Р Е Ш Е Н И Е
№56
гр.Шумен, 11 Март 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №425 по описа за 2018 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №280 от 24.08.2018г., по гр.д.№495/2018г.,
Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявените от М.И.Д. срещу З.М.И. искови
претенции, за промяна на режима за лични контакти на ответника с детето А.З.М.
с ЕГН **********, постановен с решение по гр.д.№1067/2017г. по описа на НПРС,
изменено с Решение по в.гр.д.№333/2017г. по описа на ШОС, и за увеличаване
размера на присъдената издръжка от 150 на 300 лева, като неоснователни и
недоказани. На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер на 300
лева.
Недоволна от така постановеното решение
останала ищцовата страна, която го обжалва и моли същото да бъде отменено и
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искови претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на страната за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова
претенция с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9
от СК. В исковата си молба ищцата М.И.Д. сочи, че с влязло в сила решение на
НПРС по гр.дело №1067/2017г. и на ОС-гр.Шумен по в.гр.д.№333/2017г., били
постановени режим на лични контакти на бащата З.М.И. с детето им А.З.М., роден
на ***г., както и присъдена месечна издръжка за детето в размер на 150 лева.
Излага, че предвид настъпило изменение на обстоятелства от месец септември
2017г. до предявяване на исковата молба /18.04.2018г./, били налице законови
основания за изменение на режима на лични контакти на бащата с детето, както и
изменение на размера на издръжката, които са в интерес на детето им. Сочи, че
ответника е дезинтересиран от детето си, като от месец септември 2017г. до
настоящия момент го е виждал един-единствен път и то в нейно присъствие в
сградата на ДСП –Нови пазар. Реакцията на детето им към баща му била като към
един напълно непознат за него човек. Първоначално въобще не му обърнал
внимание, след което баща му му дал играчка и той я взел и започнал да си играе
с нея, без да му обръща внимание, дори когато му викал по име. След това детето
се разплакало, отишло при майка си и поискало да си тръгват. От фактическата им
раздяла през месец август 2017г., до настоящия момент, бащата по никакъв начин
не показал с действията си, че желае да полага грижи за детето и да се
интересува от него. В момент, когато детето имало здравословни проблеми, той
дори не искал да го види, въпреки многократните покани от нейна страна да влезе
в дома им, за да види А., след като нямало как в това здравословно състояние,
да го вземе. Тъй като работел в Жандармерийска част В.и често бил командирован
в различни градове на страната и отсъствал за различни периоди от дома им,
нямало как определения режим по в.гр.д.№333/2017г.на ШОС да бъде изпълняван от
страна на бащата. Нараснали и нуждите на детето, поради което присъдената издръжка
се явявала недостатъчна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
изменен постановения режим на лични контакти по гр.д.№1067/2017г. по описа на
НПРС изменено с решение по в.гр.д.№333/2017г. на ШОС, като бъде определен
следния режим: всяка втора и четвърта събота от месеца от 09.00часа до
12.00часа и от 16.00часа до 18.00часа, всяка втора и четвърта неделя от месеца
от 09.00часа до 12.00часа и от 16.00часа до 18.00часа., в нейно присъствие, до
навършване на 4-годишна възраст на детето, а след навършване на 4-годишната му
възраст: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00часа в събота
до 17.00часа в неделя, с преспиване ,както и един месец през лятото, когато тя
не ползва платения си годишен отпуск. Претендира и увеличение на месечната
издръжка от 150 на 300 лева.
Ответникът е подал писмен отговор в който оспорва
исковата претенция. Сочи,че решението на НПРС по гр.д.№1067/2017г., изменено с
решение на ШОС по в.гр.д.№333/2018г. е влязло в законна сила на 14.04.2018г. и
до 18.04.2018г.- датата на подаване на исковата молба по настоящото дело, са
изминали 4 дни, период от време, в който не са настъпили изменения в
обстоятелствата, налагащи исканите изменения. Нямало съществена промяна в
доходите му, както и в нуждите на детето, за да се претендира увеличение на
присъдената издръжка. Подобен кратък период, заедно с липсата на каквито и да е
други обстоятелства,сам по себе си обуславял неоснователност на претенцията за
изменение на издръжката. Сочи, че след постановяване на определението за
привременни мерки /по първоначалното производство/ и влизане в сила на
решението, молителката не му предоставяла детето за осъществяване на личен
контакт. Причините, които изтъквала, били неоснователни - това, че детето в
определени периоди е боледувало, не съставлявало основание за отказ да му бъде
предоставена възможност за контакт с него. Не отговаряло на истината
твърдението на ищцата, че тъй като работел в Жандармерийска част –В.и бил в
командировки, нямало как да бъде изпълняван определения с решение на ШОС режим
на лични контакти с детето.
От събраните по делото доказателства се установи
следното от фактическа страна: С Решение №347/07.11.2017г.по гр.дело №1067 по
описа на НПРС за 2017 година, изменено с Решение №49/28.02.2018г.по
в.гр.д.№333/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Шумен, в частта му на определен
режим за лични контакти на бащата с детето, съдът е предоставил упражняването
на родителските права над малолетното дете А.З.М. на неговата майка М.И.Д., и е
определил режим на лични отношения на бащата З.М.И.с детето, както следва: ДО
навършване на тригодишна възраст на детето-
всяка втора и четвърта събота от
месеца от 10.00часа до 17.00часа, без преспиване и всяка първа и трета неделя
от месеца,от 10.00часа до 17.00часа, без преспиване в дома на бащата, като
детето бъде вземано и връщано от него от дома на майката и контактите между
бащата и детето се осъществяват без присъствието на последната. СЛЕД навършване на тригодишна възраст от детето: всяка
първа и трета седмица от месеца в дните събота и неделя, в часовете от
10.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото с
преспиване в периода 01.06.-31.08.,когато майката не е в годишен отпуск, както
и втория ден от дните на Коледните, Новогодишните и Великденските празници-от
10.00 часа до 17.00 часа и и на рождения ден на бащата -12.04.от 10.00часа до
17.00часа. Присъдена е и месечна издръжка в размер на 150лв. считано от
предявяване на исковата молба-04.09.2017г. В частта за издръжката решението е
влязло в законна сила на 23.11.2017г., а в частта за режима на лични отношения
на 14.04.2018г. Исковата молба по настоящото дело за изменение на постановения
режим е подадена на 18.04.2018г., или пет месеца след влизане в сила на
решението в частта му за издръжката, и четири дни след влизането му в сила по
отношение на режима на лични отношения. С определение №546/25.09.2017г. по
гр.д.№1067/2017г. на НПРС, съдът е определил привременни мерки до приключване
на производството, като е предоставил упражняването на родителските права на
майката, а на бащата е определил режим на лични отношения с детето - всяка
събота от месеца от 9:30 часа до 13:00 часа. От събраните в производството
писмени и гласни доказателства се установява, че от раздялата на родителите на
детето през лятото на 2017г., бащата е имал един контакт с детето, като при
всички опити за осъществяване на постановения режим е получавал откази от
майката. В началото е сезирал Районна прокуратура Нови Пазар за горното
неизпълнение, а в последствие е образувал и изпълнително дело №34/2018г. на СИС
при НПРС, но след като не получил изпълнение и по него, образувал ново
и.д.№2018*0411706 на ЧСИ с район на действие ШОС. От представеното
удостоверение по последното дело, е видно, че на жалбоподателката са наложени
11 глоби за неизпълнение на постановените със съдебното решение лични отношения
на детето с бащата. При изслушване на страните в съдебно заседание,
жалбоподателката заявява, че бащата не е търсил детето, не го е виждал повече от
година и половина, и предвид отчуждението по между им, дори и да го търси, тя
не може да предостави детето на чужд човек.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи. На първо место следва да се отбележи, че изменение на постановените мерки
може да се претендира единствено при изменение на обстоятелствата. Соченото от
ищцата изменение не представлява по съществото си изменение на обстоятелства,
годно да обоснове искане за изменение на мерките, а по скоро навежда доводи за
неправилност на постановените по рано мерки. От раздялата на страните ищцата не
е изпълнявала определения режим на лични отношения на бащата с детето, и дори и
да има някакво отчуждение между баща и син, то е в резултат единствено на бездействието
на майката, поради което и е недопустимо тя да черпи доводи от собственото си
противоправно поведение. До двегодишната си възраст детето е живяло и с двамата
си родителя, и със сигурност е разпознавало и баща си като такъв, като
прекъсването на контактите по между им от година и половина не би могло да го
заличи напълно от спомените му, и да го възприема като напълно чужд човек. Детето
е на 3 години и 7 месеца, на която възраст безспорно ще му се налага да
контактува с напълно непознати хора /в детски заведения, и при други социални
контакти/ и в отсъствието на майка си. Безспорно е, че контактите на детето с
бащата ще повлияят благотворно на неговото психическо развитие и пълноценното
му израстване като личност, и обструкциите които майката създава препятствайки
тези контакти са в изключителен ущърб на детето. Не е налице изменение на
обстоятелствата, обуславящо изменение на постановените мерки, поради което и
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да
се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №280 от 24.08.2018г., по гр.д.№495/2018г. по описа на Районен съд - гр.Нови
Пазар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.