Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

град Горна Оряховица, 15.02.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТИ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и десета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                  Членове : ………………………………

                                                                                                   ………………………………

при секретаря М. К. и в присъствието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1204 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК, в сила от 01.10.2009г., предявен първоначално като иск по чл.99,ал.1 от СК /отменен Д.В. бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 01.10.2009г./.

         Ищцата С.А.В. с ЕГН **********,***, твърди в исковата си молба, че на 19.08.1998г. е сключила граждански брак с ответника А.В.В. с ЕГН **********,***. Заявява, че от брака си имат родени две деца – Н.А.В., роден на ***г., и Виктор А.В., роден на ***г. Твърди, че след сключването на брака заживели самостоятелно в гр. Г. Оряховица, в служебен апартамент на ответника, който работел като треньор във ФК „Локомотив”. Посочва, че съпругът й престанал да работи, освободил служебното жилище и двамата се преместили при родителите на ищцата в жилището им в с. Виноград. Заявява, че нейните родители поели изцяло издръжката на семейството, а ответникът не работел, но живеел безгрижно. Посочва, че семейството често оставало без средства; в такива моменти между двамата възниквали конфликти, кавги и разправии, ответникът често отправял незаслужени упреци и цинични епитети към нея, псувал я и й причинявал физически травми. Твърди, че с цел подобряване на отношенията й с ответника, нейните родители им купили жилище в с. Лозен, общ. Стражица, но промяна в отношенията им не настъпила. Заявява, че през 2004г. ответникът претърпял сложна черепно-мозъчна операция, вследствие на което физическото и психическото му състояние се влошило – в определени моменти ставал жесток към нея и децата; продължил да е безработен и безотговорен към семейството си. Посочва, че с ответника имат сериозни различия в религиозните убеждения /ответникът е адвентист, а тя е мюсюлманка/, което също водело до насилия и остри конфликти. Твърди, че на 05.06.2008г., след поредното скарване, ответникът станал особено зъл и агресивен, извадил ножове и се заканил, че ще посегне на живота й, вследствие на което тя напуснала, заедно с децата, семейното жилище в с. Лозен и заживели при нейните родители в с. Виноград. Заявява, че от тогава с ответника са разделени окончателно, не могат да живеят повече като нормално семейство, в отношенията им липсват доверие, честност, чувство за взаимопомощ и грижа към децата и семейството. Посочва, че след раздялата ответникът не е ходил да види децата, не е давал издръжка, създал е чувство на страх и уплаха у двете деца. Поради това счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и продължаването му няма да се отрази благоприятно на семейството, на възпитанието и израстването на децата. Моли съда да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Моли съда да й предостави упражняването на родителските права върху родените от брака им деца Н. и Виктор, като определи на бащата режим на лични отношения с децата : всяка първа и трета събота от месеца от 8 часа до 19 часа, като бащата да ги взема и връща в дома на майката в с. Виноград, общ. Стражица, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли съда да осъди ответника да заплаща за детето Н. месечна издръжка в размер на 60 лева и за детето Виктор – месечна издръжка в размер на 50 лв., за двете деца считано от м. август 2008г. за минало време – една година назад, до настъпването на законни основания за промяна на издръжката. Моли съда да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име Богданова. Желае придобитото по време на брака семейно жилище, намиращо се в с. Лозен, общ. Стражица, ул. „Първа” № 27, представляващо дворно място от 800 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, да бъде предоставено в собственост на ответника, който да й заплати ½ ид. част от цената на имота, формирана според търсенето и предлагането на недвижими имоти в с. Лозен. Няма претенции за лична издръжка. Желае придобитите по време на брака движими вещи да бъдат поделени по равно. Моли съда направените по делото разноски да бъдат поделени по равно, а държавната такса върху определената издръжка и по отношение на предоставения му в дял недвижим имот да бъде възложена на ответника.

         В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител – адв. Д.Д. от ВТАК, ищцата поддържа иска си с правно основание по чл.49,ал.1 от СК. Заявява, че не е напуснала сама семейното жилище, а след като ответникът я е пребил и изгонил. Излага съображения. Моли съда да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Моли съда да й предостави упражняването на родителските права върху родените от брака им деца, като определи подходящ режим на свиждане на бащата с децата и осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. за детето Н. и в размер на 60 лв. за детето Виктор. Моли съда да й предостави ползването на семейното жилище. Желае да носи предбрачното си фамилно име Богданова.  

         Ответникът А.В.В., чрез пълномощника си – адв. Т.Т. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че предявеният иск за развод е допустим, но е неоснователен по отношение вината за разстройството на брака. Счита, че написаното в исковата молба не отговаря на истината. Заявява, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата, която е напуснала семейното жилище и е заживяла с друго лице, като извънбрачната й връзка е допринесла за разпадане на семейството им. Твърди, че е работил и продължава да работи като треньор по самбо. Заявява, че средствата, с които е придобито семейното жилище в с. Лозен, са основно негови.

         В съдебно заседание, ответникът А.В.В., чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т. от ВТАК, поддържа становището си и възраженията, изложени в отговора на исковата молба. Счита, че вината за разстройството на брака е единствено и само на ищцата. Желае да упражнява родителските права спрямо по-голямото дете. Излага съображения. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Моли съда да предостави родителските права спрямо детето Н. на него, а спрямо детето Виктор – на майката, ако това е допустимо. Моли съда да уважи претенцията за издръжка на двете деца в размерите, посочени в исковата молба. Не се противопоставя ищцата да върне фамилното си име Богданова. Моли съда да предостави ползването на семейното жилище в с. Лозен на него до ликвидиране на съсобствеността.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         Страните по делото С.А.В. /ищца/ и А.В.В. /ответник/ са съпрузи – същите са сключили граждански брак на 19.08.1998г. в село Виноград, общ. Стражица /заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак № 058327, издадено на 19.08.1998г. от Кметство с. Виноград, общ. Стражица, въз основа на акт за граждански брак № 1/19.03.1998г./. По време на брака си страните имат родени две деца – Н.А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, и Виктор А.В., роден на ***г., с ЕГН ********** /удостоверение за раждане № 451, издадено на 19.09.1998г. от Община Горна Оряховица въз основа на акт за раждане № 451 от 19.09.1998г., и удостоверение за раждане № 226, издадено на 07.05.2003г. от Община Горна Оряховица въз основа на акт за раждане № 226 от 06.05.2003г./.

         След сключването на брака съпрузите заживели в гр. Горна Оряховица, а впоследствие се преместили при родителите на ищцата в дома им с. Виноград, общ. Стражица.     

         Видно от приетото писмено доказателство – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с. Лозен, общ. Стражица от 13.06.2002г., по време на брака си съпрузите купили недвижим имот, намиращ се в с. Лозен, общ. Стражица, а именно : дворно място от 800 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански сгради, съставляващо парцел VІ-266, в квартал 69, по регулационния план на с. Лозен, при граници : Любен Георгиев Коцев, н-ци на Стефан Йоргов и СЗС, за сумата от 1500 лв., като купувачите са влезли във владение на имота от 13.06.2002г. Страните не оспорват обстоятелството, че след придобиването на горепосочения недвижим имот са се преместили да живеят в него, като къщата, намираща се в горепосоченото дворно място в с. Лозен, ул. „Първа” № 27, се явява тяхното семейното жилище и към настоящия момент.

         От приложеното писмено доказателство – заверен препис-извлечение от трудова книжка на А.В., се установява, че ответникът е работил в ЧЗК „Шипа” с. Лозен като „пазач – невъоръжена охрана” през периода от 03.05.2006г. до 20.10.2006г.

         Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр. Горна Оряховица, ответникът В. е регистриран като безработен под № 201910/16.03.2006г., като последното посещение на същия в ДБТ за поддържане на регистрацията е проведено на 14.10.2008г.

         От приетото писмено доказателство – заверен препис от удостоверение за професионално обучение № 68 от 11.12.2007г., издадено от Национална агенция за професионално образование и обучение – Център за професионално обучение към „Интелекти” ООД гр. В.Търново, се установява, че през 2007г. ответникът В. е завършил квалификационен курс за професионално обучение по програма „Д”, за част от професия „охранител”, специалност „физическа охрана на обекти”, при дневна форма на обучение, със срок на обучение – 300 учебни часа.

         Видно от приложеното по делото удостоверение № 344/11.11.2009г., издадено от Кметство с. Първомайци, ответникът е преподавал бойни изкуства за деца и юноши за периода от 15.10.2008г. до 15.06.2009г. в с. Първомайци.

         Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от удостоверение изх. № 9400-0044/09.06.2009г., издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стражица, ищцата С.В. е подпомагана по реда и при условията на чл.7 от ЗСПД с месечни помощи за две деца общо в размер на 70 лв.

         От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че брачният живот между съпрузите се характеризирал с проблеми, свързани с оставането на ответника без работа и нежеланието му да започне друга - постоянна работа, неосигуряване на средства за плащане на сметките, консумативите и другите разходи на семейството от негова страна, при нарастване на ангажиментите и разходите им по отглеждането на децата и поддържане на домакинството.

         Видно от показанията на св. Денка Енчева Дачева, при посещенията й в дома на страните в с. Лозен, същата била посрещана добре от съпрузите и не е присъствала на кавги между двамата. От показанията на св. Д. Дачева се установява, че когато съпрузите живеели в с. Лозен се „подписвали за помощи” и затова ответникът В. не работел. Видно от показанията на св. Дачева, същата искала синът й да работи и настоявала за това и пред ищцата. От показанията на св. Дачева се установява, че съпрузите се разделили през лятото на 2008г., като на сутринта, след семеен празник „обрязване”, ответникът й се обадил по телефона и заявил, че ищцата го е напуснала заедно с двете деца; ответникът плачел и искал „да си слага край на живота”. Видно от показанията на св. Дачева, същата посъветвала ответника да се върне в гр. Горна Оряховица, да си намери работа и да помоли ищцата да се върне да живее при него. От показанията на св. Дачева се установява, че същата не знае къде живее и къде работи ответникът към настоящия момент; същата не мисли, че съпрузите биха могли отново да живеят заедно.

         Видно от показанията на свидетелката Теодора Симеонова Попгеоргиева, същата се запознала с ответника в началото на 2009г., когато записала сина си в школа по бойни изкуства „Виктор Азманов” и А.В. станал треньор на сина й. От показанията на св. Попгеоргиева се установява, че въз основа на уговорка с ответника, през съботите, неделите и ваканциите, тя, синът й и А.В. започнали да ходят в къщата на последния в с. Лозен, където ответникът тренирал сина й, а свидетелката правела почистване на къщата. Видно от показанията на св. Попгеоргиева, ответникът споделил, че няма жена при него, тъй като жена му и децата са отишли да живеят в с. Виноград. От показанията на св. Попгеоргиева се установява, че ответникът не пожелал да отидат да видят жена му и децата в с. Виноград, за да травматизира децата. Видно от показанията на св. Попгеоргиева, ответникът тренира сина й на частно и до сега, като двамата се уговарят по телефона къде да заведе детето на тренировка.

         Видно от показанията на свидетелката И.Б.И., когато страните живеели в с. Лозен, ищцата се грижела за децата, тъй като ответникът се занимавал с бойни изкуства и отсъствал често. От показанията на св. И. се установява, че през 2006г. същата обслужвала детската градина в с. Лозен като медицински работник и тогава разбрала, че ответникът е съботянин и не искал да дава детето на детска градина; свидетелката чувала, че А. се държи строго с децата, а към С. – дори деспотично. Видно от показанията на св. И., от 2008г. С. живее при баща си в дома му в с. Виноград, заедно с двете деца; детето Виктор ходи на детска градина; С. не работи, тъй като се грижи за двете деца. От показанията на св. И. се установява, че същата не е виждала ответникът да идва в с. Виноград от около година и половина; ищцата се страхува да живее в с. Лозен, тъй като е получила заплахи от ответника. Видно от показанията на св. И., ищцата поддържа отношения и контактува с един мъж, но не знае дали между двамата има по-специална връзка.

         Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите установяват факти и обстоятелства, непосредствено възприети от тях в общуването им със съпрузите, първата – като майка на ответника, втората - като позната на ответника, а третата – като позната на двамата съпрузи в качеството й на кмет на с. Виноград, показанията им съответстват на писмените доказателства по делото и не се оспорват от страните в настоящото производство.

         Изслушано в съдебно заседание, основание чл.15,ал.1 от Закона за закрила на детето, малолетното дете Н.А.В. заявява, че живее заедно с майка си, дядо си, брат му Виктор, и батко Мариян, който му е братовчед. Посочва, че ходи на училище и успехът му е добър. Споделя, че татко му не живее с тях от около две години, от тогава не го е виждал и баща му не му е носил подаръци; татко му обещал да дойде за рождения му ден, но не отишъл. Посочва, че когато живеели в с. Лозен, баща му се карал за всичко на майка му, биел я с ръце и с крака, не ги уважавал и затова те си тръгнали. Заявява, че чичкото, който е бил в съдебната зала, живее при тях от една година, но когато са живели с татко му, не е виждал този човек. Иска да живее с братчето си Виктор при майка си.

         Видно от приложения по делото социален доклад изх. № ЗД-11-0334/10.12.2009г., издаден от Д”СП” – Стражица, страните по делото са във фактическа раздяла от около две години, като сочените от ищцата причини за това са : безотговорно отношение на съпруга й към семейството, брака и децата, както и религиозните убеждения на ответника – адвентист. От социални доклад се установява, че към момента майката и децата Н. и Виктор живеят в жилището на Ангел Ангелов - баща на ищцата, в с. Виноград, заедно с техен пълнолетен племенник Мариян Ангелов; децата имат самостоятелна стая с добри хигиенно-битови условия. Видно от социалния доклад, в отглеждането на децата ищцата получава помощ от своя баща, а финансова подкрепа получава от лицето Ахмед от гр. Г.Оряховица – неин приятел, който ще й съдейства да развива частен бизнес в с. Виноград. От социалния доклад се установява, че след раздялата между родителите, ответникът не е контактувал с децата и не ги е подпомагал финансово; майката единствена поема издръжката на децата, с помощта на своите близки. Видно от социалния доклад, детето Н. е ученик в пети клас на ОУ с. Виноград, а детето Виктор посещава предучилищна група в ЦДГ с. Виноград; децата са контактни и общителни; видимо психоемоционалният им статус не е нарушен. Видно от социалния доклад, детето Н. споделя, че е разочарован от баща си, не желае да го вижда и да живее при него; твърди, че бащата е упражнявал физическо насилие спрямо него във връзка с различната му религиозна принадлежност; споделя, че по време на хранене баща му го е принуждавал да извади залък от устата си, за да може да се помоли. От социалния доклад се установява, че детето Н. се срамува от баща си, тъй като негови връстници му се подиграват и го обиждат с „на съботничавия сина”; детето се чувства добре при майка си и желае занапред да живее при нея. Видно от социалния доклад, детето Виктор не е пожелало да говори за баща си, тъй като отдавна не го е виждал; категорично е в желанието си да живее при майка си; споделя, че майка му го обгражда с много обич и внимание. При тези данни, становището на О”ЗД” при Д”СП” – Стражица е, че в интерес на двете деца е те да останат да живеят при майка си, а бащата би следвало да плаща издръжка на тези деца, за да спомогне за подобряване качеството им на живот.

           Страните не оспорват обстоятелството, че от м.06.2008г. до настоящия момент подобрение в отношенията им не е настъпило, двамата съжителстват в различни населени места и домове и нормалният брачен живот между тях не е възстановен.

         При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че бракът между С.А.В. и А.В.В. е действително дълбоко разстроен. Видно от приетите по делото доказателства, семейната общност между съпрузите е разкъсана, не съответства на понятието за семейство и на целите, които законът влага в това понятие, тъй като вследствие на поведението на ответника – предизвикването на конфликти и скандали между него и съпругата му, осъществяването на физическо посегателство и психически тормоз над ищцата, както и липсата на постоянна работа и неполагането на достатъчно грижи за семейството и за осигуряване на своя дял по отношение финансовото му обезпечаване, страните са прекъснали нормалните съпружески контакти помежду си и семейството им съществува само формално. Видно от доказателствата по делото, към настоящия момент страните не поддържат нормалните за брачния живот физически и духовни контакти, между тях е установена пълна липса на взаимност, уважение, разбирателство и доверие. При това положение, по безспорен начин се налага изводът, че брачната връзка между страните по делото е само формална, не съответства на закона и нейното запазване е немислимо и нецелесъобразно в конкретния случай. Наред с това, от приетите по делото доказателства се установява, че настъпилото разстройство на брака на страните е и непоправимо, тъй като същото не би могло да се преодолее от съпрузите и нормалните съпружески отношения между тях не биха могли да се възстановят. В този смисъл са изявленията на ищцата, потвърдени от ответника чрез процесуалния му представител, съответстващи напълно на приетите по делото писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, от които се установява по безспорен начин, че страните живеят разделени от 05.06.2008г., намират се в продължителна и трайна фактическа раздяла, през която не поддържат и не желаят да поддържат никакви съпружески контакти помежду си.

         Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Поради това, настоящата инстанция счита, че бракът между ищцата С.А.В. и ответника А.В.В. следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

         При тези обстоятелства, предвид направените от двете страни искания и съобразно разпоредбата на чл.49,ал.3 от СК, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Видно от приетите по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установява в настоящото производство, че със своето поведение, описано по-горе, и двамата съпрузи са станали причина за пълното и окончателно прекъсване на брачните отношения помежду им. В този смисъл са показанията на свидетелите Дачева, Попгеоргиева и И., неоспорени от страните, от които се установява по безспорен начин, че описаното по-горе поведение на ответника станало причина за напускането на семейното жилище от ищцата на 05.06.2008г. Наред с това, от приетите по делото писмени и гласни доказателства безспорно се налага изводът, че след настъпилата раздяла помежду им, никой от двамата съпрузи не е направил опит да осъществи контакт с другия с цел подобряване и заздравяване на съпружеските отношения помежду им. От показанията на свидетелите Дачева, Попгеоргиева и И. се установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ответникът не е направил никакви опити да промени своето поведение, като започне работа, преустанови упражняването на психически тормоз върху своята съпруга и предприеме действия за запазване на своето семейство и заздравяване на брачния си съюз с ищцата С.В.. В този смисъл, показанията на свидетелите Дачева, Попгеоргиева и И. съответстват на приетите писмени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че след раздялата между страните ответникът не е започнал постоянна работа, не е демонстрирал поведение на зачитане и уважение към ищцата като негова съпруга, а напълно се е дезинтересирал от нея, не е давал средства за финансовата издръжка на семейството си, отправял заплахи по отношение на ищцата, многократно водил своя позната – св. Попгеоргиева и нейният син в жилището в с. Лозен, а към настоящия момент същият е с неустановено местоживеене и с неустановена месторабота. Заедно с това, от показанията на свидетелите Дачева и И., съответстващи на приложения по делото социален доклад, се установява, че ищцата също не е направила опит за подобряване на отношенията си с ответника, заявила е категоричното си нежелание да се върне в семейното жилище и да възстанови брачните си отношения с ответника. Не на последно място, цитираните по-горе гласни и писмени доказателства, неоспорени от ищцата, сочат, че по време на фактическата си раздяла с ответника, С.В. е установила извънбрачна връзка с лице на име Ахмед, който подпомага финансово нея и двете деца. Съдът счита, че с това свое поведение, укоримо от гледна точка на закона и на морала, двамата съпрузи са обусловили настъпването на продължителна и трайна фактическа раздяла между тях, съпроводена с пълното им отчуждение един от друг, с разпадане на брачните им отношения и прекъсване на нормалните физически и духовни контакти помежду им. При тези данни, по безспорен начин се налага изводът, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните носят и двамата съпрузи, тъй като със своето съзнателно и целенасочено поведение, осъществявано в продължение на години, същите са предизвикали пълно разрушаване на брачния съюз между тях, без да е налице възможност към настоящия момент бракът им да бъде заздравен и да просъществува и без да е налице желание от тяхна страна за това. По тези съображения и предвид разпоредбата на чл.49,ал.3 от СК, съдът счита, че бракът между С.В. и А.В. следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

         Предвид изхода на делото, съдът следва да се произнесе и относно родителските права след развода – упражняването на родителските права, личните отношения между децата и родителите, както и издръжката на децата, съобразно разпоредбата на чл.59,ал.2 от СК. Произнасянето по тези въпроси е служебно задължение на съда, ако страните не постигнат споразумение по реда чл.59,ал.1 от СК, и е неразделна част от решението по бракоразводния процес, с което се постига трайна уредба на тези отношения. Поради това, с решението по настоящото дело съдът следва да се произнесе относно предоставянето на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетните деца Н. и Виктор, родени по време на брака между страните. Съобразно основните принципи, установени в СК, както и съгласно константната съдебна практика, решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между детето и родителите, помощ на трети лица и др.

         Съгласно доказателствата по делото, преценявайки заявената от ищцата претенция и становището на ответника, съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Н. ***/ и Виктор /на 6 г. и 9 м./ на майката С.В.. До този извод съдът стигна, след като съобрази обстоятелствата, че двете деца са живели единствено в семейната среда на своята майка и нейните близки от раждането си до настоящия момент, като децата са свикнали с обстановката в настоящия дом на ищцата /жилището на техния дядо по майчина линия/, където имат обособена самостоятелна стая с добри хигиенно-битови условия, и майката е подпомагана в отглеждането и възпитанието на децата от техния дядо Ангел Ангелов. Наред с това, съдът съобрази, че приетите по делото писмени и гласни доказателства /социален доклад, показанията на св. И./ сочат за наличието на силна привързаност между децата и майката, която към настоящия момент продължава да полага преки грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от приложения по делото социален доклад, издаден от Д”СП” - Стражица, както и от становището на детето Н., изслушано в съдебно заседание, видно от които в дома на майката са осигурени добри условия за отглеждането, за посещаването на училище от детето Н. и на предучилищна група в ЦДГ с. Виноград от детето Виктор, а заедно с това децата са обградени с обичта на майката, която се е посветила на тези деца, както и с обичта на близките – дядото на децата по майчина линия. В тази връзка, съдът съобрази и изявленията на децата, заявени непосредствено пред социалните работници от Д”СП” - Стражица, изготвили социалния доклад, както и непосредствено в съдебно заседание от детето Н., видно от които двете деца са категорични в желанието си да останат да живеят при своята майка; детето Н. е категоричен, че не иска да живее при татко си; малолетното дете Виктор не желае да говори за своя баща и е категорично, че желае да живее при майка си, която го обгражда с много обич и внимание. При тези безспорно установени по делото обстоятелства, съдът намира за неоснователно заявеното от ответника, чрез процесуалния му представител, искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Н. на бащата. Приетите по делото писмени и гласни доказателства безспорно налагат извода, че емоционалната връзка между бащата и двете деца е прекъсната, предвид продължителната раздяла между тях, пълното дезинтересиране на бащата от децата – липсата както на преки контакти и посещения при децата, така на контакти чрез обаждания по телефона и др. Наред с това, безспорно се установява от приложения по делото социален доклад категоричното нежелание на детето Н. да живее при своя баща, от когото се срамува и за когото си спомня, че е упражнявал физическо насилие спрямо него, че е прекъсвал храненето му, за да го накара да се моли, че го е излъгал за предстоящото му идване за рождения му ден, което не е сторил. В тази връзка, съдът взе предвид и наличието на силна привързаност между двете деца, израз на която е и изявлението на малолетния Н. в съдебно заседание : „Искам да живея с братчето си при мама”. При тези безспорни обстоятелства, съдът счита, че разделянето на двете деца, чрез предоставяне упражняването на родителските права спрямо всяко от тях на отделен родител, не е в интерес на децата, тъй като същото би обусловило попадането им в стресови ситуации и би представлявало отрицателен фактор за тяхното правилно психическо развитие. Съдът счита, че разделянето на двете деца би представлявало рисков фактор особено по отношение правилното развитие на малолетното дете Н., тъй като същото би било изведено от нормалната семейна обстановка, в която е живяло, продължава да живее и с която е свикнало, би било принудено е да се адаптира към нова жилищна и семейна обстановка, създадена от бащата, към различна обстановка в ново училище и т.н. На следващо място, съдът взе предвид укоримото от гледна точка на закона и морала поведение на бащата, свързано с упражняването на психически и физически тормоз, описано по-горе, което е оказало и би могло отново да окаже негативно въздействие върху отглеждането и възпитанието на детето Н., с оглед ранната му детска възраст и крехка психика, и предстоящото изграждане у това дете на морално-ценностна система. Не на последно място, съдът съобрази и безспорно установените по делото обстоятелства, че ищцата притежава по-добри родителски и възпитателски качества /осигурила е редовното посещаване на училище от детето Н., което има добър успех/, полагала е и желае да продължи да полага всички необходими грижи за правилното отглеждане и възпитание и на двете деца, като същата получава помощ в отглеждането на децата от своя баща. Поради това съдът счита, че между децата Н. и Виктор от една страна, и майката от друга страна, е налице силна духовна връзка и привързаност, които не следва да бъдат разкъсвани, а съдебното решение следва да създаде трайна уредба на това фактическо положение. По тези съображения, съдът счита, че в интерес на двете деца на този етап от тяхното развитие е упражняването на родителските права спрямо тях да бъде поверено на тяхната майка – ищцата С.В..

         При това положение съдът следва да определи режим на лични отношения между бащата и децата Н. и Виктор. Това се налага с оглед правото на тези деца да общуват с родителя, който не упражнява родителските права реално, да изградят и поддържат правилна представа за този родител, да чувстват и неговите грижи и подкрепа. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелствата, че към настоящия момент бащата е с неустановено местоживеене, емоционалната връзка между този родител и двете деца е прекъсната и децата не споделят нужда да контактуват със своя баща. При тези обстоятелства, след като взе предвид различното местоживеене на двамата родители и влошените отношения между тях, съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следният режим на лични контакти между бащата и децата, а именно : бащата да вижда децата по тяхното местоживеене *** и трета събота от месеца, считано от 10.00 часа до 17.00 часа, като да взема и да връща децата в жилището, в което живеят.

         Съобразно разпоредбата на чл.59,ал.2 от СК, съдът следва да определи и издръжка за посочените две деца. Видно от приложените по делото удостоверение изх. № 9400-0044/09.06.2009г., изд. от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стражица, заверен препис от регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр. Г.Оряховица, и социален доклад, изд. от Д”СП” – Стражица, към настоящия момент двамата родители са безработни, като данните по делото сочат, че ответникът упражнява труд като треньор по бойни изкуства, без да са налице писмени доказателства за сключен трудов договор и за получаваните от тази трудова дейност доходи. Въпреки това, след като прецени, че двамата родители са в трудоспособна възраст и по делото липсват данни за наличие на физически недъзи или психически недостатъци у същите, съдът приема, че ищцата и ответникът могат да упражняват труд и да заработват трудови доходи поне в размер към МРЗ за страната ежемесечно. При тези данни, след като взе предвид потребностите на малолетното дете Н. ***/ и на малолетното дете Виктор /6 г. и 10 м./, финансовите възможности на техните родители, както и обстоятелството, че майката полага и ще продължи да полага лични грижи по тяхното отглеждане и възпитание, съдът намира, че бащата следва да заплаща месечна издръжка към минималния размер, установен в чл.142,ал.2 от СК, а именно – в размер на 60 лева за детето Н. и в размер на 60 лв. за детето Виктор. Посочената издръжка следва да се изплаща на двете малолетни деца Н. и Виктор чрез тяхната майка и законен представител С.В.. Началният момент на присъждане на издръжката, съгласно константната съдебна практика, следва да бъде датата на предявяването на исковете за издръжка – 10.08.2009г.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че и претенцията на ищцата за присъждане на издръжка за минало време, с правно основание чл.149 от СК, се явява основателна и доказана в настоящото производство в размерите, претендирани с исковата молба – в размер на 60 лв. за детето Н. и в размер на 50 лв. за детето Виктор. От приетите по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът не е изплащал издръжка за децата Н. и Виктор по време на фактическата раздяла между страните, датираща от 05.06.2008г. до настоящия момент. Наред с това, претенцията на ищцата е заявена за срока, установен в разпоредбата на чл.149 от СК. Поради това, съдът следва да постанови ответникът да изплати на своите малолетни деца Н. и Виктор, чрез тяхната майка и законен представител С.В., месечна издръжка за минало време в размер на 60 лв. за детето Н. и в размер на 50 лв. за детето Виктор, съобразно разпоредбата на чл.149 от СК, считано за период от една година преди предявяването на исковете : от 10.08.2008г. до 10.08.2009г., като размерът на издръжката за минало време е съобразен с действащите през посочения период законови разпоредби.

         След като прецени акцесорната претенция на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и разпоредбата на чл.53 от СК, съдът намира, че същата следва да бъде уважена като основателна. Поради това, съдът следва да постанови след развода ищцата да носи своето предбрачно фамилно име – Богданова.

         След като взе предвид искането на ответника, предявено чрез процесуалния му представител, за предоставяне на него ползването на семейното жилище, намиращо се в с. Лозен, общ. Стражица, ул. „Първа” № 27, съдът намира същото за неоснователно. Видно от данните по делото, ответникът не представя писмени и гласни доказателства, които да сочат по безспорен начин, че той продължава да живее и да ползва семейното жилище към настоящия момент, нито относно обстоятелството, че има жилищна нужда по смисъла на чл.56,ал.1,изр.1 от СК. Неоснователно е и възражението на ответната страна, че ползването на семейното жилище не би следвало да бъде предоставяно на ищцата, с оглед липсата на акцесорна претенция за това, предявена с исковата молба. Съобразно разпоредбата на чл.56,ал.1,изр.2 от СК, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и процесният случай. Въз основа на приетите по делото доказателства, след като взе предвид, че съпрузите са съсобственици на процесния недвижим имот, а вина за разстройството на брака носят и двете страни, както обстоятелството, че ищцата ще упражнява родителските права спрямо родените от брака деца, с оглед защита интересите на децата, съдът следва да предостави ползването на семейно жилище след развода на съпругата С.А.В., съобразно разпоредбата на чл.56,ал.5 във вр. ал.1 от СК.

         Видно от данните по делото, страните в настоящото производство са безработни, а ответникът не представя доказателства за доходите си, получавани от осъществявана трудова дейност като треньор по бойни изкуства. Въпреки това, след като прецени, че ищцата и ответникът са в трудоспособна възраст, и по делото липсват данни същите да страдат от физически недъзи или от психически недостатъци, съдът приема, че страните разполагат с възможността да работят и да заработват месечен трудов доход поне в размер към МРЗ за страната. Това аргументира съда да определи окончателната държавна такса за постановяване на решението за развода в размер на 50 лв. При тези обстоятелства, с оглед прекратяването на брака по вина на двамата съпрузи, съобразно разпоредбата на чл.329,ал.1 от ГПК, страните следва да заплатят в полза на ГОРС допълнителната държавна такса от 50 лв. по равно – по 25 лв. за всеки един от тях. Заедно с това, ответникът следва да заплати в полза на ГОРС и държавна такса върху размера на определената издръжка – в размер на 172.80 лв., държавна такса върху определената издръжка за минало време в размер на 52.80 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         При този изход на делото, на основание чл.329,ал.1,изр.2 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на всяка от страните, както са ги направили.

         Водим от изложените съображения, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

         ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 19.08.1998г. в село Виноград, Община Стражица, с Акт за граждански брак № 1 от 19.08.1998г. на Кметство село Виноград, Община Стражица, между С.А.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес : село Виноград, община Стражица, ул. „Първа” № 62, и А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.49,ал.1 от СК.

         ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.49,ал.3 от СК, че ВИНАТА за разстройството на брака е на двамата съпрузи А.В.В. и С.А.В..

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо родените от брака малолетни деца  Н.А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, и ВИКТОР А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, на майката С.А.В. с ЕГН **********.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, и малолетните деца Н.А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, и ВИКТОР А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва : бащата да вижда децата по тяхното местоживеене *** и трета събота от месеца, считано от 10.00 часа до 17.00 часа, като да взема и да връща децата в жилището, в което живеят.

         ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете Н.А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.А.В. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ***, месечна издръжка в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, считано от 10.08.2009г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

         ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете ВИКТОР А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.А.В. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ***, месечна издръжка в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, считано от 10.08.2009г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

         ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Н.А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.А.В. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ***, месечна издръжка за минало време в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, считано от 10.08.2008г. до 10.08.2009г.

         ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете ВИКТОР А.В., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.А.В. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес ***, месечна издръжка за минало време в размер на 50 лв. /петдесет лева/, считано от 10.08.2008г. до 10.08.2009г.

         ПОСТАНОВЯВА СЪПРУГАТА С.А.В. ДА НОСИ предбрачното си фамилно име БОГДАНОВА след прекратяването на брака.

         ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, намиращо се в село Лозен, общ. Стражица, ул. „Първа” № 27, собственост по двамата съпрузи, на жената С.А.В., след развода.

         ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развода, СУМАТА от 172.80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на определената по делото издръжка, СУМАТА от 52.80 лв. /петдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на определената по делото издръжка за минало време, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА С.А.В. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес : село Виноград, община Стражица, ул. „Първа” № 62, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………