РЕШЕНИЕ

Номер  260532                            19.05.2021г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На девети февруари                       двехиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    7205 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002944/28.10.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Пловдив, с което на „Йомик-А. К.”ООД, ЕИК *********, адрес **, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 / хиляда и шестстотин / лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

          Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени наказателното постановление по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание. Претендира и разноски за повереник.

          Въззиваемата страна- Д „ИТ” – Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП. Също претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 21.09.2020г. на строителен обект стопанисван от дружеството жалбоподател и находящ се в гр.Пловдив на ул.”В.Левски”№248 била извършена проверка от служители на „Инспекция по труда” гр.Пловдив, сред които и свид.А.П.. В обекта в момента на проверката работел и лицето Е.М.Р., който извършвал строителна дейност. От последния била попълнена справка по чл.402 от КТ. Същата сочи, че работел с работно време от 08.00 до 16.00ч, с възнаграждение от 25лв на ден. Трудов договор нямал сключен с дружеството. За сметка на това бил представен Граждански договор от 01.08.2020г., по силата на който Р. напрактика следвало да престира работна сила при повикване на обект. Ето защо срещу „Йомик – А. К.”ООД бил съставен АУАН № 16-002944/30.09.20г. за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, а именно, че е допуснал до работа Р., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя А.Д.П. - разпитан като свидетел в съдебно заседание, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, справка по чл.402 от КТ, граждански договор, възражение по акта, Заповед №3-0058/11.2.14г., които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. Тези факти практически не се спорят от жалбоподателя. Твърди се, че в случая отношенията не касаели трудово правоотношение, а алтернативно маловажност на случая и се претендира за приложение разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира тези възражения за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице за нарушение третиращо обествените отношения свързани с предоставяне на работна сила, а от там закрила трудовите и осигурителните права на работещия, косвено имащо отношение и към данъчното законодателство. Всичко това сочи, че не е налице маловажност на случая, тъй като се засягат различни правни сфери с допуснатото нарушение. На следващо място разпоредбата на чл.415в от КТ касае нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването, а настоящия случай не е такъв. Това е така, тъй като работникът вече е започнал изпълнение на трудовата си функция и практически няма как да се върне времето назад, за да може работодателя да сключи трудовия договор с дата 21.09.20г. Не е налице и хипотезата на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид. Твърдението пък, че работника Р. не престирал работна сила, а трудов резултат не намира опора в доказателствата по делото. Няма договорен такъв, видно от самото съдържание на представения от жалбоподателя граждански договор. От значение е обстоятелството, че към момента на проверката той е престирал работна сила, а не е имал трудов договор. Начина за защита на жалбоподателя във връзка с твърдяното тежко икономическо положение от негова страна на кандидати за работа определено не е като не сключва трудов договор с работниците си, а точно обратното, предвиждайки съответни клаузи уреждащи подобна проблематика.

При тези установени факти Съдът констатира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали нарушението извършено от жалбоподателя като такова по чл.62, ал.1 от КТ, съгласно който трудовия договор се сключва в писмена форма.  Ясно в акта и нП са посочени дата, място и начин на извършване на нарушението, което в случая е извършено и чрез бездействие по сключването на трудов договор. Едновременно с това настоящата инстанция намира, че наложената имуществена санкция от 1600 лева се явява напълно адекватна и достатъчна да постигне поправителен ефект, което и не налага изменение на процесното НП в този смисъл. Същата е определена около мининмума и е адеквана на извършеното нарушение отчитайки завишената обществена опасност на този вид нарушения.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, които да водят до опорочаване на последното.

С оглед на този резултата основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице – Главна Дирекция „Инспекция по труда“, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. Такова в минимален размер от 80 лева настоящата инстанция намира за напълно съответно и справедливо в настоящия казус.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление        № 16-002944/28.10.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Пловдив, с което на „Йомик-А. К.”ООД, ЕИК *********, адрес **, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 / хиляда и шестстотин / лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

          ОСЪЖДА жалбоподателя Йомик-А. К.”ООД, ЕИК *********, адрес ** да заплати на Главна Дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80 лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.