РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Омуртаг, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20243510100465 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ.
Ищцата П. П. Я., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Р. Р. от АК –
Търговище, посочва в исковата си молба, че по силата на Трудов договор № 6/27.11.2014 г.,
сключен между нея и ответника, заемала при същия длъжност „младши учител“. Посочено
е, че със Заповед № 93/22.12.2023 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение със същата било прекратено. Сочи се, че с
Решение № 98/11.07.2024 г. по гр. д. № 69/2024 г. по описа на РС – Омуртаг, уволнението
било признато за незаконно и ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност. В молбата е посочено, че вследствие на уволнението ищцата останала без работа
за период от над осем месеца. Цитирани са разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 228 от
КТ и чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като е
изложено становище, че предвид цитираните разпоредби и данните по приложения към
исковата молба фиш за заплата на ищцата за месец декември 2023 г., дължимото
обезщетение на ищцата за един месец е в размер на 1 782.43 лева, а за шест месеца е в
размер на 10 694.58 лева. Предвид изложеното ищцата претендира да бъде осъден ответника
да й заплати сумата в размер на 10 694.58 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което е останала без работа, за срок от шест месеца, в резултат на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
09.10.2024 г., до окончателното й заплащане. В съдебно заседание молбата се поддържа.
Претендират се съдебни разноски.
Ответникът Детска градина „Шестте ястребинчета“, с адрес: гр.Антоново,
ул.”Стара планина” № 1, със законен представител А. О. А. – директор, не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от законния представител на ответника, в
което е направено искане за прекратяване на съдебното дирене, поради признаването на иска
по основание и размер. Направено е искане за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
1
ГПК. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, който
отговаря на изискванията на чл. 131 ал.2 ГПК. В депозирания отговор е посочено, че
ответникът признава иска по основание и размер, както и че няма възражения по
изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Сочи се в отговора, че
претендираното от ищцата обезщетение е заплатено, ведно със законната лихва от
09.10.2024 г. до 08.11.2024 г. – датата на изплащане на сумата, като е удържан 10% данък на
основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ и са изложени съображения за удържането на данъка.
Твърди се в отговора, че след възстановяването й на работа ищцата не е предявила пред
работодателя искане за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа вследствие на уволнението и че ответникът нямало как да удовлетвори претенциите й
в предходен момент, тъй като се запознал с тях едва при връчването на преписа от исковата
молба. Поради това е изложено становище, че ответната страна не е дала повод за завеждане
на делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От приложените по настоящото дело материали по гр. д. № 69/2024 г. по описа на
РС – Омуртаг, се установява, че с постановеното по същото Решение № 98/11.07.2024 г., ВЗС
на 26.07.2024 г., признато за незаконосъобразно уволнението на П. П. Я., отменена е
незаконосъобразна Заповед № 93/22.12.2023 г. на директора на ДГ „Шестте ястребинчета“
гр. Антоново, с която на основание чл. 195 във връзка с чл. 188, т.3 и чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ,
е прекратено трудовото правоотношение с П. П. Я., с ЕГН **********, назначена на
длъжност „младши учител“ в Детска градина „Шестте Ястребинчета“ – гр. Антоново и Я. е
възстановена на същата длъжност. От приложените като писмени доказателства по делото
Служебна бележка изх. № 60-07-06-19973/03.10.2024 г., издадена от Дирекция „БТ“ гр.
Омуртаг, Разпореждане № 251-00-98-1/23.01.2024 г. на ТП на НОИ гр. Търговище, се
установява, че вследствие на незаконното уволнение Я. е останала без работа в периода
09.01.2024 г. – 06.08.2024 г. Претенцията на ищцата е ответникът да й заплати обезщетение в
размер на 1 782.43 лева месечно за шест месеца от периода, в който е останала без работа,
общо сумата в размер на 10 694.58 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска – 09.10.2024 г. до окончателното заплащане на сумата. От
приложените към отговора на ответника платежни нареждания от 08.11.2024 г., се
установява, че на посочената дата ответникът е заплатил на ищцата претендираното
обезщетение, като е удържан 10% данък на основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ и
претендираната законна лихва.
Ищецът не е направил искане за произнасяне на решение по реда на чл. 237 от ГПК
– при признаване на иска, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК не са
налице предпоставките за произнасяне на решение по този ред, въпреки направеното искане
от ответнита страна.
Въз основа на събраните доказателства съдът счита следното: От приетите и
приложени като писмени доказателства по делото материали по гр. д. № 69/2024 г. по описа
на РС – Омуртаг, по безспорен начин се установява, че с постановеното по делото Решение
№ 98/11.07.2024 г., ВЗС на 26.07.2024 г., са уважени предявените от П. П. Я. искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като наложеното на Я.
дисциплинарно наказание „уволнение“ е признато за незаконосъобразно, като такава е
отменена Заповед № 93/22.12.2023 г. на директора на ДГ „Шестте ястребинчета“ гр.
Антоново, с която е прекратено трудовото правоотношение на Я., възникнало въз основа на
трудов договор № 6/27.11.2014 г., сключен със същия работодател и Я. е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. Следователно в случая са налице предпоставките за
предявяване от страна Я. на иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ. Същевременно
от приложените по делото платежни нареждания от 08.11.2024 г., представени от ответната
2
страна се установява, че след образуване на делото и връчване на препис от исковата молба
и приложенията към нея на ответника, претендираните от Я. суми са изплатени на същата от
ответната страна. С оглед извършеното плащане искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
По претенциите на ищцата за присъждане на съдебни разноски и искането на
ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът счита следното:
Съгласно съдебната практика от значение за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК е поведението на ответника, а не това на ищеца, а когато претендираната сума е
заплатена от ответната страна в хода на процеса не може да се приеме, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса – в този
смисъл Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. д. № 597/2011 г. на ВКС, ІV г. о. В
конкретния случай Решение № 98/11.07.2024 г., по гр. д. №69/2024 г. по описа на РС –
Омуртаг е ВЗС на 26.07.2024 г., а искът, по който е образувано настоящото производство е
предявен на 09.10.2024 г., като в периода от датата на влизане в сила на решението до датата
на предявяване на иска ответната страна не е заплитала на ищцата дължимото обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ. Обезщетението е заплатено на 08.11.2024 г. – в края на едномесечния
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Следователно с оглед цитираната по – горе съдебна практика
не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. От изложеното
следва, че в случая не е налице една от двете комулативно предвидени предпоставки по чл.
78, ал. 2 от ГПК, на който се позовава ответникът. Същевременно по изложените по – горе
съображения искът по чл.344, ал.1, т. 3 от ГПК следва да бъде отхвърлен. Съгласно
съдебната практика /Определение № 626 от 20.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 275/2010г., IV
г.о. Определение № 388 от 30.06.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 2192/2013г. II т.о., Определение
№ 116 от 28.12.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 560/2012г. II т.о., Определение № 767 от
05.09.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 2581/2012г. II т.о., Определение № 571 от 14.07.2010г. по
ч.т.д. № 558/2010г. на II т.о. и Определение № 98 от 20.02.2009г. по ч.т.д. № 91/2009г. на IV
г.о./, в случай на оттегляне или отказ от иска, поради новонастъпили след предявяването на
исковата претенция независещи от ищеца обстоятелства, вследствие на извънпроцесуалното
поведение на ответника, то отговорен за разноските е ответника. В случая обаче ищцовата
страна не е оттеглила иска и не се е отказала от него, след извършено плащане на
претендираните суми от ответната страна и делото е обявено за решаване. Следователно
цитираната съдебна практика е неприложима и предвид отхвърлянето на иска не са налице
предпоставки за присъждане в полза на ищцата на претендираните съдебни разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. Я., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си
адв. Р. Р. от АК – Търговище, против ответника Детска градина „Шестте ястребинчета“, с
адрес: гр.Антоново, ул.”Стара планина” № 1, със законен представител *** – директор, е
редовна, а предявеният с нея иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище в двуседмичен
срок, считано от 19.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева
3