№ 1440
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивни жалба с вх. №№ 260284/03.05.2022 г. /оригинал на листи
595 и 596 от делото на ПРС/ и 260301/10.05.2022 г. на П. П. В. срещу Решение №
260007/20.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 533/2020 г. на Районен съд - П., ІІ състав в
следните частти: 1. с която допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична
продан, като получената от продажбата му сума се разпредели между съделителите
съобразно техните квоти, а именно: за П. П. В. – 2/4 ид.ч., за Д. М. С. – 1/4 ид.ч. и за П. С. С.
– 1/4 ид.ч., 2. с която е отхвърлена претенцията за възлагане на недвижимия имот по чл. 349,
ал. 2 от ГПК и 3. с която са отхвърлени претенциите по сметки с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че имотът е реално поделяем, като
стойността на имота е значително занижена. Излага се, че са налице всички предпоставки на
чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на имота на П. В., както и са налице всички предпоставки
за уважаване на претенцията й по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Прави се
искане за допускане на повторна СТЕ, тъй като това искане е оставено без уважение от
първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части.
Въззиваемите Д. М. С. и П. С. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират
1
отговор по така подадените жалби.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния й представител поддържа
депозираните жалби, а ответниците, чрез процесуалния им представител оспорват същите.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по иск на П. П. В. с правно основание чл. 34
от ЗС против Д. М. С. и П. С. С. за делба на парцел № І-159 в кв. 32 по плана на с. М.,
община П. с площ от 590 кв.м., ведно с изградените в парцела сгради - жилищна сграда,
лятна кухня, второстепенни постройки – обор, плевня и гараж, при граници на парцел № I-
159: от две страни улица, ***.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Д. М. С. и П.
С. С., с който признават наличието на съсобственост върху имотите между страните, но не
на посочените от ищцата квоти.
С влязло в законна сила Решение № 260051/21.06.2021 г. по гр.д. № 533/2020 г. по
описа на ПРС, ІІ състав е допусната делба на гореописания недвижим имот между
съсобствениците при следните квоти: 2/4 ид.ч. за П. П. В., 1/4 ид.ч. за Д. М. С. и 1/4 ид.ч. за
П. С. С..
С Решение № 260007/20.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 533/2020 г. на Районен съд
- П., ІІ състав е извършена делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, на
основание чл. 348 от ГПК, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно квотите им в съсобствеността; отхвърлени са претенциите на П. П.
В. и Д. М. С. за възлагане на жилищната сграда, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК;
отхвърлена е претенцията по сметки на П. П. В. против Д. М. С. и П. С. С. с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане ответниците да й заплатят сумата от по 26 лева
месечно всеки един от тях за периода 01.07.2021 г. до 24.11.2021 г., представляваща
обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на съсобствения имот, ведно с
обезщетение за забава, считано от 24.11.2021 г. до окончателното му заплащане; осъдени са
ответниците да заплащат на В. сумата от по 26 лева месечно всеки един от тях, считано от
влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното й извършване,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК, като се отхвърля претенцията за разликата над сумата от 52 лева месечно
за двамата ответници до пълния размер на същата от 100 лева за двамата ответници.
С влязло в законна сила определение № 3631/30.09.2022 г. по в.гр.д. № 2041/2022 г.
по описа на ВОС, г.о. е прекратено въззивното производство в частта по обжалване
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК с въззивна жалба с вх. № 260301/10.05.2022 г.
на П. П. В. против Решение № 260007/20.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 533/2020 г. на
Районен съд - П., ІІ състав в частта, с която искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК е отхвърлено за разликата над сумата от 52 лева месечно, която Д. М. С. и П. С. С.
следва да заплащат на В. до пълния размер на претенцията от 100 лева месечно, като
недопустимо.
2
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред ВОС е допусната и приета тройна СТЕ, от заключението на която, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и от разясненията на експертите дадени в с.з.
на 07.11.2022 г., се установява, че пазарната стойност на делбените имоти е в размер на
16 100 лева, от които земя – 10 200 лева, а жилищната сграда, заедно с второстепенните
постройки – 5 900 лева. При тази площ и конфигурация на имота не е възможно да се
обособят жилища съобразно присъдените квоти за подялба, които да отговарят на правилата
и нормите, съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. Невъзможно е жилищната сграда да бъде
разделена дори на две части, тъй като при опит да се направят конструктивни промени,
същата ще се срути.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 349, АЛ. 2
ОТ ГПК:
Предпоставки за уважаване на претенцията за възлагане на имота по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК са следните: делбеният имот да е неподеляемо жилище, да е придобито от
наследодателя приживе като лична собственост, претендиращия възлагане съделител да е
наследник на същия, като при откриване на наследството да е живял в имота и да няма
друго жилище.
В конкретния случай делбеният имот, а именно жилищна сграда, изградена в парцел
№ І-159 в кв. 32 по плана на с. М., община П. с площ от 590 кв.м., при граници: от две
страни улица, *** е неподеляем, видно от заключенията от единичната и тройната СТЕ,
изслушани пред ВРС и ВОС. Не се спори, а и от представените по делото доказателства е
видно, че родителите и наследодатели на В. приживе са собственици на жилищната сграда,
като след смъртта им съсобствеността върху същата между страните възниква единствено от
факта на наследяването. От справката от Агенция по вписванията се установява, че
въззивницата не притежава друго жилище.
Недоказана остана обаче една от предпоставките за уважаване на претенцията на В.
за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно: същата да е живяла в него към
датата на откриване на наследството на двамата й родители. Бащата на въззивницата П. М.
почива на 06.02.1993 г., а майка й С. М.а почива на 27.04.2014 г. От показанията на
ангажираните в тази връзка свидетели в с.з. на 02.06.2021 г. /по изрично искане на
процесуалния представител на ищцата в с.з. на 22.12.2021 г./ и в с.з. на 06.04.2022 г. се
установява, че към смъртта на родителите й П. В. не е живяла в процесния имот в с. М., а в
друго населено място със семейството си. Полагането на грижи за болни родители и
епизодични посещения в имота не удовлетворяват изискванията на чл. 349, ал. 2 от ГПК за
неговото възлагане. За да може да се извърши последното, съделителят следва да е ползвал
делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди към релевантния момент на
3
откриване на наследствата, какъвто факт в случая не се установява от събраните по делото
доказателства.
С оглед гореизложеното претенцията на въззивницата с правно основание чл. 349, ал.
2 от ГПК за възлагане в нейн дял на жилищната сграда се явяа неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ
НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имотите, предмет на делбата, а именно: парцел № І-159 в
кв. 32 по плана на с. М., община П. с площ от 590 кв.м., ведно с изградените в парцела
сгради - жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки – обор, плевня и гараж, при
граници на парцел № I-159: от две страни улица, ***, съдът кредитира заключението на
вещите лица по единичната и тройна СТЕ, в което се излага становище, че процесните
имоти са реално неподеляеми, поради което и с оглед обстоятелството, че съделителите са
трима с различни квоти, делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 347 и чл. 353 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може
да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице
предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в
закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за
извършване на делба на неподеляем недвижим имот. Съдебната делба е особено исково
производство, целта на което е да се прекрати съсобствеността на имотите, които страните
притежават по някой от предвидените в ГПК способи. Освен публичната продан, останалите
способи за извършване на делбата предполагат съответствие на броя на имотите, за които е
допусната делба на броя на съделителите, или на колената, които те формират при
наследяване. Във връзка с горното, съдът намира като единствен възможен способ за делба
на процесните имоти изнасянето им на публична продан и за неоснователно възражението,
наведено от въззивницата, чрез процесуалния й представител, че изнасянето на имота на
публична продан ще затрудни делбата и ще е неудобно, тъй като останалите способи не
могат да намерят приложение, поради описаната вече невъзможност да се обособят реалани
дялове от имотите за всички съделители.
С оглед изложеното процесните имоти – дворно място с постройки на основно и
допълващо застрояване следва да бъдат изнесени на публична продан на основание чл. 348
от ГПК при първоначална цена определена от съдебния изпълнител, като с оглед квотите на
съделителите получената сума от проданта следва да бъде поделена помежду им, както
следва: 2/4 ид.ч. за П. П. В., 1/4 ид.ч за Д. М. С. и 1/4 ид.ч. за П. С. С..
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
4
първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИИТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ
ЗС И ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС задължението за заплащане на
обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците
възниква от деня на писменото поискване.
За уважаване на горната претенция следва да се установи наличието на съсобственост
върху недвижимия имот, еднолично ползване на имота от един или няколко от
съсобствениците, както и писмена покана от неползващия съсобственик да му се заплаща
обезщетение за ползване съобразно квотата му в съсобствената вещ.
С влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено, че недвижимите
имоти са съсобствени при следните квоти: за П. П. В. – 2/4 ид.ч., за Д. М. С. – 1/4 ид.ч. и за
П. С. С. – 1/4 ид.ч.
Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК,
определя, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Нормата
на чл. 31, ал.1 от ЗС дава право на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно
предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея
според правата им. Ползващият съсобственик или съсобственици започват да пречат тогава,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първите и те не са отстъпили частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не са му предоставили възможност да ползва общата вещ заедно с него.
В конкретния случай не се установи в условията на главно и пълно доказване
въззиваемите да пречат на В. да ползва съсобствените недвижими имоти. Напротив, видно е
от показанията на свидетелите П. Н. С. и С. П. А. /разпитани в с.з. на 02.06.2021 г./,
ангажирани от ищцата, че последната има собствена стая в жилищната сграда, която се
ползва от нея и никога не се заключва, както и че същата има ключ за къщата. От
показанията на останалите свидетели Е. М. М., М. М. М. и П. И. С. не се установява бравите
на вратите на къщата и двора да са сменяни, като последната през деня е затворена само с
резе, което може да се вдигне и да се влезе. Предвид горното и съставът приема, че
твърдението, че съделителката няма възможност и е препятствана да ползва имота до и след
предявяване на претенцията, не е доказано, поради което и претенцията на въззивницата с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява неоснователна. Наличието на останалите
предпоставки за уважаване на горния иск няма да променят крайния извод на съда.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че надлежна покана за заплащане
на обезщетение за еднолично ползване на делбения имот има отправена единствено до
съделителката Д. С., получена от нея на 01.07.2021 г., но не и до съделителя П. С..
С оглед неоснователността на главния иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, такъв се явява и
5
акцесорния с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
Въззивниците не са отправили искане за присъждане на направените по делото
разноски, поради което такива не следва да бъдат възлагани в тежест на въззвиницата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007/20.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 533/2020
г. на Районен съд - П., ІІ състав В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, както следва: 1. с която
допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, като получената от
продажбата му сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно:
за П. П. В. – 2/4 ид.ч., за Д. М. С. – 1/4 ид.ч. и за П. С. С. – 1/4 ид.ч., 2. с която е отхвърлена
претенцията на П. П. В., ЕГН ********** за възлагане на недвижимия имот по чл. 349, ал. 2
от ГПК и 3. с която са отхвърлени претенциите по сметки на П. П. В., ЕГН **********
против Д. М. С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е потвърдено решението на ПРС за възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК и за извършване на делбата по реда на чл. 348 от ГПК
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му,
а в останалата му част решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6