Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27 юни 2018 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети
юни две хиляди и шестнадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 981 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на С.П.Д. И Б.И.Д., чрез адв.А. и П. /ВАК/
против Решение № 5319 от 19.12.2017 година, постановено по гр.дело № 667/2017
година на ВРС, с която е била уважена исковата претенция на Д.Й.Д. И Г.Й.Д. и е било прието в
отношенията между страните, че Б.И.Д.,
ЕГН: ********** и С.П.Д., ЕГН ********** не
са собственици на реална част от
поземлен имот с идентификатор № 10135.2520.147 по кадастралната карта на район
Приморски, гр. Варна, находящ се в землището на кв. „Виница“, СО „Траката“, с
площ на частта от 421 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, при
граници на частта: поземлени имоти с идентификатори №10135.2520.148,
№10135.2520.9505, №10135.2052.35 и останалата част от №10135.2520.147, която
реална част е заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 5 от скицата, изготвена от
вещото лице Шена Хаджиева скица (л. 83 от делото), която скица, приподписана от
съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 124,
ал. 1 ГП бил е отменен Констативен нотариален акт № 48, том І, рег. № 1788,
дело № 45/ 2001 год. (л. 15), въз основа на извършена обстоятелствена проверка,
Б.И.Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, м. Траката („Фратико дере“), а именно – място с площ от 800 кв.
м., съставляващ имот с пл. № 147, ведно с изградената в имота постройка на един
етаж, със застроена площ от 35 кв. м., състояща се от входно антре, две стаи,
кухня и сервизни помещения, при граници на имота: дере, имот № 146, имот № 148
и път, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и са били осъдени въззивниците да
заплатят разноските по делото.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по
делото доказателства и на тази база е постановил неправилно решение.Излага, че
е бил нарушен материалния закон, като основно се твърди, че давностния срок
започва да протича от влизане в сила на ПНИ, което по делото е станало през 2006
година.Ето защо въззивниците приемат, че са станали собственици на имота,
следователно исковата претенция срещу тях се оказва лишена от основание.
С отговора си в срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор от Д. и Г. Й., чрез адв.С., с които се настоява съдът да потвърди
решението, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно
призовани, не се явяват, но чрез адв.А. и п., поддържат въззивната си жалба на
сочените в нея основания.
Въззиваемите страни, чрез адв.С. излага, че жалбата
е неоснователна и че решението е правилно.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС съдебното производство е било образувано по
искова молба на Д. и Г. Й., чрез адв.С. против С. и Б. Д., за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
реална част от ПИ с
идентификатор № 10135.2520.147 по КК на район Приморски, гр.
Варна, находящ се в землището на кв. „Виница“, СО „Траката“, с площ на частта от 421 кв. м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване, при граници на частта: ПИ с идентификатори
№10135.2520.148, №10135.2520.9505, №10135.2052.35 и останалата част от
№10135.2520.147.Ищците обосновали твърденията си в ИМ със следното: Те излагат, чебидейки
наследници на покойната М.П.Й., са провели успешно реституционна
процедура,
чиито финал е било издаването на Заповед по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ – конкретно Заповед № 78 от 20.02.2012
година на Кмета на Район „Приморски“.По
силата на тази Заповед заявяват права върху процесния имот - идентичен с
имот № 147 по ПНИ на СО „Траката“. Сочат, че в КР за собственик на първия имот
е вписан първият ответник с НА № 100/08.03.2001 год., съгласно който Д. е
признат за собственик въз основа на давностно владение.
От фактическа страна между
страните не е спорно, а и съдът приема, че ищците Д.Й.Д. и Г.Й.Й. са законни
наследници на М.П.Й., починала на 10.03.2007 година.Също не е спорно, че
покойната, считано от 06.02.1949 година е била в брачен съюз с лицето Й. Д..Прието
е и като доказателство Заявление от 07.03.1958 година на Й. Д.Й. за членство в
ТКЗС – Виница, чрез внасяне на ниви – 16 дка. и лозя – 1 дка.
Не е спорно също така а е и видно от приложените писмени
доказателства, че с влязло в сила решение по гр. дело № 211 по описа на ВРС за
1999 год. е прието за установено по отношение на ПК – Варна, че М.П.Г.има право
да възстанови правото си на собственост по отношение на нива с площ от 3.000
дка, находяща се в м. „Фатрико дере“ , землище Варна, кв. Виница, при съседи:
север – Т.Г.Ж., запад – дере, юг – М.Д. А., изток – път. От Решение № 673 от 26.01.200
година на ПК – Варна е признато правото на собственост на М.П.Й. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници по
отношение на недвижим имот – нива от 3.277 дка, находяща се в терен по § 4 на
Виница в м. Фатрико дере, имот № 10302 по КП от 1956 год., включващ следните
имот от КП „Траката“: част от пл. № 147 с площ от 0.415 дка.; пл. № 418 с площ
от 0.672 дка.; част от пл. № 149 с площ от 0.664 дка.; пл. № 150 с плащ от
0.653 дка.; пл. № 151 с площ от 0.520 дка.; част от пл. № 152 с площ от 0.226
дка.; път с площ от 0.127 дка, който имот е заявен под № 1 от заявлението,
установен въз основа на съдебно решение от 29.10.1999 год.
Налична е и Заповед № 78 от 20.02.2012 година, издадена на
основание чл. 46 ЗМСМА, във вр. с § 4 „к” ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Район
Приморски Варна,
въз основа на влязъл в сила ПНИ на СО по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ – м. Траката и
Решение № 673 на ПК – Варна е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4 „б”, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ на наследниците на М.П.Й.
– Д.Й.Д. и Г.Й.Й. върху поземлен имот с идентификатор № 10135.520.147 по ПНИ на
СО „Траката“, с площ от 421 кв. м. ид. ч. от общо 724 кв. м., при граници –
имоти № 9505, № 148 № 146.
От своя страна ответника се е бранил, като е валидирал
правата си с к.н.а.№ 48, том І, рег. № 1788, дело № 45/ 2001 год. (л. 15), въз
основа на извършена обстоятелствена проверка, Б.И.Д. е признат за собственик по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. Траката
(„Фратико дере“), а именно – място с площ от 800 кв. м., съставляващ имот с пл.
№ 147, ведно с изградената в имота постройка на един етаж, със застроена площ
от 35 кв. м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня и сервизни
помещения, при граници на имота: дере, имот № 146, имот № 148 и път. Съгласно Разрешение
№ 3568/ 23.06.1983 година на негово име е позволено строителството на сезонна
постройка от 20 кв. м., в м. „Фатрико дере“.
По делото е било изслушано и в.л., което е дало
заключение, че процесният
имот се намира в местност Траката, за която територия има одобрен ПНИ на
СО"Траката", а към настоящия момент действаща е КК на административен
район Приморски, гр.Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК; по КП от 1956 г.
процесния имот се препокрива с границите на имот
с пл.№10302 /с площ от3750кв.м-изчислена графически/, и в разписния лист е
записано-ТКЗС, при граници: имот пл.№10301-ТКЗС, имот пл.№10327-ТКЗС,
имот№10325-ТКЗС; имот№10303-ТКЗС; Дере-Фатрико дере; по КП от 1987 г.
процесната площ от стар имот №3544 попада с част
в имот пл.№147 /с площ от 720 кв.м-изчислена графически/,
и в разписния лист е записан на Б.И.Д., при граници: от запад-ПИ №146- записан
на С.Д.С.; - от
североизток -път; от югоизток -ПИ №148-записан на С. Д. Д.; -от юг-дере
/Фатрико дере/; по КП на ползвателите към ПКП на
м.Траката, процесната площ от стар имот №3544 попада с част в имот пл.№147 /с
площ от 724 кв. м/,
и в регистъра на имотите е записан на Б.И.Д., при граници: от запад-ПИ №146-
записан на С.Д.С.; -от североизток -път; от югоизток -ПИ №148-записан на С. Д. Д.;
-от юг-дере /Фатрико дере/; по ПКП
на м.Траката, стар имот 3544 -с площ от 3886кв.м
/съвпадащ с имот пл.№10302 по КП-1956г. на м.Крайбрежието на гр.Варна,
изработен в М 1:2000/, е записан- на М.П. Й.ова и същият е при граници: от
запад -стар имот №3543-записан на Т.Г.Ж.; от североизток-стар имот
№3538-записан на А.К.К.; стар имот №3540-записан на И.Х.Я.; -от изток-стар имот
№3545-записан на М.Д.А., -от юг-стар имот №4129-дере /Франга дере/; по ПНИ на м.Траката,
процесната площ от стар имот №3544 попада с част
в имот пл.№147 /с площ от 724 кв.м/, която
по таблицата е с площ от 421кв.м, а в регистъра на имоти са записани:на
М.П.Й.-421/724кв.м, на Т.Г.Ж.-296/724кв.м; -на община Варна-7/724кв.м, при
граници: от запад-ПИ №146- записан на С.С.Ж.и Р.Т.Ж.; -от североизток -път; от
югоизток -ПИ №148-записан на Т.Я.Г.; -от юг-дере /Фатрико дере/; По действащата КК
на административен район Приморски, ПИ с
идентификатор 10135.2520.147, е с площ от 724кв.м, като в регистъра е записан
на Б.И.Д. с НА №100/08.03.2001г. на СВ-Варна, и същия е при граници: -имоти с
идентификатори №№ 10135.2520.146:
10135.2520.9505, 10135.2520.148, 10135.2520.35. Имотът, признат с
решение №673/26.01.2000 г. на ПК-Варна, е описан с пл. №10302 от КП 1956 г.,
като е налице припокриване с имотите по КП „Траката“ от КП-1987г. и КП на
ползвателите към ПКП, по които е записано и частта от имот пл. № 147 с площ от
415 кв. м.
При тази данни ВРС е достигнал до извода за основателност
на претенцията, като е уважил същата.
Решението е правилно, а жалбата против него е
неоснователна, като съображенията са следните:
Безспорно по делото са налице конкурентни права на солбственост
върху процесната, претендирана от ищците реална част.Изследването на всяко едно
от тях се явява задължително, като ответниците се легитимират на базата на
к.н.а.№ 48, том І, рег. № 1788, дело № 45/ 2001 год. (вж.л. 15), като въз
основа на извършена обстоятелствена проверка те са били признати до давност за собственици
на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. Траката („Фратико дере“), а именно
– място с площ от 800 кв. м., съставляващ имот с пл. № 147, ведно с изградената
в имота постройка на един етаж, със застроена площ от 35 кв. м., състояща се от
входно антре, две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на имота: дере,
имот № 146, имот № 148 и път.По този повод е редно да се отбележи и в тази
насока е и константната практика на ВКС, че в хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи
върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за
реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване
на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е
необходимо издаване на заповед по §
4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в
които правото на собственост се възстановява при действието на чл.14 ал.3 т.1 ЗСПЗЗ, в редакция след изменението в ДВ бр. 68/1999 г., а придобиването на право
на собственост от ползвателите е при условията на § 31 на ПМС № 234/1999 година.След влизане в
сила на плана на новообразуваните имоти правоимащите по § 4 а и 4 б ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в
определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят
определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази
заповед слага край на административното производство по възстановяване на
собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите изключва
възстановяването на собствеността на бившите собственици върху придобития имот
и съответно - издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази
хипотеза, ако правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите
собственици поради това, че не са били налице предпоставките на § 4 а и 4 б за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха
могли да се позовават на придобивна давност от датата на заповедта на кмета по § 4 к ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на
административното производство по възстановяване на собствеността, давност не
тече.Следователно при тези факти,
съдът не би могъл да сподели възражението на ответниците Д. за протекла в тяхна
полза придобивна давност.Видно е от материалите по делото, че Заповедта по § 4
к ал.7 от ЗСПЗЗ е от 20.02.2012 година, а исковата претенция е била предявена
на 18.01.2017 година, т.е. дори не е протекъл и
петгодишен давностен срок.
В мотивите си обаче ВРС е
пропуснал да обсъди друго – далеч по важно обстоятелство, и то е конкретно
свързано с издадената заповед № 78 от 20.02.2012 година по § 4 к ал.7 от
ЗСПЗЗ.Видно е от представената заповед, че с нея е наредено да се признае
собственост на ищците върху 421 кв.м. идеални части от 724 кв.м., каквато е
цялата площ на имота.От друга страна се претендира реална част от 421 кв.м., с
обособени граници, посочени в петитума на исковата молба.Основанията
за нищожност на един административен акт са некомпетентност на органа или грубо
нарушение на формата на акта. Съгласно § 4 к ал.7 ЗСПЗЗ
възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните
имоти, се извършва със заповед на кмета на общината. Видно от представената
заповед тя е в
писмен вид и съдържа всички изискуеми реквизити. Твърдението, че с акта не може
да се създава съсобственост е основание за материално правна незаконосъобразност
на административния акт, а не за неговата нищожност, която незаконосъобразност
се атакува само от адресатите на акта в предвидените за това срокове.
Незаконосъобразността не може да се атакува от трети лица и не може да бъде
релевирана по реда на косвения административен контрол в гражданския процес.
Заповед № 78 от 20.02.2012 година не е обжалвана, влязла е в сила и е породила
правните си последици.Редно е да се посочи, че в това производство предмет на
контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за
конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, който не се
спори, че касаторът не е обжалвал. Безспорно е установено от данните по делото,
че заповедта напълно съответства на влезлия в сила ПНИ. С него на ищците са
отредени 421 кв.м. идеални части от процесния имот, последния в съсобственост
с
Община
–Варна и трети за спора, лица.Именно с оспорената заповед приключва
реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота за
местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на
новообразуваните имоти. Или заповедта, издадена по реда на §
4 к ал.7 ЗСПЗЗ
не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая посоченото
е спазено.
Нещо повече – съобразно приложената по делото Съдебно
техническа експертиза – посочената от ищците реална част, изцяло съотвества на
възстановения им имот, т.е.процесната реална част, отразена с площ и граници, е
именно тази, за която те претендират.Същата е включена в границите на
възстановения им имот.Възникналият материален спор за собственост
следва да се реши по реда на общия исков процес, а не от административния
орган, който не е компетентен да разрешава такива спорове в хода на
административното производство. Едва след влизане в сила на съдебно решение, с
което приключва спорът за материално право, което е преюдициално спрямо
административното такова, областният управител може да издаде заповед, на
основание § 4 к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в случай, че е налице
основание за такова искане. В решението на ОСЗГ, с което е възстановена
собствеността на касатора, изрично е посочено, че земите попадат в територия по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С плана се отреждат с предимство имоти на
ползвателите по § 4 ЗСПЗЗ, на които при спазване на изискванията на
закона правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. Едва
след това се възстановява собствеността на бившите собственици. В случая
посоченото изискване е спазено, като на ищците са възстановени
421 кв.м идеални части, върху които е имало лице,
претендиращо самостоятелни права върху целия имот /сем.Д./. Именно по
тази причина на ищците са възстановени и отредени 421
кв.м. идеални части, но реално собствеността е възстановена върху имота с
реална част от 421 кв.м., при граници на частта, посочени в ИМ и потвърдени от
в.л. по СТЕ,
в съсобственост с Общината.
По частната жалба против
Определение № 2073 от 16.02.2018 година:
Оспорва се определението, като се
излага, че фактическата и правна сложност на делото не предполага такъв висок
хонорар - цитира се сумата от 2 000 лева.Твърди се, че той не е съобразен
с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и се настоява да се
редуцира. За да се произнесе
по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.3 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай
предвижда, че при интерес от 5 000 лева до 10 000
лева се дължи хонорар от 580 лв. + 5 %
за горницата над 5 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се
определя като сума в размер на 717.74 лева.Съдът приема, че тя следва да се
присъди еднократно, въпреки, че ищците са двама, т.к. се защитава един правен
интерес, независимо, че се касае за две лица.Ето защо, наред с горепосочения
адвокатски хонорар следва да се присъдят и разноските, описани на л.126 или
общата сума (заедно
с адвокатския хонорар) следва
да се определи на 1 002.20 (хиляда
и два и двадесет)
лева.Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5319 от 19.12.2017 година, постановено по
гр.дело № 667/2017 година на ВРС, тридесет и пети състав.
ОТМЕНЯ Определение № 2073
от 16.02.2018 година, постановено по гр.дело № 667/2017 година, по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.И.Д.,
ЕГН ********** и С.П.Д., ЕГН ********** да заплатят в
полза на Д.Й.Д.,
ЕГН ********** и Г.Й.Й., ЕГН ********** сумата общо от 1 002.20 (хиляда и два и двадесет), от които адвокатския
хонорар е в размер на 717.74 лева, представляваща извършени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК пред ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен
Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: