Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..
гр. Плевен,
29.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 671/2020г. по описа на РС-Плевен, ДЕВЕТИ нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 18-0938-007135
от 10.01.2019г. на ***, с което на А.И.Й. ЕГН:********** на основание чл. 183,
ал. 4, т.7,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.На основание Наредба N Iз-2539 на МВР се
отнемат 8 кт.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага съображения в
подкрепа на твърдението си за допуснати процесуални нарушения. Редовно и
своевременно призован, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 30.12.2018г. в 12.45
часа в ***с посока на движение към улица ***Й. извършил следното:1.Не използва обезопасителен колан по време на движение 2.Не представя СУМПС.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите
– П.Г. - актосъставител и М.Г. - свидетел, като и
приложените и приети по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
В показанията си пред съда свидетелите твърдят,че ясно
забелязали водача,който нямал поставен колан по време на движение,а в хода на
проверката не представил СУМПС.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като
обективни, безпристрастни. Същите подкрепят събраните по делото писмени
доказателства и са непротиворечиви.
Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящия състав направи следните правни изводи.
Безспорно се установява, че на 30.12.2018г. в 12.45 часа в ***Й. управлявал ***,като не използва
обезопасителен колан по време на движение и не представил СУМПС. Бил спрян за
проверка от полицаите П.Г. и М.Г.,които констатирали нарушенията.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните в пунктове
1 и 2 в акта и в НП нарушения:
Относно нарушението по чл.137А, ал.1
от ЗДвП:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава
задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. От събраните по делото доказателства
се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без да използва обезопасителен колан. При това положение е очевидно
извършеното от него административно нарушение.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер - 50 лева, поради
което и не може да подлежи на преоценка от съда.
Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП :
От събраните по делото доказателства се установява и доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , тъй като като водач на лек автомобил на процесната дата
и място не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория. Описаното нарушения е подведено под правилната
квалификация, съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед извършеното
административно нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1,пр. 1 от ЗДвП, като
било наложено административно наказание глоба в
предвидения от закона фиксиран размер, който също не подлежи на корекция от
страна на съда.
И двете вменени във вина на жалбоподателя административни нарушения са
доказани по несъмнен начин. Доказателства в тази насока са не само
свидетелските показания на полицейските служители, но и приложения по делото
редовно съставен АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От страна
на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена
сила на акта, като последният не е изложил възражения при съставянето и
връчването на АУАН.
С оглед на наличните доказателства по делото и
предвид липсата на такива, които да подкрепят различна тезата, съдът прие за
безспорно установено извършените от Й. нарушения на ЗДвП,описани изчерпателно в АУАН и
НП.
Неоснователен
и доводът на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото на защита, изразяващо се в това,че не била
извършена проверка на спорните обстоятелства. Действително административно- наказващия
орган следва да провери спорните по
делото факти и обстоятелства, преди да издаде обжалваното НП. Спор по фактите и
доказателствата в хода на административнонаказателното
производство,обаче не е имало. Жалбоподателя в срока по чл.44 от ЗАНН не подал възражения,
такива нямал и при съставяне на АУАН. Ето защо съдът приема, че не е нарушен и
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и
са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Наказанията са определени в рамките на предвидения от закона размер,
който е строго фиксиран от закона, поради което не подлежи на ревизия.
Предвид изложеното,Съдът намира за напълно несъстоятелни възраженията за
допуснати нарушения по чл.57 ал.1 т.5 предл. трето и
четвърто от ЗАНН.
Случаят не може да бъде определен и като маловажен по смисъла на чл.28
б."а" от ЗАНН, защото не се касае за деяние с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
По изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 18-0938-007135
от 10.01.2019г. на ***, с което на А.И.Й. ЕГН:********** на основание чл. 183,
ал. 4, т.7,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.На основание Наредба N Iз-2539
на МВР се отнемат 8 кт, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: