№ 572
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100501074 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК вр.
с чл. 146, ал. 2 от СК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на
ищцата А. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес: *****, със съдебен адресат адв.К. Митева-
Стоянова, против решение № 64 от 13.05.2025г., постановено по гр. дело № 762/2023 г. по
описа на РС- Бургас, с което е отхвърлен иска й за осъждане на ответника- нейн баща
Ю. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес: *****, за да й заплаща като пълнолетна, ненавършила
25-годишна възраст, учаща редовно във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер
240 лв., считано от предявяване на иска -24.11.2023 г. до настъпване на законни причини за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и за присъждане на направените в първата инстанция разноски.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения,
че същото е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила. Мотивите за незаконосъобразност и необоснованост
са, че според въззивницата въпреки наличието на предпоставките за уважаване на иска за
присъждане на издръжка, съдът неоснователно е отхвърлил иска й. Заявява, че баща й
работи от поне една година в строителна фирма „Инстрой Бургас“, а не е само земеделски
производител, като моли съдът да изиска по служебен път информация от НАП за
регистрирани с ответника в трудови договори за последната година назад. Твърди, че
нуждата й от издръжка е безспорно доказана, тъй като е студент вече 2-ри курс, няма
възможност да работи, поради редовната форма на обучение и няма никакво имущество или
доходи,от които може да се издържа. Излага, че майка й работи сезонно, поради което,
когато тя е в невъзможност за издръжката си ищцата е подпомагана от своите баба и дядо,
които са с минимални пенсии. Сочи, че независимо, че от данните по делото ответника
получава само документално като земеделски производител минимален за страната доход, то
1
се твърди, че той получава реално доста по-големи доходи, още повече, че без затруднение е
давал издръжка на ищцата до навършване на пълнолетие. Прави увеличение на размера на
претенцията си за издръжка от 240лв. на 270 лв., съобразно размера на минималната работна
заплата. Моли за разпит на един свидетел при режим на довеждане за доказване на нуждата
от издръжка, че продължава да учи във втори курс и, че бащата й работи освен като
земеделски производител и в строителна фирма. По изложените в жалбата съображения
моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник Ю. Ю. А. е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност.
Счита, че в производството не са доказани предпоставките за уважаване на иска, тъй като не
е установено, че бащата има възможност да заплаща на пълнолетната си дъщеря издръжка
без особени затрудения. Заявява, че не оспорва, че работи в момента в „Инстрой“ Бургас,
като представя удостоверение за БТВ в размер на 1125.36лв., от което след приспадане на
удръжките за данъци и осигуровки му остава чист доход от 872.25лв. месечно. Счита за
неоснователни доводите в жалбата, че получава доходи като земеделски производител, с
мотив, че видно от приложената декларация от 28.08.2024г. е прекратил дейността си в това
качество и понастоящем издържа себе си и непълнолетното си дете само с трудовия си доход
от 873.25лв., който счита за крайно недостатъчен. Позовавайки се на нормата на чл. 144 от
СК възразява, че задължението за издръжка на пълнолетно дете не е безусловно,а се
определя от доходите и имуществото на задълженото лице обективно да я дава,в случай, че
притежава средства над необходимите за собственото си съществуване. Моли съдът да не
уважава искането за увеличаване на размера на исковата претенция като недопустимо с
оглед нормата на чл. 214, ал. 3 от ГПК. Противопоставя се на искането за разпит на свидетел
в настоящото производство. Представя писмени доказателства – акт за раждане,
удостоверение от „Инстрой“ ЕООД, извлечение от банкова сметка и декларация до НАП за
прекратяване на дейност, съобразно направените в жалбата възражения и искания. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивницата - ищца, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й.
В съдебно заседание въззиваемият- ответник поддържа писмения си отговор и моли
да не заплаща издръжка на въззивницата.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на А. Ю. А. за
осъждане на ответника като нейн баща Ю. Ю. А. да й заплаща като негова пълнолетна
дъщеря, учаща в редовна форма на обучение във ВУЗ месечна издръжка в размер на 240лв.,
считано от подаване на исковата молба - 24.11.2023г. до завършване на висшето образование,
но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на други причини
за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е студентка в редовна форма на обучение във ВУЗ, като с оглед
завършване на висшето си образование и предвид редовната форма на обучение няма
възможност да си осигурява самостоятелно средства за издръжка, тъй няма имущество и
доходи. Сочи, че за издръжката си разчита на средства от майка си, която работи сезонно
само през лятото, а през останалото време е безработна, като освен това ищцата излага, че е
подпомагана и от своите баба и дядо по майчина линия. Заявява, че ответникът-нейн баща
не се включва в заплащане на разходите й и за задоволяване на нуждите й след навършване
на нейното пълнолетие, като същият има ново семейство и друго дете, но е млад и
работоспособен и счита, че може да й осигурява издръжка с искания размер. Ангажира
2
доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
В първата инстанция същият се е явил в съдебно заседание, като е заявил, че няма
възможност да заплаща издръжка на ищцата, тъй като няма постоянна работа. Посочил е, че
е земеделски производител и взима субсидии, които за 2023г. са в размер на около 3000 лв.
Твърди, че годишния му доход е 4000 лв. и има друго непълнолетно дете. Ангажира
доказателства.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло иска за търсената издръжка по
съображения, че въпреки доказаната нужда на ищцата като учаща във ВУЗ пълнолетна,
ненавършила 25 годишна възразст, не е налице възможност за ответника като нейн баща да
й дава такава без особени затрудения, доколкото доказаните от него по делото доходи са в
минимален размер, а и същият дължи издръжка и на другото си дете, което е непълнолетно.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
По делото не се спори, а и видно от представените в т.ч. и пред настоящата
инстанция доказателства ищцата, която е на 21 годишна възраст е пълнолетно дете на
ответника, като същата е учаща във висше учебно заведение в редовна форма на обучение в
гр. Пловдив. По няма данни ищцата да разполага със собствено имущество, от което тя сама
да се издържа, като наред с това съдът приема, че поради редовната си форма на обучение
ищцата обективно не може да реализира трудови доходи.
От ангажираните свидетелски показания чрез разпит на свидетелят А.- дядо на
ищцата по майчина линия, се установява, че ищцата заплаща месечна такса за общежитие в
размер на 150 лв., както и семестриална такса в размер на 450 лв. Свидетелят сочи, че
ищцата не може да работи поради редовната форма на обучението си и се издържа от
средствата, предоставени от нейната майка, която работела само сезонно през лятото и била
финансово затруднена. Заявява, че бащата работи в строителството и като земеделски
производител и до пълнолетието на ищцата редовно е заплащал издръжката й от 200 лв.
месечно. Свидетелят сочи, че ищцата се справя отлично с обучението си, но се затруднява
финансово с таксите.
По отношение на имущественото състояние на бащата по делото, в т.ч. и от
събраните във въззивното производство доказателства се установява, че понастоящем
същият работи по трудово правоотношение в „Инстрой“ ЕООД- гр. Бургас, като съгласно
представеното удостоверение от работодателя му от 30.05.2025г. бащата получава около
1100 лв. месечно брутно трудово възнаграждение. Във въззивното производство ответникът
е представил заявление от 28.08.2024г., че е прекратил дейността си като земеделски
производител. Представено е и удостоверение за раждане, от което е видно, че освен ищцата,
ответникът има едно дете, което понастоящем е непълнолетно – на 15г.
По делото е установено, че майката на ищцата е трудово ангажирана при месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на около от 800 лв.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, настоящата съдебна инстанция не споделя възприетата от районния съд
фактическа обстановка, в т.ч. и оценката на доказателствения материал, като намира, че въз
основа на нея са направени неправилни фактически и правни изводи. В рамките на
3
оплакванията в жалбата, съдът счита същата за частично основателна, по следните
съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 146, ал. 1 от СК вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
При определяне на месечната издръжка в рамките на размера, заявен по исковата
претенция, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК съдът следва да съобрази не само нуждите на
лицето, което има право на издръжка, но и възможностите на лицето, което я дължи, като в
случая за търсещото издръжка пълнолетно дете при съобразяване с минимума по чл. 142, ал.
2 от СК.
В ППВС №5/70 г. е посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
Задължението за издръжка към непълнолетно дете е винаги безусловно и с предимство пред
това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на
родителя да дава издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете обаче задължението
за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният, навършвайки
работоспособна възраст, може да се издържа сам. Затова ако обективно родителят няма
остатъчни доходи над собствената му издръжка, издръжката на пълнолетното дете
представлява особено затруднение за него по смисъла на чл.144 от СК, което изключва
дължимостта й.
В случая по делото е установено, че ищцата като пълнолетно учащо в редовна форма
на обучение дете, ненавършило 25 г. възраст няма доходи или имущество, от което да може
да се издържа сама. По отношение на ответника въпреки представените доказателства за
ниски доходи не е отчетено обаче, че същият е в работоспособна възраст и няма данни за
наличието на заболявания, намаляващи или ограничаващи трудоспособността му. Наред с
това с оглед обстоятелството, че бащата работи в строителството, в който отрасъл е
общоизвестно, че получаваните доходи са сравнително високи се налага извода, че същият
може да реализира поне среден за страната доход. Действително при преценка на
имущественото състояние на бащата правилно е съобразено, че той има безусловно
задължение да дава месечна издръжка на непълнолетното си дете. Липсата обаче на други
задължения, както и обстоятелството, че бащата е давал редовна издръжка на ищцата до
навършване на пълнолетие в размер на 200лв., а след завеждане на делото за издръжка от
ищцата сам се е лишил от доходи като земеделски производител, означава, че същият няма
финансови затруднения.
Затова, с оглед горните данни настоящата инстанция намира, че макар правилно
районният съд да е преценил нуждата от издръжка на ищцата и липсата на свои собствени
доходи и имущество за това, неправилно е приел, че бащата би имал би особени затруднения
да дава на пълнолетното си учащо във ВУЗ дете месечна издръжка до завършване на
образованието си до предвидения срок на обучение, но не повече от навършване на 25
годишна възраст. Основавайки се на разясненията, дадени в ППВС №5/70 г. настоящата
инстанция намира, че за ответника няма да съставлява особено затруднение да заплаща на
ищцата до завършване на образованието си във ВУЗ месечна издръжка в размер на 150 лева.
Макар този размер на издръжка да не съответства изцяло на нуждите на ищцата, същият е
съобразен с възможностите на ответника да я дава, като се има предвид обичайния размер
на възнагражденията в отрасъла, в който работи и задължението за издръжка на
4
непълнолетното му дете. Следва да се има и предвид, че и доколкото по делото е
установено,че ищцата е в редовна форма на обучение, същата би могла има да полага труд
през летните, неучебни месеци от годината, като така би могла да подпомага финансовото
си положение с тези доходи. Затова, тъй като издръжката на пълнолетното дете не е
безусловно задължение, независимо от нуждите на ищцата, в останалата част правилно
районният съд е отхвърлил иска над размера от 150 лв. до претендирания от 240 лв., тъй
като над този търсената от ищцата месечна издръжка би представлявала особено
затруднение за ответника. При промяна на обстоятелствата, свързани с финансовите
възможности на ответника и при продължаваща нужда от издръжка за ищцата няма пречка
да предяви нов иск.
По гореизложените съображения, и предвид частичното съвпадение на крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с която
е отхвърлен иска за издръжка до уважения от настоящата инстанция размер от 150лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба - 24.11.2023 г. до настъпване на законни
причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане, като бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща на пълнолетното си
дете- ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв. до завършване на обучението й във
висше учебно заведение, но не повече от навършване на 25- годишна възраст. Решението
следва да бъде отменено частично и в частта за разноските, така, че на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените в първата инстанция
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 125 лв., изчислен съразмерно с
уважената част от иска й. В останалата част отхвърлителна част, в т.ч. и по отношение на
разноските за първа инстанция над присъдения от настоящата инстанция размер от 125 лв.
до претендирания от 200 лв. решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника-въззиваем следва да бъде
възложено заплащане на дължимата държавна такса върху присъдените размери на
месечната издръжка за бъдеще време в размер на 216 лв. за първата инстанция и в размер на
108лв. за въззивното производство или общо 324лв., определени съгласно с чл. 69, ал. 1, и т.
7 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, от чието заплащане ищцата е освободена на основание
чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед изхода на спора, разрешен в настоящото производство разноски в полза на
страните не следва да се присъждат поради липса на искане в този смисъл и доказателства за
направени такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 64 от 13.05.2025г., постановено по гр. дело № 762/2023 г. по
описа на РС- Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска на А. Ю. А., ЕГН: **********, с
адрес: **** за осъждане на ответника- нейн баща Ю. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес:
*****, да й заплаща като пълнолетна, ненавършила 25-годишна възраст, учаща редовно във
висше учебно заведение, месечна издръжка до присъдения й размер от 150 лв., считано от
предявяване на иска -24.11.2023 г. до настъпване на законни причини за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и в частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на направените в първата инстанция разноски до присъдения й размер от
125 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес: *****, на основание чл. 144 и чл.
5
146, ал. 1 от СК вр. с чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетната си дъщеря А. Ю. А.,
ЕГН: **********, с адрес: **** до завършване на обучението й във висше учебно заведение,
но не повече от навършване на 25- годишна възраст месечна издръжка размер от 150 лв.,
считано от предявяване на иска -24.11.2023г. до настъпване на законни причини за
изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и направените в първата инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 125 лв., изчислено съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 13.05.2025г., постановено по гр. дело №
762/2023 г. по описа на РС- Бургас в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Ю. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес: *****,, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаският окръжен съд дължимата държавна
такса за първата и въззивната инстанция върху присъдената издръжка в общ размер на
324лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6