Р Е Ш Е Н И Е №
516
гр.Пловдив, 26.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 486/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
К.Г.К., чрез адв.В.И. *** срещу решение
№ 4510/25.11.2019 г. по гр.д. № 948/2019г. по описа на РС Пловдив, втори
граждански състав, с което е признато за установено, че К.Г.К. с ЕГН:**********,
с адрес *** дължи на ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя Ж.Д.И. чрез пълномощника му-
адв. П.П. сумата от 2384,20 лева /две хиляди триста осемдесет и четири лева и
двадесет стотинки/, представляваща неизплатен остатък по запис на заповед от
01.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 16544/2017г. по
описа на Пловдивския районен съд, 13-ти гр. състав.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят
К.К. сочи, че решението е неправилно, Твърди се, че
жалбоподателката е признала подписването на записа на заповед, но е твърдяла,
че сумата е изплатена изцяло на ищеца в срок и не дължи нищо, като признанието
за частично плащане от страна на ищеца е невярно. Сочи се, че неправилно съдът
е приел, че задължението не е погасено по давност, което е така, тъй като е
изтекъл давностният срок и същият не е прекъсван валидно. В това число е и
тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГТК на Върховен касационен
съд, като давността изтича на 01.01.2018 г. Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на предявените искове. Претендират се направените
разноски пред двете инстанции.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД. С писмена молба по делото се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Пред първата инстанция е установено, че ответницата
К.К. издала в полза на ищеца, като поемател ценна книга – запис на заповед от
01.09.2014г., като се задължила безусловно и неотменимо да изплати сумата от
3260,56 лева без протест и претенции за разноски на падежа – 01.01.2015г.
Ответната страна твърди, че изцяло е изплатила задължението, но не ангажира
доказателства за това. Доколкото ищецът също признава, че е налице частично
плащане в размер на 876,36 лева, то безспорно е между страните, че тази сума е
погасена чрез плащане.
Въззивният съд приема, че при тежащата върху
жалбоподателката доказателствена тежест да докаже изгодния за нея факт, че е
платила изцяло задължението същата не е ангажирала доказателства в тази насока,
ето защо този факт по това дело остава недоказан в нейна вреда.
За част от сумата по ценната книга, в размер на
търсената от ищеца главница –2384,20 лева, същият е подал на 17.10.2017г.
заявление по реда на чл. 417 от ГПК , въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 16544/2017г. по описа на Пловдивския районен съд, 13.ти гр. състав. Искането
е уважено, като съдът е издал Заповед № 9963/18.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е
разпоредил длъжникът К.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на ищеца
сумата от 2384,20 лева, представляваща неизплатен остатък по запис на заповед
от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 347,68 лева, от които –
заплатена ДТ в размер на 47,68 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Изпълнителното дело № 506/18г. на ЧСИ Минка
Цойкова по тази заповед по чл.417 от ГПК е образувано на 09.05.2018г. /л.34/, а
първото действие по изпълнението е запор на банкови сметки на 22.11.2018г.
РС Пловдив приема, че в процесния случай вземането
е станало изискуемо на падежа – 01.01.2015г. и при липса на основания за
спиране или прекъсване на давностния срок вземането би се погасило на
01.01.2018г. Преди изтичане на този срок обаче, на 17.10.2017г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, с което действие е
прекъснал давността. Изпълнителния лист е издаден на 19.10.2017г., поради което
и към датата на образуване на изпълнителното производство – 09.05.2018г.
правото на принудително изпълнение не е погасено.
Настоящият съд приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че задължението не е погасено по давност, което е
така, тъй като е изтекъл давностният срок и същият не е прекъсван валидно,
защото искането за издавана на заповед за плащане по чл.417 от ГПК не прекъсква
давността, като се позовава Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2014 г. на
ОСГТК на Върховен касационен съд.
Видно
от решение № 118/12.12.2019г. по т.д. № 2288/2018г. на ВКС ІІ т.о. На първо
място заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като предявяването му има обратно действие,
само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. ВКС е посочил, че правилото, че погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към
минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по
чл.415 ГПК, съгласно прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на
исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411
ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК /които показват по-голямо сходство с
предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на
кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния
изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение
по чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК,
следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение
по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК.
Крайният извод на ВКС е че При спазен едномесечен срок
по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, прекъсването на давността
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето действително незабавно,
респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.
В казуса не се установява бездействие на
кредитора, поради което давността е прекъсната със задна дата преди настъпването
на тригодишната давност за вземането по записа на заповед по силата на чл.537
във вр. с чл.531 от ТЗ. Ето защо искът по чл.422 от ГПК правилно е бил уважен
от РС Пловдив и погасителна давност за вземането не е настъпила. Решението като
правилно следва да се потвърди.
Искане за
присъждане на разноски от страна на въззиваемото дружество „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД не
е правено и на основание чл.81 от ГПК съдът не дължи служебно произнасяне по
този въпрос. Ето защо разноски по това дело не се присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4510/25.11.2019 г. по гр.д. № 948/2019г.
по описа на РС Пловдив, втори граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.