Решение по дело №60/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.124 ЗДСл във връзка с чл.145 АПК по жалба на К. Г. Й. от [населено място] против Заповед №3/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с която на К. Г. Й. на длъжност ********* при ТП на НОИ-Ямбол е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, несъобразена с изискванията на закона и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, т.к. не са изпълнени изискванията на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, не е спазена разпоредбата на чл.95 и чл.96 от ЗДСл, а приетите като извършени нарушения не могат да се квалифицират по тези законови текстове, вписани в заповедта за дисциплинарно наказание. Претендира се за отмяна на атакувания акт и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Д., която подържа жалбата на посочените основания, допълнени с пледоарията и в писмена защита, с искане да бъде уважена изцяло.

За ответната страна се явяват директора Ж. Ж. заедно с главен юрисконсулт Д. Р., като оспорват жалбата с искане за отхвърлянето й поради неоснователност и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения отразени пледоарията и в депозираните писмени становища.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложените по делото писмени доказателства на ТП на НОИ-Ямбол е била извършена планова тематична проверка за спазване регламентирания достъп до регистрите НБД „Население“ на ГД ГРАО от длъжностните лица, като резултатите са отразени в доклад № 1007-40-880#1/11.12.2024 г. на Инспектората.

Установяванията касаещи наказания служител са отразени в Раздел ІІ, т.5.8 и в Раздел ІV от доклада - достъп в НБДН на ГД ГРАО извън служебна необходимост и достъп до лични данни при разговор по телефона в противоречие на т.4 от Стандарта за обслужване на клиенти по телефона от ТП и контактен център на НОИ, за което са приложени справка ЕГН №42-52 бр. достъпвания; справка №42А разширено търсене-8 бр.достъпвания, справка №52 и справка №53.

С писмо № 1029-40-4462/16.12.2024г. на Инспектората при НОИ до Директора на ТП на НОИ - Ямбол са дадени препоръки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите, за които е установено нарушение за осъществяване без служебна необходимост неправомерен достъп до лични данни на трети лица до НБДН на ГД ГРАО, за съблюдаване изискванията на чл.13, ал.2 от ВПОАО на НОИ и за спазване на т.4 от Стандарта за обслужване на клиенти по телефона от ТП и КЦ на НОИ.

С писмо изх.№ 1029-28-640/18.12.2024 г. директорът на ТП на НОИ-Ямбол е поискал от служителя К. Г. Й. да представи писмени обяснения на основание чл.93, ал.1 ЗДСл във връзка с посочените в писмо № 1029-40-4462/16.12.2024 г. на Инспектората нарушения за осъществен от нея нерегламентиран достъп лични данни до трети лица в периода 01.05.2024 г.-31.10.2024 г. без конкретни и изрично указани служебни задължения и легитимни цели, представляващи нарушение на чл.6, ал.1, т.1-З, ал.2, т.1-2 и т.6, чл.24, ал.1-2 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ, каквито писмени обяснения служителят е депозирал с вх. №1029-28-640#1/23.12.2024 г.

Със Заповед №3/16.01.2025 г. директорът на ТП на НОИ-Ямбол е наложил на К. Г. Й. на длъжност ********* при ТП на НОИ-Ямбол дисциплинарно наказание „забележка“.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед №3/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с която на К. Г. Й. на длъжност ********* при ТП на НОИ-Ямбол е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед на директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице твърдените в жалбата нарушения на процедурата при ангажиране на дисциплинарната отговорност, т.к. от една страна в съответствие с императива на чл.93 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е предоставил възможност на държавния служител да даде писмени обяснения, каквито са депозирани и обсъдени преди налагане на дисциплинарното наказание, а от друга страна чл.96, ал.1 ЗДСл не изисква образуване на дисциплинарно дело и вземане на становище от дисциплинарен съвет в разглеждания казус, т.к. тези действия са задължителни само при налагане на наказания от вида понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година или уволнение.

Ето защо не е налице самостоятелно основание, на което съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

От фактическа страна наказанието е мотивирано това, че служителят е осъществил достъп до лични данни чрез справка №42 за ЕГН при предоставяне на 8 броя устни консултации, без да са регистрирани протоколи за извършени устни консултации, както и достъп до лични данни чрез справка №42 за ЕГН въз основа на запитване по телефона.

По силата на чл.13, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на административното обслужване в Националния осигурителен институт, служителите по чл.10, ал.2 регистрират постъпили чрез различните канали/начини за достъп искания/заявления за извършване на административни услуги, жалби, сигнали и предложения в АИС или във вътрешните деловодни системи на специализираните програмни продукти на НОИ в съответствие с Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност, документооборота и контрола по изпълнение на сроковете, като ал.2 и ал.4 изискват исканията, внесени устно, да се отразяват в протокол (Приложение №1), който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило, след което се регистрира по общия ред, съгласно Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност, документооборота и контрола по изпълнение на сроковете, съответно устните консултативни запитвания, свързани с извършване на проверка или справка в регистрите на НОИ по личните данни на заявителя, да се отразяват в протокол (Приложение №2), който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило, след което се регистрира по общия ред, съгласно Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност, документооборота и контрола по изпълнение на сроковете.

Съгласно т.4 от Стандарта за обслужване на клиенти по телефона от териториалните поделения и Контактния център на НОИ, при обслужване на запитвания, постъпили по телефона, служителите на териториалните поделения се идентифицират пред клиентите на института чрез съобщаване на имената и длъжността си, а информацията се предоставя на достъпен и разбираем език, като при справки, изискващи лични данни, клиентите се насочват да посетят приемните на съответното териториално поделение или да отправят писмено запитване посредством електронните административни услуги.

Осъществяването на описаните случаи на достъп се установява от приложените по преписката справки, като по същество не се оспорва от служителя в дадените обяснения, поради което съдът приема за безспорно установено извършването на нарушенията на цитираните разпоредби, с които лицето е било запознато.

Не се променят направените изводи от обстоятелството, че при устните консултации са били попълвани бланки „Консултации по пенсионно осигуряване“, т.к. същите не са надлежно одобрени и не освобождават служителя от задължението му да състави съответните протоколи.

Също така нарушаване на забраната за справки, изискващи лични данни на база запитвания постъпили по телефона, е налице независимо дали данните са били съхранени или предоставени на трети лица.

Ето защо правилно дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал като неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 и ал.5 от ЗДСл, в нарушение на принципите за законност; лоялност; добросъвестност; ограничение на целите (личните данни следва се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с или отклоняващ се от тези цели); свеждане на данните до минимум (да са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват); цялостност и поверителност (личните данни да се обработват по начин, който гарантира тяхната сигурност, вкл. защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат необходимите технически и организационни мерки) и на задълженията служителите в НОИ да осъществяват дейността си в условията на законосъобразност, добросъвестност, откритост и прозрачност, но при строго спазване на задълженията за опазване в тайна на защитената от закона информация, в т.ч. получена по електронен път, в съответствие с установените правила в института, както и документите и данните в НОИ да се използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения при спазване на нормативните изисквания и правилата за защита на информацията, залегнали в чл.6, ал.1, т.1, т.2 и т.3, ал.2, т.1, т.2 и т.6 и чл.24, ал.1 и ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ.

Поради това е доказано твърдяното поведение от страна на служителя, което е в отклонение с посочените принципи и задължения и е дало основание за налагане на дисциплинарното наказание.

Доколкото последното е „забележка“ и се явява най-лекото по вид сред изброените в чл.90, ал.1 от ЗДСл, а по делото няма данни за настъпили вредни последици за държавната служба или за гражданите, то съдът го приема за съответстващо на нарушението.

В процесната заповед са посочени мотиви от фактическа и правна страна, като липсва неяснота относно описание на нарушението, поради което отговаря на изискванията за форма, заложени в чл.97, ал.1 ЗДСл. Следва да се има предвид, че според чл.97, ал.1, т.7 ЗДСл е необходимо посочване на правното основание за налагане на наказанието, докато съгласно т.4 е достатъчно описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, без определяне на правна квалификация, т.к. наказания служител се защитава като оспорва и оборва само фактите посочени в засягащия го административен акт.

Предвид посоченото Заповед №3/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е валидна, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направените искания, жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Г. Й. от [населено място], [улица][адрес] против Заповед №3/16.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

ОСЪЖДА К. Г. Й. от [населено място], [улица][адрес] да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.3 АПК.