Р Е Ш Е Н
И Е
№2327
гр.
Пловдив, 09. декември 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2597 по описа
на съда за 2022 г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 1635 от 10.08.2022 г., постановено по
АНД № 1272/2022г., Районен съд Пловдив, ІІІ н.с. е потвърдил Наказателно постановление № ПД-02-ДНСК-85
от 22.10.2021 г., издадено от Началник на Дирекция за национален строителен
контрол, с което на „Кима Консулт“ ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 237,
ал. 1, т. 18 от Закона за устройство на територията му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5 и ал. 5 , вр. с
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
Недоволен
от така постановеното решение е останало наказаното дружество, което с касационна
жалба, подадена в срок чрез пълномощника си,
обжалва същото. В жалбата се навеждат
оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение. Касаторът
претендира отмяна на съдебния акт от настоящия съд и постановяване на решение по
същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се
разноски.
Ответникът- Дирекция за национален строителен
контрол, се представлява от пълномощника си, който взема
становище по депозираната касационна жалба, като заявява, че намира същата за
неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив
излага мотивирано заключение, с което намира жалбата за неоснователна.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като провери
законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените
от касатора оплаквания, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
По делото релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно
установени от решаващия състав на съда и са последователно възпроизведени в
мотивите на обжалваното решение. С последното районен съд-Пловдив при
извършваната в производството пред него проверка на законосъобразността на издаденото
НП е констатирал, че не са допуснати съществени нарушения на производствените
правила и материалният закон е приложен правилно. От това мотивиран е
постановил и своя акт.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за правилно.
Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства
от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни
изводи на районния съд.
Не е
допуснато и твърдяното нарушение в процедурата по оформяне и съобщаване на
АУАН. Видно е, че с подписа на свидетеля Д.С. е удостоверено, че управителят на
юридическото лице отказва да подпише акта. Възможността АУАН да бъде оформен по
този начин е изрично предвидена в чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Възраженията на
касатора,не намират основа в закона. Така, както е оформен отказът да се
подпише актът, не е допуснато нарушение и на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, тъй като на
санкционираното лице не е връчен препис от него срещу разписка. Съгласно
изричния текст на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН обаче, задължение за
връчване на препис от акта срещу разписка има при подписването на акта от
страна на нарушителя – тоест връчването на акта по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
В конкретния случай не е спорно, че нарушителят е отказал да получи и подпише
акта, с оглед на което е процедирано по реда на
чл. 43, ал. 2 ЗАНН за съобщаването му – при отказ. След като актът не е
подписан от нарушителя, по аргумент от изричната разпоредба на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, за административния орган не съществува задължение да връчи препис от
него срещу разписка, където отново ще се изисква подпис на нарушителя,
удостоверяващ получаването му.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са допуснати
твърдените процесуални нарушения.
С нормата на т. 18 от чл. 237, ал. 1 ЗУТ на строителния надзорник е
възложена отговорността за спиране на строежи, които се осъществяват при
съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 – 8 от ЗУТ (арг. по
чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ). Съответно, неизпълнението на това задължение води
до налагане на санкция по чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ на лицето, упражняващо
строителен надзор. За ангажиране на отговорността на надзорника е необходимо да
бъде констатирано извършването на строеж със съществени отклонения от
инвестиционните проекти (чл. 154, ал. 2, т. 5 – 8 ЗУТ), който не е спрян
своевременно – към момента на отклоняването от проектите, защото такава е
именно задачата, поставена му от закона – да осигури пълното съответствие на
строежа с разрешението, което е дадено. Към датата на издаване на НП е доказано
извършване на нарушението и неизпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218
от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да
са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила.
Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл.
221, ал. 2 от АПК.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание действащата редакция
на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът му с оглед правната и
фактическа сложност на делото, проведено е едно съдебно заседание, в което е
присъствал упълномощен юрисконсулт, който е ангажирал становище по същество на
правния спор, касационната инстанция определя на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1635
от 10.08.2022 г., постановено по АНД № 1272/2022г., Районен съд-Пловдив, ІІІ
н.състав.
ОСЪЖДА „Кима Консулт“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата от
80(осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: