Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

17.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

276

по описа за

2020

година.

Производството е образувано по жалба на С.К.Г. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000186/13.08.2020 г., издадена от *** в РУ - *** към ОДМВР гр.Хасково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ е издадена срещу жалбоподателя в качеството му на физическо лице, а ползвателят и собственикът на МПС били различни лица.

Въвежда доводи, че заповедта е издадена от некомпетентно лице, като същата не е надлежно мотивирана и не съдържа описание на фактическите обстоятелства, обосноваващи налагането на мярката, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Моли съда да извърши проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК и при установяване на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000186/13.08.2020 г., издадена от *** в РУ - *** към ОДМВР гр.Хасково, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, *** в РУ - *** към ОДМВР гр.Хасково – К. С. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на законосъобразността и обосноваността на оспорената ЗППАМ. Въвежда доводи, че от доказателствата по административната преписка се установявало по несъмнен начин, че жалбоподателят, в качеството си на ЕТ и собственик на процесния автомобил, е предоставил превозното средство на лице, което е лишено от право да управлява МПС по съдебен ред, поради което били налице материалноправните предпоставки за прилагането на оспорената принудителна административна мярка.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.08.2020 г., около 15.10 часа, в ***, на *** път ***, км. ***, Н. С. Г., с ЕГН **********, е управлявал МПС – товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, собственост на ЕТ „***“***, след като е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, считано от 17.05.2020 г. с влязло в сила Определение от 28.05.2020 г., постановено по НОХД № ***/*** г. по описа на Районен съд – Момчилград; На Н. С. Г. е бил съставен и АУАН бл. № ***/*** г. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на горепосочената дата и място, е управлявал товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, след като е бил лишен от право да управлява МПС с решение на Районен съд – Момчилград. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан без възражения; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000186/13.08.2020 г., издадена от К. С. К. – *** към ОДМВР - Хасково, РУ - ***, на С.К.Г. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на МПС - товарен автомобил „Волво“ с рег. № *** , за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № ***. Заповедта е връчена на упълномощено лице на 24.08.2020 г.   

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и  7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган - *** в РУ - *** към ОДМВР - Хасково, оправомощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. на директора на ОДМВР - Хасково, приложена по делото/л. 12/.  В производството не са въведени доводи и липсват данни, на 13.08.2020 г., *** К. С. К. да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000186/13.08.2020 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – полицейски инспектор в в РУ - *** към ОДМВР гр.Хасково, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. на директора на ОДМВР - Хасково, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на пълномощник на лицето, спрямо което е наложена ПАМ.

На следващо място, съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В този смисъл, безспорно в оспорената заповед и описания в нея АУАН е налице описание на фактическите обстоятелства, послужили за издаването на ПАМ, а именно, че на 13.08.2020 г., около 15.10 часа, в ***, на *** път ***, км. ***, Н. С. Г., с ЕГН **********, е управлявал МПС – товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, след като е бил лишен от право да управлява МПС с решение на Районен съд – Момчилград.

Така въведеното словесно описание на административното деяние, не възпрепятства установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед.

Достатъчно е, с оглед фактическите основания и обстоятелства, при което е извършено нарушението, то да бъде подведено под съответната правна квалификация, което и е сторено в настоящия случай.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП/ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на С.К.Г. от ***, в качеството му на собственик на товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, за това, че е предоставил управлението на МПС на лице, което е лишено от право да управлява МПС – Н. С. Г., за което на последния е съставен и АУАН бл. № 527230/13.08.2020 г.

По делото е установено, че на 13.08.2020 г., около 15.10 часа, в ***, на *** път ***, км. ***, Н. С. Г., с ЕГН **********, е управлявал МПС – товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, собственост на ЕТ „***“***, след като е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, считано от 17.05.2020 г. с влязло в сила Определение от 28.05.2020 г., постановено по НОХД № ***/*** г. по описа на Районен съд – Момчилград. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и се установяват от приетите по делото писмени доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи.

Правилно и законосъобразно процесната ПАМ е наложена на С.К.Г., който в качеството си на ЕТ „***“***, е носител на правото на собственост върху процесното МПС. За прецизност и с оглед въведените в жалбата доводи следва да се отбележи, че с регистрирането на дадено лице като едноличен търговец по смисъла на Търговския закон не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, регистрирано като търговец. С други думи, жалбоподателят е носител на пасивната материално правна легитимация да понесе предвидената в ЗДвП отговорност за предоставяне на управлението на собственото му ППС на лице, което е лишено от право да управлява МПС.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения АУАН и не се опровергава от приложените по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че принудителната административна мярка е наложена в минималния, предвиден в ЗДвП срок, то последната се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000186/13.08.2020 г., издадена от К. С. К. – *** към ОДМВР - Хасково, РУ - ***, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Г. от ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000186/13.08.2020 г., издадена от К. С. К. – *** към ОДМВР - Хасково, РУ - ***, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС - товарен автомобил „Волво“ с рег. № *** , за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № ***, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                              Председател: