществуващ вече такъв.

           Установява се от приложения препис на Договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2010г., вписан в ***с №***, че по силата на същия ищцата В.Ц. е предоставила на ответника ***два земеделски имота под аренда : нива с площ от 4.681дка в ***” и нива с площ от 4.666дка ***”, двете в землището на ***.

Според обективираното в чл.2, срокът на правоотношението е бил уговорен на седем стопански години – до 01.10.2017г.

             Видно е от приложения препис на ***вписан в ***с вх.рег***., че страните са уговорили продължаване на срока на договора със седем стопански години  - до 01.10.2024г. Уговорили са със същото съглашение  и изменение на размера на арендното плащане на 40лв. на декар, считано от 01.10.2017г. или общо 373,88лв. за предоставените земеделски имоти.

          Видно е от обективираното в чл.7-1 от Арендния договор от 22.03.2010г., към който препраща подписания Анекс, че арендното плащане е следвало да се извършва в 14-дневен срок след приключване на стопанската година.

          Не се спори между страните, че между тях е бил сключен и Договор за аренда от 18.08.2009г., продължен с Анекс от 12.03.2015г. (приложени от ответника) с предмет други земеделски земи в землището на ***.

          Установява се от приложения препис на РКО от 18.12.2019г., че на посочената дата ответника е заплатил на ищцата сума в размер на 200лв. с посочено основание „рента 2019“. При липса на изрично изявление по кой  от сключените договори се извършва плащането и при идентични дати на уговорен падеж, съдът приема, че следва да се приеме, че е бил погасен частично дълга по всяко от тях по равно.

          Видно е от представените преписи на РКО от 24.01.2020г., служебен бон от същата дата и известие за доставяне, че на посочената дата ответника е заплатил в полза на ищцата сумата от 815,85лв. за погасяване на дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019г. Съобразно признанието на ищцата, съдът приема, че ответника изцяло е заплатил арендните вноски за сочената стопанска година и по двете съглашения с ищцата.

          От приложения препис на Писмено уведомление, изходящо от ищцата и връчено на ответното дружество на 28.01.2020г. се установява, че аренодателя е уведомил арендатора, че разваля процесния Договор за аренда, поради забава в плащането на арендната цена.

           При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :

           Установи се от обсъдените доказателства, че между страните е възникнало правоотношение по сключен между тях Договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2010г., продължен по реда на чл.18 от ЗАЗ с Анекс от 12.08.2015г., при което срокът му се определя на 14 стопански години.

          Установиха се и релевантните за спора елементи на това правоотношение – размер на арендната вноска от 373,88лв. за една стопанска година и падеж на задължението за плащане до 14 дни след приключване на стопанската година.

Установи се също така, че арендатора не е заплатил дължимата арендна вноска за стопанската 2018/2019г. на уговорената дата на падеж – 14.10.2019г.

Законодателно е регламентирано в разпоредбата на чл.28 от ЗАЗ правото на  арендодателя да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца.

Относима и в този случай е общата нормативна уредба на Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за страните, които са ги сключили. Поради това развалянето им се подчинява на строго определени правила, които следва да бъдат спазени, за да бъде законосъобразно упражнено това потестативното субективно право. Последователна е и съдебната практика в тази насока. Така още в Постановление № 3/29.03.1973г. по гр.д.№ 2/1973г. на Пленума на ВС на РБ е посочено, че основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при споровете във връзка с неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното.

Разпоредбата на чл.87 от ЗЗД предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. При това ирелевантно е дали по правоотношението е уговорен падеж на неизпълненото задължение и съответно дали е настъпил – предприемайки разваляне, кредиторът винаги е задължен да предостави срок за изпълнение едновременно с изрично предупреждение за последиците от неизпълнението в този срок. Когато договорът може да бъде развален извънсъдебно - последиците настъпват с изтичане на срока и при липса на изпълнение, а когато развалянето следва да е непременно по съдебен ред – кредиторът може да предяви иска си след изтичане на срока и при липса на изпълнение.

Развалянето на договора без даване на срок за изпълнение е възможно само в хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД, каквито в случая не се твърдят и не са налице.

Преценявайки установените факти по спора през призмата на сочената по-горе законодателна уредба и съдебна практика, съдът намира, че в случая не са налице основания за разваляне на процесния аренден договор.

В правоотношението между страните действително е налице забава в плащането на арендната вноска за стопанската 2018/2019г., но това не е достатъчно, за да се постанови разваляне на договора между страните.

Стана ясно, че длъжника е извършил плащането на 24.01.2020г. Изявлението на арендодателя за разваляне на договора е било връчено след тази дата – на 28.01.2020г. Същото не съдържа предоставен срок за изпълнение, но това обстоятелство в случая е ирелевантно. Извършеното плащане е факт, който следва да бъде съобразен и препятсва развалянето на правоотношението.

         По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 300 лева – възнаграждение на редовно упълномощен адвокат.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Ц.С. с ЕГН **********,*** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ИСК с правно основание чл.28, ал.2 от ЗАЗ за разваляне на Договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2010г., вписан в ***с вх.рег***., изменен с ***вписан в ***с вх.рег***., поради забавяне плащането на арендното плащане за стопанската 2018/2019г. за повече от три месеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  В.Ц.С. с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: