№ 446
гр. Варна, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в пуБ.ично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КонстА.ин Д. И.анов
Членове:Мая Недкова
мл.с. И.алена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл.с. И.алена Орл. Димитрова ВъззИ.но
гражданско дело № 20213100502927 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззИ.на жалба вх. № 293863/12.07.2021 г., уточнена с молби вх. №№
296625/20.08.2021 г. и 298506/20.09.2021 г., подадена от Н. П. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 43, срещу Решение № 261747/25.05.2021 г. по
гр.д. № 2867/2021 г. по описа на РС - Варна, XXIV състав, в частта, с която е осъден Н. П.
М., ЕГН **********, явяващ се баща и законен представител на непълнолетния Н. Н. М., да
заплати солидарно с А.М. М., ЕГН **********, и ХР. СТ. М., ЕГН 85099100981, и двамата с
адрес: гр. Варна, ул. „КонстА.ин Величков“ № 47, ет. 5, таван, явяващи се родители на ХР.
ХР. М., на А.. И.. Б.., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8, ет.
3, ап. 6, сумата от 5000,00 лева (Пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане под формата на претърпяна загуба
вследствие на унищожаването на собствения на ищеца лек автомобил марка „Хонда“, модел
„СИ.ик“, рег. № В 0993 ВР, паркиран в гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8, извършено
на 28.11.2019 г. от малолетния Х.М. и непълнолетния Н.М., ведно със законната лихва от
датата на деня на увреждането – 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 48 ЗЗД.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен и необоснован.
Оспорва материалноправната си легитимация, като изтъква, че вследствие на семейни
проБ.еми синът му Н.М. с Решение № 4704/13.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1301/2016
г., и със Заповед на ДСП, отдел „Грижа за детето“, е настанен при баба си, като със заповед
на ДСП от 04.01.2018 г. мярката за закрила е продължена с още две години. В тази връзка
изтъква, че не е могъл да възпитава сина си, съответно да преодотврати извършеното
протИ.оправно деяние. Оспорва заключението по допуснатата в хода на
първоинстанционното производство САТЕ и счита същото за непълно; в тази връзка иска
постановяване на довеждане в завършен вид на САТЕ от вещото лице А.В..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от А.Б., чрез адв. П.П.,
1
с който оспорва въззИ.ната жалба като неоснователна. Счита обжалвания акт за правилен и
обоснован. Заявява, че към момента на деянието Н.М. е жИ.еел заедно с баща си Н.М. и
последният е упражнявал родителски права.
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от контролиращата
страна ДСП - Варна.
Необжалвалите другари А.М. и Х.М., въпреки дадената им възможност по чл. 265,
ал.1 от ГПК, не се присъединяват към подадената въззИ.на жалба.
В съдебно заседание въззИ.никът Н.М., редовно уведомен, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание въззИ.аемият А.Б., редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. П.П., настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно и присъждане на разноски.
В съдебно заседание контролиращата страна ДСП – Варна, редовно призована, не
изпраща представител.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А.. И.. Б.., ЕГН
**********, срещу Н. П. М., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен
представител на Н. Н. М., и срещу А.М. М., ЕГН **********, и ХР. СТ. М., ЕГН
85099100981, явяващи се родители и законни представители на ХР. ХР. М., обектИ.но и
субектИ.но съединени искове с правно осн. чл. 48 ЗЗД за заплащане в условията на
солидарност на сумата от 5122 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди
от непозволено увреждане под формата на претърпяна загуба вследствие на унищожаването
на собствения на ищеца лек автомобил марка „Хонда“, модел „СИ.ик“, рег. № В 0993 ВР,
паркиран в гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8, извършено на 28.11.2019 г. от
малолетния ХР. ХР. М. и непълнолетния Н. Н. М., ведно със законната лихва върху горната
сума от датата на увреждането – 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се излага, че ищецът А.Б. е собственик на лек автомобил марка
„Хонда“, модел „СИ.ик“, рег. № В 0993 ВР, който на 29.11.2019 г. около 08:00 ч. паркирал
пред дома си в гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8. Около обяд на същия ден бил
информиран от сина си, че от автомобила му излиза пушек. Ищецът се опитал да потуши
пламъците, обхванали предната дясна и лява част на МПС, но безуспешно, и превозното
средство изгоряло. В образуваното досъдебно производство било установено, че
извършители на палежа са непълнолетният Н. Н. М. и малолетният ХР. ХР. М..
Наказателното производство било прекратено, а преписката - изпратена на КБППМН за
налагане на възпитателни мерки.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на родителите за това, че не са
упражнили надзор и не са изпълнили задълженията си за възпитание на децата си, чиито
действия са довели до увреждане на имуществото на А.Б., поради което се настоява за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от протИ.оправното им поведение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. М. депозира писмен отговор, в който
поддържа, че не е материалноправно легитимиран да отговаря, тъй като синът му жИ.ее при
своята майка Ц.М. в Обединеното Кралство, родителските права с влязло в законна сила
решение по гр. д. № 18393/2018 г. по описа на РС – Варна, са предоставени на последната и
тя е негов законен представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А.М. М. и ХР. СТ. М. не са депозирали отговор.
В срока по чл. 131 контролиращата страна ДСП – Варна, не е депозирала отговор.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, родителите и осиновителите, които
упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и жИ.еят при тях. Касае се за специален състав на непозволеното
увреждане, обусловен от протИ.оправно поведение от страна на посочената категория лица
(родители и осиновители), изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и
осъществят надзор върху поведението на непълнолетните си и малолетни деца.
Нормата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД изисква установяване както на предпоставките по чл.
45 ЗЗД, така и на обстоятелствата, че делинквентът е дете на ответника, който го отглежда и
упражнява родителските си права. По реда на чл. 48 ЗЗД родителите отговарят само ако
децата жИ.еят при тях. Отговорни за вредоносните действия и постъпки на децата си са
родителите, упражняващи родителски права, като отговорността е презумтИ.на и по своя
характер представлява гражданскоправна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по
възпитанието и контрола на ненавършилите пълнолетие деца.
В случая се установява наличието на предпоставките от фактическия състав на
основанието по чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 51 от ЗЗД, пораждащи правото на обезвреда на
пострадалото лице.
Не е спорно между страните, а и от Свидетелство за регистрация част I, се установява,
че А.. И.. Б.. е бил собственик на лек автомобил марка „Хонда“, модел „СИ.ик“, рег. № В
0993 ВР.
Не се спори и че процесният автомобил на 29.11.2019 г. е бил паркиран пред дома на
ищеца А.Б., находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8, както и че малолетният
Х.М. и непълнолетният Н.М. са били съпричастни към унищожаването на лекия автомобил,
чрез запалването му. Горното се установява и от материалите по образуваното за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК досъдебно производство № 2046/2019 г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР. Същото е прекратено с постановление на 13.05.2020 г. на
прокурор при РП – Варна, на осн. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8 от НПК, като е
разпоредено преписката да се изпрати на МКБППМН с предложение за налагане на
възпитателни мерки по ЗБППМН.
Родители на непълнолетния Н.М. са Н.М. и Ц.М..
Считано от деня на постановяване на прИ.ременни мерки в производството по гр. д.
№ 18393/2018 г. по описа на РС – Варна, обектИ.ирани в решение № 2049/01.06.2020 г., а
именно от 01.06.2020 г., родителските права по отношение на Н.М. са предоставени на
неговата майка Ц.М., при която е определено и местожИ.еенето му във Великобритания, на
осн. чл. 127, ал. 2 СК. В същия смисъл е и произнасянето на РС - Варна по същество на
спора с горецитираното решение. Последното е потвърдено с Решение от 22.02.2021 г. на
Окръжен съд – Варна, по в. гр. д. № 2138/2020 г., влязло в законна сила на 03.04.2021 г.
В конкретния случай се установява, че към датата на увреждането – 29.11.2019 г.,
Н.М. не е бил под надзора на своята майка, която се е намирала във Великобритания, макар
тя също да е била титуляр на родителските права, заедно с ответника Н.М..
Въз основа на изложеното, неоснователни са възраженията на въззИ.ника, че не е
легитимиран да отговаря по предявения иск. Към датата на извършване на деликта
въззИ.никът е бил титуляр на родителските права. Видно от протокол за разпит на свидетел
(л. 25 от ДП № 2046/2019 г.) и характеристика на МВР (л. 63 от ДП № 2046/2019 г.), детето
жИ.ее в дома на баба си, заедно с баща си и чичо си. ВъззИ.никът не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на твърдението си, че не жИ.ее на същия адрес като този на
детето.
От материалите по делото безспорно се установява увреждането на ищеца,
авторството на непозволеното деяние, причинната връзка между деянието и настъпилата
вреда.
За определяне на размера на дължимото от делинквента обезщетение е необходимо да
3
бъдат установени причинените на увредения имуществени вреди, както и тяхната стойност
към момента на увреждането. В хода на първоинстанционното производство е допусната
съдебно-автотехническа експертиза за установяване на стойността, необходима за
закупуване на процесния автомобил към датата на деликта – 29.11.2019 г. В изготвеното
заключение, което съдът кредитира като пълно и обектИ.но, същото неоспорено пред първа
инстанция от страните, вещото лице е посочило средна пазарна стойност 5000 лева; именно
до този размер предявената претенция следва да бъде уважена.
Поради основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането – 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено. Същото, като необжалвано, е влязло в законна сила в частта, с която исковете са
отхвърлени за разликата над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 5122 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, претенцията на въззИ.аемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззИ.ното производство по неоснователна въззИ.на жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 520,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261747/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2867/2021
г. по описа на РС - Варна, XXIV състав, в частта, с която е осъден Н. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 43, явяващ се баща и законен
представител на непълнолетния Н. Н. М., да заплати солидарно с А.М. М., ЕГН **********,
и ХР. СТ. М., ЕГН 85099100981, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „КонстА.ин Величков“ №
47, ет. 5, таван, явяващи се родители и законни представители на ХР. ХР. М., на А.. И.. Б..,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8, ет. 3, ап. 6, сумата от
5000,00 лева (Пет хиляди лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане под формата на претърпяна загуба вследствие на унищожаването на
собствения на ищеца лек автомобил марка „Хонда“, модел „СИ.ик“, рег. № В 0993 ВР,
паркиран в гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“ № 8, извършено на 28.11.2019 г. от
малолетния Х.М. и непълнолетния Н.М., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 48
ЗЗД.
Решение № 261747/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2867/2021 г. по описа на РС
- Варна, XXIV състав, е влязло в законна сила в необжалваната си част, с която исковете са
отхвърлени за разликата над сумата от 5000,00 лева до пълния предявен размер от 5122,00
лева.
ОСЪЖДА Н. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 43, да заплати на А.. И.. Б.., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петко Р. Славейков“
№ 8, ет. 3, ап. 6, сумата от 520,00 лева (Петстотин и двадесет лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение за
въззИ.ното производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РепуБ.ика
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5