РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Кубрат, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100376 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 79 и сл. ЗЗД, във. вр. с чл. 91 ЗЕ,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.124, ал.1, предл.първо
ГПК.
Ищецът „Енерго–Про Продажби“ АД гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №
258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано
от П. С. С., И. А. И. и Р. Й. И. чрез юрисконсулт Е. М., като твърди, че в
изпълнение на договор за продажба на ел. енергия за обект с аб. №
**********, находящ се на адрес ***, сключен с Д. С. А., ЕГН **********, кл.
№ ********** е доставял ел. енергия в обекта на потребление, от която
неплатена е тази по фактури:
№ **********/30.10.2023 г. с падеж 24.11.2023 г. за сумата 89.30 лева;
№ **********/30.11.2023 г. с падеж 28.12.2023 г. за сумата 119.26 лева;
№ **********/31.12.2023 г. с падеж 24.01.2024 г. за сумата 4.04 лева,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. С. А. да
изпълни договорното си задължение към ищеца за плащане на цената на
продадена му стока – ел. енергия, по посочените фактури в размер на 212.60
лева, представляваща главница за ел. енергия по фактури издадени в периода
от 30.10.2023 г. – 31.12.2023 г., както и да заплати обезщетение за забавеното
плащане в размер на 35.89 лева, начислено за периода от падежа на всяка
фактура до 06.05.2025 г., както и за присъждане на разноските по настоящото
производство.
1
Ответникът Д. С. А., ЕГН ********** с пост. адрес в ***, в срока по чл.
131 от ГПК, не представя писмен отговор.
За насроченото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител юрк. Е. М. депозира становище, към което представя и
доказателства, че след образуване на съдебното производство ответникът е
погасил изцяло процесните задължения ведно с направените разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не дължи
процесните суми, тъй като е платил всички свои задължения към
електроразпределителното дружество ведно с претендираните разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – про Продажби” АД (ОУ), одобрени с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г.,
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лице
на издръжка на държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от ОУ е
предвидено, че потребител за стопански нужди може да бъде и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред „Енерго – про Продажби” АД съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок.
Не се оспорва от ответника, че същият е клиент на „Енерго-про
Продажби“ АД с клиентски номер кл. №: **********, във връзка с продажба
на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб. №:
**********, находящ се на адрес ***.
От представените по делото доказателства – извлечение от сметка на
ответника по кл. № ********** към 06.03.2025 г. се установява, че към датата
на подаване на исковата молба потребителят на електрическа енергия Д. С. А.,
не е платил задължения в общ размер на 248.49 лв. за обект на потребление
заведен с абонатен номер аб. №: **********. В посочената сума са включени
неплатените фактури в размер на 212.60 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 30.10.2023 г. до
31.12.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 35.89
лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия от падежа й до 06.03.2025.
От представената Справка № 298275/27.02.2025 г. чрез отдалечен достъп
по данни на ФЛ от СВ се установява по несъмнен начин, че ответникът е
собственик на електроснабдения имот на потребление с адрес в *** от
04.08.2014 г.
От приложеното извлечение за фактури и плащания за период, издадено
на 10.07.2025 г., е видно, че процесните суми са изцяло платени на 21.05.2025
2
г.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба
на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл.
95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е дадена в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез легалната дефиниция на понятието
„битов клиент“ Законът за енергетиката свързва качеството длъжник на цената
с качеството на собственик или носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за
собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електрическа енергия за битови нужди
да е и друг правен субект – този, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване, и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение №
205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г. о. С оглед
безспорно установеното, че ответникът е собственик на имота в ***, съдът
намира, че същият има качеството на потребител на електрическа енергия,
както и че до имота е била доставена електрическа енергия на посочената
стойност и количество, като по тези факти страните не спорят.
Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа
в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (ОУДПЕЕ),
приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете са регламентирани в чл.
26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
3
заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден“.
Както се посочи и по-горе от приложените писмени доказателства се
установява, че ответникът е собственик на имота на потребление.
В хода на производството по делото е установено, че ищцовото
дружество е изпълнило поетите от него задължения, но от страна на
ползвателя не е последвало надлежно изпълнение на задължението да заплати
цената на доставената ел. енергия, което е основание за ангажиране на
отговорността. Размерът на претендираните от ищеца главница за потребена
ел. енергия за процесния период, както и мораторна лихва, е установен от
приложените фактури за същия период и не е оспорен. Категорично от
представеното извлечение за фактури и плащания за период, издадено на
10.07.2025 г. се установява, че претендираните с исковата молба суми за
главница и мораторна лихва са изцяло платени на 21.05.2025 г., т. е. след
образуване на делото. Предвид изложеното съдът следва да отхвърли
претенциите на ищцовото дружество като неоснователни поради извършено
плащане.
При това положение, тъй като ответникът с поведението си е дал повод
за образуване на делото, той дължи на ищеца направените по производството
разноски. Предвид признанието на ищцовото дружество, че претендираните с
исковата молба разноски в размер на 75 лв. за държавна такса, както и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение са платени, то следва и претенцията за
разноски да се отхвърли поради извършеното плащане в хода на
производството.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предвявените от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД гр. Варна,
бул. „Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК
*********, представлявано от П. С. С., И. А. И. и Р. Й. И. чрез юрисконсулт Е.
М. против Д. С. А., ЕГН ********** с пост. адрес в ***, искове за плащане
сумата в размер на 212.60 лева, представляваща главница за ел. енергия по
фактури издадени в периода от 30.10.2023 г. – 31.12.2023 г., сумата 35.89 лева,
представляваща обезщетение за забавеното плащане, начислено за периода от
падежа на всяка фактура до 06.05.2025 г., както и сумата 175.00 лева – сторени
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като
4
неоснователни поради извършено плащане в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5