Решение по дело №2655/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1142
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040702655
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1142                                     19.10.2022 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

                                       Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2655 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на С.Н.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от пълномощника адв. Ж.Д.Х. ***, със съдебен адрес:***, против заповед № РД-16-1697 от 27.10.2021 г., издадена от кмета на Община Поморие, за премахване на обект, представляващ „Метален склад“, реализиран в поземлен имот с идент. № 57491.21.286 по КК на гр. Поморие, в местността „Палеокастро“.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради при нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че не са налице приетите от административния орган основания за нейното издаване. По същество се иска нейната отмяна.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, като подробни доводи излага в писмена защита. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по повод сигнал (именуван жалба) от Брадфорд Марк Дейвид, депозиран в Министерството на вътрешните работи с вх. № 812100-9840 от 01.07.2021 г. и изпратен по компетентност в Община Поморие, съдържащ данни за нарушения в гр. Поморие при разполагане на търговски обекти. По повод постъпилия сигнал е извършена на 20.10.2022 г. проверка в поземлен имот- нива с идентификатор 57491.21.286, находяща се в местността „Палеокастро”, с площ от 213 кв.м., собственост на жалбоподателя С.Н.Г.. При оглед на имота е констатирано от проверяващите служители на Община Поморие, че в него е разположен „Метален склад” със застроената площ 14.69 кв.м. Преценено е от последните, че металният склад е изграден по начин и с материали, определящи го като преместваем обект, който може, след отделянето си от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация, и да бъде ползван на друго място със същото предназначение. Установено е, че обектът е поставен без разрешение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, поради което е съставен констативен акт № 10/20.10.2021 г., връчен на жалбоподателя на 20.10.2021 г. В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу акта и това обстоятелство е удостоверено с протокол от 25.10. 2021 г., подписан от трима служители от Дирекция „СУТОСУП“. Въз основа на съдържащите се в него констатации е издадена оспорената заповед № РД-16-1697 от 27.10.2021 г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено премахване на обекта в 30-дневен срок от обявяване на заповедта.

От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът представлява метална конструкция с размери в план 3.00 м. х 4.90 м, с площ 14.70 кв.м., с едноскатен покрив ориентиран изток/запад H1=2.05 м. И Н2=1.90 м. Същият е долепен в източната част до „ПС Гараж“/смесена конструкция, построен в същия поземлен имот. В заключението е посочено, че конструкцията на постройката се състои от: метални рамки и столици от стоманени горещо валцовани профили- L 60 мм и U 140х60 мм, със захванати върху тях чрез нит/болт връзка профилирана ламарина, като стени и таван. Колоните на конструкцията са бетонирани в стоманобетонна плоча с дебелина ~15см, която е под на помещението на склада. Покривът е изработен от профилиран етернит, монтиран върху дървена покривна конструкция. Цялата метална конструкция на склада е обработена с антикорозионна боя и има добър естетически вид, като само на места има частично корозия на метала. От изток е монтирана метална портална врата с размери 2.60х2.80 м. Няма ел.инсталация и ВиК. Складът е прикрепен към земята чрез стоманобетонна плоча с дебелина ~15см. Вещото лице сочи, че част от него, без ограждащата стена от запад, представляваща обща стена със съседния обект- гараж, и без основата- стоманобетонна плоча, може да се принесе с помощта на кран и съответното текелажно оборудване на друго място, след отрязване на всяка една от металните колонки в основата, но на друго място пренесената част от обекта няма да има съществуващото предназначение и индивидуализация.

 При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган- кмет на община Поморие, овластен с нормата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея подробно са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка, така, както са отразени в съставения констативен акт.

Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, в относимата редакция, обнародвана в ДВ бр.25 от 2019 г., „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. С разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗУТ е предвидена възможност за поставяне на такива обекти в поземлени имоти, но с конкретно предназначение: преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2 на цитираната разпоредба за поставяне на тези обекти се  издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. При липса на разрешение за поставянето им, преместваемите обекти се премахват (чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ).

С оглед характеристиките на процесния метален склад, установени посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът счита, че същият не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната норма. Касае се за метална конструкция, трайно прикрепена към терена- колоните на конструкцията са бетонирани в стоманобетонна плоча с дебелина ~15см (под на помещението), и има обща стена със съседния обект- гараж, поради което не може да бъде преместена, без да загуби своята индивидуализация, а това от своя страна изключва характеристиката и́ като преместваем обект. Касае се за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ може да бъде извършен само ако е разрешен. При липса на разрешение, той подлежи на премахване (чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ), но по реда на чл. 225а от ЗУТ, а не в процедура по чл. 57а от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1260 лева, съобразно представения списък. Разноските следва да се възложат на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-1697 от 27.10.2021 г., издадена от кмета на Община Поморие, за премахване на обект, представляващ „Метален склад“, реализиран в поземлен имот с идент. № 57491.21.286 по КК на гр. Поморие, в местността „Палеокастро“.

 ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на С.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 1 260.00 (хиляда двеста и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: