№ ……
гр.Варна, 07.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, тридесет и седми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова,
като
разгледа НАХД № 3106 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на "С.К.Т." ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя М.Я.М.Б.,
чрез адвокат Н.С., ВАК, срещу Наказателно постановление № 03-011595/21.08.2019
год., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ и на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5000.00 /пет
хиляди/ лева.
С жалбата се
моли да се отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се фактическата обстановка описана в обжалваното НП.
Счита, че случая касае договор за управление при който е уговорен краен
резултат, а не престиране на работна сила.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв.С., ВАК. Моли съда да отмени НП и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Административнонаказващият
орган – Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, надлежно призован,
в съдебното заседание се представлява от юрк. О.,
оспорва жалбата и излага съображения по същество като счита, че наказанието е
съобразено с тежестта на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.08.2019
год. на жалбоподателя "С.К.Т." ЕООД, ЕИК: ********* е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че в качеството на работодател
на 30.07.2019 год. е допуснал лицето А. П., род. *** г., ЛНЧ ********** да престира труд в полза на дружеството, като изпълнявал
трудовите функции на „главен оперативен служител, като ръководи проекти, свързани
с информационни технологии /IT/ както
координира работата на другите служители на дружеството“, с работно място:
обект – гр.Варна, офис сграда „Гранит“, ЗПЗ, с определено работно време от 09.00
часа до 17.00 часа, с определена почивка в работния ден в размер на 1 час, с
определена седмична почивка от 2 дни и уговорено месечно трудово възнаграждение
в размер на 5 000.00 евра, с определено място на работа – офис, находящ се в
гр.Варна, офис сграда „Гранит“, ЗПЗ, без да е сключил договор в писмена форма между
страните по трудово правоотношение.
В справка на
основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, А. П. декларирал, че работи в "С.К.Т." ЕООД, ЕИК: ********* от 10.06.2019 год., в офис
находящ се в гр.Варна, офис сграда „Гранит“, ЗПЗ, с работно време от 09, 00 ч.
до 17, 00 часа, с определена почивка в работния ден в размер на 1 час, с
определена седмична почивка от 2 дни, с месечно трудово възнаграждение –
5000.00 евра.
Нарушението
е установено на 30.07.2019 год. от инспектори в Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, Д.Д. и М.М..
Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е връчен на представител на
дружеството жалбоподател на 16.08.2019 год. В акта представляващия дружеството
не е направил възражения.
В срока,
визиран в чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирано възражение срещу съставения АУАН.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. Д. и св.М., които са
последователни, логични и безпротиворечиви. Показанията им се подкрепят и от
справка на основание чл.
402, ал. 1, т. 3, чл.
402, ал. 2 КТ, в която А. П., род. *** г., ЛНЧ ********** е посочил, че
работи от 10.06.2019 год., в офис находящ се в гр.Варна, офис сграда „Гранит“,
ЗПЗ,с работно време от 09,00 ч. до 17,00 часа, с определена почивка в работния
ден в размер на 1 час, с определена седмична почивка от 2 дни, с месечно трудово
възнаграждение – 5000.00 евра.
Декларацията
е подписана от лицето и това обстоятелство не е спорно между страните.
Съдът
кредитира показанията на св.П.Д. /по искане на защитата/ в частта, че към
момента на проверката А. П. е престирал труд в полза
на "С.К.Т." ЕООД, ***, офис сграда „Гранит“, ЗПЗ.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Правилно е
посочена нарушената материалноправна норма. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят
има качеството на работодател, съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ "работодател" е
всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Установява
се, че в деня на проверката 30.07.2019 год., А. П. е изпълнявал трудови функции
на главен оперативен служител, който ръководи проекти свързани с информационни
технологии /IT/, както и координира работата на другите служители на
дружеството с работно място: гр.Варна – офис сграда „Гранит“, ЗПЗ. Лицето е
декларирало, че има установено работно време, работно място, трудово
възнаграждение, поради което следва да се приеме, че са налице елементите за
наличието на трудово правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.
62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, това е форма за
неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и нейното
нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. Нормата не се касае до
здравословните и безопасни условия на труд, поради което съгласно чл.
414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ до 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лв.
От страна на
процесуалния представител на дружеството - жалбоподателя се твърди, че
посоченото лице се е намирало на обекта в изпълнение на сключен с него
граждански договор, т.е. че се касае за гражданско правоотношение, а не за
трудово такова. В подкрепа на тези твърдения е представен 1 бр. граждански
договор от 10.06.2019 г., сключени с лицето А. П., ЛНЧ **********, наричан
"изпълнител" и санкционираното дружество, наречено
"възложител". Изложените доводи не могат да бъдат споделени.
С тълкувателно
решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВКС са посочени разликите между трудов и
граждански договор, като основаната такава се извлича от предмета на сключения
договор, а именно дали е уговорено престиране на
работна сила или се дължи определен трудов резултат. Когато се уговори престиране на определен трудов резултат, то сключеният
договор не е трудов, а граждански, регламентиран от разпоредбите на ЗЗД. Когато
предметът на сключения договор е престиране на
работна сила и са изпълнени следните условия: работникът или служителят има
определено работно време, работно място и трудово възнаграждение; работата се
извършва чрез личния труд на работника или служителя; работата, която се
извършва е свързана с предмета на дейност на възложителя; работникът или
служителят изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как да
работи; работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от
работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда
от разпоредбите на КТ. Също така следва да се касае за многократно и повтарящо
се изпълнение на трудова операция.
Проверяващите
лично са констатирали, че А. П. е изпълнявал трудови функции на главен
оперативен служител, който ръководи проекти, свързани с информационни
технологии /IT/, както и координира работата на другите служители на
дружеството с работно място: гр.Варна – офис сграда „Гранит“, ЗПЗ. Същият е
попълнил декларация на основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в
която отразил, че работи за "С.К.Т." ЕООД, ЕИК: *********, както и че
работи от 09. 00 часа до 17. 00 часа. При така установеното съдът приема, че
посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, а не е извършвало
работа по граждански договор.
Изложените
действия не могат да бъдат приети за действия, насочени към постигането само на
определен резултат (както е при гражданските договори), а е свързана пряко с
дейността на дружеството. Налице са и останалите елементи на трудовото
правоотношение - възнаграждение, работно място и работно време.
Извършеното
нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно и не се
отличава от типичните нарушения от този вид. Изрично нормата на чл.
415 в, ал. 2 КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Действително изводът за маловажност
на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по
описа на ВКС.
В случая
обаче не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид –
работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се нарушават
не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като лицето през
този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено
осигуряване, но и здравни такива.
Съдът намира
обаче, че АНО неправилно е индивидуализирал размера на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя.
Съдът счита,
че имуществена санкция в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева не отговаря на
тежестта на нарушението и останалите обстоятелства на неговото извършване.
Нарушението е констатирано еднократно. Не е без значение обстоятелството, че
мястото, на което е полаган труд не е установено да е съпроводено с повишен
риск за живота и здравето на лицето.
Ето защо при
отчитане на всички тези обстоятелства, този състав намира, че наложената в
случая „имуществена“ санкция в размер 5 000.00 /пет хиляди/ лв., се явява завишена предвид обществената
опасност на нарушителя и тежестта на нарушението и НП следва да се измени в
частта му относно размера на наложената санкция, като според настоящият състав
адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя
се явява "Имуществена санкция" в минималния размер предвиден в
закона, а именно 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лв.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се
изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Изводът на съда е, че жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се измени, поради което съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК се дължат разноски .
На АНО се
дължат разноски на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е.
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването,
при цялостна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, в
размер на 80.00 /осемдесет/ лева като се отчита фактическата и правна сложност
на делото, това, че приключи в рамките на едно съдебно заседание и че
наказателното постановление е изменено.
Така
мотивиран, на основание чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Варненския районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03 - 011595/ 21.08.2019 год., издадено от Директор
на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ, вр. чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от КТ на "С.К.Т." ЕООД, ЕИК: *********, представлявано
от управителя М.Я.М.Б., е наложена „имуществена“ санкция в размер на 5 000.00
/пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 5 000.00 /пет
хиляди/ лв. на 1 500.00 /хиляда и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА "С.К.Т."
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
управителя М.Я.М.Б., да заплати на Изпълнителна агенция "Инспекция по
труда" гр.Варна, юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: