№ 4023
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110100578 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Т. И. Х.,
А. И. М., С. И. М., И. П. Т., С. П. Т. и М. П. Т., против Заповед №
*****/05.12.2023 г. на кмета на Община А..
В жалбата се посочва, че атакуваната заповед е издадена на основание
пар. 4к, ал. 7, пар. 4л вр. с пар. 4з, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ и пар. 31, ал. 3 вр. с ал. 2, т.
1 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на част от селищно образувание
/СО/ „Л“ КР *****, землище с. *****, като със същата е одобрена оценка на
имота. Жалбоподателите твърдят, че не са били уведомени за започнатото
административно производство, като по този начин са били лишени от
възможността да участват в производството по издаване на заповедта и да
защитят законните си права и интереси. Излагат, че имотът им е възстановен в
стари реални граници, като наследници на И.Т.К., със заповед №
61/22.04.2014 г., а именно: новообразуван имот № *****.**********, целият с
площ 1448 кв. м. по ПНИ на част СО „Л“, землището на с. *****, при
съответни граници на имота. С последващи заповеди №№ 61, 62 и 63 от
същата дата на кмета на Община А. им било възстановено правото на
собственост и върху съседните имоти. Оспорват, че подалите молбата
наследници на Стефка Дохчева А. са собственици и имат права върху техния
имот. Считат, че неправилно е посочено, че предаваемата част към
новообразуван имот № *****.***** по ПНИ на част от СО „Л“ КР *****,
землище с. *****, попада и следва да бъде предаден от техния имот.
Поддържат, че стар имот № ***** не е идентичен по площ и граници с имот
*****.*****. Твърдят, че посочения имот в нотариален акт от 1997 г. не попада
и не граничи с имотите, които притежават. Считат, че при издаване на оспоР.я
административен акт не са спазени процесуалните правила, както и че
1
издадената заповед противоречи на материалното право. Оспорват и размера
на извършената оценка като занижена и неотговаряща на пазарната стойност
на имота. Молят оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът Кмета на Община А. поддържа становище за
неоснователност на подадената жалба, а оспорената с нея заповед от
05.12.2023г. на кмета на община А., за издадена правилно и законосъобразно.
Заинтересованите страни Б. Н., Р. Н. и Е. Н. са депозирали писмени
отговори на жалбата, чрез процесуалния им представител – адв. Р. Е. /три броя
с идентично съдържание/, в които излагат, на първо място, че жалбата е
подадена извън срока, поради което правото на обжалване е преклудирано. На
следващо място, считат, че голяма част от възраженията са неотносими към
предмета на настоящия спор, доколкото не е спорно между страните, че
планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Считат, че оценката на
частта от имота е правилно и законосъобразно опредЕ., поради което не са
налице основания за ревизиране на така издадената заповед. По същество
молят подадената жалба да бъде оставена без уважение.
В проведеното по делото на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. В. С., която поддържа подадената
жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът Кмета на Община А. се представлява от процесуалния си
представител – юрк. В.Ю., която поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Конституираните по делото заинтересовани страни се представляват от
адв. Р. Е., който поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на
заинтересованите страни, че жалбата е подадена извън срока, поради което
правото на обжалване е преклудирано. Напротив. Видно от приложените на л.
30 до л. 33 от делото обратни разписки, съобщението за издаване на
оспорената заповед е връчено на отделните жалбоподатели на 11.12.2023 г. и
12.12.2023 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 22.12.2023
г., тоест в законоустановения 14-дневен срок от датата на връчването й, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Не е спорно, а и от представеното удостовеР.е за наследници на И.Т.К. се
установява, че именно жалбоподателите са негови наследници по закон.
Със заповед № 61/22.04.2014 г. на Кмета на Община А. е възстановено
правото на собственост на наследници на И.Т.К., върху новообразуван имот №
*****.**********, целият с площ 1448 кв. м. по ПНИ на част СО „Л“,
землището на с. *****, при съответни граници на имота.
От представената от АГКК и приета в последното проведено по делото
открито съдебно заседание копие на Заповед № *****/18.05.2022 г., ведно с
доказателства за извършено уведомяване на заинтересованите лица по реда на
чл. 61, ал. 1 АПК, съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод,
че е влязло в сила одобреното изменение в КККР на с. К., община А., относно
поземлен имот с идентификатор *****.*****.*****, с площ 750 кв. м., начин
2
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/. Направените оспорвания от
страна на процесуалния представител на жалбоподателите относно
уведомяването им за посочената заповед са неоснователни, доколкото по
същество такива са наведени едва в хода по същество на делото. А в същото
време до всеки от жалбоподателите е изпратено надлежно съобщение.
Действително, в предходно писмо /л. 194 от делото/ Областният
управител на област Варна е посочил, че в одобР.я със заповед № РД-
*****/20.07.2011 г. на Областен управител на област Варна ПНИ за СО „Л“,
землище с. *****, не съществува имот с № *****.
Това уведомяване обаче е с оглед заповедта за одобряване на ПНИ, като
най-вероятно се касае и за допусната грешка от Областния управител,
доколкото впоследствие с горепосочената заповед № *****/18.05.2022 г. на
началните на СГКК – гр. Варна са изменени КККР именно относно поземлен
имот с идентификатор *****.*****.*****. Още повече, че по делото е
изискана и представена от Община А. цялата преписка по одобряване на ПНИ,
касаеща имот с идентификатор *****.***** /л. 199 – л. 284 от делото/, който
имот е обект на изследване и от вещото лице Р. П. в допусната СТЕ по
въпроси, поставени именно от жалбоподателите. Ето защо не могат да бъдат
споделени възраженията на процесуалния представител на жалбоподателите,
че такъв имот не съществува.
Тоест, от всички представени по делото доказателства може да се
направи единствено възможният обоснован извод, че ПНИ е влязъл в сила,
както и проекта за изменението му /изменението на КККР/, касаещ именно
процесния имот *****.*****.*****.
В тази връзка следва да се отбележи, че липсва подадена жалба срещу
ПНИ от страна на жалбоподателите. Още повече, че именно влизането в сила
на ПНИ предпоставя издаването на оспорената заповед и обуславя правния
интерес от обжалването на този административен акт. В противен случай
жалбата би била недопустима.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че не са били
уведомени за започнатото административно производство, като по този начин
са били лишени от възможността да участват в административното
производство по издадената заповед, съответно да защитят правата и
законните си интереси.
В административната преписка се съдържа Обявление /л. 56 от делото /
и Констативен протокол /л. 54 от делото/, с което наследниците на И.Т.К. /като
собственици на стар имот № 111 по ПКП/ и всички заинтересовани лица се
уведомят, че е започнало административно производство на основание пар.
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка със заявление с вх. № УТ 53-95/02.11.2023
г., подадено от Р. Н., чрез пълномощника си Красимир Т., за определяне оценка
на 150 кв. м. придаваеми към НИ № *****.***** по ПНИ на част от СО „Л“,
КР *****, землище с. *****, одобрен със заповед № РД-17-7706-
327/13.12.2017 г. на Областния управител на област Варна, което производство
ще завърши с издаване на заповед по реда на пар. 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ за
одобряване оценка на придаваеми части към горецитирания имот. Посочено е
в уведомлението, че на основание чл. 34 АПК заинтересованите граждани и
организации в срок не по-дълъг от 7 дни могат да правят писмени искания и
възражения.
Съгласно § 31, ал. 1 от допълнителните разпоредби към Постановление
3
№ 234 на Министерския съвет от 16 декември 1999 г. за изменение и
допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на
Министерския съвет от 1991 г., правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от
влизането в сила на плана на новообразуваните имоти могат да подадат молба
за оценка, като молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за
имота и за подобР.ята, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за
ползвателя. Според ал. 2, т. 1 на цитирания § 31, оценката се извършва от
техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизането в сила на
плана на новообразуваните имоти. В § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се
допълва, че оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице, съобщава се на заинтересуваните
лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по
реда на АПК.
Цитираните разпоредби очертават критериите за законосъобразност на
административния акт, заповед на кмета на общината или упълномощено от
него длъжностно лице, издаван въз основа на тях. Обжалваната заповед е
издадена от кмета на община А., поради което следва да се приеме, че същата
е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е подписана от издателя
си.
Съгласно § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на
ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват
собствеността на земята до 600 кв. м. Според ал. 2 на същия параграф,
разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на
собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.
м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона, като
земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от
ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от
влизането в сила на оценката. Налице са изискуемите от закона
материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед – от
придадената част не може да се образува нов имот с площ не по-малка от 250
кв. м. и административното производство е започнало по инициатива на лице,
което разполага с право на това – собственикът на имот с придадена площ.
С инициатива да се оцени придадената площ, която следва да се заплати
на правоимащите като обезщетение, принадлежи на лицето с право на
собственост, според § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. или на самите
правоимащи, според ал. 5 от същия параграф. Ако собственикът с придадена
площ към имота, по реда на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, не поиска оценяването й в
30-дневния срок, това може да направи правоимащия, който има правото да
получи цената за него, но не и да стане собственик на придадената площ. Това
ясно личи от § 31, ал. 5, според която правоимащият се снабдява с
изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на влязлата в сила оценка. В
този смисъл собственикът на придадената площ към имота си остава неин
собственик, като се превръща в длъжник за стойността й в полза на
правоимащите. Това е така, защото правото му на собственост върху
придадената площ към имота е възникнало към момента на влизане в сила на
плана на новообразуваните имоти. Ако не плати стойността на придадената
площ, правоимащият не става собственик на същата, а може да стане
взискател на вземането за стойността на придадената част към имота. От
4
тълкуването на посочените разпоредби в тяхната съвкупност следва се
приеме, че пропускането на 30-дневния срок от влизането в сила на плана на
новообразуваните имоти не погасява правото да се иска оценка на
придадената част към имота нито за собственикът, нито за правоимащите.
Сроковете по § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. и § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ не са
преклузивни и пропускането им няма за последица промяна на материалното
право на собственост върху придадената част към имота, нито води до
погасяване на вземането на правоимащите - правото им да получат
стойността, като обезщетение.
Съгласно § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. оценката се извършва
от техническата служба на общината съгласно чл. 90 от Правилника за
прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление №
254 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм. и доп.,
бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7 и 25 от 2009 г.), когато
земите са разположени в селищни образувания или са включени в
строителните граници на населените места. Според посочената разпоредба
цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може
да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.
В случая не е спорно, че действително е опредЕ. цена в размер по-висок
от данъчната оценка на имота.
В производството е допусната и СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Р.
П., което съдът цени като компетентно и обективно дадено. Съгласно
заключението, пазарната стойност на 150 кв. м. от ПИ № *****.*****.*****
възлиза на сумата 6229 лв. Тоест, пазарната цена на 149.400 кв. м. /колкото
реално притежават жалбоподателите от придадената част от стар имот № 111,
съгласно и посоченото в заповедта/ се равнява на 6204.08 лв.
В обясненията си, дадени в проведеното на 29.05.2024 г. открито
заседание по делото, вещото лице П. посочва, че при определянето на
конкретната оценка е изходила от обстоятелството, че се оценяват само 150 кв.
м. ид. ч. от имота, като счита, че дори оценката следва да е още по-ниска от
дадената от нея, тъй като няма пазар на такива идеални части.
Съгласно оспорената заповед, в полза на наследницитите на И.Т.К. /в
полза на жалбоподателите/ е опредЕ. да се заплати сумата 6374.40 лв., която
дори е в повече от изчислената от вещото лице в настоящото производство
пазарна стойност на имота.
Следователно, направените възражения, че оценката е занижена, са
неоснователни.
Останалите възражения на жалбоподателите съдът намира, че са
ирелевантни към предмета на правния спор, като действително същите са
относими при обжалване на ПНИ, а в случая той е влязъл в сила. Ето защо и
събраните в тази връзка доказателства, включително допуснатите въпроси към
изготвената СТЕ, съдът намира, че не следва да са обект на подробен анализ.
Следва да се отбележи, че съдът изцяло споделя вижданията на
заинтересованите страни, че при постановяване на заповедта по пар. 4з, ал. 2 и
пар. 4л ПЗР на ЗСПЗЗ административният орган действа в условията на
обвързана компетентност в зависимост от предвижданията, заложени във
влезлия в сила ПНИ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи само, че в
5
експертизата се посочва, че съгласно ПНИ на с. о. „Л“, имот *****.*****,
целият с площ от 750 кв. м. е идентичен на имот № *****, записан като „стар
имот № *****“ в действащата КККР за имота, като представлява южната част
от новообразуван имот № **********, целият с площ 1448 кв. м. Видно от
изготвената комбинирана скица № 1, имот № *****.***** е образуван от част
от имот №***** от ПНИ и част от имот № 663 от ПНИ. Този новообразуван
имот попада с площ от 747 кв. м. в имота, възстановен с Решение №
14739/11.06.2012 г. на Общинска служба по земеделие, гр. А., на наследниците
на И.Т.К., видно и от изготвената комбинирана скица № 2 към заключението.
В разписния лист към кадастралния план на м. „Л“, с. К., изготвен 1988
г., имотът е записан на А. Н. А. /негови наследници са конституираните като
заинтересовани страни в производството/, като вещото лице намира пълна
идентичност между имота, предоставен за ползване на това лице, съгласно
удостовеР.е № 1307/16.10.1989 г. на с. А., и посочения в НА от 1997 г. имот,
както и идентичност на процесния имот *****.***** с гореописаните
документи.
Вещото лице посочва още, че имот *****.********** попада с пълната
си площ от 1448 кв. м. в стар имот № 111 от ПКП към ПНИ.
Тоест, дори в случая да бяха относими възраженията на
жалбоподателите относно вече влезлия в сила ПНИ по отношение на
процесния имот, то същите се явяват неоснователни, предвид и
коментираното заключение на вещото лице.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е
неоснователна /издадената заповед е законосъобразна, като при издаването й
не са допуснати съществени процесуални нарушения, съответно нарушения на
материалния закон/, поради което подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да
бъдат присъдени в полза на ответника. Същият претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. Съобразно предвиденото
в разпоредбата на чл. 144 АПК субсидиарно приложение на ГПК и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът приема, че в случая претендираното
от страната юрисконсултско възнаграждение е обосновано, съобразно и
разпоредбата на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед
правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените открити
съдебни заседания и проявената процесуална активност от страна на юрк. Ю..
По изложените съображения съдът намира, че в полза на Кмета на Община А.
следва да бъдат присъдени исканите разноски, на основание чл. 143, ал. 3
АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Заинтересованите страни Р. А. Н., Б. А. Н. и Е. М. Н. също претендират
разноски, като представят съответни списъци на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1800 лв. /по 600 лв. в
полза на всеки един от тримата/ - заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. От страна на процесуалния представител на
жалбоподателите е направено възражение за прекомерност, което съдът
намира за частично основателно, предвид правната и фактическа сложност на
делото, ангажирания в производството доказателствен материал, проведените
4 открити съдебни заседания и проявената процесуална активност от страна
на представителя на заинтересованите страни, отчитайки обаче и
обстоятелството, че осъществената в тяхна полза защита е идентична.
6
Възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 1500 лв., съизмерима
със заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. По
изложените съображения съдът приема, че в полза на заинтересованите
страни следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лв., на основание
чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Т. И. Х., ЕГН **********, А. И. М.,
ЕГН **********, С. И. М., ЕГН **********, И. П. Т., ЕГН **********, С. П.
Т., ЕГН **********, и М. П. Т., ЕГН **********, против Заповед №
*****/05.12.2023 г. на кмета на Община А., с която е одобрена оценката на
149.400 кв. м. от стар имот № 111 в размер на 6374.40 лв. и която сума следва
да се изплати на наследниците на И.Т.К. /на жалбоподателите/.
ОСЪЖДА Т. И. Х., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН **********, С. И.
М., ЕГН **********, И. П. Т., ЕГН **********, С. П. Т., ЕГН **********, и
М. П. Т., ЕГН **********, да заплатят на Кмета на Община А. сумата 240
лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща стоР.те в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Т. И. Х., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН **********, С. И.
М., ЕГН **********, И. П. Т., ЕГН **********, С. П. Т., ЕГН **********, и
М. П. Т., ЕГН **********, да заплатят на Р. А. Н., ЕГН **********, Б. А. Н.,
ЕГН **********, и Е. М. Н., ЕГН **********, сумата 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща стоР.те в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7