Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.02.2020 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1795 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65 ал.4 от
Закона за общинската собственост и е образувано по жалба от И.Р.Е., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. С.Р. ***, против Заповед № РД-1390/12.06.2019г. на
Кмета на Община Долни Чифлик, с която на осн.чл.65 ал.1 от ЗОС е наредено да се
изземе от жалбоподателя част от улица с ОК
508 – 509 и от УПИ ХХІ в кв.1 – частна общинска собственост с Акт за
частна общинска собственост № 214 от 31.05.2007г. Жалбоподателят твърди на
първо място, че заповедта е нищожна, алтернативно я счита за незаконосъобразна като
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Поддръжа, че като наследник на дядо си А.И.Е. (А.А.Х.),
И.Е. владее ПИ № 370 с площ от 7558 кв.м. (съгласно извършено през м. март 2019
г. геодезическо заснемане от лицензирана фирма), в който попадат двата обекта -
част от улица с ОК 508 – 509 и УПИ ХХІ в
кв.1, за които се твърди, че са общинска собственост, и които са предмет на
производството по чл.65 ал.1 от ЗОС. Твърди, че ПИ № 370 е постъпил в
патримониума на неговия наследодател А.И.Е. на 21.01.1944г., и от тогава до настоящия
момент се владее непрекъснато и необезпокоявано от посочения в титула за
собственост приобретател, а след смъртта му – от жалбоподателя като един от неговите
наследници, при което границите на имота са материализирани на място. Твърди,
че нито държавата, нито Община Долни Чифлик (старо име Георги Трайков) са
провеждала отчуждителни мероприятия върху части от имот ПИ № 370, поради което
Община Долни чифлик никога не е придобивала вещни права върху която и да е част
от посочения имот. В тази връзка излага, че имотът представлява заградена празна
поляна, и че върху него няма и никога не е била трасирана улица, поради което целият
ПИ № 370 винаги е бил собственост на семейството на жалбоподателя. В допълнение
излага, че Община Долни Чифлик е била уведомена за вещните права на
наследниците на А.И.Е. върху имотите, за които се твърди, че са общинска
собственост, но тези възражения не са обсъдени от ответника при постановяване
на оспорената заповед. Твърдяното за допуснато съществено процесуално нарушение
в хода на административното производство според жалбоподателя се изразява в
това, че адресат на заповедта е само той, но не и останалите наследници на А.И.Е.
(А.А.Х.). Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на оспорената Заповед № РД-1390/12.06.2019г. на Кмета на Община
Долни Чифлик, издадена на осн.чл.65 ал.1 от ЗОС, или да я отмени като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
адв.Р. на изложените в нея основания. В допълнение пълномощникът сочи, че в
диспозитивната си част обжалваната заповед е неясна, тъй като не е описано
какво точно следва адресатът да предаде на общината – каква площ, с какви
размери и контури и др. Претендира присъждане на сторените по делото разноски
по списък. Подробно становище по съществото на правния спор е изложил и в
допълнително представените писмени бележки.
Ответникът – кметът на Община Долни
Чифлик, чрез процесуалния си представител ю.к. Д.Л. оспорва жалбата като неоснователна.
По същество излага, че са били налице всички материални предпоставки за
издаване на процесната заповед. Твърди също, че производството по издаване на
обжалваната заповед няма характер на отчуждително такова, поради което не се
дължи обезщетение. С тази съображения моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, като претендира присъждане на юрисконсултско. С представените
писмени бележки по същество на спора прави и възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене релевантни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство
е поставено на 03.05.2019 г., когато служители на Дирекция „Устройство на
територията, туризъм и транспорт и общинска собственост“ /“УТТТОС“/ при Община
Долни Чифлик са извършили проверка досежно вида и състоянието на имоти –
общинска собственост. В хода й е установено, че в кв.1 и в кв.71 на гр. Долни
чифлик улица с ОК 508 – 509, както и УПИ ХХІ в кв.1, актуван с Акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ №214/31.05.2007 г., са заградени с телена мрежа и
достъпът до тях е невъзможен. След извършена проверка е установен
жалбоподателят И.Е., който заявил пред общинските служители, че лично е
поставил огражденията. При документална проверка в архива на Община Долни
Чифлик е установено, че със Заповед № 468/ 07.08.1990 г. на Председателя на ИК
на Общински съвет гр. Георги Трайков /сега Долни чифлик/ е одобрено изменение
на регулацията в кв.1 и в кв.71 по
регулационния план на града, с който са образувани нови парцели за индивидуално
жилищно строителство и се допуска провеждането на улица с ОК 508 – 509. Горните
констатации са обективирани в Констативен протокол от 03.05.2019 г. С констативния
протокол е направено предложение на кмета на Общината да изпрати до И.Е. писмо,
с което да му се предостави срок доброволно да освободи общинските имоти, които
владее без правно основание, а в случай на неизпълнение от негова страна в
предоставения срок е препоръчано да се издаде заповед по реда на чл.65, ал.1 и
ал.3 от ЗОбщС в съответствие с чл.105, ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Д. Чифлик.
До жалбоподателя е изпратено писмо изх. №
9400 И – 145 (л.20 от адм. преписка) от 10.05.2019 г. в горния смисъл, което е
получено от него още на същия ден, видно от представеното копие на известие за
доставяне (л.20 – гръб). На лицето е определен срок от 10 дни за доброволно изпълнение,
а имено: да премахне поставените ограждения, с които е заградил общински имоти
– улица с ОК 508 – 509 и УПИ ХХІ в кв. 71, актуван с АЦОС № 214 от 31.05.2007
година.
На 23.05.2019 г. служители от Дирекция
УТТТОС при Община Долни Чифлик извършили повторна проверка на място, при която
установили, че разпореждането за освобождаване на посочените в писмото от 10.05.2019
г. имоти не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение. Тези констатации са
отразени в КП №2/23.05.2019 г. (л.22 от адм. преписка), към който са изготвени
и фотоснимки.
След като се запознал с административната
преписка, ответникът – Кметът на Община Долни Чифлик, издал оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед
№ РД – 1390/ 12.06.2019 г. След като описал горната фактическа обстановка,
органът посочил за правно основание на административния акт чл.65, ал.1 от
ЗОбщС. С него е разпоредено да се изземе от владението на жалб. И.Е. частта,
която се държи от него без правно основание, от улица с ОК 508 – 509 и УПИ ХХІ
в кв. 1 с АЧОС № 214/31.05.2007 г. Копие от заповедта е изпратено на оспорващия
Е. с Писмо изх. № 9400 (И – 182)/13.06.2019 г. /л. 26 от адм. преписка/; писмото
е получено от адресата на 14.06.2019 г. По повод съдебното й оспорване е
образувано и настоящото съдебно производство. Междувременно, видно от
приложения към административната преписка Констативен протокол № 3 от
18.06.2019 г., съставен от служители на Община Долни чифлик, на 20.06.2019 г. е
извършено трасиране на улица ОК 508 –
509 от „ХИДРО МАП“ ЕООД като изпълнител по договор с община Долни
чифлик.
Ведно с жалбата си оспорващият е представил
заверени за вярност копия от договор за продажба на недвижим имот от 10.05.1941
г., сключен между М.К.Д. от една страна и Д.К.Т.от друга, с който първият
продава на втория „една къща върху 18 кв.м., направена с дърва и кирпич,
покрита с марсилски керемиди, състояща се от две стаи, един обор и един
плевник, построени също от дърво и кирпич и покрити с марсилски керемиди с дворно
място 8 дка, находящи се в чертите на село Долен Чифлик“ при конкретно посочени
съседи; Записка № 45, том ХХІІ от 20.08.1941 г. за вписване на осн.чл.25 и
последващите от Закона за допълнение на Закона против спекулата с недвижими
имоти (отм.) на договора за продажба на недвижим имот в нотариалните книги на
Варненския областен съд на варненски нотариус; Договор за продажба на недвижим
имот от 21.01.1944 г., с който Д.К.Т.продава на А.А.Х. описания по-горе имот;
Удостоверение за наследници на починалото лице А.И., издадено от Община Долни чифлик. Представена е
нотариално заверена декларация (л. 101 от делото) от жалбоподателя, с която е
декларирал, че А.А.Х., вписан в договора за покупко-продажба на недвижим имот,
и А.И.Е., негов наследодател, са едно и също лице. Представена е и техническа
експертиза от месец март 2019 г., изготвена от „ЛАНДИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, за
определяне на идентичност и площ на ПИ № 370, кв. 71 на г Долни чифлик, Община
Долни чифлик, Област Варна (от л. 49 до л.52 от делото).
С молба с.д. № 12571/14.08.2019 г.
жалбоподателят е представил и: 1) копие от част от графичната част към Заповед
№ 5773/15.11.1963 г. от кадастралния и регулационен план /КРП/ на гр. Долни
чифлик досежно ПИ № 370, находящ се в кв. 71, за който с посочения план е
образуван парцел № ІІІ-370 в кв. 71; 2) разписен лист към същия КРП от 1963 г.,
в който за собственици на ПИ ІІІ - 370 са вписани наследниците на А.А. Е.;***,
одобрен със Заповед № 769 от 30.05.1985 г.; и 4) разписен лист към КРП от 1985
г., в който като собственици на ПИ ІІІ -
370 от кв. 71 са вписани наследниците на А.И.Е. /от л. 44 до л. 48 от делото/.
Ответната страна е представила заверено за
вярност копие (в цвят) на Заповед № 468/07.08.1990 г. /текстова част/, издадена
от Ст. В. - председател на ИК на ОНС гр. Георги Трайков, както и копие от Скица
№ 714 от същия план, съставляващ графичната част на плана за изменение на регулацията на кв.1, 71, 72, 74, 118 и 129 по плана на
гр. Г. Трайков (л. 103 от делото). Във връзка с тези документи и по искане на
жалбоподателя е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване автентичността
на подписа на председателя на ИК на ОбНС на гр. Г. Трайков, поставен под Заповед №
468/07.08.1990 г. Съдът е назначил съдебно-почеркова експертиза. Заключението
по същата е представена в срок от експерта, не е оспорено от страните и се
кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. Експертизата е
извършена чрез анализ на оригинала на заповедта, който се съхранява в служба
„Архив“ при Община Долни чифлик. Заключението на експерта, направено на база
оглед, техническо изследване и анализ на сравнителни образци от подписа на
лицето Стоян В. Стоянов – председател на ИК на ОНС – гр. Г. Трайков, съхраняващи
се в архива на Община долни Чифлик, е че подписът, положен за „Председател ИК“
в Заповед № 468/07.08.1990 г. е изпълнен от лицето, посочено като негов автор. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и същото е прието от
страните без възражения. В този смисъл липсва основание за произнасяне с
изричен диспозитив по откритото по делото производство по чл.193 от ГПК,
приложим по препращането на чл.144 от АПК.
По делото е работила и съдебно-техническа
експертиза. На вещото лице е поставена задача да отговори на следните въпроси:
1/ Имотът/имотите по приложените към жалбата документи за собственост, съвпадат
ли изцяло или частично с иззетия от жалбоподателя имот?; 2/ Съвпада ли имотът,
иззет въз основа на оспорената заповед, с този по АЧОС № 214/31.05.2007 г.?; 3/
Налице ли е идентичност между имота по документите за собственост на жалбоподателя с този по
АЧОС № 214/31.05.2007 г. и с имота, иззет въз основа на оспорената заповед? Експертизата е представена в срок от вещото
лице и се кредитира от съда като дадена пълно, компетентно и безпристрастно, тя
освен това съответства на представените от страните доказателства. Изводите си
в.л. инж. Ж.Б. са онагледени в цветна комбинирана скица, неразделна част от
СТЕ. Според заключението на вещото лице, с оспорената заповед е разпоредено от
владението на жалбоподателя да бъдат иззети следните имоти, посочени като
общински такива: 1/ част от улица между осеви точки /ОТ/ 508 и 509; и 2/ УПИ
ХХІ от кв. 1. Експертът е установил, че между имота на жалбоподателя ПИ 370, с
оглед представените от него титули за собственост, и трасираната на място улица
между ОТ 508 и 509 е налице частична
идентичност с площ на припокриване 1093 кв.м., която е щрихована на
комбинираната скица с черни точки между пунктираните сини линии на трасираната
улица между точки 1,2,3 и 4. Установена е също частична идентичност и между
имота на жалбоподателя и площта на УПИ ХХІ в кв.1 на гр. Долни чифлик, за който е съставен АЧОС №
214/2007 г., като площта на припокриване между двата имота е в размер на 355
кв.м. от общата площ на посоченото УПИ, възлизаща на 510 кв.м. На комбинираната
скица-приложение тази площ е обозначена в жълто със синя щриховка. В съдебно
заседание експертът поддържа заключението си. В изявлението си пред съда вещото
лице сочи, че при посещението на място е установил, че към датата на изготвяне
на СТЕ ПИ № 370 в границите, в които се владее от жалбоподателя, съответства по
площ и граници с черния контур, показан на приложението към СТЕ, което в
по-голямата си част съответства и на зелената граница на имота, която
съответства на границите на имота по КРП от 1963 г. Имотът представлява празен
терен, ограден от всички страни, който се владее от жалбоподателя И.Е.. На
място е установено трасиране на улица по ОТ 508 -509, като колчетата, с които е
маркирано трасето, са поставени извън границите на ПИ № 370. В имота не е
установено изградено трасе на улица. Улицата, която е отразена на север от имота
на жалбоподателя, реално е реализирана /асфалтирана/ и съществува на място. От
южната страна на имота няма изградена улица. Вещото лице сочи, че от тази
страна няма проведена регулация като изразява предположение, че такова
мероприятие предстои да се проведе. Констатирано е, че дворищната регулация по
КРП от 1985 г. и КРП от 1990 г. за изменението му не са приложени в обхвата на
имота на жалбоподателя, поради което в Приложението към СТЕ вещото лице е
очертало само контурите на проектните парцели по регулационния план. Въз основа на направените
изчисления е достигнато заключение, че по КП от 1963 г. ПИ № 370 е бил с площ
от 6862 кв.м. Посочва се, че улицата, проектирана с плана от 1990 г., се явява
първа регулация в конкретно посочения участък, но до момента не е приложена.
Представителят на ответника оспорва експертизата в частта, с която е установено
липса на идентичност между разпоредените за изземване имоти и имота на
жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на приобщените в хода на съдебното дирене писмени
доказателства и от заключенията на СГЕ и СТЕ, които са взаимно обвързани,
допълващи се и безпротиворечиви, а разгледани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената фактология, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл.149,
ал.1 от АПК във вр. с чл.65, ал.4 от ЗОбщС от нейния адресат, и при наличие на
правен интерес, която я квалифицира като процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е и основателна.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е
длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Предмет на проверка за законосъобразност в
настоящото съдебно производство е Заповед № РД-1390/12.06.2019 г. на Кмета на
Община Долни Чифлик, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОбщС е наредено да се
изземе от жалбоподателя: 1) част от улица с ОК
508 – 509; и 2) УПИ ХХІ в кв.1 с Акт за частна общинска собственост № 214
от 31.05.2007 г.
Като правно основание за издаване на
процесната заповед ответникът е посочил разпоредбата на чл.65, ал.1 от Закона
за общинската, предвиждаща, че общински имот, който се владее или държи без
основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Анализът на
правната норма сочи недвусмислено, че именно кметът на общината е материално компетентен
да издава заповеди от рода на процесната. Обстоятелството, че имотът на
жалбоподателя се намира на територията на Община Долни Чифлик, сочи, че върху
него се простира юрисдикцията на кмета именно на тази община. От изложеното се
налага изводът, че оспорената в настоящото производство Заповед №
РД-1390/12.06.2019г. е издадена от материално и териториално компетентен орган.
Заповедта е издадена в предписаното от
закона форма. В нея ответникът е посочил фактическите и правните основания за
издаването ѝ. Независимо от това настоящият състав намира, че същата е
издадена в нарушение на чл.146, т.2 във вр. с чл.59, ал.2, т. 5 от АПК. От
диспозитивната част на атакувания административен акт не става ясно каква
конкретна част (кои конкретни части) от имота на И.Е. се изземват от владението
му. В това отношение съдът споделя довода на жалбоподателя чрез адв.Р., че в
оспорената заповед не са посочени площта на изземваните части от имота на
оспорващия, нито техните конкретни параметри. Декларативно заявеното „да се изземе частта, която се държи без
правно основание от улица с ОК 508 – 509 и УПИ ХХІ в кв. 1 с Акт за частна
общинска собственост № 214 от 31.05.2007 г. от владението на лицето И.Р.Е. с
адрес …“ без да са посочени конкретни показатели, позволяващи изземваните
части да се индивидуализират в достатъчна степен,
представлява съществен порок във формата на акта, водещ до неяснота относно
волята на органа, респективно – до липсата на ясно формулирано властническо
волеизявление, представляващо годно изпълнително основание. Констатираният
порок рефлектира негативно в правната сфера на адресата на заповедта, тъй като
дори и при наличие на воля у него за доброволното й изпълнение, то от
разпоредителната част на акта не става ясно кои конкретни части от имота си следва
да предаде на Общината.
Не се споделят от съда доводите на
оспорващия за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неуведомяване на всички наследници на А.И.Е. /А.А.Х./ за откритото производство
по реда на чл.65 от ЗОбщС, както и за издаване на процесната заповед. В
производствата по посочения ред страни в административното производство са
съответната община от една страна, а от друга – лицето, което реално владее или
държи имот – публична или частна общинска собственост. В настоящия казус
липсват данни друго лице или други лица, освен адресата на заповедта, да
владеят ПИ 370, в чиито граници според съдържанието на оспорената заповед, са
разположени разпоредените за изземване общински имоти. Отделно от това следва
да се отбележи, че съдебната теория и практика не позволяват да се осъществява защита
на собствени права посредством релевиране на доводи за нарушаване на чужди
такива.
Независимо от това съдът установи, че оспорената
заповед е обременена с още един съществен порок – тя е материално
незаконосъобразна. Ответникът в настоящото съдебно производство не е доказал
твърдението си, че е собственик на определените за изземване части от имот в
кв.1 и кв.71 на гр.Долни Чифлик. Съответно - не са оборени твърденията на
оспорващия Е., че от 21.01.1944 г. до днес, тоест в продължение на 76 години, ПИ
№ 370 се владее почти в едни и същи граници непрекъснато и необозпокоявано от
неговия наследодател А.И.Е. (А.А.Х.), а след смъртта му – от неговите
наследници, вкл. и от самия него към настоящия момент. Същевременно ответникът гради
защитната си теза на предположението, че вещните права на Община Долни чифлик
върху частите от имота на оспорващия, чието изземване е разпоредено с
обжалваната заповед, са възникнали по силата на самия закон предвид влезлите в
сила кадастрални и регулационни планове от 1985 г. и от 1990 г. за територията
на гр. Георги Трайков /сега гр. Долни чифлик/.
Съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС общински имот,
1) който се владее или държи без основание, 2) не се използува по
предназначение или 3) необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината. В настоящия случай не се твърди наличието на
втората и третата хипотеза. Същността на спора в настоящото производство е да се
установи дали са налице материалните предпоставки за издаване на обжалваната
заповед или не по смисъла на първата предвидена в закона хипотеза. Съществено
условие за провеждане на производството е разпореденият за изземване имот (или
имоти) да е общински.
Съдът съобрази, че приложението на
материалния закон по отношение на двата обекта, чието изземване е разпоредено с
обжалваната заповед – УПИ ХХІ в кв. 1,
актуван с АЧОС 214/31.05.2007 г., и част от улица с КО 508 – 509, следва да се
анализира по отделно. Това се налага от обстоятелството, че КРП от 1990 г. , с
който на основание чл.75 от ППЗТСУ (отм.) е изменен КРП от 1985 г. предвижда за
първи път върху площта на ПИ № 370 да се образуват два нови квартала
за жилищно строителство – кв. 1 и кв. 71, като между двата новообразувани
квартала са проведе улица от о.т. 508 до о.т. 509. Според предвижданията на
този план върху площта на ПИ 370 попадат части от 18 новообразувани имота с
различна площ. Именно с този план за първи път се предвижда между двата квартала
да се проведе улица между посочените осеви точки. Провеждането на улица е
мероприятие за удовлетворяване на обществени нужди, а по отношение на
новообразувания УПИ ХХІ такава обществена необходимост не е установена, тъй
като в плана не е посочено конкретното предназначение на този имот – дали
същият се отрежда за училище, детска градина или друга сграда за обществено
ползване. Най-общо предвиждането на плана е за жилищно строителство. Посоченото
обуславя извод, че по отношение на двата имота, предмет на обжалваната заповед,
са приложими различни разпоредби.
По отношение на УПИ ХХІ в кв.1 на гр.
Долни чифлик:
Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ (отм.)
недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните
насаждения и другите подобрения в тях), придадени
към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени
от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. От анализа на
цитираната разпоредба се налага извода, че вещно-транслативният ефект на този
вид планове се проявява само в хипотези, когато части от имоти се отнемат, за
да бъдат придадени към съществуващи вече парцели на физически и юридически лица,
но не и за случаи като настоящия, когато с плана се създават напълно нови
парцели, какъвто е УПИ ХХІ. Разширително тълкуване на цитираната законова
новела в посочения от ответника смисъл е незаконосъобразно и недопустимо. Нормата
е ясно формулирана от законодателя и не създава основания за различно
тълкуване.
Дори и да се възприеме тезата на ответника
в обратен смисъл, то следва да се има предвид, че наличието на одобрен и влязъл
в сила регулационен план е задължително, но не и единствено условие за
настъпване на желания транслативен ефект. Това е само част от сложен фактически
състав по придобиване на вещни права върху части от чужд имот. Придадените
площи се заемат от придобилите собствеността върху тях /лицата, към чиито имоти
те се придават/ след осъществяване на следното допълнително условие - уреждане
на сметките по регулация, което се осъществява или доброволно при условията на
чл. 111 от ЗТСУ (отм.), или при условията на чл. 112 същия закон - след
обезщетяване на правоимащите. В подкрепа на тези изводи е и разпоредбата на
чл.84, ал.7 от ППЗТСУ (отм.), съгласно която подробният градоустройствен план
по отношение на регулацията се счита за приложен с изплащане на дължимите
обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се
предвиждат, а по отношение на застрояването - с полагане на фундаментите на
строежите по одобрен архитектурен проект. В настоящия случай от ответната
страна не са представени доказателства – разходооправдателни документи и др.,
от които по категоричен начин да се установи, че сметките между общината в
качеството на собственик на новообразувания УПИ ХХІ, и собственика/собствениците
на ПИ № 370 по повод дворищната регулация по КРП от 1990 г. са уредени. Обстоятелството,
че посочените планове не са приложени, се потвърждава и от заключението на
работилата по делото СТЕ, която в тази част не е оспорена от страните. Още повече,
ако бъде възприета тезата на ответника за разширително тълкуване на нормата на
чл.110 от ЗТСУ (отм.), то досежно УПИ ХХІ от кв.1 на гр. Долни чифлик следва да
се приложи разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която след изтичане
на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
Като се има предвид и това, че с
оспорената заповед е разпоредено от жалбоподателя да се изземе целият УПИ ХХІ в
кв. 1 на гр. Долни чифлик, а от заключението на работилата по делото СТЕ се
установява, че върху площта на ПИ № 370 попадат само 355 кв.м. от посочения УПИ
– целият с площ от 510 кв.м. / Приложение № 1 към СТЕ – фигура с неправилна
форма, оцветена в жълто и защрихована със син цвят/, то това се явява
допълнително основание за незаконосъобразност на атакувания административен
акт.
По отношение на частта от улица с КО 508 –
509:
Посочените по-горе в мотивите кадастрални
и регулационни планове от 1985 г. и от 1990 г. за гр. Г. Трайков /сега гр.
Долни чифлик/ по отношение на съставката, с която се определят границите към
новопроектирани улици, са изработени на осн.чл.21а, ал.1 от ЗТСУ (отм.), и имат
действието на ПУП-ПУР по смисъла на сега действащия ЗУТ. Съгласно цитираната
разпоредба на чл.21а, ал.1 от отменения ЗТСУ, със застроителен и регулационен
план за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа
регулация се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите,
обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. В
чл. 93, ал.1 от отменения ЗТСУ в актуалната му редакция към датата на влизане в
сила на КРП от 1990 г. законодателят сочи, че отчуждаванията на места за улици,
булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и
по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка
на собствениците на прилежащите парцели, а в определени случаи - за сметка и на
народния съвет съгласно с Правилника за приложение на този закон. В чл.207,
ал.3 от ППЗТСУ е указано, че за местата, които се отстъпват безвъзмездно за
улици, булеварди и площади, не се дължи
обезщетение при заемането им за временни пътища, от което по аргумент за
противното се налага извода, че когато предвижданията на плана не са за временни пътища, както е в
настоящата хипотеза, собственикът на имота следва да получи обезщетение. Следователно
с отреждането
на даден имот или на част от него за провеждане на конкретно посочените
мероприятия по съответния градоустройствен план, имотът /или конкретно посочена
част от него/ не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива
от държавата, респективно - от общината, а е необходимо да се проведе специална
процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. В
настоящия случай липсват твърдения от ответника и пред съда не са представени
доказателства /квитанции или каквито и да било разходоопревдателни документи/,
от които да се установи категорично, че такава процедура е провеждана по
отношение на имота на жалб. Е.. Следователно,
отчуждителното производство по отношение на частта от имота на жалбоподателя в
обхвата на проектираната улица от с ОК
508 – 509 въобще не е започнало.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.208,
изр. първо от сега действащия ЗУТ, съгласно която срокът за започване на
отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за
общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните
устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична
общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет
години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на
елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на
държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал.
4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. Доколкото улиците са част
от транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ, то срокът за започване на отчуждителната процедура е 10-годишен. А
съгласно §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007
г.), сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими
имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона
подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или
публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. От анализа на
последната разпоредба следва, че дори и да се приеме, че към датата на влизане
в сила на ЗУТ КРП от 1985 г. и последващия план за изменението му от 1990 г. не
са загубили правното си действие, то възможността за стартиране на отчуждителната
процедура е преклудирана на 31.03.2011 г.
В
заключение на изложеното следва да бъде посочено, че разглежданата в настоящото
производство заповед на Кмета на Община Долни чифлик не съответства и на целта
на закона – условие за законосъобразността й по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Основание
за този извод на съда са изложените от страните доводи, които безусловно
навеждат на извод за наличие на спор за материално право между Община Долни
чифлик и жалб. Е., което е пречка за приложението на процедурата по чл.65 от
ЗОбщС. Такъв спор не може да се разреши по административен ред, нито е от
компетентността на административните съдилища в Република България. Нещо повече
– издаването на такава заповед при тези условия индицира превратно упражнена
власт от ответника, който с издаване на оспорения акт се стреми по
административен ред да реши в своя полза един спор за материално право.
С оглед гореизложеното съдът в този си
състав счита, че жалба на И.Е. срещу Заповед № РД-1390/12.06.2019 г. на Кмета
на Община Долни Чифлик е основателна, което безалтернативно налага отмяната на
незаконосъобразната заповед.
При този изход на спора претенцията на
оспорващия за присъждане на разноски в негова полза се явява основателна,
поради което на осн. чл.143, ал.1 от АПК съдът следва да осъди администрацията
да заплати на жалбоподателя претендираната сума в размер на 960 /деветстотин и
шестдесет/ лв., от които 10 лв. държавна такса, 250 лв. за вещи лица и 700 лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно – то надвишава незначително
специалния минимум от 500лв. по чл.8, ал.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с
фактическата и правна сложност, както и с продължителността на делото.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-1390/12.06.2019 г. на Кмета на Община Долни Чифлик, с която на
осн.чл.65, ал.1 от ЗОбщС е наредено да се изземе от И.Р.Е., ЕГН **********,***
ОК 508 – 509 и УПИ ХХІ в кв.1 с Акт за
частна общинска собственост № 214 от 31.05.2007 г.
ОСЪЖДА Община Долни Чифлик да заплати на И.Р.Е., ЕГН **********,***, сторените в
производството разноски в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: